Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 27.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.
с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от
мл.съдия Евелина Маринова в. гр. д. № 5127
по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 307065 от 19.12.2019 г., постановено по
гр.д. № 21201/2019 г. на СРС, 61 състав, е признато за установено по
предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу М.Й.М. искове, че М.Й.М. дължи на „Т.С.“ ЕАД,
на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 682, 42
лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода м.10.2015 г.
– м.04.2018 г. за топлоснабден имот: апартамент № 53, находящ се в гр. София,
ж.к. „*********ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК
– 19.11.2018 г. до изплащане на сумата, и сумата от 62 лв., представляваща цена
на услугата дялово разпределение за периода м.10.2015 г. – м.04.2018 г., ведно
със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 19.11.2018 г. до
изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 05.12.2018 г. по ч.гр.д. № 73362/2018 г. на СРС, 61 състав.
Отхвърлени са искът за стойността на доставената
топлинна енергия за сумата над 682, 42 лв. до 694, 41 лв., искът за мораторна
лихва върху главницата за стойността на доставената топлинна енергия – в пълния
предявен размер от 76, 59 лв. за периода 17.12.2015 г. – 09.11.2018 г. и искът
за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение – в пълния предявен
размер от 10, 72 лв. за периода 17.12.2015 г. – 09.11.2018 г.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 66, 41 лв. разноски за заповедното производство и
сумата от 376, 32 лв. разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ищеца „Б.Б.“ ООД.
Срещу така постановеното решение в частта, с която са
уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника М.Й.М..
Счита, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага съображения относно
вътрешно-отоплителната инсталация и топлофизичните й свойства, като поддържа,
че цялата тръбна част в бл. 70 и в неговия апартамент е скрита, поради което
топлоотдаването в апартамента му е само от отоплителни тела, както е в целия
бл. 70. Счита, че посочените обстоятелства не са били съобразени от
заключението на СТЕ по делото. Счита за неправилен извода, че има отдадена
топлинна енергия от сградната инсталация, за което развива подробни
съображения, както и че не е правил възражения във връзка с отчетите и че
следва да му се начисли топлинна енергия от общите части. Оспорва бл. **да се
захранва от 2 абонатни станции. Сочи, че апартаментът му е с обем 135, 72 м3, а
общата част-стълби – 17, 64 м3, но твърди, че в исковата молба общият отопляем
обем на блока от 12 720 м3 не е посочен, а същият е бил даден от ФДР. Моли
съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с
което да отхвърли изцяло предявените искове.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не са постъпили отговори
на въззивната жалба от ищеца Т.С.“ ЕАД и третото лице помагач „Б.“ ООД, с предходно наименование „Б.Б.“ ООД.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените
искове, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради
което е процесуално допустима.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
С исковата
молба ищецът твърди, че ответникът М.Й.М. е клиент на топлинна енергия
за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № 53, находящ се в гр. София, ж.к. „*********аб.
№ 008987, като му дължи сумата от общо 840, 72 лв. от която:
сумата от 691, 41 лв. главница, представляваща стойност на потребена топлинна
енергия за периода м.10.2015 г. – м.04.2018 г., сумата от 76, 59 лв. мораторна
лихва върху нея за периода 17.12.2015 г. – 09.11.2018 г., сумата от 62 лв.
главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
м.10.2015 г. – м.04.2018 г., и сумата от 10, 72 лв. мораторна лихва върху нея
за периода 17.12.2015 г. – 09.11.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 19.11.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата. Във връзка с подадено на 19.11.2018 г.
заявление по ч. гр. д. № 73362/2018 г.
по описа на СРС, 61 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
срещу която длъжникът е депозирал възражение. Ищецът претендира установяване на
вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените
по делото разноски.
В срока
по чл.131 ГПК ответникът М.Й.М. е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Излага съображения във връзка
с начина на определяне на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
като в тази връзка поддържа, че предвиденият съгласно т.6.4 от Методиката към
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г. алгоритъм е математически и физически неадекватен. Навежда
оплакване за несъответствие между общия отопляем обем на сградата, посочен в
акт обр. 3, внесен на 12.03.1974 г. с вх. № 4660, и индивидуалната справка.
Твърди, че не са ангажирани доказателства за годността на индивидуалните
измервателни уреди; че в ЗЕ не е уредено задължение на потребителите на
топлинна енергия да заплащат дяловото разпределение, чиито цени не са предмет
на регулиране от КЕВР, като с оглед отсъствието на писмен договор, по който
ответникът да е страна, се касае за непоискана услуга съгласно чл.62 ЗЗП. Моли
съда да отхвърли предявените искове.
На 19.11.2018 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М.Й.М. за сумата от 753, 41 лв. – главница
и 87, 31 лв. – мораторна лихва за периода 17.12.2015 г. – 09.11.2018 г. В т.12
от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна
енергия за периода м.10.2015 г. – м.04.2018 г. за топлоснабден имот: апартамент
№ 53, находящ се в гр. София, ж.к. „*********аб. № 008987. Посочено е, че
дължимите суми са, както следва: за доставена, но незаплатена топлинна енергия
– 691, 41 лв. главница и 76, 59 лв. лихва и за дялово разпределение – 62 лв.
главница и 10, 72 лв. лихва.
С разпореждане от 05.12.2018 г. по ч. гр. д. № 73362/2018
г. по описа на СРС, 61 състав, съдът е постановил исканата заповед за
изпълнение срещу длъжника, като е разпоредил да заплати на заявителя и разноски
по делото, от които: 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от
длъжника М.Й.М..
В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил искове за
установяване на вземанията му към длъжника по исков ред.
В
предмета на делото са включени установителни искове, предявени от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е
да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването
на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала
до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови
нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като
физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в
сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на
топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на
топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР №
2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Пред настоящата инстанция не се поддържат доводи във
връзка с качеството на ответника на клиент на топлинна енергия през исковия
период и съществуването на облигационно правоотношение с ищцовото дружество,
поради което тези въпроси са извън предмета на въззивна проверка, очертан с
въззивната жалба.
В
нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради –
етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата
на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на
реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището
и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза по делото, изготвена от вещото
лице инж. М.Т., което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява, че сградата се захранва от две абонатни станции – първа зона /вх. А
и вх. Б/ и втора зона /вх. В и вх. Г/, които работят паралелно и се обслужват
от 2 бр. общи топломери с номера: 4016800 – първи кръг и 4018080 – втори кръг,
които се отчитат по електронен път в 0:00 часа на първо число на месеца чрез
електронно устройство. Отчетът се документира. Отчетените количества топлинна
енергия по двата топломера се сумират и от сумарното отчетено количество
топлинна енергия се приспадат технологичните разходи, които са за сметка на
доставчика на топлинна енергия, като чистото количество топлинна енергия, което
отива при потребителите, се разпределя между тях за отопление /имот, сградна
инсталация/ и БГВ. В случая технологичните разходи са приспаднати от общото
количество топлинна енергия. През исковия период в процесния имот е имало 3 бр.
радиатори с ИРРО и щранг лира в банята. Абонатът не ползва и не заплаща
топлинна енергия от радиаторно отопление. Сумите за отопление на имота се
формират от стойността на топлинната енергия, отдадена от щранг лирата. Абонатът
заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР
между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по
проект. Топлинната енергия за БГВ се начислява по показанията на 1 бр. водомер
за топла вода в имота. За процесния период абонатът е осигурил достъп за отчет
на ИРРО и водомера, като главните отчети са подписани. Вещото лице е посочило,
че пълният отопляем обем на жилището по проект съгласно акт за разпределение на
кубатура от 11.03.1974 г. е 153, 36 м3, от които: 135, 72 м3 имот и 17, 64 м3
стълбище. За исковия период топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, е изчислена съгласно формула по т.6.1.1 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г., върху
пълната отопляема кубатура от 153 м3. Отоплението на стълбището е изключено
безсрочно на 01.02.1999 г. Пълният отопляем обем на сградата по проект е
12 720 м3. Вещото лице е посочило, че топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, е изчислена в съответствие с действалата през исковия
период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34
от 24.04.2007 г. и отм. ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г. За процесния период дяловото
разпределение е извършвано от „Б.Б.“ ООД. Стойността на доставената топлинна
енергия възлиза на сумата от 682, 41 лв., формирана като сбор на прогнозно
начислената по фактури сума в размер на 649, 51 лв. и сумата за доплащане от
изравнителни сметки в размер на 32, 90 лв. В така посочения размер не са
включени предишни просрочени или неплатени задължения, както и изравнявания за
периоди, извън исковия, суми за дялово разпределение и лихви.
В проведеното на 12.11.2019 г. открито съдебно
заседание пред СРС вещото лице е пояснило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че след
влизане в сила на Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.
делът на сградната инсталация не се нормира, а се изчислява по формулата
съгласно т.6.1.1 от Методиката. За този период, в който е в сила формулата,
няма значение каква е инсталацията – открита или закрита, а има значение
инсталираната мощност и ден градусите. Формулата изисква да бъде включен общият
отопляем обем по проект, който в случая е 153, 36 м3, а обстоятелството, че
стълбището е изключено, не може да бъде отчетено чрез тази формула. Няма
значение за изчисляване на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, дали радиаторите на стълбището са изключени или не. По отношение на
обстоятелството, че блокът се захранва от две абонатни станции, вещото лице е
пояснило, че тези абонатни станции се измерват с два топломера, отчетената от
тях енергия се събира и разделя на четирите входа в съответствие с изискванията
на Наредбата.
С оглед
изложеното се налага извод, че в изпълнение на доказателствената си тежест
ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа
експертиза, която е изготвена въз основа на приложените по делото и
допълнително изискани документи, въз
основа на които вещото лице е дало заключение относно реално потребената от
ответника топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите
на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото
разпределение на топлинната енергия за имота през процесния период е извършено
правилно, съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба.
Неоснователни
се явяват оплакванията на жалбоподателя във връзка с особеностите на вътрешната
отоплителна инсталация, доколкото вещото лице е изяснило, че с оглед
предвидената формула в Методиката към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г., няма значение каква е
инсталацията – открита или закрита, а има значение инсталираната мощност и ден
градусите. С оглед така формирания извод се явява ирелевантно обстоятелството
дали са били правени рекламации във връзка с отчетите, доколкото дори такива да
не са били направени, стойността на доставеното количество топлинна енергия
подлежи на установяване в исковия процес, в който подлежат на разглеждане и
възраженията на ответника във връзка с последната.
По
отношение на отопляемия обем на имота по проект, по който се начислява топлинна
енергия от сградна инсталация, следва да се посочи, че задължение на етажните
собственици е при присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа да
представят на топлопреносното предприятие акт за разпределение на кубатурата. В
случая данните за отопляемия обем на имота се основават на посочения от вещото
лице акт за разпределение на кубатурата от 11.03.1974 г., предоставен от ТР
„София“. Установи се от заключението на СТЕ, че пълният отопляем обем на
жилището по проект съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен в ТР
„София“, е 153, 36 м3, от които: 135, 72 м3 имот и 17, 64 м3 стълбище, както и
че сумите за сградна инсталация са начислени за отопляем обем 153, 36 м3. Това
налага извода, че топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислена
при спазване на действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването.
На
настоящия съдебен състав е служебно известно решение № 4777/13.04.2018 г. по
адм. дело № 1372/2016 г. на ВАС и окончателното решението на ВАС под
№ 2187/ 11.02.2020 г. по адм. дело № 1318/2019 г. на 5-членен състав на ВАС,
както и решение № 11603/31.07.2019 г. по адм. дело № 13721/2017 г. на
ВАС и окончателното решение под № 8294/26.06.2020 г. по адм. дело №
14350/2019 г. на 5-членен състав на ВАС. В тази връзка следва да се има
предвид, че отмяната на формулите от методиката за дялово разпределение,
установена с Наредба № 16-344/2007 г., постановена с влязлото в сила
горепосочено решение на 5-членния състав на ВАС по адм. дело №
14350/2019 г., има действие само за в бъдеще – от момента на влизането му в
сила, съгласно нормата чл.195, ал.1 АПК, поради което не рефлектира върху
приложимите към процесния случай правни норми, които остават в сила за
процесния предходен период, доколкото отмяната няма обратно действие.
С оглед
изложеното се налага извод, че в полза на ищеца е възникнало вземане към
ответника за стойността на доставената топлинна енергия за исковия период в
размер на сумата от 682, 42 лв.
От
страна на жалбоподателя не се поддържат доводи във връзка с основанието и
размера на вземането на ищеца за цената на услугата дялово разпределение,
поради което тези въпроси са извън предмета на въззивна проверка, очертан с
въззивната жалба по арг. от нормата на чл.269 ГПК.
При
така формираните изводи и поради изчерпване предмета на въззивна проверка,
решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед
неоснователността на въззивната жалба, жалбоподателят няма право на разноски за
производството.
Предвид
обстоятелството, че ответникът по жалбата не е депозирал писмен отговор на
въззивната жалба, не е представляван в проведеното открито съдебно заседание от
юрисконсулт, следва да се приеме, че не е налице процесуално представителство
на страната във въззивната инстанция, поради което не следва да му се присъждат
разноски по реда на чл.78, ал.3, вр. с ал.8 ГПК.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
307065 от 19.12.2019 г., постановено по гр.д. № 21201/2019 г. на СРС, 61
състав, в ЧАСТТА, с която е признато
за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** срещу М.Й.М., ЕГН ********* искове,
че М.Й.М., ЕГН ********* дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 682,
42 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода
м.10.2015 г. – м.04.2018 г. за топлоснабден имот: апартамент № 53, находящ се в
гр. София, ж.к. „*********ведно със законната лихва от датата на заявлението по
чл.410 ГПК – 19.11.2018 г. до изплащане на сумата, и сумата от 62 лв., представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода м.10.2015 г. – м.04.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 19.11.2018 г. до
изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 05.12.2018 г. по ч.гр.д. № 73362/2018 г. на СРС, 61 състав.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените
искове, е влязло в сила като необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца „Б.“ ООД.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.