Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Добрич, 27.05.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, шести състав на четиринадесети
май, две хиляди и двадесета година в
публично съдебно заседание, в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
секретар КАЛИНКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 3586/2019г., по описа на ДРС и за да се произнесе,съобрази
следното :
Производството по делото е образувано по
искова молба на М.П.Ц. с ЕГН **********,***, подадена чрез
адвокат Хр. Х., с която срещу Областна
Дирекция на МВР –Добрич, със седалище и адрес на
управление ***,
представлявана от Директор на
Областна дирекция на МВР – Добрич, …. Н.П., са предявени следните обективно съединени
искове:
-с правно основание чл.178, ал.1, т.З вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР, за сумта от
593,04лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към
дневен такъв за периода 01.02.2018г. - 06.10.2019год., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
-с правно
основание чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 67,59лева
, представляваща мораторна
лихва върху
възнагражденията за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен
към дневен труд, за периода 22.10.2016г. - 06.10.2019год.
С
исковата молба се настоява в полза на ищеца да бъдат присъдени и направените по
делото съдебно-деловодни
разноски, включително адвокатски хонорар в размер на 600лв.
ФАКТИЧЕСКИ ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА:
-Ищецът
твърди, че е служител на ОД на МВР Добрич, като в процесният период работил на длъжност „….” и „….“-мл.експерт ЕКД при НТЛ РУ Б..
-Трудовата си дейност осъществява
по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна
от 22.00-06.00часа и с продължителност
12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на
чл.187, ал.З от ЗМВР. От м.02.2018год. до настоящият момент
са издавани протоколи от Директора на ОДМВР - Добрич и графици от Началник на РУ- Б. за дежурствата и
отчитане на положения труд при работа на смени от служителите, реда за
разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на
часове извън установеното работно време.
-За процесният период 01.02.2018г. - 06.10.2019год., ищецът положил нощен труд към ОД на МВР, както следва:
2018г. - 544 часа нощен труд, който преобразуван към дневен
е 621,792часа;
2019г. - 32часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 36,576часа;
-Часовата ставка от заплатата на ищеца е в размер на 7,20лв.;
Ищецът
счита, че в издаваните през процесния период
подзаконови нормативни актове липсва изрична регламентация за преизчисляване
на нощния труд в дневен, респективно за неговото заплащане. В процесният период от 01.02.2018г. до 06.10.2019г. е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016
г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г), като в нея липсва
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв
алгоритъм предходно е бил предвиден в Наредба №8121 з-407 от 11.08.2014г.,/ чл.31
ал.2 от Наредбата/,
в която е било изрично предвидено при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22,00 часа и 06,00 часа за отчетния период се умножава по 0,143.
Тази Наредба е отменена с приемане на Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. на
Министъра на вътрешните работи, която от своя страна е отменена с Решение №8585
от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело №5450 / 2016г. Едва на 02.08.2016г. е
обнародвана Наредба №8121з-776 / 29.07.2016г.
Според
ищеца липсата на такава норма
не следва да се възприема като законова забрана за преизчисляване на положените
от служители на МВР часове нощен труд в дневен. Налице е празнота в уредбата на
реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън работното време, при което следва субсидиирно да се приложи Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата / обн. ДВ от 26.01.2007г./., конкретно чл.9, ал.2, съгласно който текст, при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
При горните правни доводи претендира да му
бъде заплатена исковата сума по главния иск, представляваща преизчислен извънреден труд от 82,368часа, незаплатен от ответника.
За
доказване на иска си ищецът отправя искане за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, както и на
основание чл.190 и сл. от ГПК ответника да
представи:
-заверени копия от графици за дежурства или справки за положен нощен труд за
периода 01.02.2018г. до 06.10.2019г.,
-заповедта за назначаването при ОД на МВР , както и
евентуално заповеди за преназначаване за процесния период от време, длъжностна
характеристика
-справка за трудовото възнаграждение за процесния период, с разбивка по
пера.
В
срока по чл.131 ал.1 от ГПК,
ответното дружество депозира отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и
недоказани.
Не оспорва обстоятелството, че в исковия период ищецът бил
служител на МВР по чл.142. ал1, т.1 от ЗМВР, както и осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим
на труд дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на работното време
съгласно чл.187. ал.3 ЗМВР.
Релевантни възражения по иска:
-ищецът е държавен служител -
полицейски орган съгласно чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Неговите служебни правоотношения съгласно ат.2 на
чл.142 от ЗМВР се уреждат единствено със ЗМВР, при което в случая не са приложими разпоредбите на ЗДСл, КТ и Наредба за
структурата и организацията на работнача заплата. В чл. 178, ал.1 от ЗМВР
изчерпателно са изброени допълнителните възнаграждения, който се изплащат на
държавните служители.
Съгласно разпоредбата на чл. 179. (1) от ЗМВР на държавните служители сс изплащат допълнителни възнаграждения за научна
степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6.00 ч., за полагане на труд
на официални празници и за времето на разположение. В чл.179, ал.4 ЗМВР законодателят изрично е посочил,
че „извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1 на
държавните служители се изплащат и други
възнаграждения в случаи,
определени със закон или с
акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.
Именно поради спецификата на
работата на държавни служители - полицейски органи, законодателят с уредил
техния статут в специален закон - ЗМВР, който е различен от статута на
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т.2 и т.З от ЗМВР. За тях са неприложими нормите на
общото законодателство, като ЗДСл и КТ. В конкретния случай не е налице нито закон, нито
акт на МС, с който да се допуска преизчисляването на положения нощен труд от
ищеца с коефициент 1,143. В самата НСОРЗ също не бил предвиден такъв коуфициент произволно посочен от ищеца. В
случая не е налице празнота в нормативната уредба, която да може да обоснове
препращане по аналогия към НСОРЗ, тъй като в
процесния период са действали последователно подзаконови нормативни актове -
наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществува
разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта /
между 22- 6 часа/ на дьржавните служители се заплаша нощен труд в размер на 0.25
лв., т.е налице е специална нормативна уредба по отношение на отчитане и
заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключва общия
ред. Ищецът получил
всички суми за извънреден труд с коефициент 0.25 лв.
Ответникът счита, че не е
необходимо да представя исканите доказателства, доколкото не оспорва служебното
правоотношение с ищеца за периода 01.02.2018г.-06.10.2019г., а експерта по
исканата съдебно-счетоводна експертиза ще извърши на място проверка относно
графиците за дежурства на ищеца, както и вещото лице ще извърши проверка за
трудовото възнаграждение на ищеца, а освен това самият ответник представя по
делото платежните бележки относно трудовото възнаграждение на ищеца.
В открито съдебно заседания от
02.12.2019г. ищецът оттегля исковата си претенция по главния иск за периода от
22.10.2016г.- 31.01.2018г.
С молба от 04.03.2020г./л.130/,
ищецът оттегля исковата си претенция за периода от 01.10.2019г.- 06.10.2019г.,
с оглед обстоятелството, че е част от следващо тримесечие и поради тримесечното
сумарно отчитане на задълженията.
С молба от 09.03.2020г./л.116/,
ответникът излага твърдения, че от 01.04.2019г. ищецът М.Ц. е преназначен на друга длъжност, чието
изпълнение не изисква работа на смени. С изявление от открито съдебно заседание
от 14.05.2020г. ищцовата страна изрично сочи, че не оспорва обстоятелството,
поради което последното е прието за безспорно установено между страните по
делото.
Районният съд, след преценка на
събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
Безспорно по
делото е че за процесния период страните
са били в служебни правоотношения и че въззиваемият осъществява трудовата си
дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с
продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно
разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
Също така не се спори, че ищеца е служител на ОД на МВР -
Добрич за периода 01.02.2018г. до 30.09.2019г. и е заемал длъжностите „….” и „….“-мл.експерт ЕКД при НТЛ РУ Б..
По делото е допусната и приета
без оспорвания съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице Е.Й. е извършило справка с приложените по
делото документи, в т.ч. графици за действително положен труд от ищеца,
протоколи за отчитане на отработеното време съгласно Наредба № 8121з-919/13.07.2017
г.между 22.00 ч и 6.00 часа. Установява, че с оглед заеманата от ищеца длъжност,
през процесния период последният е полагал труд при сменен режим на дневни и
нощни смени, с продължителност от по 12 часа, в т.ч. и от 22.00 ч. до 06.00
часа, при сумирано изчисляване на
работното време съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР.
Реално положения нощен труд от ищеца между 22.00 ч и 6.00 часа, за периода
от 01.02.2018 г. до 31.03.2019 г., е общо 576 часа / приложение 1, таблица 1/,
вт.ч.
а) за
периода от 01.02.2018 г. до 31.12.2018 г. общо 544 часа, от които :
88 часа за част от първо тримесечие на
2018 г.
160 часа през второ тримесечие на 2018 г.
160 часа през трето тримесечие на 2018 г.
136 часа през четвърто тримесечие на 2018
г.
б) за
периода от 01.01.2019 г. до 31.03.2019 г. общо 32 часа / първо тримесечие/
Вещото лице установява,
че в процесния период по делото, няма преобразуване на нощен към
дневен труд при отчитане от работодателя на сумираното работно време в
процесния период.
След превръщане на нощните
часове в дневни при съобразяване правилото на чл.187,ал.1 от ЗМВР и чл.26,ал.1
и ал,2 от Наредба № 8121з- 776/29.07.2016 г., и сравнение на общият брой реално
отработени часове по график след превръщане на нощните часове в дневни - с
нормата часове за всеки един приключил отчетен тримесечен период от процесния
период , от ищеца е положен извънреден труд за периода от 01.02.2018 г. до
31.03.2019 г. от общо 78 часа / таблица 21/. При съобразяване
часовата ставка съобразно заплатата на ищеца, паричната равностойност на
часовете положен извънреден труд след преобразуването на нощния към дневен
такъв, е в размер на общо 570.51 лв.
Вещото лице установява, че към заплатата на ищеца е
начислен и изплатен извънреден труд през периода от 01.02.2018 г. до 31.03.2019
г., по тримесечие - общо 139 часа, формиран като разлика между действително отработените
часове по график в т.ч. нощен труд без превръщане в дневен
труд и нормативно определените брой часове за тримесечие, с парична
равностойност от общо 1016.12 лв.
Експертизата изчислява и мораторна лихва
върху възнагражденията за извънреден труд, след преобразуването му от нощен към
дневен, начиная от месеца следващ тримесечието до датата на подаване на
исковата молба 07.10.2019 г., е в размер на общо 64.38 лв./ таблица 5 /
При реално
положен от ищеца сменен режим на работа от 12 - часови смени, през периода от
01.02.2018 г. до 31.03.2019 г., които са
отчитани и изчислявани сумирано за тримесечни периоди съгласно чл.187, ал.З,
изр.1 от ЗМВР, и при зачитане превръщането на нощните часове в дневни, от
ищеца:
-за първото тримесечие на 2019
г. са отработени 7 часа по-малко от нормативно
установеното работно време от 120 часа.
-за всички останали тримесечия
от процесния период от ищеца са отработени общо 1825 часа, при нормативно
определени 1608 часа, или положения извънреден труд е общо 217 часа, в т.ч. 78
часа след превръщане на нощни часове в дневни.
По допълнително поставени задачи с
определение от 02.12.2019 г. вещото лице дава допълнителен вариант на
експертизата си при отчитане, че през периода от
01.01.2018г. до 01.07.2018 г. е действал чл.9г. от НВРПО, т.е. изчисленията
са направени без първо и второ тримесечие на 2018г., положения от ищеца нощен труд от 328 часа приравнен с коефициент
1.143 нощен труд в дневен труд възлиза на общо 375 часа.
След превръщане на нощните
часове в дневни при съобразяване правилото на чл.187,ал.1 от ЗМВР й чл.26,ал.1
и ал.2 от Наредба № 8121з- 776/29.07.2016 г., и сравнение на общият брой реално
отработени часове по график след превръщане на нощните часове в дневни - с
нормата часове за всеки един отчетен тримесечен период, от ищеца е положен
извънреден труд от общо 42 часа . При съобразяване
часовата ставка съобразно заплатата на ищеца, паричната равностойност на
часовете положен извънреден труд след преобразуването на нощния към дневен
такъв, е в размер на общо 307.20 лв.
Мораторна лихва върху възнагражденията
за извънреден труд, след преобразуването му от нощен към дневен, начиная от
месеца следващ тримесечието до датата на подаване на исковата молба 07.10.2019
г., е в размер на общо 28.11 лв.
При така изложената фактическа обстановка, подкрепена от
сочените писмени доказателства, се налагат следните правни изводи:
Страните не спорят, че през процесния
период 01.02.2018г.- 30.09.2019г./след
оттегляне на иска/ са били в служебни правоотношения. Не е спорно и
обстоятелството, че до 31.03.2019г. ищецът осъществява трудовата си дейност по
утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност
12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на
чл.187 ал.3 от ЗМВР.
Безспорно
установено между страните е, че след 31.03.2019г. М.Ц. е преназначен на друга длъжност, чието
изпълнение не изисква работа на смени.
Установява се от приетата
по делото съдебно- икономическа експертиза, която съдът кредитира като
обоснована, безпристрастна и компетентна, че с оглед характера на заеманата
длъжност през процесният период, до 01.04.2019г., ищеца е полагал труд през
нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а отработеното работно време се е изчислявало
сумарно. Съобразно задачата, поставена
от ищеца, експертизата извършва преизчисляване на нощните часове към дневни с
коефициент 1.143 съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Начин на формиране на коефициента 1.143 - съгласно КТ
нощните смени при 5 дневна работна седмица не могат да надвишават 7 часа, а
нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно при 5 дневна
работна седмица. Поради различната нормална продължителност на дневното и
нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа през нощта следва да се
заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Ето защо, когато
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа и нормалната
продължителност на нощното работно време е 7 часа, отношението е 8 ч :7 ч, т.е.
коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143
Спорни са въпросите: полагал
ли е ищеца нощен труд, за кой период и в
какъв размер, следва ли да се преобразува този труд от нощен в дневен и да му
се заплати трудово възнаграждение за този труд, ако е извънреден труд и в какъв
размер.
Основния спорен по делото въпрос
действително произлиза от липсата на изрична нормативна уредба, която се
изисква от чл.187 ал.9 от ЗМВР.
Съгласно
чл. 176 от Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ брутното месечно възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Заплащането на допълнително възнаграждение за
извънреден труд е изрично предвидено с разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса
на труда /КТ/ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или
със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно
време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица - чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,
00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период - чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с
50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.
187, ал.
6, вр. ал. 5, т. 2 от ЗМВР/.
Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи /чл. 187,
ал. 9 от ЗМВР/.
При действието на Закона за
Министерство на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г., без да
е променяна трактовката на закона по посочените по-горе текстове, освен
промените във връзка с едномесеното им и в последствие тримесечното отчитане,
са приети и действали следните подзаконови нормативни актове:
-Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от
2014 г. /,
-Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от
2.06.2015 г. /, отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/,
-Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г. /.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 ч. и 6, 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.
В
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва
изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния
период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1, 143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г.
и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между
22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При
съпоставка и анализ на непроменената специална законова уредба, както и на
действащите общи норми на трудовото законодателство, в частност Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата / обн. ДВ от 26.01.2007г./.,
не е ясна правната логика в последните две действащи подзаконови актове- наредби за
„игнорирането” на задължението за преобразуване на нощен в дневен труд за
служителите на МВР.
В рамките на процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. При
липсата на специално правило в нея, което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, нормативната
празнота, следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на
нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната
продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
Настоящия състав не споделя
възраженията ответника относно неприложимостта на Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата в процесния случай. Съгласно чл. 67, ал. 3 от Закона за държавния служител
/ЗДС/, който също намира субсидиарно приложение по отношение на ЗМВР, размерите
на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за
получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Ето защо, като
наредба по общото трудово законодателство, Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/ е приложима, когато в
други специални подзаконови нормативни актове издадени по ЗДС или ЗМВР са
налице празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно
условията и размерите на допълнителните възнаграждения, и редът за получаването
им.
Правилото за
преизчисляване на нощния труд в дневен е неприложимо обаче за периода
01.01.2018г. до 17.07.2018г., поради действието на еднаквата по степен норма на
чл. 9Г (нов - ДВ, бр. 41
от 2017г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/, съгласно която
отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд
по реда на чл. 149 КТ пред Инспекцията по
труда без превръщане на нощните часове в дневни. С отмяната на този текст в сила от 17.07.2018г. това
ограничение е отпаднало.
При сумирано изчисляване на
работното време обаче отработените часове (фактически отработените часове, към
които се прибавят часовете, получени след превръщане на нощните часове в дневни
с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния период и се съпоставят с
работните часове при нормална продължителност на работното време за същия този
период. Именно в края на отчетния период се извършва преценката за наличието на
положен извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за
положен извънреден труд. Поради
това правилото на чл. 9Г НРВПО намира приложение за два от
периодите на отчитане (01.01.2018г. – 31.03.2018г. и 01.04.2018г. – 30.06.2018
г.), но не и за положените за периода след 01.07.2018 г. часове нощен труд и по
отношение на тях преценката за наличието на извънреден труд следва да се
извърши, когато вече действа новата редакция на чл.9Г от НРВПО (изм. ДВ, бр.58 от
13.07.2018г.).
Съгласно
приетото заключение на съдебно –икономическа експертиза –таблица 1, за
процесния период ищецът е положил нощен труд както следва:
-за периода от
01.02.2018 г. до 31.12.2018 г. общо 544 часа, от които :
88 часа за част от първо тримесечие на
2018 г.
160 часа през второ тримесечие на 2018 г.
160 часа през трето тримесечие на 2018 г.
136 часа през четвърто тримесечие на 2018
г.
-за периода от 01.01.2019 г. до
31.03.2019 г. общо 32 часа / първо тримесечие/.
Общо за горния период ищецът е
положил нощен труд от 576 часа. За периода 01.04.2019год. – 30.09.2019г.
безспорно е установено, че ищеца не е положил нощен труд, не работи на сменен
режим.
Тъй като за периода 01.01.2018г. – 30.06.2018г.
работодателят не е имал задължението да отчита и заплаща този труд, приравнен с
посочения коефициент то следва от общото количество неотчетен и незаплатен от
превръщането на нощни в дневни часове извънреден труд да се приспадне този за
І-во и ІІ -ро тримесечие на 2018година. Така, от общия брой нощни часове следва
да се извадят тези, отработени за първо
тримесечие на 2018година в размер на 88ч. и за ІІ- ро тримесечие на 2018г. в размер
на 160ч. Остатъкът от положения от ищеца нощен труд от 328 часа приравнен с
коефициент 1.143 нощен труд в дневен труд възлиза на общо 375 часа.
След превръщане на нощните
часове в дневни при съобразяване правилото на чл.187,ал.1 от ЗМВР й чл.26,ал.1
и ал.2 от Наредба № 8121з- 776/29.07.2016 г., и сравнение на общият брой реално
отработени часове по график след превръщане на нощните часове в дневни - с
нормата часове за всеки един отчетен тримесечен период, от ищеца е положен
извънреден труд от общо 42 часа. При съобразяване
часовата ставка съобразно заплатата на ищеца, паричната равностойност на
часовете положен извънреден труд след преобразуването на нощния към дневен
такъв, е в размер на общо 307.20 лв.
Ето защо
и искът с правно основание чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР се явява доказан до размера
на така установеното главно вземане и следва да бъде уважен за него за периодите от 01.07.2018год. до 31.03.2019 год. За горницата над
така установеното задължение по главния иск, до размера на претендираната сума
от 593,04лв., главният иск подлежи на отхвърляне.
За периода 01.04.2019г.
- 30.09.2019г. искът е неоснователен с оглед безспорно установения между
страните факт, че ищеца не е работил на сменен режим и не е полагал нощни смени.
За периода 01.01.2018г. - 30.06.2018
г. искът следва да се отхвърли с оглед чл. 9Г (нов - ДВ, бр. 41
от 2017г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО.
Искът за лихва за забава е акцесорен по
отношение на иска за главното вземане. С оглед уважаването на главния иск
подлежи на уважаване и обусловената претенция, която за периода на забавата от
момента, в който вземанията за трудови възнаграждения по отчетни периоди са
станали изискуеми след изтичане на съответния отчетен период, до депозиране на
исковата молба /07.10.2019г./ В последната точка от
заключението на експертизата вещото лице е установило размера на дължимото обезщетение
за забава върху главното задължение, за което искът е намерен за основателен.
При това акцесорния иск е основателен за сумата от 28,11лева, изчислена от
вещото лице за периода 01.10.2018г.- 07.10.2019г., като за горницата от така
определеното задължение, до претендираното от 67,59лева, подлежи на отхвърляне като
неоснователен, както и за периода 22.10.2016г.-30.09.2018г.
ОТНОСНО ТАКСИ И РАЗНОСКИ:
На основание на чл.78 ал.6 във
връзка с чл.83 ал.1 т.1 от ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати по
сметка на ДРС дължимата държавна такса в размер на 50лв. по главния иск и 50лв. по акцесорния
иск, както и съразмерно на уважената част на исковете- разноските за експертиза.
На вещото лице Е.Й. е определено окончателно възнаграждение в размер на 150лв.
50лв. са внесени предварително от ответната страна. Съразмерно на уважената
част от исковете, ответната страна следва да заплати допълнително разноски за
експертизата в размер на 26,13лв.
На
осн. чл.78 ал.1 от ГПК ответната страна следва да заплати на ищеца сторените от
него разноски за адвокат. Съгласно договора за правна помощ, ищецът е направил
разноски за адвокат в размер на 600лв., като не е уговорено разграничение за
отделните искове. В отговора на ответната страна е направено възражение на
осн.ч.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение.
За първоначалната претенция в общ размер на 593,04лв. главен иск минималното
възнаграждение по Наредба№
1/09.07.2004г. възлиза на 100лв. и за акцесорния иск от 100лв. Тъй като исковото производство се характеризира
с умерена степен на правна сложност, извършени са няколко заседания и
експертиза, а втория иск е за законна лихва и е обусловен от изхода по главния
иск, настоящия състав намира за
основателно възражението на ответника за прекомерност на уговореното възнаграждение
и следва да го редуцира до 300лв. по главния иск и 50лв. по акцесорния, или в
общ размер от 350лв.
С оглед изхода от спора, съразмерно на
отхвърлените искове окончателно дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на
155,40лв. по главния иск и 20,79в по акцесорния. При това ответната страна
следва да заплати на ищеца адвокатски разноски в размер на 176,19лв.
На
осн.чл.78 ал. 8 от ГПК и с оглед направеното искане в отговора на исковата
молба, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. За
първоначалната претенция в общ размер на 593,04лв. главен иск минималното възнаграждение по Наредбата за заплащане на правна помощ,
към която препраща нормата на чл.78 ал.8 от ГПК се определя от съда на 200лева,
а по акцесорния първоначален иск в размер на 100лева. Към тези размери следва да се прецени и
дължимото юрисконсултско възнаграждение след частичното отхвърляне на исковете.
Съразмерно на отхвърлената част ищецът следва да заплати на ответната страна
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 147,73лв
Мотивиран
от изложеното, районния съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР –Д. Със седалище и адрес на
управление гр. Д., с ЕИК *********, да заплати на М.П.Ц. с ЕГН **********,***, както следва:
-сумата от 307,20лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към
дневен такъв за периодите от 01.07.2018 год. до
31.03.2019 год., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения размер от 307,20лв.
до претендирания от 593,04лв., както и за периодите 01.02.2018г.
- 30.06.2018г. и 01.04.2019год. – 30.09.2019г.,
-сумата от 28,11лева, представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен
извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд, за периода 01.10.2018г.
- 07.10.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума от до претендирания размер от 67,59лв., както и
за периода от 22.10.2016г. -01.10.2018г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-град Д., Булсат ********* да заплати на М.П.Ц. с ЕГН **********,*** сторените разноски
за адвокат в размер на 176,19лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-град Д., Булсат ********* да заплати по
сметката на РС Добрич държавна
такса в размер на 100лв. и разноски за вещо лице в размер на 26,13лв.
ОСЪЖДА М.П.Ц. с
ЕГН **********,*** да заплати на Областна дирекция на МВР-град Д.,
адрес гр.Д., Булсат *********
юрисконсултско възнаграждение в размер на 147,73лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :...........................