РЕШЕНИЕ
гр. София, 03.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора Г.,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 11206 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 518419 от 29.10.2018 г., постановено
по гр. дело № 82094/2017 г. по описа на СРС, 145 състав, на основание чл. 34 ЗС вр. чл. 341 и сл. ГПК е допусната съдебна делба между Б.С.К.,
Н.С.К. и Х.А.А.-С. и М.Г.А. на следния
съсобствен недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. София , на втори етаж на сградата на
ул. „Хр. Белчев“№1 / първи етаж над мецанина на ул. „********по документ за
собственост/ , бивша ул. ********1 , състоящ се от пет стаи, вестибюл, кухня,
баня , клозет и килер, с площ 126,50кв.м. , с изложение към ул. „Граф
Игнатиев“, заедно с тераса с барака за въглища, при съседи: д-р А.И.Д., и
калкана на сградата към зданието на наследниците на К..Би общи съседи на
сградата на етажната собственост: наследниците на К..Б, ул. „Граф Игнатиев“,
ул. „Алабин“ и ул. „Белчев“, и Л.П., който апартамент
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.101.15.1.6 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
РД-18-33/15.06.10 г. на изпълнителния директор на АГКК гр. София, с адрес: гр.
София , р-н“Средец“, ул. „*********, в сграда №1 , разположена в ПИ с идентификатор
68134.101.15, с предназначение жилище, апартамент, при съседи: на същия етаж - 68134.101.15.1.5, под обекта -
68134.101.15.1.3, над обекта - 68134.101.15.1.9, заедно със 70/2000 идеални части от общите части на сградата на
етажната собственост и толкова идеални части от правото на собственост върху
поземлентия имот , в който е построена сградата и който е с идентификатор
68134.101.15; с площ по документ за собственост от 529 кв.м., номер по
предходен план 5, кв.400, парцел V по плана на гр. София , местн. „Центъра“, и
площ по кадастрална скица 551кв.м. , при съседи с идентификатори :
68134.101.83, 68134.101.24, 68134.101.16, 68134.101.49, 68134.100.29 , при
квоти : 48,5/ 100 ид.ч. за Б.С.К., ЕГН ********** ; 48,5/100 ид.ч. за Н.С.К.
,ЕГН ********** ; и 3 /100 ид.ч. общо за Х.А.А.- С.,ЕГН ********** И М.Г.А.,
ЕГН **********.
Със същото решение
Б.С.К. и Н.С.К. са осъдени да заплащат
на Х.А.А.-С. и М.Г.А. на
основание чл. 344, а.. 2 ГПК сумата от
по 42 лв. месечно, представляваща обезщетение за едноличното
ползване на делбения имот от ищците, съответно на притежаваните от ответниците
идеални части от имота, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска,
считано от влизане в сила на настоящото определение, до окончателното извършване
на делбата.
Срещу така постановеното решение, в частта му, с която е допусната делба
на 70/2000 идеални части от общите части на сградата на
етажната собственост и толкова идеални части от правото на собственост върху
поземлентия имот , в който е построена сградата, е
постъпила въззивна жалба от съделителите ответниците Х.А.А.-С. и М.Г.А., чрез пълномощника им - адв. В.М., с надлежно учредена
представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност на обжалваното
решение поради допуснати от първоинстанционния съд необоснованост на изводите
му, предвид събраните прид СРС доказателства. Сочи, че по силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 90 от 22.05.2014 г., том І,
рег. № 1881, дело от 81/2014 г. са придобили тавански обект към процесния имот с
площ от 23.10 кв.м., заедно с 27/2000 идеални части от общите части на сградата
и от поземленият имот, но първоинстанционния съд не бил съобразил това
обстоятелство. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като допусне
делба на процесния имот заедно с 47/2000 идеални части от общите части на
сградата и от поземленият имот.
Въззиваемите съделители Б.С.К. и Н.С.К. са подали отговор
на въззивната жалба, с който оспорват същата, поддържайки че представените по
делото писмени доказателства установявали правилно притежанието на идеалните
части от сградата и дворното място. Молят съда да отхвърли въззивната жалба и
потвърди решението в обжалваната част.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, като е заплатена
дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
Във връзка с наведения пред въззивната
инстанция от жалбоподателите правен довод за недопустимост на обжалваното
решение, предвид неучастието на всички наследници на праводателя Р.М., следва
да се отбележи, че същото е неоснователно. Действително от представеното и
прието като писмено доказателство във въззивната инстанция Удостоверение за
наследници от 25.11.2019 г., изд. от СО, район Средец, се установява, че
завещателката на ищците наред с тях е оставила още двама законни наследници – И.С.К.
и Н. С. К., но настоящата съдебна инстанция намира, че решението не е недопустимо
по арг. от чл. 75, а.. 2 ЗН, тъй като предмет на настоящето производство е
съсобствен, придобит по силата на правни сделки /завещание и покупко-продажба/,
а не наследствен имот, като правото на ищците произтича от Нотариално завещание
от 20.05.2015 г., а на ответниците от договори за покупко-продажба, сключени
със завещателката Р.М.. Ето защо и доколкото липсват данни за недействителност
на завещанието в настоящето производство участват всички съсобственици на
процесния недвижим имот, каквито обаче не се явяват И.С.К. и Н. С. К..
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, а..
2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 40, а..1 ЗС дяловете на
собствениците на самостоятелни обекти от общите части на сградата в режим на
етажна собственост и от дворното място, върху което тя е построена, са
съразмерни на съотношението между стойностите на отделните обекти, които те
притежават, изчислени при учредяване на етажната собственост. След като всеки
от съсобствениците може да поиска по реда на чл. 40 ЗС да се определят
припадащите се общи части не само на неговия обект, а и на обектите на
останалите етажни собственици , тъй като в това производство те са задължителни
другари поради естеството на спорното правоотношение и доколкото това може да
стане в отделно производство, определянето на общите части може да се извърши и
в делбеното производство. Ето защо делбеният имот следва да се индивидуализира
и с посочване на размера на припадащите се идеални части, тъй като
съсобствеността върху него възниква по силата на закона с учредяване на
етажната собственост като акцесорно право, неразделна част от главния обект на
собствеността.
В конкретния случай от представения по делото Протокол от 22.02.1984 г., с
който е одобрена съдебна спогодба по гр.д.3899/1984 г. по описа на СРС, 45
с-в, се установява, че праводателят на
страните – Р.Н.М.е придобила процесния недвижим имот, заедно със 70/2000 идеални части от общите части на сградата на
етажната собственост и толкова идеални части от правото на собственост върху
поземлентия имот , в който е построена сградата. Изложеното налага обоснован извод, че преди делбата на процесния недвижим имот припадащите се
идеални части от общите на сградата и поземления имот, върху който е изградена,
са били изначално определени. Това
обстоятелство не се променя от факта, че по
силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 90 от 22.05.2014
г., том І, рег. № 1881, дело от 81/2014 г. Р.Н.М.се е разпоредила с тавански
обект към процесния имот с площ от 23.10 кв.м., заедно с 27/2000 идеални части
от общите части на сградата и от поземленият имот, придобит в последствие от
жалбоподателите с Нотариален акт за замяна от 07.08.2014 г., доколкото
придобиването на тавански обект с площ от 23.10 кв.м., не е бил прилежаща част
към процесния недвижим имот, видно и от придобивното основание на праводателя
на страните Р.М. - Протокол от 22.02.1984 г., с който е одобрена съдебна
спогодба по гр.д.3899/1984 г. по описа на СРС, 45 с-в., както и от Нотариален
акт за поправка на нотариален акт 01.07.1965 г. Нещо повече, от представения
Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 04.06.1990 г., се установява, че тавански обект с площ от
23.10 кв.м. е бил придобит в последствие от Р.Н.М.– без да са посочени съоттветните
идеални части от общите части на
сградата на етажната собственост и идеалните части от правото на собственост
върху поземлентия имот, като последващото разпореждане с този несамостоятелен
обект не рефлектира върху припадищите се на допуснатия до съдебна делба
апартамент, които са били и изначално определени 70/2000 идеални части от общите части на сградата на
етажната собственост и толкова идеални части от правото на собственост върху
поземлентия имот , в който е построена сградата.
По изложените
правните съображения и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора, поначало
въззиваемите имат право на разноски, но доколкото такива не са претендирани, то
и съдът не следва да се произнася по този въпрос.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на
чл. 280, а.. 3, т. 1 ГПК, въззивното решение подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 518419 от 29.10.2018
г., постановено по гр. дело № 82094/2017 г. по описа на СРС, 145 състав, в обжалваната
част, с която е допусната делба на на процесния недвижим имот, заедно със 70/2000 идеални части от общите
части на сградата на етажната собственост и толкова идеални части от правото на
собственост върху поземлентия имот.
РЕШЕНИЕТО в необжалваната част е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: