Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Велико Търново, 8.07.2019 година
Великотърновски районен съд, гражданска колегия, осми
състав, в публично заседание на 14.06.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА РАДЕВА
при секретаря Д. Бабекова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 933
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Иск с правно основание чл. 439, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът Г.М.П., чрез пълномощник адв. Я.Т.
от ВТАК моли съда да признае за установено в отношенията между
страните, че не дължи на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД
заплащането на парично задължение в размер на 3790,36 лева, включващо
суми, обективирани в изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение
по ч.гр.д. 2324/2011 по описа на Районен съд Велико Търново, а именно главница в размер на 1610,09 лева, законна лихва за периода от 01.06.2011
г. до 03.02.2019 г., възлизаща на 1262,05 лева, мораторна лихва, възлизаща на
623,55 лева, разноски по гражданското дело в общ размер на 144,67 лева, както и
разноски по изпълнителното дело в размер на 150 лева, такси по Тарифата за
таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, такси и
разноски във връзка с прекратяване на изпълнителното дело. Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения: по посоченото ч.гр.д. №
2324/2011 г. на ВТРС e издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от
1610,09 лева главница; договорна лихва в размер на 194,56 лева за периода
28.11.2008 г. до 30.10.2009 г.; лихва за забава върху главницата от 30.12.2008
г. до 26.04.2011 г. от 428,99 лева и разноски от 144,67 лева в полза на ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, след което е образувано изпълнително дело № 910/2011
при ЧСИ Мария Глушкова с рег. №730 и район на действие Окръжен съд Велико
Търново. Като описва извършваните изпълнителни действия навежда твърдения, че
на 05.01.2014 г. е изтекъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като
последното предприето изпълнително действие е от дата 05.01.2012 г., след което
в продължение на две години взискателят е бездействал
и изпълнителното дело е прекратено по перемпция,
независимо, че съдебният изпълнител не е издал изрично постановление за
прекратяване към тази дата. Предвид това развива съображения, че последващите
изпълнителни действия, като такива по прекратено изпълнително дело, са незаконни.
Обосновава, че от последното валидно изпълнително действие до 03.02.2019 г.,
когато са предприети изпълнителни действия по новообразуваното изпълнително
дело за същото вземане, са изминали повече от 7 години, през което време срокът
на погасителната давност не е прекъсван. Твърди, че междувременно ответникът в
качеството на цесионер е конституиран като взискател по изпълнителното дело с молба от 24.07.2015 г.
Предвид посоченото моли за уважаване на така предявения иск. Претендира
разноски. В съдебно заседание не се явява и не се представлява, като с писмено
становище адв.Т. поддържа исковите претенции. Претендира
разноски.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответното дружество „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, чрез ю.к. Тодорова, е депозирало писмен отговор на
исковата молба, с който заявява допустимост, но
неоснователност на иска. Развива подробни съображения, че вземането не е
погасено по давност, като се позовава на конкретни изпълнителни действия и се
противопоставя на твърдението за бездействие от страна на взискателя. Моли съда
да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан. В съдебно заседание не
изпраща представител. С писмено становище поддържа отговора . Прави възражение
за прекомерност на разноските на ищеца и от своя страна претендира присъждане
на разноски .
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите
и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се спори, а и от приетите и приложени по същото доказателства
е видно, че по ч.гр.д. №2324/2011 по описа на Районен съд Велико Търново e издадена и влязла в сила на 28.06.2011 г. заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК , въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 5.07.2011 г.
На 14.12.2011 г. е образувано изпълнително дело №910/2011 г. по описа на ЧСИ Мария Глушкова с рег. №730 и район на действие Окръжен съд Велико
Търново с взискател "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД
и длъжник -ищеца по настоящото производство. По отношение на взискателя е настъпила промяна, след като на 30.06. 2015 г.
"Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ " ЕАД е подал
молба до ЧСИ за конституиране в качеството му цесионер,
като взискател
по изпълнителното дело на основание чл. 429 от ГПК. С постановление от
12.10.2015 г. ЧСИ е конституирал в това качество ответника по делото, който е придобил вземането по силата на
договор за цесия, сключен на 15.05.2015 г. между последния и първоначалния
кредитор. Съобщаването на цесията не се спори по делото, а и за посоченото
обстоятелство може да се направи обоснован извод от съдържанието на исковата
молба, както и от отговора на същата, към който е приложено уведомление за
извършено прехвърляне на вземания. От изпълнително дело №910/2011 се установява, че след
образуването му на 5.01.2012 година е изпратена призовка за принудително
изпълнение на длъжника по изп.дело № 910/2011 г. на
ЧСИ М.Глушкова /л.18/ въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№
2324/2011 г. на ВТРС и длъжникът е уведомен за наложения запор върху вземания
от 5.01.2012 година върху възнаграждението, което получава като управител на
дружеството – адресат на запорното съобщение /л. 20/.
Извършвани са справки във връзка с удовлетворяване на вземането, като на
23.01.2012 г. ЧСИ е изпратил съобщение до взискателя
с резултатите от проучването, но липсват данни и твърдения да са поискани,
респективно извършени изпълнителни действия. Следващото изпълнително действие е
предприето на 22.10.2015 г., с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника /л. 46/, а на 12.06.2018 г. е оформена молба от взискателя
за опис, оценка и публична продан на движими вещи с приложена вносна бележка за
платени такси. /л. 50/. На 17.07.2018 г. с постановление от същата дата е
прогласено настъпването на перемпция и изпълнителното
производство по изпълнително дело №910/2011 е прекратено /л. 54/. На 03.01.2019 г. е образувано изпълнително дело №10/2019 г. по описа на
същия ЧСИ /л. 1/ след подадена молба от взискателя за образуване на ново
изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист срещу длъжника, находящ се в
прекратеното изп.дело № 910/2011 г. В рамките на новообразуваното изпълнително производство на
03.02.2019 г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника в две
кредитните институции - "Уникредит Булбанк" АД и "Централна
кооперативна банка" АД. /л. 20 и л. 21/.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Защитата в изпълнителния процес е средство за противодействие срещу
незаконосъобразни действия по изпълнение, породени от нарушаване на
материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на
изпълнителното производство. Материалноправните изисквания за законност обхващат
съществуването на изпълняемото право и принадлежността на обекта на изпълнение
към имуществото на длъжника. Защитата срещу материалната незаконосъобразност на
изпълнителния процес повдига спор относно даденото гражданско право и поради
това се реализира по исков ред. В настоящото производство е предявен иск
срещу взискателя за установяване несъществуването на правото,
предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл. 439, вр. с
чл.124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 от ГПК дава възможност на длъжника
по изпълнителното дело да оспори чрез иск изпълнението, като се позовава на
факти, в настоящия случай настъпили след изтичането на срока за подаване на
възражение в заповедното производство. Иска се основава на твърдения за факти,
възникнали след този момент, а именно изтичането на предвидената в закона
давност, което обуславя неговата допустимост съобразно предвидените в чл. 439 ГПК условия досежно изпълняемото право. По отношение на неговата основателност
приложение намира чл. 116, б. „в“ ЗЗД, съгласно която разпоредба давността се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а от
прекъсването на давността, съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД, започва да тече нова
давност. В ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС примерно
и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността –
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане и т.н., както и действията, с които
давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, изпращане на
призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на
удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на
длъжника и други. В цитираното тълкувателно решение е обосновано, че в рамките
на изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере
дали да действа, или да бездейства, като не иска предприемането на действия във
връзка с принудителното изпълнение, както и че в рамките на изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно- с предприемането на всяко изпълнително действие и
извършването на всеки отделен изпълнителен способ. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013г.
на ОСГТК на ВКС във връзка с новите икономически и обществени реалности и
промяната на процесуалната уредба е обявено за изгубило сила ППВС №
3/18.11.1980 г., според което образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а докато трае същото давност не тече. Давността прекъсва с
всяко извършено валидно изпълнително десйтвие, изграждащо съответния
изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя, или е предприето от ЧСИ в хипотезата на чл. 18 от ЗЧСИ-по възлагане
от взискателя. Разглеждайки приложеното изпълнителното производство по
изпълнително дело №910/2011 г., следва да се има предвид разпоредбата чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, според която, изпълнителното производство се прекратява,
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Самото
прекратяване в този случай настъпва по силата на закона /ех lege/ с изтичане на
посочения в разпоредбата срок, като постановлението на съдебния изпълнител,
което има декларативен ефект, не е част от фактическия състав на
прекратяването, а само констатира, че същото вече е настъпило. От анализа на
събрания доказателствен материал безспорно се установява, че след налагането на запор върху възнаграждението на ищеца на 05.01.2012
г. по посоченото по-горе изпълнително дело, друго изпълнително действие в рамките на двугодишния
срок по чл. 433,ал.1 т. 8 от ГПК не е предприето, поради което бездействие на
кредитора изпълнителното производство следва да се счита прекратено по перемпция на основание посочената разпоредба на 5.01.2014
година, без да е необходим нарочен акт на съдебния изпълнител. След таза дата извършените изпълнителни действия / с изключение на
изпълнителните действия, извършени по изпълнителни способи, от които трети лица
са придобили права и редовността на извършените плащания от трети задължени
лица/, са правно ирелевантни и непротивопоставими по отношение на длъжника. От горното следва обоснования извод, че
подадената молба от 30.06. 2015 г. от "Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ " ЕАД и
конституирането като взискател по
изпълнителното дело на основание чл. 429 от ГПК с постановлението от 12.10.2015 г. ЧСИ е
действие, негодно да прекъсне погасителната давност, тъй като е извършено след
прекратяването на делото по перемпция. В този аспект , съдът
не приема направените възражения от ответната страна свързани със спиране на
давността и приложимостта на ТР № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС от момента на постановяването му, тъй като правните норми
следва да се тълкуват във всеки момент от тяхното приложение , когато се решава
възникналия правен спор между страните и съответните норми се прилагат. В
случая съдът следва да съобрази задължителните указания на цитираното
тълкувателно решение към момента на постановяваяне на съдебния акт , според
които постановките на ППВС №3/80 г. са
изгубили действие. Имайки предвид
характера на вземането, произтичащо от договор за заем, сключен между ищеца и
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, следва да се има предвид, че е
приложима общата погасителна давност, тъй като отделните погасителни вноски по договора за заем , от който
произтича вземането, не го превръщат в такъв за периодични плащания, а
представляват частични вноски по едно вземане, по отношение на което е приложим
общият давностен срок по чл. 110 ЗЗД /така Решение №
261 от 12.07.2011 г. по гр.д. № 795/2010 г., IV г.о., Решение № 28 от
05.04.2012 г. по гр.д. № 523/2011 г., III г.о. и Определение №35 от 15.01.2016
г. по гр.д. №362/2015 г., II т.о./. От
изложеното се установява, че този срок е започнал да тече от извършване на последното валидно изпълнително действие-
запора върху вземане на 5.01. 2012 година по изп.д.№ 910/2011 г. и е изтекъл на
5.01.2017 година. В случая , както бе отбелязано по-горе , конституирането на
новия взискател-ответник по делото и наложения запор на 22.10.2015 г. върху
трудовото възнаграждение на длъжника, не са годни изпълнителни действия, от
които да започне да тече нова давност, тъй като същите следва да се считат
обезсилени, съответно негодни да породят предвидения в чл. 116, б. „в“ ЗЗД
последици, поради прекратяването на изпълнителното производство по
перемпция на 5.01.2014 година.
Налага се извода, че е образувано изпълнително дело №10/2019 г. по описа
ЧСИ с рег. № 730 по отношение
на вземане, което е погасено по давност, както по отношение на главницата, така
и по отношение на акцесорните претенции. Предвид изложеното следва да се приеме за установено по отношение на длъжника Г.М.П., че
не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД сумите по
изпълнителен лист, издаден на 05.07.2011 г. по ч.гр.д. № 2324/2011 г. по
описа на Районен съд Велико Търново, въз основа на който е образувано изп.д. №
910/2011 г. , а именно: главница в
размер на 1610,09 лева, договорна лихва за периода от 28.11.2008 г. до 30.10.2009 г. възлизаща на 194,56 лева,
лихва за забава върху главницата от 30.12.2008 до 26.04.2011 г., възлизаща на
428,99 лева /последните две определени общо в исковата молба със сумата 623,55
лева мораторна лихва/, законна лихва за периода от 01.06.2011 г. до 03.02.2019
г., възлизаща на 1262,05 лева и разноски по гражданското дело в общ размер на
144,67 лева, поради погасяването им по давност. По отношение на
претендираните разноски по изпълнителното дело в размер на 150 лева , както и
такси по Тарифата за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители , такси и разноски за
изпълнителното дело, исковата претенция се явява процесуално недопустима
и производството по нея следва да бъде прекратено. Предмет на установителния иск по чл. 439 от ГПК е изпълняемото
право, присъдено в съдебното решение / в случая -заповед за изпълнение/ и
подлежащо на принудително изпълнение.
Разноските, направени от взискателя в изпълнителното
производство и тези, които са дължими впоследствие на съдебния изпълнител по
повод образуването и движението на изпълнителното дело, не са част от изпълняемото право.
В случай, че отрицателният установителен иск
по чл.439 от ГПК бъде уважен, съдебният изпълнител е длъжен да прекрати изцяло,
или частично /при частично уважаване/
образуваното изпълнително производство съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК и да се произнесе по въпроса за разноските. Постановлението му подлежи на самостоятелно обжалване
съобразно чл. 435 , ал. 2, т.7 от ГПК. С оглед изложеното приложимо би било правилото
на чл. 79, ал. 1 от ГПК – при уважаване на иск по чл. 439 от ГПК и прекратяване
на изпълнителното производство, разноските не са за сметка на длъжника, а на взискателя.
Липсва правен интерес от самостоятелното установяване на тези обстоятелства с
отделен иск, поради което иска в тази му част се явява недопустим. Същият следва да бъде оставен без разглеждане, а
делото в тази част – прекратено.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, основателна е
претенцията за присъждане на разноски в полза на ищеца, съобразно уважената
част от претенциите, за които е представен списък по чл. 80 ГПК и са налице
доказателства, че са реално заплатени. В тях се включват внесена държавна такса
в размер на 151,61 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лева. Доколкото обаче в случая ответникът е направил възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, същото следва да се
разгледа. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът отчита фактическата и правна сложност на делото и
може да присъди по-нисък размер на възнаграждението, но не по-малко от
установения в чл. 36 от ЗА размер. В
случая минималният размер съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е 495 лева. Съдът намира направеното
възражение за основателно, като отчита, че е било необходимо процесуалният
представител на ищеца да се запознае с набор от документация – изпълнително
дело №910/2011 /общо 61 л./ и изпълнително дело №10/2019 /общо 39 л./, както и
че са депозирани искова молба, допълнение към исковата молба, писмена защита. При все това
обаче по делото е проведено едно съдебно заседание, по което процесуалният
представител на ищеца не се е явил, в процеса не са настъпили усложнения и делото
не се отличава с изключително висока степен на фактическа и правна сложност. Поради
тези съображения следва да се приеме, че заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и следва да бъде
намалено на 600 лева. Така разноските, които следва да се присъдят по правилото
на чл.78,ал.1 от ГПК , съобразявайки частта от иска, който е прекратен поради
процесуална недопустимост възлизат на 721,87 лева. /ДТ и адв.възнаграждение/. На основание
чл. 78, ал. 4 ГПК на ответната страна се дължат направените и доказани по
делото разноски при прекратяване на делото в частта , в която иска е
процесуално недопустим. Претендираните такива са юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, както и възнаграждение в
размер на 50 лева на основание чл. 13, т.
2 от Наредба за заплащане на правната помощ. В настоящия случай се приема само
претендираната от страната и така определена от съда сума от 300 лева за
юрисконсултско възнаграждение, но не другото претендирано възнаграждение, тъй
като ответната страна очевидно не се е занимала с подготовка на документи за
завеждане на делото. Предвид изложеното и по аргумент от чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК ищецът следва да заплати на ответника
разноски съразмерно с прекратената част от претенциите, възлизащи на 11,87
лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 439, вр. с чл. 124,
ал. 1 ГПК по отношение на Г.М.П. с
ЕГН **********, с адрес ***, че НЕ ДЪЛЖИ на ,,КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ,,Панчо
Владигеров” № 21 паричните вземания по изпълнителен лист, издаден на
05.07.2011 г. по ч.гр.д. №2324/2011 г. по описа на Районен съд Велико Търново, въз
основа на който е образувано изп.дело № 910/2011 г. на ЧСИ М.Глушкова , а
именно: главница в размер на 1610,09 лева /хиляда шестстотин и десет лева и 9
ст. /, договорна лихва за периода от 28.11.2008 г. до 30.10.2009 г., възлизаща
на 194,56 лева /сто деветдесет и четири лева и 56 ст./, лихва за забава върху
главницата от 30.12.2008 до 26.04.2011 г., възлизаща на 428,99 лева
/четиристотин двадесет и осем лева и 99 ст. /, законна лихва за периода от
01.06.2011 г. до 03.02.2019 г., възлизаща на 1262,05 лева /хиляда двеста шестдесет
и два лева и 5 ст. / и
разноски по гражданското дело в общ размер на 144,67 лева /сто четиридесет и
четири лева и 67 ст. /, поради погасяването им по давност.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на Г.М.П., с ЕГН **********, с адрес ***, в
частта му да бъде признато за установено, че не дължи на ,,КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. ,,Панчо Владигеров” № 21, разноски по изпълнителното дело в размер
на 150 /сто и петдесет/ лева, такси и разноски във връзка с неговото
прекратяване, както и такси по Тарифата за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители, поради процесуална недпоустимост и прекратява
производството по делото в тази му част.
ОСЪЖДА ,,КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. ,,Панчо Владигеров" № 21, да заплати на Г.М.П., с ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 721,87 / седемстотин двадесет и
един лева и 87 ст./ направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА Г.М.П., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
,,КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. ,,Панчо Владигеров" № 21, сумата от 11,87 лева
/единадесет лева и 87 ст. / направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ОС Велико Търново, чрез РС Велико Търново.
В частта, в която производството по делото е
прекратено, решението има характер на определение, което може да бъде обжалвано
с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ОС Велико
Търново, чрез РС Велико Търново.