РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Сливница, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело №
20221890100147 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземания
на „Е. Ф. К.“ ЕООД спрямо А. Д. А.Ш., за сумата от 63,92 лева,
представляваща дължима главница по договор за телекомуникационни услуги
от 16.06.2016 г. сключен между А. Д. А.Ш. и „БТК“ ЕАД, въз основа на който
са издадени фактура №**********/15.12.2017 г. за отчетен период от
15.11.2017 г. до 14.12.2017 г. и фактура №**********/15.01.2018 г., за отчетен
период от 15.12.2017 г. до 14.01.2018 г., както и сумата от 15,79 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от датата на
падежа на всяка от фактурите до 30.06.20 г., за които вземания в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение №583 от 06.12.21 г. по ч. гр. д. №
854/2021 г. по описа на РС- Сливница.
В исковата молба ищецът излага, че на 16.06.2016 г. е сключен договор
за телекомуникационни услуги между „БТК“ ЕАД и А. Д. А.Ш., като с
процесния договор са предоставени мобилни услуги за мобилен номер
**********, с абонаментен план „Виваком Смарт С“, като срокът на договора
1
е бил за 24 месеца и е влязъл в сила от датата на подписването му.
Сочи се, че на 15.12.2017 г. е била издадена фактура №********** за
отчетен период 11.2017 г. до 14.12.2017 г., за сумата от 18, 95 лева с ДДС, за
която сума е посочено, че се дължи за предоставени мобилни услуги.
На 15.01.2018 г. е била издадена фактура №********** за периода от
15.12.2017 г. до 14.01.2018 г., за сумата от 44, 97 лева, за която сума е
посочено, че се дължи за ползвани мобилни услуги.
Сумите по двете фактури не са били заплатени в срок, поради което се
претендира мораторна лихва за сумата от 4, 80 лева по фактура №**********
за периода от 02.01.2018 г. до 30.06.20 г., както и сумата от 10, 99 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.12.2017 г. до 14.01.2018 г.
по фактура №**********.
Твърди се, че на 16.10.2018 г. е бил сключен договор за цесия между
„БТК“ АД, в качеството му на цедент и „С.Г. Г.“ ООД, в качеството му на
цесионер. С посочения договор за цесия са били прехвърлени всички
вземания спрямо ответницата, като са положени усилия за уведомяване на
длъжника на основание чл.99, ал.3 ЗЗД.
На 26.08.2019 г. между „С.Г. Г.“ ООД, в качеството му на цедент и
„Е.Ф.К.“ ЕООД, в качеството му на цесионер е сключен договор за цесия, като
за извършените действия е било изпратено уведомление от длъжника.
В срока по чл. 131 ГПК е представен отговор на исковата молба, с който
се изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен.
Сочи се, че втория цесионен договор е в нарушение на първия, а
пълномощното на ищеца е без представителна власт и не може да породи
описаните в него права, дори и те да са ограничени до уведомлението по чл.
99, ал.3 ЗЗД. Твърди се, че второто пълномощно не може да поради
правомощие за предявяване на искова претенция, тъй като такова
волеизявление липсва в първото пълномощно, като с тези изводи се сочи, че
липсва активна легитимация от страна на ищеца.
Обективирано е възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните вземания, като се сочи, че до датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответницата
не е била информирана за претендираните задължения. Твърди се, че ищецът
не представя доказателства от които да е видно, че е спирана или прекъсвана
давността.
При условията на евентуалност е отправено възражение, с което се
оспорват по същество претендираните вземания. Твърди се, че
претендираната главница в размер на 18,95 лева- за периода от 15.12.2017 г.
2
до 14.01.2018 г. е недоказана, доколкото договорното отношение въз основа
на което се претендира е била прекратено едностранно от страна на
ответника с писмено предупреждение от 26.09.2017 г. и последващо
волеизявление за прекратяване от 28.12.2017 г.
Сочи се, че е недоказана и неоснователна претенцията и за другата сума
по издадената фактура.
При условията на евентуалност е отправено искане за прихващане от
страна на ответника с негови изискуеми и ликвидни вземания в общ размер на
173,12 лева с ДДС, представляващи начислени суми без правно
основание/липса на договор/ за телевизия, за които са издадени сметки за
периода от 22.01.2016 г. до 22.08.2016 г. на фирма ЕТ „Ш.К.“ и са били
заплатени от ответницата по банков път.
Сочи се, че първият цедент- „БТК“ АД дължи на ответницата сумата от
56, 85 лева, поради недобросъвестност при сключване на договор за мобилен
телефон и виновно неизпълнение, което е довело до развалянето му.
Посочената сума се равнява на три месечни такси, всяка от които е по 18,95
лева, което е сума равняваща се на едностранно прекратяване на срочния
договор.
С горните съображения се оспорват предявените искове като
неоснователни и недоказани. Оспорва се договора за цесия от 26.09.2019 г. и
приложение №1 към него като нищожни.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:
Предявен е установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал.
1 ГПК.
При така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на
договор за далекосъобщителни услуги, който е сключен между ответника и
фирмата с посоченото в исковата молба съдържание, включително относно
размера на месечните абонаменти такси, изпълнение на задължението
породено от договора, т. е., че „БТК“ ЕАД е доставил на ответника услугите
на претендираната стойност, както и настъпване падежа на вземането,
прехвърлянето му в негова полза, уведомяването на ответника за това
прехвърляне, както и наличието на обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давността. По акцесорния иск в тежест на ищеца е да докаже
съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ищеца в забава и
размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже релевираните от негова страна
възражения.
Видно от приетите като доказателства писмени документи е, че на
3
16.06.2016 г. между „БТК“ ЕАД и А. Д. А.Ш. е сключено допълнително
споразумение към договор за електронни съобщителни услуги за мобилен
телефонен номер **********, кл. номер №3027249, с абонаментен план
„VIVACOM Смарт С+“, в който план са включени мобилни и интернет
услуги. Срокът на договора е 24 месеца, като същият влиза в сила в деня на
подписването му.
От страна на ищеца в производство, който носи и доказателствената
тежест, не е проведено пълно и главно доказване на обстоятелството, че от
страна на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД на клиента А.
А.Ш. са предоставени, респективно потребени от последната, твърдените в
исковата молба далекосъобщителни услуги в периода 15.11.2017 г. –
14.01.2018 г.
Това обстоятелство е изрично оспорено от ответника, както в хода на
заповедното производство по ч. гр. д. № 854/2021 г. по описа на СлРС, така и
в депозирания в настоящото исково производство отговор на исковата молба.
В тази връзка, следва да бъде посочено, че именно в тежест на ищеца, който
се домогва да черпи права от твърденията си за предоставени услуги по
сключените между “"Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и
ответницата правоотношения, с предмет доставка на мобилни и интернет
услуги, е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че
услугите са били доставени на потребителя, респективно са били ползвани от
последния.
За установяване на това обстоятелство по делото е представена
месечна сметка № ********** от 15.12.2017 г. за клиентски № 3027249, с
титуляр ответницата, което писмено доказателство не може да докаже по
безспорен и категоричен начин доставката на услугите и ползването им от
потребителя. Горепосочената месечна сметка е частен документ, издаден от
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, който не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила.
Следва да бъде посочено и обстоятелството, че видно от
съдържанието на представената месечна сметка, същата се отнася за период
на отчитане различен от процесния, а именно период 15.12.2017 г. –
14.01.2018 г., а не както се претендира в исковата молба 15.11.2017 г.-
14.12.2017 г.
4
На следващо място следва да се отбележи, че начислената обща такса
с ДДС в нея е с размер на 18.96 лева, докато в представеното допълнително
споразумение е посочено, че месечния абонамент е в размер на 19.99 лева.
При тези съображения същата е неотносима към предмета на спора и
не може да послужи за доказване на обстоятелството, че твърдените в
исковата молба мобилни услуги, действително са били доставени от
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и потребени от ответницата
в периода 15.11.2017 г. – 14.12.2017 г., от което за последната да е
възникнало задължение за заплащане на уговорената месечна цена за
ползването на услугите.
Съдът намира, че и представената месечен сметка с №********** от
15.01.2018 г., отново издадена за кл. номер №3027249м с посочен титуляр А.
Д. А.Ш. за обща стойност от 177.30 лева също не следва да бъде кредитирана.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, е указал на ищцовото
дружество, че следва да докаже, че сочените услуги са предоставени от
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД на ответника респективно,
че същите са ползвани от ответника в процесния период. Независимо от това,
ищецът не е ангажирал доказателства, нито е направил доказателствени
искания за събирането на такива, посредством които да се домогне да докаже
твърдяното в исковата молба и оспорено от ответника в производството,
обстоятелство, а именно, че в периода 15.11.2017 г. – 14.01.2018 г.,
твърдените в исковата молба мобилни услуги, действително са били
доставени от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и потребени от
А. Д. А.Ш..
Гореизложеното и обстоятелството се явява самостоятелно основание
за отхвърляне на предявените искове за главница.
Същевременно, дори и да се приеме, че от ищеца е проведено пълно
и главно доказване на обстоятелството, че твърдените в исковата молба
мобилни услуги, действително са били доставени от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и потребени от ответницата в периода
15.11.2017 г. – 14.01.2018 г., то не е проведено пълно и главно доказване на
обстоятелството, че ищецът е титуляр на претендираното в настоящото
производство вземане, придобито на основание твърдените в исковата молба
договори за цесия. В исковата молба се твърди, че претендираното в
5
настоящото производство вземане, е придобито от ищцовото дружество по
силата на приложение №1 от 26.08.2019г. към договор за цесия от 26.08.2019
г., скючен между „С. Г. Г.“ ООД, в качеството на цедент и "“Е.Ф.К.“ ЕООД, в
качеството на цесионер.
Видно от представената извадка от Приложение № 1 към Договор за
цесия от 26.08.2019 г., в него е посочено, че общият размер на прехвърлените
вземания за длъжника са 179, 16 лева с ДДС, които са дължими по 4 броя
фактури, които са издадени във връзка със сключен договор между „БТК“
ЕАД и ответницата по делото на 16.06.2016 г. В приложението не са
индивидуализирани дължимите суми по посочените фактури, както и това
дали са изготвени във връзка със сключеното споразумение към договора от
16.06.2016 г. или по самият основен договор.
Тази неточност не може да се отстрани и при съпоставка с
предхождащия договор за цесия, който е сключен между „БТК“ ЕАД и „С. Г.
Г.“ ООД, доколкото в приложението към него не е посочено кои конкретно
вземанията и по кой договор за телекомуникационни услуги сключен между
„БТК ЕАД“ и ответницата се прехвърлени на С. Г. Г. ООД. При тези
доказателства не може да се направи извод, че с твърдените в исковата молба
договори за цесия, е прехвърлено именно вземането, предмет на предявения
за разглеждане иск.
Съдът намира, че при този процесуален развой не следва да обсъжда
останалите релевирани възражения от страна на ответника.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване за
установено, че А. Д. А.Ш. дължи на „Е.Ф.К.“ ЕООД, сумата от 63,92 лева,
представляваща дължима главница по договор за телекомуникационни услуги
от 16.06.2016 г. сключен между ответника и „БТК“ ЕАД следва да бъде
отхвърлен.
Съдът намира, че с оглед съдбата на предявения иск за главница, то
искът за сумата от 15,79, представляваща мораторна лихва върху главницата
за периода от датата на падежа на всяка от фактурите до 30.06.20 г. също
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
6
При този изход на спора право на разноски в настоящото
производство има ответникът.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производството.
Ответникът е претендирал разноски в настоящото исково
производство и е представил доказателства за извършването на такива в
размер на 300 лева, поради което същите следва да му бъдат присъдени.
Отправеното възражение за прекомерност следва да бъде оставено без
уважение като неоснователно.
Ответникът е претендирал и разноски в заповедното производство по
ч. гр. д. № 854/2021 г. по описа на СлРС, като е представил доказателства за
извършването на такива, поради което следва да му бъдат присъдени
сторените разноски в заповедното производство в размер на 300 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е. Ф. К.“ ЕООД, ЕИК **************,
със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „М. Л.“ № **, ет. *,
представлявано от Е. Р. Д., иск за признаване на установено по отношение на
А. Д. А.Ш., ЕГН: **********, с адрес: село Г., ул. „С. в.“ №*, че дължи на „Е.
Ф. К.“ ЕООД с ЕИК **************, сумата от 63,92 лева, представляваща
дължима главница по договор за телекомуникационни услуги от 16.06.2016 г.
сключен между А. Д. А.Ш. и „БТК“ ЕАД, въз основа на който са издадени
фактура №**********/15.12.2017 г. за отчетен период от 15.11.2017 г. до
14.12.2017 г. и фактура №**********/15.01.2018 г., за отчетен период от
15.12.2017 г. до 14.01.2018 г., както и сумата от 15,79 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от датата на падежа на всяка от
фактурите до 30.06.20 г., за които вземания в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение №583 от 06.12.21 г. по ч. гр. д. № 854/2021 г. по описа
на РС- Сливница, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Е. Ф. К.“ ЕООД с ЕИК
7
**************, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „М. Л.“ №
**, ет. *, представлявано от Е. Р. Д., да заплати на А. Д. А.Ш., ЕГН:
**********, с адрес: село Г., ул. „С. в.“ №*, направените от нея разноски в
исковото и заповедното производство в размер на 600 лева
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – София, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
8