Р Е Ш
Е Н И Е
№ 75
гр.Бяла, 02.06.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА, III-ти граждански състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС ДИМИТРОВ
при
секретаря Пенка Цанкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 419
по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за
делба във фазата по извършването ѝ.
С влязло в сила Решение
№ 250 от 25.11.2019г. по гр.д. № 419/2019г. по описа на Районен съд – Бяла, е
допусната съдебна делба между И.С.Д., ЕГН ********** и Е.К.Н., ЕГН **********,
и П.К.Н., ЕГН **********, на следния недвижим имот:
- Апартамент № 6, намиращ се в гр.Б.,
ул.“С. С.“ № .., вх…, ет…, състоящ се от стая, дневна и кухня, със застроена
площ от 58.30кв.м. и сервизни помещения, при граници: държавен апартамент, ул.“С.
С.“ № .., апартамент на Й.П. и А. П. от вх.., асансьор и стълбищна клет-ка,
заедно с избено помещение № 6, намиращо се в същата сграда и вход, с площ от
3.59кв.м., при граници: коридор. Ул.“С. С.“ и ведомствена изба, заедно с 1,72%
ид.ч. от общите части на сградата и право на строеж върху мястото от 66.16кв.м.
държавна земя, съставляващ парцел XIII-58,59 в квартал 6-шести по регулационния
план на гр.Бяла, обл.Русе, върху който е построен жилищния блок,
при права: 1/3 ид.ч. за И.С.Д., ЕГН **********;
2/3 ид.ч. за Е.К.Н., ЕГН ********** и П.К.Н., ЕГН**********.
Предявена е и претенция
по сметки, приета за разглеждане в настоящото производство, от Е.Н. и П.Н.
срещу И.Д., с правно основание чл.346 от ГПК вр. с чл.31, ал.2 от ЗС, за сумата
в размер на 10 800лв., представляваща обезщетение за ползване на имота в
размер на 300лв. месечно за периода 30.04.2016г. до 20.04.2019г.
Съдът, като взе предвид
становището на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
За поделяемостта и
пазарната стойност на допуснатия до делба недвижим имот е прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, което не е оспорено от страните. От същото се установява, че имотът
е неподеляем в реални граници, а пазарната му оценка възлиза на 28 000лв.
Представена е покана
чрез Телепоща с изх.№ 1/17.02.2016г. от Е.Н. и П.Н. до И.С.Д., с която канят
последната да предостави ключове за процесния апартамент или да заплаща наем в
размер на 300лв., платими до 5-то число всеки месец чрез адв. С. И. Видно от
разписката за връщане от 22.02.2016г. е направено отбелязване в реда
„получателят отсъства“, като на ръка е изписано „в чужбина“.
При така установените
правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните доказателствени средства, съдът
приема следното от правна страна:
Предвид заключението на
вещото лице и становищата на страните, съдът счита, че извършването на делбата
следва да стане по реда на чл.348 от ГПК, а именно чрез изнасяне имота на
публична продан. Имотът е неподеляем и не може да бъде поставен в един от
дяловете, не са правени от страните възлагателни претенции по отношение на
имота, които следва да бъдат обсъждани. При това положение, единственият начин,
по който може да приключи делбата на процесния имот, е същият да бъде изнесен
на публична продан, при първоначална оценка, посочена в заключението на съдебно - техническата
експертиза, а именно: 28 000лв. Сумата, получена от проданта, следва да се
разпредели между страните според техните права в съсобствеността, които
съобразно заключението на вещото лица са: 1/3 ид.ч. за И.С.Д. в размер на 9
333лв. и 2/3 ид.ч. за Е.К.Н. и П.К.Н. в размер на 18 667лв. Съгласно нормата на
чл.348 изр.2 от ГПК, всеки от съделителите може да участва при наддаването в
публичната продан.
По отношение предявеното
искане по сметки с правно основание чл.346 от ГПК вр с чл.31, ал.2 от ЗС
за сумата в размер на 10
800лв., представляваща обезщетение за ползване на имота в размер на 300лв. месечно
за периода 30.04.2016г. до 20.04.2019г. съдът намира следното:
За да възникне
притезателното право за заплащане на обезщетение за лишаването от ползите от
използването на един имот, следва в обективната действителността да са
възникнали следните юридически факти (материални предпоставки): 1) вещта да е
съсобствена, 2) тя да се ползва лично само от един от съсобствениците; 3) този
съсобственик да възпрепятства чрез фактически и правни действия останалите съсобственици
да ползват вещта съобразно нейното предназначение и 4) съсобственикът, който не
ползва вещта, да е поискал писмено от съсобственика, който ползва общата вещ,
да заплати обезщетение или да осигури достъп до вещта за ползване от другия
съсобственик съобразно неговите вещни права. Тези правнорелевантни обстоятелства,
от които възниква спорното притезателно право, следва да бъдат установени в
процеса на доказване чрез главно и пълно доказване от страната, която ги
навежда.
Спорът в настоящото
производство се концентрира в изпратената чрез Телепоща покана, като страните
развиват своите съображения относно това достигнала ли е същата адресата,
включително чрез позоваване на ОУ на „Български пощи“ ЕАД, и от кога следва да
се приеме, че е отправена надлежна покана за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползването. Съдът намира горното за ирелевантно, доколкото по отношение
на претендирания период, не е осъществен първият елемент от фактическия състав,
а именно вещта да е съсобствена. Това следва от обстоятелството, че процесния
имот е станал съсобствен между страните с влизането в законна сила на
решението, с което се възстановява запазената част на ищците, тъй като искът по
чл.36 от ЗН е конститутивен и именно от този момент настъпва правната промяна в
отношенията им. Следователно отнесено към претендирания период 30.04.2016г. –
30.04.2019г. имотът е бил собственост на ответницата по силата на завещателното
разпореждане. При това положение съдът намира, че така заявената претенция по
сметки се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Съгласно разпоредбата на
чл.355, изр.1 от ГПК в делбеното производство страните заплащат разноските
съобразно стойността на дяловете им. Ето защо, на основание чл.355, изр.1 от ГПК и чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен
съд – Бяла държавна такса в размер на 4 % върху стойността на дела му. Съделителите
Е.Н. и П.Н. с квота в съсобствеността 2/3 ид.ч. и дял на стойност 18 667лв.
дължат държавна такса в размер на 746,68лв. Съделителката И.Д. с квота в
съсобствеността 1/3 ид.ч. и дял на стойност 9 333лв. дължи държавна такса в
размер на 373,32лв.
Особеност на делбеното
производство е, че всеки съделител има двойно качество в съдебната делба - ищец
относно своето право на делба и ответник относно правото на делба на останалите
съделители. Тази особеност намира отражение и при отговорността на съделителите
за съдебни разноски. Разноските се разпределят между съделителите съобразно
признатия им дял в прекратената общност, когато са направени във връзка с
нейното ликвидиране, като не следва да се присъждат разноски за адвокатско
възнаграждение. „При наличието на спор за правата на съделителите, при оспорване
на самия факт на съсобствеността, начина на извършване на делбата и по
присъединените искове, както и при обжалване на първоинстанционното или
въззивното решение, намира приложение разпоредбата на чл.78 ГПК – в този смисъл
определение № 4/06.01.11г. по ч.гр.д.№ 542/10г. на ВКС, ІІ ГО, което
детайлизира т.9 на ППВС № 7/1973г.“ (Определение № 252 от 11.07.2014г. по
ч.гр.д. № 2024/2014г., ВКС, I
г.о.). Следователно, по отношение на съединените искове в настоящото
производство за делба, а именно за възстановяване на запазената част и
претенцията по сметки, разноските следва да се определят съобразно правилото на
чл.78 от ГПК. В представения списък за разноски липсва разграничение на сумите
за адвокатско възнаграждение по всеки един от исковете, поради което съдът
намира, че с оглед разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, заплатения хонорар следва
да бъде разделен поравно на броя на исковете, както и за двете отделни фази на
съдебната делба – или по 300лв.
Предвид уважаването на претенцията по чл.30 от ЗН и отхвърлянето на искането по сметки, не се дължат разноски по тези искове.
По отношение разноските за двете фази на делбата съдът счита, че приложение
следва да намери правилото на чл.355 от ГПК, като не следва да се присъжда
адвокатско възнаграждение, предвид липсата на спор относно начина на извършване
на делбата и размера на квотите в съсобствеността. Сторените от ищците разноски
за вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза и снабдяването с
документи (скица и данъчна оценка), следва да се разпределят между
съделителите, съобразно признатия им дял в съсобствеността, поради което,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати сумата от 102лв. (1/3 от 305лв.).
По отношение разноските
за особен представител, съдът съобразява даденото с Определение № 681 от 18.12.2015
по дело № 5778/2015г. на ВКС, ГК, III г.о. разрешение – „Според правилото на
чл.29 ал.3 ГПК разноските за особен представител на лице с неизвестен постоянен
и настоящ адрес първоначално се поемат от насрещната страна, респективно от
ищеца съгласно чл.47 ал.6 ГПК. Заплащането им е продиктувано от необходимостта
процесът да продължи, без личното участие на ответника, но като се гарантират
процесуалните му права, както и средствата за изплащане на възнаграждение на
лицето, назначено за особен представител. Последният действа не в личен интерес
на всички страни-съделители, а от името и за сметка на представлявания, като
брани неговите права. Разноските за възнаграждението му по естеството си
най-много се доближават до тези за адвокатско възнаграждение. Поради това
възлагането им между страните в делбеното производство следва да е идентично с
това на разноските за адвокатска защита. Те не следва да се разпределят според
специалното правило на чл. 355, ал. 1 ГПК между всички съделители съобразно
дела им, защото макар и да са необходими за движението на делбеното дело, не са
пряко свързани с предмета на иска за делба, а следва да се понесат от представлявания.“.
Предвид това ответницата следва да бъде осъдена да заплати на насрещната страна
сторените разноски за назначения ѝ особен представител в размер на
1 200лв.
Предвид
изложеното и на основание чл.344, ал.1 от ГПК, съдът,
Р
Е Ш И:
ИЗНАСЯ
НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на
основание чл.348 от ГПК следния недвижим имот, находящ се в гр.Б., ул.“С. С.“ №
.., вх.., ет.., а именно:
- Апартамент № 6, състоящ се от стая,
дневна и кухня, със застроена площ от 58.30кв.м. и сервизни помещения, при
граници: държавен апартамент, ул.“С. С.“ № .., апартамент на Й.П. и А. П. от
вх.., асансьор и стълбищна клетка, заедно с избено помещение № 6, намиращо се в
същата сграда и вход, с площ от 3.59кв.м., при граници: коридор. Ул.“С. С.“ и
ведомствена изба, заедно с 1,72% ид.ч. от общите части на сградата и право на
строеж върху мястото от 66.16кв.м. държавна земя, съставляващ парцел XIII-58,59
в квартал 6-шести по регулационния план на гр.Бяла, обл.Русе, върху който е
построен жилищния блок.
Пазарната оценка на
имота е 28 000лв.
Публична продан следва
да се извърши съобразно правилата на
ГПК, като получената от продажбата цена следва да се разпредели между съделителите
при следните права: 1/3 ид.ч. за И.С.Д.;
2/3 ид.ч. за Е.К.Н. и П.К.Н..
ОСЪЖДА Е.К.Н., ЕГН **********, и П.К.Н.,
ЕГН **********, двамата с адрес ***, да заплатят по сметка на Районен съд –
Бяла държавна такса в размер на 746,68лв.
ОСЪЖДА
И.С.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати по сметка на Районен съд – Бяла държавна такса в размер
на 373,32лв.
ОСЪЖДА
И.С.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на Е.К.Н., ЕГН **********, и П.К.Н., ЕГН **********, двамата
с адрес *** сторените разноски в производството в размер на 1 302лв.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/