Решение по дело №10004/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266630
Дата: 22 ноември 2021 г. (в сила от 7 август 2023 г.)
Съдия: Петя Петрова Алексиева
Дело: 20201100110004
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

гр. София 22.11.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,       І-6 състав

в публичното заседание на двадесет и шести октомври

две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                     и в присъствието на

прокурора                                                като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                            гр. дело № 10004 по описа

за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:        

Производството е образувано по искова молба, подадена от П.А.А. срещу В.Д.В., с която предявява иск по реда на чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК за установяване дължимостта на вземане по заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 15249/2019 г. по описа на СРС, 161 състав, което вземане е с правно основание чл.286 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и осъдителен иск срещу ответника „И.“ ЕООД с правно основание чл.101, изр.второ във връзка с чл.79, ал.1, пр.1, вр. с чл.286 от ЗЗД и акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 15.03.2019 г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК, на основание на което е било образувано ч.гр.д.№ 15249/2019 г. по описа на СРС, 161 състав. Твърди се, че съдът е уважил заявлението само спрямо ответника В.В. и „И.“ ЕООД за сумата от 40 000 лв.-главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.03.2019 г. Срещу издадената заповед е възразил само ответника В.В.. Спрямо третото лице „И.“ ЕООД заповедта се е стабилизирала, поради не подаване на възражение. Спрямо длъжника „И.“ ЕООД заявлението на ищеца е отхвърлено с влязло в сила на 19.05.2020 г. Разпореждане № 72989/22.03.2019 г.

Ищецът твърди, че с договор от 14.06.2012 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 1098/14.06.2012 г. на А.Г.-нотариус с район на действие София с рег. № 031 на НК, длъжниците „И.“ ЕООД и В.Д.В. са се задължили да заплатят възнаграждение в размер на 40 000 лв. на адвокат П.А. за организиране на правната защита и предявяването на иск в пълен размер на вземане на „И.“ ЕООД, което е било предявено като частичен иск по гр.д. № 1430/2010 г. на СГС, ТО, VІ-1 състав, съгласно чл.3 от договора. Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си по договора, като провел успешно защитата на „И.“ ЕООД по т.д. № 4843/2012 г. по описа на СГС, ТО, VІ-6 състав, приключило с Решение № 378/06.03.2014 г., влязло в сила на 21.03.2014 г. и е издаден изпълнителен лист за сумата от 600 048 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.07.2012 г. и платената по делото държавна такса. На 30.07.2014 г. с нотариална покана рег. № 1532 от 30.07.2014 г., том І, акт № 128 по описа на нотариус А.Г., адвокат А. е предявил вземането си към длъжника „И.“ ЕООД, връчена на длъжника на 30.07.2014 г. срещу разписка № 1532. На 30.07.2014 г. с нотариална покана рег. № 1533 от 30.07.2014 г., том І, акт № 129 по описа на нотариус А.Г., адвокат А. е предявил вземането си към длъжника В.Д.В., връчена чрез залепване на уведомление по чл.47 от ГПК на 01.08.2014 г., считано за връчена от 18.08.2014 г. срещу разписка № 1533. Ищецът твърди, че „И.“ ЕООД е цедирало вземането си по изпълнителен лист, издаден по т.д. № 4843/2012 г. по описа на СГС, ТО, VІ-6 състав, на ответника „И.“ ЕООД. Твърди, че последното дружество на 19.12.2014 г. встъпило в дълга на първите двама длъжници по договора от 14.06.2012 г. Твърди, че до момента нито един от тримата длъжници не е изпълнил задължението си.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде установено по отношение на ответника В.Д.В., че последният дължи на ищеца сумата от 40 000 лв., която сума представлява неизплатено възнаграждение по договор от 14.06.2012 г. с нотариална заверка на подписите на страните с рег.№ 1098/14.06.2012 г. на нотариус № 031 А.Г., ведно със законната лихва от 15.03.2019 г. Спрямо ответника „И.“ ЕООД и за същата сума претенцията на ищеца е осъдителна, като моли съда да осъди ответника „И.“ ЕООД, при условията на солидарна отговорност с ответника В.Д.В. да заплати на ищеца сумата от 40 000 лв., ведно със законната лихва от 15.03.2019 г.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от В.Д.В. лично и в качеството му на управител на „И.“ ЕООД.

Ответникът „И.“ ЕООД моли съда да отхвърли исковата молба от П.А.А.. Счита исковата молба за допустима, но неоснователна. Поддържа се, че ищецът претендира дължимо възнаграждение по договор от 14.06.2012 г., чиято обща погасителна петгодишна давност е започнала да тече от 21.03.2014 г. Твърди, че за този период не са налице прекъсвания на давността, тъй като с разпореждане № 72989 от 22.03.2019 г. заповедният съд е отхвърлил заявлението на ищеца по настоящото производство и същото е влязло в сила на 19.05.2020 г., поради което едва с настоящата молба е предявен единствения допустим иск, а именно: осъдителен. Счита, че дружеството не дължи възнаграждение по договор от 14.06.2012 г., чиято обща погасителна петгодишна давност е започнала да тече от 21.03.2014 г. и претенцията на ищеца е погасена с настъпване на общата петгодишна погасителна давност.

Ответникът В.Д.В. моли съда да отхвърли исковата молба от П.А.А.. Счита исковата молба за допустима, но неоснователна. Поддържа се, че ищецът претендира дължимо възнаграждение по договор от 14.06.2012 г., чиято обща погасителна петгодишна давност е започнала да тече от 21.03.2014 г. Твърди, че за този период не са налице прекъсвания на давността, тъй като с определение от 30.06.2020 г. по ч.гр.д.№ 5450/2020 г. ГК по описа на СГС е прието възражението по чл.423 от ГПК срещу издадената заповед, издадена на 22.03.2019 г. и същата е обезсилена. Алтернативно давността относно вземането се счита прекъсната от момента на подаване на молба за образуване на изпълнително дело, а именно: 28.06.2019 г., на която дата е налице изтекла давност.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковете си чрез своя процесуален представител. Претендира разноски за заплатената държавна такса. Адвокат К. моли съда да й определи адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, тъй като представлява ищеца на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.

Ответниците редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител, не изразяват становище в хода по същество.

Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 15.03.2019  г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците „И.“ ЕООД, В.Д.В. и „И.“ ЕООД. С разпореждане на съда, постановено по ч.гр.д. № 15249/2019 г. по описа на СРС, 161 състав, съдът е уважил искането само срещу ответника В.Д.В. и третото лице „И.“ ЕООД,  издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.3 от ГПК, допусна незабавно изпълнение и на 22.03.2019 г. е издаден изпълнителен лист срещу двамата длъжници.

С влязло в сила на 19.05.2020 г. Разпореждане № 72989/22.03.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 15249/2019 г. по описа на СРС, 161 състав, заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта спрямо длъжника „И.“ ЕООД. Препис от това разпореждане е връчено редовно на заявителя на 01.04.2019 г. Същото е обжалвано от заявителя П.А.А., като жалбата му е оставена без уважение с Определение № 7080/19.05.2020 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 1996/2020 г. по описа на СГС, ВО, ІІ А състав.

С определение № 10131/30.06.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 5450/2020 г. по описа на СГС, ГК, ІV Д състав, е прието възражението на В.Д.В. срещу издадената заповед, принудителното изпълнение е спряно, а делото върнато на СРС за даване на указанията по чл.415, ал.1 ГПК. Издадената заповед не е обезсилена, противно на твърденията на ответника.

Поради не подаване на възражение по реда на чл.414 от ГПК от длъжника „И.“ ЕООД, издадената заповед спрямо него се е стабилизирала и влязла в сила на 18.09.2019 г., поради което и искът по реда на чл.415 ГПК спрямо този длъжник е недопустим. В тази връзка и преди връчване на преписи от исковата молба, ищецът е уточнил, че не предявява иск срещу този длъжник с оглед на обстоятелството, че издадената спрямо него заповед е влязла в сила.

Със съобщение, връчено на ищеца на 26.08.2020 г., последният е уведомен, че може да предяви иск за установяване на своите вземания в едномесечен срок от получаване на съобщението.

         Настоящият иск е предявен на 21.09.2020 г.

         Искът срещу ответника „И.“ ЕООД е процесуално допустим, тъй като е подаден в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.4, връзка с чл.415, ал.1, т.3 от ГПК (съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение срещу този длъжник), считано от връчване на препис на разпореждането на съда с указания за предявяване на иск. На основание чл.415, ал.3, изречение второ ГПК, искът срещу този длъжник е осъдителен.

         Искът срещу длъжника В.Д.В. също е процесуално допустим. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ищеца, че въззивният съд неправилно е приел възражението на длъжника, като не е отчел промяната в ГПК, съобразно която и до 20.12.2019 г. срокът за възражение е бил двуседмичен.

         При възражение по реда на чл.423 ГПК въз основа на каквото е било образувано ч.гр.д. № 5450/2020 г. по описа на СГС, ІVД състав, съдът не обсъжда въпроса спазил ли е длъжника законоустановения срок за подаване на възражение по реда на чл.414 от ГПК, защото тази хипотеза поначало предполага във всички случаи пропуснат от длъжника срок, в който да е подал възражение. В производството по чл.423, ал.1 от ГПК съдът единствено изследва дали пропускането на срока и не подаването на възражение по реда на чл.414 ГПК, е резултат единствено и само на съществени процесуални нарушения, свързани с връчването на заповедта, които на практика водят длъжника до лишаването му от защитата по пътя на възражението. Въззивният съд е приел, че длъжникът В. е бил лишен от защита по пътя на възражението и е върнал делото на СРС с указания по чл.423, ал.4 от ГПК.

                Ето защо и по горните съображения, съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими и като такива следва да бъдат разгледани по същество.

         На 14.06.2012 г. между „И.“ ЕООД и В.Д. М.от една страна и П.А.А. от друга страна, е сключен договор с нотариално удостоверяване на подписите с рег.№ 1098 от 14.06.2012 г. на А.Г., нотариус в район София с рег.№ 031 на Нотариалната камара, по силата на който страните са приели за установено, че „И.“ ЕООД е било ищец по гр.д.№ 1430/2010 г. по описа на СГС, ТО, VІ-1 състав, по което дело е предявило частичен иск, който съдът е уважил и има влязло в сила съдебно решение. По силата на така сключения договор, ищецът А. е поел задължението да организира реализацията на правата на „И.“ ЕООД във връзка с предявяване на иска в пълен размер, предявен като частичен, а „И.“ ЕООД и ответника В. М.са поели задължението да заплатят възнаграждение на П.А. за водене на процеса и при свършването му с влязло в сила решение в полза на дружеството, в размер на 40 000 лв.

         Страните не спорят, че ищецът е изпълнил задължението си подавайки искова молба, въз основа на която е образувано т.д.№ 4843/2012 г. по описа на СГС, ТО, VІ-6 състав, приключило с влязло в сила на 21.03.2014 г. Решение № 378/06.03.2014 г. по силата на което „Е.-Е.-Г.-Л.“ ЕООД е осъдено да заплати на „И.“ ЕООД сумата от 600 408 лв. главница, ведно с лихвата считано от 09.07.2012 г. до окончателното й заплащане, както да заплати и разноски в размер на 28 816,32 лв. На 29.03.2014 г. ищецът в качеството си на адвокат получил и издадения въз основа на влязлото в сила решение изпълнителен лист.

         На основание Протокол-Решение от 19.12.2014 г. на едноличния собственик на капитала на „И.“ ЕООД, дружеството е приело да встъпи в задълженията на „И.“ ЕООД и на В.Д.В. към П.А.А., произтичащи от договор сключен на 14 юни 2012 г. рег.№ 1098 от 14.06.2012 г. на А.Г., нотариус в район София с рег.№ 031 на Нотариалната камара.

         С нотариална покана рег.№ 1532, том 1, акт 128 от 30.07.2014 г. на нотариус А.Г., редовно връчена на „И.“ ЕООД на 04.08.2014 г., дружеството е поканено в тридневен срок от получаване на поканата да заплати на ищеца дължимото възнаграждение от 40 000 лв.

         Такава покана е отправена и до длъжника В.Д.В. съответно с рег.№ 1533, том 1, акт 129 от 30.07.2014 г. на нотариус А.Г. връчена на 08.12.2014 г. на основание чл.47, ал.5, връзка с ал.1 от ГПК.

         С договор за цесия от 18.12.2014 г. „И.“ ЕООД е прехвърлило на „И.“ ЕООД всичките си вземания установени с решения по т.д.№ 1430/2006 г. и по т.д.№ 4843/2012 г. срещу длъжника „Е.-Е.-Г.-Л.“ ЕООД.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си, поради което съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът и от правна страна приема, че срещу ответника В.Д.В., ищецът предявява установителен иск по реда на чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.3, връзка с ал.1, т.1 ГПК за установяване на вземане по заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 15249/2019 г. по описа на СРС, 161 състав, което вземане е с правно основание чл.286 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и осъдителен иск по реда на чл.415, ал.3, изр.2, връзка с ал.1, т.3 от ГПК срещу ответника „И.“ ЕООД с правно основание чл.101, изр.второ във връзка с чл.79, ал.1, пр.1, вр. с чл.286 от ЗЗД и срещу двамата ответници акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Основанието на предявения иск е неизпълнение на задължението на ответниците за изплащане на уговореното възнаграждение по сключения договор от 14.06.2012 г., който по своята правна същност е договор за правна защита и е възмезден двустранен договор за поръчка, регламентиран в чл. 280 и чл. 286 ЗЗД, поради което отношенията между страните са подчинени на чл. 280 и сл. от ЗЗД.

Целта на договора за правна помощ е търсенето на оптимална правна защита и евентуалното постигане на пълен или частичен успех по делата. Предмет на договора за поръчка е извършването на правни действия и постигането на правен резултат.

При така ангажираните по делото от ищеца доказателства, безспорно се установява, че ищецът е постигнал договорения между страните правен резултат. Образуваното от него т.д. № 4843/2012 г. по описа на СГС, ТО, VІ-6 състав е приключило с влязло в сила съдебно решение, с което исковата претенция на „И.“ ЕООД е уважена изцяло.

Всъщност изпълнението по договора от страна на ищеца не се оспорва от ответниците.

По отношение на иска предявен срещу ответника „И.“ ЕООД. Този ответник оспорва иска само с твърдението, че вземането на ищеца е погасено по давност. Не твърди недължимост на вземането на някакво друго основание.

Този ответник отговаря солидарно с ответника В.Д.В., който е страна по договора от 14.06.2012 г., на основание чл.101 от ЗЗД. Встъпването в дълг е договор, по силата на който трето лице се съгласява да поеме едно задължение като солидарен длъжник, т.е. кредиторът запазва правата си срещу стария длъжник и става кредитор на още едно лице, което отговаря солидарно със стария длъжник. В случая съдът приема, че третото лице „И.“ ЕООД е встъпило в дълга по съглашение с кредитора-ищеца по делото, при което съгласие на стария длъжник, в случая длъжници, не се изисква, защото появата на още един солидарен длъжник е в техен интерес.

Действително по делото е налице еднолично съгласие на длъжника „И.“ ЕООД, обективирано в протокол-решение от 19.12.2014 г., но доколкото договорът е неформален и предвид обстоятелството, че ищецът-кредитор разполага с този протокол и насочва иска си срещу това трето лице, при липса на изрично оспорване от него в тази посока, съдът приема, че е налице съгласие за встъпване в дълг и от страна на кредитора.

Ето защо и по горните съображения, съдът намира, че претендираното от ищеца вземане е възникнало валидно на основание договор за поръчка от 14.06.2012 г. и договор за встъпване в дълг от 19.12.2014 г.

По отношение на въведеното от ответниците възражение, че вземането на ищеца е погасено по давност. Това възражение е неоснователно.

На основание чл.114 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

В конкретния случай вземането на ищеца е станало изискуемо с влизане в сила на решението по т.д. № 4843/2012 г. по описа на СГС, ТО, VІ-6 състав, т.е. от 21.03.2014 г. Това е така защото страните в чл.3 от договора са се уговорили, че възнаграждението в размер на 40 000 лв. ще е дължимо при свършване на процеса по т.2 (предявяване на иск в пълен размер, предявен като частичен по гр.д.№ 1430/2010 г. по описа на СГС, КО, VІ-1 състав) с влязло в сила решение в полза на дружеството.

Следователно давността е започнала да тече на 21.03.2014 г. и е следвало да изтече на 21.03.2019 г., но нейното течение е прекъснато на основание чл.116, б.“б“ от ЗЗД на 15.03.2019 г. с предявяване на иска. Датата на предявяване на иска, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК е 15.03.2019 г., а не 21.09.2020 г., защото съобразно цитираната норма, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4. По съображения обсъдени подробно по-горе, заявителят е спазил едномесечния срок за предявяване на исковите си претенции, поради което и на 15.03.2019 г. течението на давността е прекъсната и докато е налице висящ исков процес давност не тече.

По отношение на осъдителния иск също важи горното разрешение, доколкото към 2019 г. вече е било налице изменение в ГПК, ДВ, бр.86/27.10.2017 г., даващо възможност на заявителя да предяви иск и да запази предимството на срока и в случаите, когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

Следователно както към подаване на исковата молба, така и към настоящия момент давността за вземането на ищеца не е изтекла.

По горните съображения исковете следва да бъдат уважени като основателни и доказани.

По разноските:

         При този изход на делото на ищеца се дължат разноските направени в процеса за заплатена държавна такса в исковото производство в размер на 805,20 лв., както и присъдените в заповедното производство разноски в размер на 800 лв.

         Адвокат Р.К. представлява ищеца безплатно на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.3 от Закона за адвокатурата, поради което и на основание чл.38, ал.2 от същия закон й се следва адвокатско възнаграждение определено от съда на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на база материален интерес от 40 000 лв. Определено по този начин възнаграждението възлиза на сумата от 1730 лв.

         Водим от горното, Софийски градски съд, І-6 състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните и по иска, предявен по реда на чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.3, връзка с ал.1, т.1 ГПК от П.А.А., ЕГН **********,***, адвокат Р.К. против В.Д.В., ЕГН **********,***, адрес за призоваване: гр.София, ул. „******, офис 1, че В.Д.В. дължи солидарно с „И.“ ЕООД (длъжник, по отношение на който издадената заповед е влязла в сила), ЕИК ******на П.А.А. на основание чл.79, ал.1, пр.1, вр. с чл.286 и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лв./ неплатена главница, дължима на основание договор с нотариално удостоверяване на подписите с рег.№ 1098 от 14.06.2012 г. на А.Г., нотариус в район София с рег.№ 031 на Нотариалната камара, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 15249/2019 г. по описа на СРС, 161 състав.

ОСЪЖДА В.Д.В., ЕГН **********,***, адрес за призоваване: гр.София, ул. „******, офис 1 да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на П.А.А., ЕГН **********,***, адвокат Р.К. сумата от 800 лв. /осемстотин лв./ разноски присъдени вече в заповедното производство с издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 15249/2019 г. по описа на СРС, 161 състав.

ОСЪЖДА на основание чл.101, изр.второ във връзка с чл.79, ал.1, пр.1, вр. с чл.286 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД „И.“ ЕООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати солидарно с В.Д.В. ЕГН ********** на П.А.А., ЕГН **********,***, адвокат Р.К. сумата от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лв./ неплатена главница, дължима на основание договор с нотариално удостоверяване на подписите с рег.№ 1098 от 14.06.2012 г. на А.Г., нотариус в район София с рег.№ 031 на Нотариалната камара, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА В.Д.В., ЕГН **********,***, адрес за призоваване: гр.София, ул. „******, офис 1 и „И.“ ЕООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплатят на основание чл.78, ал.1 от ГПК на П.А.А., ЕГН **********,***, адвокат Р.К. сумата от 805,20 лв. /осемстотин и пет и 0,20 лв./-разноски направени от ищеца пред настоящата инстанция.

ОСЪЖДА В.Д.В., ЕГН **********,***, адрес за призоваване: гр.София, ул. „******, офис 1 и „И.“ ЕООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплатят на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Р. К.К.,***, офис 5, адвокатско възнаграждение в размер на 1730 лв. /хиляда седемстотин и тридесет лв./

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: