Решение по дело №9748/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 795
Дата: 14 март 2022 г. (в сила от 4 април 2022 г.)
Съдия: Деян Стоянов Вътов
Дело: 20215330109748
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 795
гр. Пловдив, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330109748 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове по реда
на чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 439, ал. 1 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на Х. Н. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ж.к. Т., бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, чрез адвокат Р.Г. К. от АК –
П., против „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника, като погасени по давност, следните
суми: 2 131.34 лева - главница, за доставена питейна и отведена канална вода в периода
от 09.03.2000 г. до 03.05.2005 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
13.10.2005 г. до окончателното й изплащане и сумата от 82.63 лева – разноски, за които
суми е издаден изпълнителен лист от *** г., по ч.гр.д. № **** г. на PC-П., * гр. с-в;
135.22 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.04.2012 г.
до окончателното й изплащане и 75 лева – разноски, дължими по изпълнителен лист,
издаден на *** г., по ч.гр.д. № **** г.. на PC-П., **гр. с-в.
В исковата молба се твърди, че в полза на ответника са издадени два броя
изпълнителни листа за суми за доставена питейна и отведена канална вода, лихви и
разноски. Въз основа на първия изпълнителен лист от **** г. по ч.гр.д. № ***** г. на
PC-Пловдив, на **** г. „ВиК” ЕООД е образувало и.д. № *****г. по описа на *** при
PC-П. срещу Х. Н. Д., което е за сумите: 2 131.34 лева -главница, ведно със законната
1
лихва върху нея, считано от 13.10.2005 г., до окончателното й изплащане, както и 82.63
лева – разноски. Държавата е конституирана, като присъединен взискател по
изпълнителното дело. По искане на ответника изпълнителното дело е спряно на
05.04.2006 г., като до 14.10.2011г. - датата на подадена молба за възобновяване, не са
поискани и извършвани изпълнителни действия. Обоснова се, че като не е поискано
възобновяване на изпълнителното дело № **** г., по описа на ** при PC- П., в рамките
на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, делото е перимирано по силата на
закона на 05.04.2008 г., като всички действия след тази дата са без правно значение.
Твърди се, че в полза на ответника е издаден втори изпълнителен лист, като
вземанията по него са приети за съвместно събиране в образуваното изпълнително дело
- изпълнителен лист издаден на ***** г., по ч.гр.д. № ***** г. на PC-П., за сумите от
135.22 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.04.2012 г.
до окончателното й изплащане, както и 75 лева – разноски. Изложено е, че вземанията
са погасени по давност, тъй като е налице период от време, през който не са
осъществени действия по смисъла на чл. 116 ЗЗД. В заключение се обосновава, че
вземанията по изпълнителния лист, издаден на *** г., по ч.гр.д. № **** г. на PC-П., са
погасени по давност на **** г., а вземанията по изпълнителен лист, издаден на **** г.,
по ч.гр.д. № **** г. на PC-П., са погасени на *** г. Изтъкнато е, че с влязло в сила
постановление от **** г., е прекратено и.д. № **** г., по описа на **** при PC-П., на
основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. В постановлението съдебния изпълнител е посочил,
че в периода 21.05.2014 г. - 02.09.2016 г., не са извършвани изпълнителни действия.
Твърди се, че след снабдяването с оригиналите на двата изпълнителни листа, на *****
г. „ВиК” ЕООД е образувало и.д. № *** г., по описа на *** - Д. М., р-н на действие ОС-
П., per. № ****. Въз основа на молба от ****г., са наложени запори на банковите
сметки на ищца. Обоснова се, че след като в периода 21.04.2014 г. - 20.04.2021 г., не са
осъществени валидни действия, годни да прекъснат погасителната давност, то
претендираните суми и по двата изпълнителни листа, са погасени по давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове и иска отхвърлянето им
като неоснователни. Възразява, че вземанията не са погасени по давност, тъй като са
извършвани изпълнителни действия.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, по правилото на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира предявите искове за
процесуално допустими и основателни, като съображенията за това са следните:
Най-напред следва да следва да се изтъкне, че правната квалификация на
предявените искове е различна. Искът, с който се оспорват вземанията по
изпълнителен лист от ***** г. по ч.гр.д. № **** г. на PC-Пловдив, е с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК, като това така, тъй като този
2
изпълнителен лист е издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание по реда
на ГПК (отм.). В този см. решение № 45 от 30.03.2017 г. по т. д. № 61273 / 2016 г. на
ВКС, IV г.о. и др. Оттук следва и изводът, че вземанията по изпълнителния лист се
погасяват с изтичането на кратката тригодишна давност, тъй като са периодични
вземания, а снабдяването на кредитора с изпълнителен лист по реда на чл.237 и сл. от
ГПК (отм.) не прекъсва давността – т. 14 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Вземанията не са признати по съдебен ред и върху тях не се формира сила на
пресъдено нещо. Длъжникът може да се позове включително и на давността, изтекла до
момента на издаване на листа. Искът по чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се оспорва вземане,
признато с изпълнителен лист, издаден въз основа на несъдебно изпълнително
основание, по същество съставлява иск, напълно идентичен с иска чл. 254 от
ГПК(отм.)
В разглежданата хипотеза вземанията, предмет на издадения изпълнителен лист
от *****г., по ч.гр.д. № **** г. на PC-П. е за ВиК услуги за периода от 09.03.2000 г. до
03.05.2005 г. Видно е, че до снабдяването на кредитора с изпълнителен лист, респ.
образуване на изп. дело, част от това вземане вече е било погасено по давност. В тази
връзка съдът не допусна служебно експертиза, с която да установи каква част е
погасена по давност преди образуването на изпълнителното дело № **** г., по описа
на *** при PC-П., тъй като този въпрос не е от съществено значение за крайния изход
на делото. Всички вземания по посочения по-горе изпълнителен лист са погасени по
давност, която е изтекла на 03.05.2008 г. Установява се от приложеното копие от изп.
дело № ****г., че след образуването му на **** г. е насрочен опис на движими вещи на
длъжника, като до взискателя са дадени указани да внесе дължимата за това държавна
такса/л.***/. Други изпълнителни действия не са предприемани. Съобщението за описа
е връчено на взискателя на **** г., който с молба **** г. е поискал спиране на делото
на основание чл. 329, б. „б“ ГПК(отм.). Делото е възобновено с молба от ****г., с
която е поискано проучване на имущественото състояние на длъжника и опис на
движими вещи. Анализа на развилите процесуални действия сочи на извод, че по
инициатива на взискателя изп. дело е спряно, като предприетият от *** изпълнителен
способ – изпълнение върху движими вещи, не се е състоял, защото е поискано спиране
на изп. дело от взискателя, който не е изпълнил указанията за внасяне на дължимата
държавна такса за съответния способ. Периодът от 03.05.2005 г. до 14.10.2011 г.
покрива тригодишния срок на погасителната давност за периодични вземания, поради
което искът по чл. 124, ал.1 ГПК е основателен.
Основателен, макар и по различни съображения, е и искът по чл. 439, ал. 1 ГПК
за вземанията по изпълнителен лист, издаден на **** г. по ч.гр.д. № ****г. на PC-П.,
***гр. с-в. Тези вземания са признати с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, въз основа на която е издаден изпълнителен лист. При влязла в сила заповед за
изпълнение е налице признато по съдебен ред вземане, което се погасява с изтичането
3
на 5-годишна давност, считано от влизане на заповедта в сила. Това е така, тъй като
влязлата в сила заповед за изпълнение е съдебно изпълнително основание, което
прегражда възможността на кредитора да предяви иск за установяване на вземането
или самостоятелен осъдителен иск. И в двете хипотези предявените искове биха били
недопустими. Становището, че при наличието на влязла в сила заповед за изпълнение,
давността е всякога 5-годишна, е трайно затъпено в практика на Върховния
касационен съд - решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722 / 2021 г. на ВКС, IV г.о.
и решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о. С посочените
решения е разяснено също и съотношението е между погасителната давност и
перемпцията, като е направен извод, че двата правни института са корено различни.
Изпълнителният процес е съвкупност от изпълнителни способи, като обстоятелство, че
изпълнителното дело е перемирено, не опорочава извършените след перемпцията
изпълнителни действия, при поискан от взискателя нов изпълнителен способ, нито пък
сочи на извод, че осъществените до този момент изпълнителни способи са без правно
значение, респективно, че не прекъсват давността. Образуването на изпълнително
производство е канцеларско действие, като при настъпила перемпция съдебният
изпълнител е длъжен да прекрати висящите към момента изпълнителни способи. В
тази връзка, изцяло неоснователни са доводите на ищеца, че след като изп. дело е
прекратено, то извършените изпълнителни действия са изгубили своето правно
значение.
Съдът намира предявения иск за основателен, не защото изпълнителния процес
е перемиран, което е констатирано с постановление на **** от ***** г., а тъй като не
са предприети изпълнителни действия, които да прекъснат давността. Според
разяснителните мотиви на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. Давността се прекъсва от предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
В случая с молба от ***** г. ответникът е поскал събиране на сумите по
издадения на **** г. по ч.гр.д. № ****г. на PC-П. изпълнителен лист, който е
присъединен към вече образуваното изп. дело № **** г. на *** при РС-П. Следва да се
отбележи, че няма данни кога е влязла в сила заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК,
поради което съдът приема, че тя е влязла в сила на **** г. - датата на издаване на
4
изпълнителния лист. Вземанията по заповедта се погасяват с 5-годишна давност, която
изтича на ***** г. В този период единствените действия, които е предприел
взискателят са свързани с проучване на имущественото състояние на длъжника,
искания възбрана и опис на движими вещи. Нито един опис обаче не е осъществен,
нито пък е наложена възбрана, тъй като взискателят е проявил процесуална пасивност.
Що се касае до възбраната на недвижим имот следва да се посочи, че не са изпълнени
указанията на *** във връзка с редовността на молбата, поради което на същата не е
даден ход. Установява се, че макар взискателят е подавал молби за опис на движими
вещи, не се е явил на нито една от датите, в които е бил насрочен опис. Вследствие на
това описът е отлаган многократно от съдебния изпълнител и в крайна сметка не се е
състоял. Така се е достигнало до това, че по нито една молба на взискателя за
насрочване на опис не е извършен фактически опис на движими вещи, с който да се
прекъсне давността. Именно описът би прекъснал давността считано от датата на
молбата за предприемане на съответния способ. Следва да се изтъкне, че описът на
движими вещи би прекъснал давността, ако е проведен, дори и да не е налице
позитивен правен резултат за взискателя, с оглед на имущественото състояние на
длъжника, т.е. ако не се открият секвестируеми вещи. Процесната хипотеза обаче не е
такава.
Съдебният изпълнител е приел, че тъй като изпълнителни действия в периода от
21.05.2014 г. до 02.09.2016 г. не са предприети, то е настъпила перемпция, която е
констатирана с постановление от *****г. След прекратяването на изпълнителния
процес е образувано ново изпълнително дело, но извършваните по него действия не
следва да бъдат подробно анализирани, тъй като процесните вземания вече са били
погасени по давност към датата на постановлението за прекратяване на делото.
Ето защо и двата иска се явяват основателни и следва да се уважат. При това
положение право на разноски за - държавна такса, адв. възнаграждение и копие от изп.
дело, има ищецът. Разноските възлизат на сумата от общо 577,07 лева, съобразно
приложен списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК и чл. 124, ал. 1
ГПК, че Х. Н. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П., ж.к. Т., бл.**, вх.*, ет.*, ап. * НЕ
ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, като погасени по
давност следните суми: 2 131.34 лева - главница, за доставена питейна и отведена
канална вода в периода от 09.03.2000 г. до 03.05.2005 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 13.10.2005 г., до окончателното й изплащане и сумата от 82.63
5
лева – разноски, за които суми изпълнителен лист от 1**** г., по ч.гр.д. № **** г. на
PC-П., * гр. с-в; 135.22 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 20.04.2012 г. до окончателното й изплащане и 75 лева – разноски, дължими по
изпълнителен лист, издаден на *** г., по ч.гр.д. № *** г.. на PC-П., ***гр. с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПКВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Х. Н. Д., ЕГН **********
общо сумата от 577,07/ петстотин седемдесет и седем лева и 7 ст./ лева – съдебни и
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
6