РЕШЕНИЕ
№ 804
гр. Бургас, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Таня Д. Евтимова
Членове:Радостина П. Иванова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело №
20242100501529 по описа за 2024 година
и като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от А. Х. К., чрез особения й
представител адв. Х. Н. Тодорова от Адвокатска колегия – Бургас, срещу
Решение № 1528 от 25.07.2024 г. по гр. д. № 5937/2023 г. на Районен съд –
Бургас, в частта, с която на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД К. е осъдена да заплати
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД сумата от 307,73 лв.,
представляваща доставена, отведена и пречистена вода в обект, находящ се на
адрес: гр. Бургас, бул. „Сан Стефано“, № 115, ет. 4, ляв, абонатен № 824609,
дължима по издадени фактури от 25.02.2021 г. до 25.08.2023 г., с отчетен
период 10.09.2013 г. до 04.08.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 02.10.2023 г., до окончателното изплащане, и в
частта, с която на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД А. Х. К. е осъдена да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД сумата от 32,86 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху сумите по всяка фактура, дължимо за
периода от 26.03.2021 г. до датата на подаване на исковата молба – 02.10.2023
г.
С решението М. Х. К. е осъден да заплати на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД деловодни разноски в размер на 257,50 лв., а А. Х. К. –
1
657,50 лв.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила, в частта, с която М. Х. К. е
осъден да заплати същите суми на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД.
В жалбата се сочи, че съдът неправилно не е уважил възражението на
въззивницата за погасителна давност. Възразява се срещу обединяването на 90
бр. месечни задължения за периода 09.10.2013 г. – 21.02.2021 г. в една обща
фактура. Освен това липсвали данни кога са извършени служебни отчети –
през 2014 г. или през 2024 г. Същите не отразявали действително
консумираната от ответника вода. Не било изпълнено и задължението на
дружеството по чл. 35, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.07.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи (по-долу „Наредба № 4 от 14.07.2004 г.“)
служебното количество начислена вода да се определя въз основа на средния
месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната
година, като след реално отчитане на показанията на водомерите количеството
вода да се изравнява в съответствие с реалното потребление. Твърди се, че
ищецът злоупотребява с монополното си положение, отказвайки да установи
действителната причина за невъзможността за реалното отчитане
показателите за употребените от абоната количества. Отчетите за
потреблението били едностранно съставени, без участието на потребителя,
без подпис на представител – домоуправител, без да се съставят на място
протоколи в деня на отчета, без представен екземпляр за потребителя. Не били
изпълнени и задълженията на дружеството по чл. 42 от Наредба № 4 от
14.07.2004 г. да сключи договор за услугите с наследниците и да регистрира на
тяхно име наличните изправни водомери. Иска се решението да бъде
отменено в обжалваната част и исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се
разноските. Не се сочат нови доказателства.
По делото е депозиран отговор на въззивната жалба от „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД, с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Страната счита, че решението на първата инстанция не страда от заявените от
въззивника пороци. Поддържа се, че изводите на първата инстанция за
дължимост на претендираните срещу ответницата суми са основани на
събраните в процеса доказателства, включително изготвеното в първа
инстанция и неоспорено от въззивницата експертно заключение. Възразява се
срещу доводите за изтекла погасителна давност, като се поддържа, че от
издаването на фактурите (когато възниква задължението за плащане) до
заявяването на претенцията пред съд не е изминал тригодишен срок.
Поддържа се също, че дружеството е изпълнило всичките си задължения по
Наредба № 4 от 14.07.2004 г. и Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД (по-долу
„ОУ“), а що се отнася до несключването на договор с правоприемниците на
предишния собственик се сочи, че те не са изпълнили вмененото им от чл. 62
от ОУ задължение да подадат заявление за промяна на данните по партидата в
60-дневен срок. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение
в обжалваната част. Претендират се разноските. Не се сочат нови
доказателства.
2
Съдът намира подадените жалба и отговор за редовни и допустими,
поради което няма пречка да бъдат разгледани по същество.
Относно валидността и допустимостта на решението:
Страните нямат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта
на решението. В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд
извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно, а в
обжалваната част е и допустимо.
Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
С исковата молба „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е предявило
срещу наследниците на Х. А. К. – А. Х. К. и М. Х. К., следните искове: 1) иск
по чл. 79 ЗЗД всеки от ответниците да заплати по 307,73 лв., представляваща
доставена, отведена и пречистена вода в обект, находящ се на адрес: гр.
Бургас, бул. „Сан Стефано“, № 115, ет. 4, ляв, абонатен № 824609, дължима по
издадени фактури от 25.02.2021 г. до 25.08.2023 г., с отчетен период 10.09.2013
г. до 04.08.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 02.10.2023 г., до окончателното изплащане, и 2) иск по чл. 86, ал. 1
ЗЗД всеки от ответниците да заплати сумата от 32,86 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху сумите по всяка фактура, дължимо за
периода от 26.03.2021 г. до датата на подаване на исковата молба – 02.10.2023
г.
С отговора на исковата молба назначеният особен представител адв. Х.
Н. Тодорова е направила от името на представляваната от нея А. Х. К.
възражение за погасяване по давност на сумите за периода до 02.10.2020 г.
Сочи се, че за отчитането на общия водомер не е уведомен представител на
етажната собственост, както изисква чл. 23, ал. 8 от ОУ. Твърди се, че ищецът
злоупотребява с монополното си положение, съставяйки служебно нереални
отчети и фактури за неосъществени услуги и разходи.
Районният съд е приел, че ищецът е издал 26 фактури с дати от
25.02.2021 г. до 25.08.2023 г., но за отчетен период от 10.09.2013 г. до
04.08.2023 г. Посочено е, че според съдебната експертиза индивидуалният
водомер в процесния имот не е отчетен поради неосигурен достъп за отчет с
мобилно устройство от инкасатор. Реално отчитане било осъществено чак на
09.02.2024 г. Съдът е изследвал представените протоколи за неосигурен
достъп за повече от години, като е установил, че не са подписани от инкасатор
и от поне един свидетел, както изискват чл. 23, ал. 6 и чл. 24, ал. 3 от ОУ.
Приел е, че не е установено отсъствие на потребителя от адреса му. Съгласно
чл. 31, ал. 1 и 22, ал. 3 от ОУ ищецът бил длъжен да издава ежемесечни
фактури, което не било сторено. Въпреки всичко изложено съдът е приел за
доказано реалното потребление на вода, която подлежи на заплащане от
абоната. Възражението за погасителна давност е преценено за неоснователно,
тъй като давността започвала да тече в тридесетдневен срок от датата на
3
издаване на фактурата. В тази връзка е цитиран чл. 31, ал. 2 от ОУ. Съдът е
приел исковете за доказани по основание и размер, поради което е уважил
изцяло исковете.
Съдът намира за правилни изводите на районния съд, че нередовното
отчитане, несъставянето на надлежни протоколи за неосигурен достъп и
неиздаването на фактури в сроковете по ОУ не означава, че потребителят е
освободен от задължението си да заплати потребената от него вода. По делото
е назначена експертиза, която е анализирала данните за реално отчетената на
09.02.2024 г. вода.
По въпроса за началния момент на понаситената давност съдът намира
следното:
Настоящото дело беше спряно до приключване на дело C-294/2024 г. на
Съда на Европейския съюз, образувано по преюдициално запитване на
Районен съд – Бургас. С решение от 10.07.2025 г. Съдът на Европейския съюз
е приел, че преюдициалното запитване е недопустимо, тъй като цитираната от
съда норма на чл. 3, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори
няма нищо общо предмета на спора пред националния съд.
Според чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. получаването на услугите
по водоснабдяване и канализация се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. В случая
това са общите Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК
оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ операторът издава ежемесечни фактури при
наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества.
На основание чл. 33, ал. 2 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране.
Съгласно чл. 44 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението си за
заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на оператора
обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от
първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата
сума по сметка на оператора.
Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия, допустимо е за обекти,
имащи сезонен характер, отчитането да се извършва от оператора два пъти
годишно.
Съгласно чл. 23, ал. 3 от ОУ, в междинните периоди между два отчета
операторът ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определено
въз основа на средния месечен разход от предходните два отчета. След
отчитането на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в
съответствие с реалното потребление.
Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който
4
вземането е станало изискуемо, а според чл. 114, ал. 2 ЗЗД, ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
Изискуемостта на задължението представлява моментът, в който
кредиторът има правната възможност да иска изпълнение от длъжника. В
правната теория се разграничават термините „изискуемост в тесен смисъл“ и
„изискуемост в широк смисъл“ (вж. Вангелова, З. За изискуемостта, падежа и
забавата при задължението за връщане на дадено при начална липса на
основание. // Правна мисъл, 2018, № 3, с. 14-30).
При „изискуемостта в тесен смисъл“ кредиторът има възможност да
иска изпълнение. Той може да поиска изпълнението както извънсъдебно, така
и съдебно. Началото на изискуемостта в тесен смисъл е от настъпването на
падежа, т.е. моментът, в който длъжникът трябва да изпълни.
„Изискуемостта в широк смисъл“ предхожда във времето настъпването
на изискуемостта в тесен смисъл. Тя настъпва от възникване на задължението.
За нея в правната теория се говори в два случая: при безсрочните вземания,
ако изрично не е посочено, че длъжникът ще определи сам падежа (чл. 69, ал.
2, вр. чл. 69, ал. 1 ЗЗД) и при срочните вземания, когато от волята на страните
следва, че срокът е уговорен в полза на кредитора (чл. 70, ал. 1 ЗЗД).
Изискуемостта в широк смисъл е възможността кредиторът да поиска
изпълнение, като определи падежа, на който задължението трябва да бъде
изпълнено. Така, чрез упражнение на възможността за определяне на падежа
(изискуемост в широк смисъл), кредиторът „придвижва“ вземането към
състояние на изискуемост в тесен смисъл. Вземането става изискуемо (в тесен
смисъл) след като кредиторът определи падежа. Преди настъпване на падежа,
докато трае изискуемостта в широк смисъл, длъжникът дължи изпълнение, но
не е длъжен да изпълни.
ЗЗД не използва термина „изискуем“ в друг смисъл освен в този, който
по-горе бе означен като „тесен смисъл“.
Следва да се отбележи, че погасителната давност може да тече и преди
да са настъпили падежът и изискуемостта в тесен смисъл, достатъчно е да е
настъпила изискуемостта в широк смисъл. Това следва от правилото на
цитираното по-горе правило на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Там е уредено, че давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Смисълът на тази
разпоредба е, че началото на давността не следва да зависи от волята на
страните по правоотношението. В противен случай на практика би се
осигурила възможност на кредитора неограничено да отлага във времето
началото на давностния срок. Това противоречи на самата концепция за
давността като санкция за бездействието на кредитора.
Именно такъв е случаят по настоящото дело. С правилото на чл. 33, ла. 2
от ОУ се дава възможност на кредитора да определи падежа на задължението,
като издаде фактура. Но случаят е аналогичен на хипотезата на чл. 114, ал. 2
ЗЗД, поради което давността следва да тече от момента на възникване на
задължението, т.е. от момента, в който на потребителя бъдат предоставени
съответните услуги по водоснабдяване и канализация (изискуемостта в
5
широкия смисъл на думата), а не от момента на фактурирането
(изискуемостта в тесния смисъл на думата). Това е единственото разумно
тълкуване, което е съобразено и с нуждата от защита на правата на по-слабата
страна – потребителя.
Поради изложеното съдът намира, че крайният извод на районния съд за
началния момент на давността е неправилен. Искът е предявен на 02.10.2023
г., поради което задължението за главницата е погасено по давност за отчетния
период от 02.10.2020 г. до 04.08.2023 г. Предвид липсата на реално отчитане за
периода, съдът няма друг избор, освен на основание чл. 162 ГПК да изчисли
погасената по давност част пропорционално на периода. Така от главницата са
погасени 28,64% (съотношението между периода, за който задължението е
погасено, и целия отчетен период), т.е. 88,13 лв. Остават дължими 219,60 лв.
Лихвата върху тях за периода от 26.03.2021 г. до 02.10.2023 г., изчислена с
онлайн калкулатора за лихви на Националната агенция за приходите, възлиза
на 59,62 лв.
Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, в
частта, с която е присъдена сума над 219,60 лв. до 307,73 лв., и искът за този
размер да бъде отхвърлен. В останалата обжалвана част първоинстанционното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено, включително за лихвата за
забава, тъй като с решението е присъдена сума, която е по-малко от реално
дължимата.
По разноските:
Предвид този изход на спора, се налага настоящата инстанция да
преизчисли и разноските. Ищецът е претендирал и доказал разноски в размер
на 915 лв. за първа инстанция. От тях 400 лв. са за особен представител на
ответницата К.. Сумата от 515 лв. следва да се раздели на две (257,50 лв. са за
ответника К.). От 657,50 пропорционално на уважената част от искове остават
487,36 лв., които се дължат от ответницата. Ето защо решението на първата
инстанция следва да бъде отменено и в частта за разноските над сумата от
487,36 лв. до присъдения размер от 657,50 лв.
За въззивната инстанция въззиваемият е претендирал 400 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, но съдът, съобразно правната и
фактическата сложност на делото, която е ниска, определя възнаграждение в
размер на 250 лв. Претендират се и 400 лв. за възнаграждение на особен
представител. Въззивницата дължи разноски съразмерно с отхвърлената част
от жалбата, т.е. 481,80 лв.
Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК и фактът, че въззивникът е
освободен от държавна такса, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Окръжен съд – Бургас държавна такса пропорционално на
уважената част от жалбата, т.е. 6,46 лв.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1528 от 25.07.2024 г. по гр. д. № 5937/2023 г. на
Районен съд – Бургас, в частта, с която на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД А. Х. К.,
с ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД, с ЕИК *********, сумата над 219,60 лв. до 307,73 лв., представляваща
доставена, отведена и пречистена вода в обект, находящ се на адрес: гр.
Бургас, бул. „Сан Стефано“, № 115, ет. 4, ляв, абонатен № 824609, дължима по
издадени фактури от 25.02.2021 г. до 25.08.2023 г., с отчетен период 10.09.2013
г. до 04.08.2023 г., ведно със законната лихва върху разликата от датата на
подаване на исковата молба – 02.10.2023 г., до окончателното изплащане,
както и в частта, с която К. е осъдена да заплати на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД сумата над 487,36 лв. до 657,50 лв., представляваща
деловодни разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, с ЕИК *********, срещу А. Х. К., с ЕГН **********, за
заплащане на сумата над 219,60 лв. до пълния претендиран размер от 307,73
лв., представляваща доставена, отведена и пречистена вода в обект, находящ
се на адрес: гр. Бургас, бул. „Сан Стефано“, № 115, ет. 4, ляв, абонатен №
824609, дължима по издадени фактури от 25.02.2021 г. до 25.08.2023 г., с
отчетен период 10.09.2013 г. до 04.08.2023 г., ведно със законната лихва върху
разликата от датата на подаване на исковата молба – 02.10.2023 г., до
окончателното изплащане, тъй като вземането е погасено по давност.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1528 от 25.07.2024 г. по гр. д. №
5937/2023 г. на Районен съд – Бургас, в останалата обжалвана част, с която е
уважен искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, с
ЕИК *********, срещу А. Х. К., с ЕГН **********, до размера на сумата от
219,60 лв., представляваща доставена, отведена и пречистена вода в обект,
находящ се на адрес: гр. Бургас, бул. „Сан Стефано“, № 115, ет. 4, ляв,
абонатен № 824609, дължима по издадени фактури от 25.02.2021 г. до
25.08.2023 г., с отчетен период 10.09.2013 г. до 04.08.2023 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба –
02.10.2023 г., до окончателното изплащане, и в частта, с която е уважен искът
на дружеството по чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу К. за заплащане на сумата от 32,86
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане, дължимо за периода от
26.03.2021 г. до датата на подаване на исковата молба – 02.10.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. Х. К., с ЕГН **********,
да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, с ЕИК *********, сумата
от 481,80 лв., представляваща деловодни разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, с ЕИК *********, да заплати по сметка на Окръжен съд –
7
Бургас сумата от 6,46 лв., представляваща държавна такса за въззивно
обжалване.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8