№ 56
гр. Благоевград, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело №
20241200501309 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от
“ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от
С.Н., Н.Л. и Я.К.Ч., чрез юрк. Е. К. против Решение № 731/14.10.2024 г.,
постановено по гр.д. № 262/2024 г. по описа на РС - Благоевград в частта, в която е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск с правно основание чл. 422 ГПК за
следните суми: главница над присъдената сума от 140,40 лв. до претендираната в
размер на 165,51 лв. (или за сумата от 25,11 лв.), договорно възнаграждение в
размер на 45,10 лв. и лихва за забава в размер на 50,57 лв.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението
на районния съд в обжалваната част.
Оспорва се извода на районния съд за недействителност на договора за
потребителски кредит на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди
се, че неправилно съдът е приел, че възнагражденията по допълнителни услуги
Фаст и Флекси следва да бъдат включени в годишния процент на разходите. В
процесния договор ясно била посочена методиката на формиране на годишния
процент на разходите. Сключеният договор за потребителски кредит отговарял на
законовите изисквания и съдържал всички изискуеми реквизити на ЗПК относно
съдържанието на договора за потребителски кредит. Към момента на подписване
на договора от страна на ответника, всички полета били попълнени, в това число и
параметрите на кредита, включително и данните за закупените допълнителни
услуги Фаст и Флекси. Сочи се, че в закона няма изискване в договора за
1
потребителски кредит да е посочено как се формира годишния лихвен процент, а
по отношение на годишния процент разходи общите условия на процесния договор
препращали към Приложение № 1 към ЗПК- чл. 5.2 от Общите условия.
Твърди се, че процесният договор за потребителски кредит отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 9а, т. 10 и сл. ЗПК. Изтъква се, че нормата на
чл. 11, т. 10 ЗПК не предвиждала в договора за потребителски кредит изрично и
изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включени в годишния процент на
разходите, а единствено посочване допусканията, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите, тъй като нормативно били предвидени две
математически формули за изчислението на годишния процент на разходите (т. 1 и
т. 2 от Приложение № 1 към ЗПК), които единствено били приложими при
изчисляването на ГПР. Смисълът на закона бил кредитополучателят да се запознае
предварително с размера на сумата, която ще върне на банката под формата на
годишен процент на разходите, което изискване в случая било изпълнено.
Годишният процент на разходите съответствал и на разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК.
Сочи се, че закупуването на някоя или на всички предоставени услуги не
било условие за сключване на договора за потребителски кредит, нито за
получаване на кредита при конкретните условия. Закупувайки допълнителни
услуги, кредитополучателят си осигурявал допълнителна възможност във всеки
един момент да поиска извършването на някоя или на всички предоставени услуги.
Според жалбоподателя дали предвидените в договора допълнителни услуги следва
да бъдат включени в ГПР било въпрос, относим към действителността на
посочената клауза, а не на договора за кредит като цяло.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено
Решение № 731/14.10.2024 г., постановено по гр.д. № 262/2024 г. по описа на РС -
Благоевград в обжалваната част и вместо него – да бъде постановено решение, с
което с да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК за
вземанията за главница, договорно възнаграждение и лихва за забава.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна, която в
предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок не е депозирала отговор на
подадената въззивна жалба.
Окръжен съд- Благоевград след като съобрази материалите по делото и
приложимия закон, намира следното:
Производството пред РС – Благоевград е образувано по искова молба,
депозирана от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД против Г. Д. А., с която е
предявен положителен установителен иск - за установяване, че ответникът дължи
на ищеца сумите, предмет на оспорената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1556/2023 г. по описа на РС-
Благоевград и осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 82,62 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга Фаст и
сумата от 159,54 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга Флекси
по Договор за потребителски кредит № 40000962317 от 19.05.2022 г., сключен
между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и Г. Д. А..
В исковата молба се твърди, че на 19.05.2022 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, като кредитор и Г. Д. А., като длъжник е сключен Договор за
потребителски кредит № 40000962317. Пояснява се, че договорът е сключен при
2
следните параметри, както следва: сума на кредита: 300 лв.; срок на кредита: 11
месеца; размер на вноска: 33,16 лв.; годишен процент на разходите (ГПР %): 47,52;
годишен лихвен процент: 40,90; лихвен процент на ден: 0.11, общо задължение по
кредита: 364,77 лв.; по поискана и закупена допълнителна услуга: възнаграждение
за закупена услуга Фаст: 105,00 лв.; възнаграждение по закупена услуга Флекси:
195,00 лв.; размер на вноска по закупени допълнителни услуги: 27,28 лв.; общо
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо задължение:
664,77 лв.; общ размер на вноска: 60,44 лв.; дата на погасяване: 25-ти ден от
месеца.
Твърди се, че ищцовото дружество „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е
изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като е превело на
19.10.2022 г. парична сума в размер на 300,00 лв. по Easypay на длъжника Г. Д. А..
Сочи се, че длъжникът не е изпълнявал договорните задължения и е направил две
пълни погасителни вноски и една частична в размер на 3,28 лв. или погасеното от
длъжника задължение е в общ размер от 124,16 лв. Непогасеното задължение по
кредита е в общ размер от 591,18 лв., от които: главница в размер на 253,35 лв.,
договорно възнаграждение в размер на 45,10 лв., възнаграждение за закупена
услуга Фаст в размер на 82,62 лв., възнаграждение за закупена услуга Флекси в
размер на 159,54 лв. и лихва за забава в размер на 50,57 лв.
Твърди се, че поради неизпълнение на договорното задължение, ищцовото
дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 1556/2023 г. по описа на РС-
Благоевград. Съдът отхвърлил заявлението в частта досежно претендираните суми
за възнаграждение за закупена услуга Фаст и закупена услуга Флекси, в останалата
част – заявлението било уважено и издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът възразил.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
С обжалваното решение е признато за установено на основание чл. 422 ГПК
по отношение на ответника Г. Д. А., че дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД следните суми, които са предмет на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 692/31.07.2023 г., издадена по ч.гр.д. № 1556/2023г.
по описа на Районен съд - Благоевград, както следва: сумата от 140,40 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 40009623177 от
19.05.2022 г., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и Г. Д. А., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК - 28.07.2023 г. до изплащане на вземането, като са отхвърлени като
неоснователни предявените искове за главница за сумата над 140,40 лв. до
предявения размер от 253,35 лв.; договорно възнаграждение в размер на 45,10 лв.,
дължимо за периода от 25.08.2022 г. до 25.04.2023 г. - дата на изтичане на
погасителния план и лихва за забава в размер на 50,57 лв., дължима за периода от
26.06.2022 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 25.04.2023 г. - дата на
изтичане на погасителния план. Отхвърлени са като неоснователни предявените от
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу Г. Д. А. осъдителни искове, с които се
иска да се осъди ответника да заплати на ищцовото дружество следните суми:
сумата от 82,62 лева - възнаграждение за закупена услуга Фаст и сумата от 159,54
лв. - възнаграждение за закупена услуга Флекси, ведно със законната лихва от дата
на подаване на заявлението 28.07.2023 година до изплащане на вземането.
3
Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 18,14 лв., представляваща
сторени разноски в заповедното производство съобразно уважената част на
установителните искове и сумата от 100,57 лв., представляваща сторени разноски
за исковото производство, съобразно уважения размер от установителните
претенциите. Оставено е без уважение искането на ответника Г. Д. А. за
разсрочване на задълженията на основание чл. 241, ал. 1 ГПК.
Направеният от въззивния съд самостоятелен анализ на събраните
доказателства води до следните фактически констатации:
По делото като доказателство е приет Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити от 19.05.2022 г. от Г. Д.
А. до „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с искане за кредит в размер на 300,00 лв.
и срок на кредита 11 месеца. Към формуляра е приложена и преддоговрна
информация, представляваща приложение към Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити.
На 19.05.2022 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, като кредитор и
Г. Д. А., като клиент е сключен Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ
Стандарт № 400009623177, в който са посочени параметри на кредита, както
следва: по кредита: сума по кредита: 300,00 лв., срок на кредита- 11 месеца, размер
на вноската по кредита – 33,16 лв., ГПР – 47,52 %, годишен лихвен процент – 40,90
%, лихвен процент на ден- 0,11%, дължима сума по кредита – 364,77 лв., по
поискана и закупена допълнителна услуга: възнаграждение за закупена услуга
Фаст: 105,00 лв.; възнаграждение по закупена услуга Флекси: 195,00 лв.; размер на
вноска по закупени допълнителни услуги: 27,28 лв.; общо задължение по кредита и
по пакета от допълнителни услуги: общо задължение: 664,77 лв.; общ размер на
вноска: 60,44 лв.; дата на погасяване: 25-ти ден от месеца. Към договора са
приложени декларации и Общи условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
към договор за потребителски кредит, погасителен план към договора. Видно от
погасителен план към потребителски кредит № 40009623177, първата погасителна
вноска е с дата 25.06.2022 г., а последната – 25.04.2023 г.
Представено е извлечение по сметка към договор за потребителски кредит №
40009623177, в което е посочено, че общата заплатена сума от кредитополучателя
Г. Д. А. по Договор за потребителски кредит № ********** към 05.02.2024 г. е в
размер на 159,60 лв., остатъчно задължение към 05.02.2024 г. - 591,18 лв.
На 28.07.2023 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е депозирано срещу
Г. Д. А. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
692/31.07.2023 г. за следните суми: сумата от 253,35 лв. – главница по договор за
потребителски кредит № 40009623177/19.05.2022 г.; сумата от 45,10 лв.- неплатено
договорно възнаграждение за периода 25.08.2022 г.- 25.04.2023 г.; сумата от 50,57
лв.- лихва за забава от 26.06.2022 г. до 25.04.2023 г.; сумата от 16,24 лв. – законна
лихва за периода от 25.04.2023 г. до 27.07.2023 г. и сумата от 45,10 лв. – разноски.
Отхвърлено е заявлението досежно сумата от 82,62 лева - възнаграждение за
закупена услуга Фаст и сумата от 159,54 лв. - възнаграждение за закупена услуга
Флекси, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението 28.07.2023
година до изплащане на вземането. Издадената заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК е връчена на длъжника Г. Д. А. на 24.10.2023 г., който в същия ден - 24.10.2023
г. е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
4
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство е допустима, тъй
като са налице всички процесуални предпоставки за това.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата- чл. 269, ал. 1 ГПК. Оспореното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на решението, окръжната инстанция намира
следното:
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуването на
вземането, по начина, индивидуализиран в заявлението – по основание и размер,
както и в оспорената заповед за изпълнение.
С исковата молба се претендира вземане на основание сключен на
19.05.2022 г. Договор за потребителски кредит № 40009623177 между „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД и Г. Д. А., твърдейки неизпълнение на задълженията на
заемателя по същия.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
представлява финансова институцията по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, тъй като
отпуска заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Обстоятелството, че дружеството
предоставя кредити, го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Г. Д.
А. има качеството на потребител съгласно чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид факта, че
кредитът е предоставен на физическо лице, за което няма данни при сключването
на договора да е действало в рамките на своята професионална или търговска
дейност, процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит и общата потребителска закрила.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на
посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на
икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно
за тяхното спазване. Настоящият въззивен състав намира за правилни и
законосъобразни мотивите на районната инстанция за недействителност на
процесния договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Според посочената разпоредба договорът следва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
приложение № 1 (към закона) начин. Годишният процент на разходите по кредита
5
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК.
ГПР се изчислява по формула съгласно приложение № 1 към ЗПК, като се вземат
предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания- чл. 19,
ал. 2 ЗПК. ГПР е величина, чийто алгоритъм е регламентиран в ЗПК. В Решение от
21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС са дадени разяснения относно т. н.
допълнителни услуги Фаст и Флекси на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД. В т. 1
от диспозитива на решението се приема, че чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които
са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези
услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на
кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността
да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер,
попадат в обхвата на понятието общи разходи по кредита за потребителя по
смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието годишен процент на
разходите по смисъла на посочения чл. 3, б. „и“, когато закупуването на
посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит
или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит.
В случая в договора за потребителски кредит е визирано, че ГПР е 47,52%,
общо дължима сума по кредита- 364,77 лв. Посоченият в договора размер на ГПР
обаче не отразява в пълна степен всички разходи, които длъжникът поема, като по-
специално същият не включва и допълнителните задължения по заявените от
потребителя услуги Фаст и Флекси. При това положение действителният ГПР не е
този посочен в договора – 47,52 %, а 142,73 %, който размер е по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.
4, се считат за нищожни (ал. 5 с.чл.). Предвид изложеното, договорът за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. С оглед
изложеното, доводите във въззивната жалба, че разходите на потребителя за
допълнителните услуги не представляват част от общите разходи по кредита, се
явяват неоснователни.
Неоснователни са и доводите, че закупуването на допълнителните услуги не
е условие за сключване на договора за кредит, поради което не следва да участват
при формирането на годишния процент на разходите.
В т. 15 от Общи условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД към договор
за потребителски кредит е уговорено заплащане на допълнителни услуги, като
такива за услуга Фаст - т.15.1 и за допълнителна услуга Флекси - т.15.2. Първата
услуга е поемане на задължение за длъжника да заплати допълнителна такса за
6
приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски
кредит преди кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга Фаст в
рамките на един час, считано от постъпване на искането за потребителски кредит.
Втората клауза за допълнителна услуга е поемане на задължение от длъжника за
заплащане на допълнителна такса срещу получаване на правото да променя
едностранно погасителния план и при изпълнение на съответни специфични
изисквания, изброени в договора чрез метода на препращане. Заплащането на
допълнителни такси е дължимо само за възможността за предоставянето на
изброените по-горе услуги, както е посочено и в общите условия, и е без значение
дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните договор. Посочените услуги са изцяло свързани с
усвояване и управление на кредита, а не с реално предоставяне на допълнителни
услуги. Поради тази причина посочените суми не попадат в изключението на 19,
ал. 3, т. 2 ЗПК и следва да бъдат включени като компонент, формиращ годишния
процент на разходите по кредита. Освен това, тяхното заплащане е и неизменна
част от погасителния план по договора за кредит, като е предвидено за всеки месец
по този план потребителят да заплаща допълнителна сума в размер от 27,28 лв. По
този начин тези суми попадат в категорията разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 1 ЗПК. Тяхното
непосочване в ГПР има за последица скрито оскъпяване на кредита и съставлява
допълнителна печалба за кредитора наред с годишния лихвен процент от 40,90 % и
се отразява значително на размера на годишния процент на разходите в посока на
увеличаването му. Освен това, възнаграждението за посочените като
допълнителни услуги Фаст и Флекси е в размера на отпуснатата главница от 300
лв., съответно по услуга Фаст възнаграждението е в размер на 105,00 лв., а по
Флекси – 195,00 лв. Районният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 23
ГПК и на база приобщените по делото доказателства е определил, че остатъкът от
главницата, който е дължим от длъжника, е в размер на 140,40 лв. Законосъобразно
при определяне на дължимата главница са приспаднати сумите, платени по
договора, отнесени от кредитора за погасяване на лихва за забава (5,44 лв.), такси
по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането (30,00 лв.), лихва по договора
(19,67 лв.) и вноски по пакет от допълнителни услуги (57,84 лв.). Когато в
производството по чл. 422 ГПК съдът констатира, че договорът за потребителски
кредит е недействителен, с решението следва да установени дължимата сума по
приетия за недействителен договор, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита.
В контекста на изложеното, решението в обжалваната част се явява
правилно, поради което и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК ще следва да се
потвърди, като на основание чл. 272 ГПК препраща и към мотивите на районния
съд.
С оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното, Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 731/14.10.2024 г., постановено по гр.д. №
262/2024 г. по описа на РС- Благоевград в обжалваната част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8