Р Е Ш Е Н И Е
№ 10.10.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година ,
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №6770
по описа на 2019 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6770/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на “Ч.Е.Б.”*** срещу решение №27056 от 30.01.2019 г постановено
по гр.д.№10166/18 г на СРС , 162 състав , с
което е отхвърлен иска на
въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.98а ал.1 ЗЕ, чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че Д.Г.В. ***
му дължи сумата от 1016,57 лева цена
за достъп до електроразпределителната мрежа за периода 04.09.2014 г –
03.09.2017 г за ресторант в гр.София ж.к.*******с клиентски №210020874644 и
сумата от 146,26 лева лихви за забава върху посочената главница за периода
28.10.2014 г – 27.09.2017 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.10.2017 г по ч.гр.д.№70850/17 г на СРС , 162 състав. Решението на СРС се обжалва и в частта
за разноските.
Въззивникът излага доводи за неправилност на
решението на СРС , тъй
като ответникът е небитов
клиент за ел.енергия и дължи цена за достъп независимо дали ползва ресторанта и
имотът е захранен с ел.енергия /чл.11 от Правила за търговия с електрическа енергия
/ .
Въззиваемата страна не е
подала писмен отговор на въззивната жалба.
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 04.02.2019 г и е обжалвано в срок на 13.02.2019 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото ,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите
за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да
отхвърли иска СРС е приел , че в
случая в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение
по договор за продажба на електрическа енергия за стопански нужди между него и
ответника при общи условия , по силата на което е осигурил достъп до
електроразпределителната мрежа на имота на ответника при заявената от него
мощност, в резултат на което за ответника е възникнало задължение за плащане на
цена в претендирания размер. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане за главница .
Съгласно разпоредбите на чл.117 ал.1 ЗЕ и чл.4 ал.2 и
ал.4 от Общите условия на електропреносното предприятие, облигационно
правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия възниква въз
основа на писмен договор за присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа, сключен с потребителя на електрическа енергия
за битови или стопански нужди – физическо лице, което е собственик или
ползвател на присъединения имот и ползва електрическа енергия за домакинството
си, респ. за стопански и/или обществени нужди. По делото са представени договор
за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната електрическа
мрежа от 04.05.2006 г. и споразумения към него от 15.12.2006 г. и от 22.01.2009
г., от които е видно, че ответникът В. в качеството си на собственик на
недвижим имот, представляващ УПИ XVI-1442,
кв. 13а, местност „Младост 2“ (въз основа на нотариален акт № 153, дело №
24582/1995 г.), в който се изгражда процесната жилищна сграда, е сключил писмен
договор за присъединяване на сградата с оператора на електроразпределителната
мрежа ( „Електроразпределение Столично“ АД , респ. „ЧЕЗ Разпределение България“
АД след извършеното преобразуване на търговското дружество). Въз основа на този
договор обектите в новопостроената жилищна сграда са били присъединени към
електропреносната мрежа (видно и от приложената към исковата молба таблица
за регистрация на нови потребители на посочения адрес), като съобразно
разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 ЗЕ между собствениците на отделните обекти в
сградата и крайния снабдител ([„Ч.Е.Б.“ АД съгласно издадената от ДКЕВР
лицензия) са възникнали облигационни правоотношения по договори за продажба
на електрическа енергия при общи условия.
От представените по делото писмени доказателства се
установява, че ответникът е бил собственик на недвижимия имот, в който е
изградена процесната жилищна сграда, представляваща бл. 248А в гр.София ж.к.Младост
2 , като в периода 23.02.2007 г. – 04.09.2009 г. е прехвърлил правото на
строеж, респ. правото на собственост (след завършване на сградата в груб
строеж) върху апартаментите в сградата и е запазил за себе си правото на
собственост върху находящия се на партерния етаж обект, предназначен за
ресторант. В качеството си на собственик на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа, ответникът е станал потребител на електрическа
енергия по договор с ищеца за продажба на електрическа енергия при общи условия
– арг. чл. 98а ЗЕ. Съобразно актуалните редакции на дефинитивните разпоредби на
§ 1, т. 2а и т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г., т.е. действащи към
процесния период), ответникът би бил битов или небитов клиент на електрическа
енергия в зависимост от обстоятелството за какви нужди е използвал енергията.
В този смисъл са и клаузите на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ОУ на ищцовото
дружество (които се публикуват най-малко в един централен и един местен
всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител без изрично
писмено приемане – арг. чл. 98а, ал. 3 и ал. 4 ЗЕ, а и с които ответникът
изрично се е съгласил, видно от приложената към исковата молба таблица за
регистрация на нови потребители), съобразно които потребителят на електрическа
енергия може да я използва за битови или стопански нужди, като потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството
си, респ. потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа енергия за стопански и/или
обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа.
Претенцията на ищеца по делото касае единствено цена
за достъп до електроразпределителната мрежа като част от мрежовите услуги, които битовите и небитовите клиенти
следва да заплащат на крайния снабдител, а той от своя страна следва да заплаща
на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос и достъп за
съответния ценови период. Приетите с Решение на ДКЕВР (обн., ДВ, бр. 66 от
26.07.2013 г.) Правила за търговия с електрическа енергия регламентират
отделното заплащане на предоставяните от крайния снабдител на електрическа
енергия услуги по цени, утвърдени от ДКЕВР – арг. чл. 2, ал. 2, чл. 28 и чл.
29, ал. 3 от Правилата. Съгласно решение № Ц-17 от 28.06.2012 г. на ДКЕВР и на
основание чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ е определена цена за достъп до
електроразпределителната мрежа на стопански потребители – абонати на ищеца в
размер на 0,01650 лв./кВт/ден, а за битови потребители – 0,00503 лв./кВтч. (т.
ІV-8.2 от Решението), като цените важат считано от 01.07.2012 г. Следователно,
при определянето на цените за битови и небитови клиенти е възприет различен
подход, като при ползване на обекта за битови нужди цената за достъп се
заплаща върху количеството действително изразходвана електрическа енергия,
докато при потребление за стопански нужди цената за достъп е определена на ден
съобразно предоставената мощност и се дължи за всеки ден, през който продължава
присъединяването, независимо от количеството потребена електрическа енергия. Разходите
за поддръжка и управление на мрежата не зависят от размера на консумацията на
отделния стопански потребител, а от ангажирания за нуждите на всеки отделен
клиент капацитет в мрежата в съответствие със заявената от него мощност,
като според действащите утвърдени от ДКЕВР цени за електрическа енергия, всеки
стопански потребител заплаща цена за поддръжката на резервирания от него
капацитет от мрежата, независимо от моментната консумация.
Според СРС ищецът претендира заплащане на цена за
достъп до електроразпределителната мрежа съобразно заявената от ответника
мощност за обекта с твърдения, че същият е бил небитов клиент на
електрическа енергия, но по делото няма
данни ответникът да е заявил, че ще ползва процесния обект за стопански нужди.
Напротив – в приложената към исковата молба таблица (л. 56 от делото) В. изрично
е декларирал, че ще ползва
предназначения за ресторант обект за битови нужди (последната колона от
таблицата). Обстоятелството, че помещението е предназначено за ресторант,
поради което е заявена за предоставяне по-висока мощност съобразно необходимите
за ползване в обекта приемници на електрическа енергия (46 kW), не сочи на
еднозначен извод, че в него ще се извършва стопанска дейност – обектът е
собственост на физическо лице, като няма пречка в него да се ползва
електрическа енергия за битови, а не за стопански нужди. В подкрепа на
изложеното е и несъмнено установеният по делото факт, че в имота изобщо не е била потребявана електрическа енергия – вещото
лице по приетата и неоспорена от страните СТЕ заявява, че консумацията на
енергия за клиентски номер 210020874644 е нула, т.е. безспорно в ресторанта не
е осъществявана стопанска дейност през процесния период. В допълнение следва да
се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от ОУ на ищцовото
дружество, в случай на промяна в предназначението на обекта, в който се ползва
електрическа енергия, потребителят е длъжен писмено да уведоми за това
продавача в 30-дневен срок след промяната, като при неуведомяване
електрическата енергия се заплаща по по-високата цена, считано от датата на
съставянето на констативен протокол за това обстоятелство. Следователно, при
декларираното от потребителя ползване на обекта за битови нужди същият дължи
заплащане на стойността на консумираната електрическа енергия, респ. на цената
за достъп до електроразпределителната мрежа, по цени за битов клиент. В случай
на твърдения от продавача на електрическа енергия, че имотът се ползва за
стопанска дейност, последният следва да
установи това и да състави констативен протокол, удостоверяващ промяната в
предназначението на обекта, от който момент потреблението ще се заплаща по
по-високите цени за небитов клиент. По делото няма данни за установена промяна
в предназначението на обекта след декларирането му за битови нужди, поради
което настоящият съдебен състав намира, че липсва основание за изчисление на
задълженията на ответника по цени за стопански потребител.
С оглед на изложеното СРС е приел , че В. е бил битов клиент на електрическа
енергия през процесния период и като такъв дължи цена за достъп до
електроразпределителната мрежа съобразно количеството действително изразходвана
електрическа енергия. По делото се установява, че през периода 04.09.2014 г. –
03.09.2017 г. в обекта на ответника с клиентски номер 210020874644 липсва консумация на електрическа енергия,
поради което в тежест на потребителя не е възникнало задължение за плащане на
цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Ето защо исковете са
неоснователни и трябва да се отхвърлят .
Решението на СРС е правилно, като мотивите му се споделят напълно и от настоящия
съд . Изложените във въззивната жалба доводи са неотносими към водещите мотиви
на първоинстанционния съд , че ответникът е бил битов клиент за ел.енергия .
Голословното е твърдението на въззивника , че по делото е „безспорно“ , че
ответникът е бил небитов краен потребител . Видно от § 1 т.2а и т. 33а от ДР на
ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г., т.е. действащи към процесния период), ответникът
би бил битов или небитов клиент на електрическа енергия в зависимост от
обстоятелството за какви нужди е използвал енергията, а не в зависимост от
наименованието на обекта му /в случая „ресторант“/ . По делото не са представени от ищеца
доказателства , че обектът на ответника е заявен като такъв за небитови нужди
респ.че е ползван като такъв . Напротив , в таблица (л. 56 от делото пред СРС )
В. изрично е декларирал, че ще ползва предназначения за ресторант обект за
битови нужди.
Налага се изводът , че решението на СРС
трябва да бъде потвърдено .
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №27056 от 30.01.2019 г постановено
по гр.д.№10166/18 г на СРС , 162 състав .
Решението не подлежи
на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.