№ 21453
гр. С., 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Н.Г.Н.
като разгледа докладваното от Г.К. Гражданско дело № 20231110138148 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.7 б.“б“,вр.чл.5 б.“в“ от регламент 261/2004 г. от В. М. В.,ЕГН
**********,от гр.С.З.,*****,със съгласието на родителите Д. П. У. и М. В.
В.,против „*****“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С.,*****,представлявано от Х.Т. и Б.М.,с искане да бъде постановено
решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на
ищеца в размер от 782,33 лева – левовата равностойност на 400 евро
обезщетение за отменен на 16.04.2020 г. полет,който е следвало да бъде
изпълнен на 17.04.2020 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди,че на 18.01.2020 г. са резервирани билети за
полет от С. до Л. – летище „Х.“ като един от билетите е издаден на ищеца.
Твърди се,че за отмяна на полета бащата на ищеца е уведомен в деня преди
полета – на 16.04.2020 г. като не е предложено премаршутиране,а на
следващия ден е предложено прехвърляне за полет на 18.04.2020 г. или на
20.04.2020 г. Ищецът сочи,че ответникът не е изпълнил свои задължения в
хипотезата на отмяна на полет,което при съобразяване разстоянията между
летищата поражда правото на ищеца да претендира обезщетение в размер от
400 евро. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е
претендирано по реда на заповедното производство,но предвид подадено
възражение е налице интерес от предявяване на установителния иск. Ищецът
моли съда да уважи предявената искова претенция.
Ответникът „*****“АД не е подал писмен отговор в срок,но във
възражението по чл.414 от ГПК формулира довод,че са били налице
извънредни обстоятелства. Моли съда да отхвърли исковата претенция.
1
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК В. М. В. претендира издаването
на заповед за изпълнение против „*****“АД за сумата от 782,33
лева,представляваща левовата равностойност на 400 евро за отмяна на
полет,който е следвало да бъде изпълнен от С. до Л. на 17.04.2020 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане. Искането е уважено с издадената заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 19248/2023 г. по описа на СРС,42 състав.
Установява се,че на 18.01.2020 г. е направена резервация и е издаден
електронен билет за полет от С. до Л. за В. В..
С писмо,изпратено до имейл адрес,посочен от М. В. на 16.04.2020 г. в
13,49 часа,колцентърът на „*****“АД уведомява,че директният полет за Л. е
отменен.
Видно от имейл кореспонденция от 17.04.2020 г.,“*****“АД уведомява
М. В.,че може да прехвърли пътуването за утре или за 20.04.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е депозирано
възражение. Това означава,че този иск има предмет,идентичен с предмета на
заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на
соченото основание и в претендирания размер,за което е издадена заповед за
изпълнение,т.е. в конкретния случай подлежи на доказване възникване на
вземане за обезщетение за отменен полет. Законът регламентира фикция,че
искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,ако исковата
молба е депозирана в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за
предявяване на иск,т.е. на 11.04.2023 г.
Когато е предявен иск за заплащане на обезщетение,дължимо поради
отмяна на полет,в тежест на страната ищец е възложено доказването,че между
страните е сключен договор за въздушен превоз,а в тежест на ответника е
възложено да установи,че е изпълнил точно своите договорни задължения
като възражение,което изключва основателността на исковата претенция.
Страните не спорят,а и от доказателствата по делото се установява,че на
ищеца В. В. е издаден билет за полет от С. до Л.,който е следвало да бъде
изпълнен на 17.04.2020 г. Това означава,че от значение за преценка дали
искът е основателен е дали въздушният превозвач е изпълнил своите
договорни задължения. Софийският районен съд приема,че е доказано,че
полетът,насрочен за 17.04.2020 г. не е изпълнен,в която насока съдът взе
предвид представената и неоспорена имейл кореспонденция,от която се
установява,че на 16.04.2020 г. бащата на ищеца е уведомен за отмяна на
полета. С приемането на регламент 261/2004 е предвидена възможност за
пътника да претендира изплащане на обезщетение,чийто размер се определя
2
според разстоянието между двете летища,ако полетът е отменен или ако е
допуснато закъснение с повече от три часа. Отмяната на полет не поражда
право на обезщетение в изрично посочени в регламента хипотези – ако
отмяната е осъществена повече от две седмици преди полета,ако отмяната е
осъществена между две седмици и седем дни при предложено
премаршутиране,при което часът на заминаване не се променя с повече от два
часа,а часът на пристигане с повече от четири часа,както и ако отмяната е
направена по-малко от седем дни спрямо датата на полета,но е предложено
премаршутиране с разлика от един час спрямо часа на заминаване по
първоначалната резервация и час на пристигане не повече от два часа спрямо
пристигането на първоначалната резервация. В конкретния случай съдът
приема,че не е реализирана нито една от хипотезите,при които не е дължимо
обезщетение при отмяна на полета,тъй като от представените по делото
доказателства се установява,че полетът,насрочен за 17.04.2020 г. е отменен в
деня преди полета – на 16.04.2020 г.,а същевременно с уведомяване за
отмяната не е предложено премаршутиране,което да позволява заминаване с
разлика по-малка от един час и пристигане с разлика по-малка от два часа
спрямо часовете на заминаване и пристигане по първоначалната резервация.
При това положение и като съобрази,че между страните липсва спор относно
разстоянието между летищата съдът приема,че искът за присъждане на
сумата от 782,33 лева – левовата равностойност на 400 евро е доказан по
основание и по размер. Изводът на съда за основателност на иска не се
променя предвид доводите на ответника,релевирани във възражението по
чл.414 от ГПК относно наличието на извънредни обстоятелства. В
хипотезата,когато във възражението по чл.414 от ГПК са формулирани
материалноправни възражения срещу дължимостта на претендираното
вземане,съдът е длъжен да разгледа същите в рамките на исковото
производство по установителния иск независимо от това,че не е подаден
писмен отговор. С оглед това,че в срока за подаване на писмен отговор
ответникът разполага с правото да формулира доводи относно недължимост
на претендираната по заповедното производство парична сума,то съдът
следва да отчете и обсъди и формулирани в по-ранен етап на производството
доводи срещу дължимостта на паричната сума. Софийският районен съд
счита,че в хода на производството не са представени доказателства,които да
водят до извод,че ответникът не отговаря за отмяна на полета поради
наличието на извънредни обстоятелства. Съгласно чл.5 § 3 от регламент
261/2004 г. отговорността на въздушния превозвач за отмяна на полет или за
закъснение на полет се изключва,когато въздушният превозвач докаже
настъпването на извънредни обстоятелства,които не е могъл да избегне,дори
да са взети всички необходими мерки. Това означава,че извънредните
обстоятелства следва да имат внезапен и непредвидим характер и да не могат
да бъдат прогнозирани,нито избегнати от въздушния превозвач. За да бъде
възприето,че са настъпили извънредни обстоятелства,следва да бъде
установено наличието на конкретни обстоятелства,при които
осъществяването на полета в обявените дата и час на заминаване и дата и час
на пристигане е фактически или юридически невъзможно – напр.поради
силно влошени метеорологични условия,природни явления,забрана за
осъществяване на полети и др. Съдът намира,че в хода на производството
ответникът не е доказал да е настъпило извънредно обстоятелство,което да е
3
довело до невъзможност за осъществяване на полета,в която насока
ответникът нито е доказал да е невъзможно осъществяване на полета поради
възникване на конкретни условия,при които реализирането на полета е
невъзможно,нито е доказал да е действала забрана за осъществяване на
полети,наложена от държавен орган,която да го освободи от отговорност.
При липсата на проведено доказване да е била наложена забрана за
осъществяване на полети от С. до Л. към 17.04.2020 г.,въздушният превозвач
не може да бъде освободен от отговорност,а и следва да бъде отбелязано,че
такИ. полети ответникът е планирал да реализира на 18.04.2020 г. и на
20.04.2020 г. Изводът на съда за наличието на предпоставки за уважаване на
иска не се променя предвид довода за търговска неизгодност за
осъществяване на полета. Както беше посочено,за да бъде възприето,че са
настъпили извънредни обстоятелства,необходимо е доказването на конкретни
обстоятелства,при които отмяната на полета е неизбежна независимо от
положената грижа. В този смисъл не е достатъчно въздушният превозвач да се
позове на търговска неизгодност за реализиране на полета,а е необходимо да
ангажира доказателства в подкрепа на това свое твърдение. Липсата на
проведено доказване,че осъществяването на полета би се явило търговски
неизгодно,означава,че не са доказани извънредни обстоятелства,респективно
предявената искова претенция следва да бъде уважена.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски и на адвокатско
възнаграждение съдът намира,че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
425 лева за заповедното производство и 425 лева за исковото производство
като съдът приема за основателно възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение,формулирано от ответника и счита,че следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на предвидения
минимум от 400 лева за исковото производство при отчитане фактическата и
правна сложност на делото,цената на иска и разглеждане и решаване на
делото в едно съдебно заседание.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.7 б.“б“,вр.чл.5 б.“в“ от регламент 261/2004 г. по
отношение на „*****“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С.,*****,представлявано от Х.Т. и Б.М.,че съществува вземане на В. М.
В.,ЕГН **********,от гр.С.З.,*****,със съгласието на родителите Д. П. У. и
М. В. В. в размер от 782,33 лева ( седемстотин осемдесет и два лева тридесет
и три стотинки ),представляваща левовата равностойност на 400 евро (
четиристотин евро ) – обезщетение за отмяна на полет,насрочен за 17.04.2020
г. от С. до Л. – летище Х.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 11.04.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „*****“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С.,*****,представлявано от Х.Т. и Б.М. да заплати на основание чл.81 от
4
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на В. М. В.,ЕГН **********,от гр.С.З.,*****,със
съгласието на родителите Д. П. У. и М. В. В., сумата от 425 ( четиристотин
двадесет и пет ) лева сторени съдебноделоводни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение за заповедното производство и сумата от 425 (
четиристотин двадесет и пет ) лева сторени съдебноделоводни разноски и
заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5