№ 7846
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110142403 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
11.07.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. д. № 42403/2021 г. по описа
на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТЕ“ ЕООД срещу „ЕБ“ ЕООД, като се твърди, че
страните се намирали в облигационно отношение по договор за изработка, като ответника в
качеството на възложител бил възложил на ищеца да извърши дейност по П в с. Б, за което
била издадена фактура № 1253/15.08.2019 г. на стойност от 24300,00 лева. Поддържа, че
1
била заплатена сумата от 12150,00 лева, като в качеството му на изпълнител бил закупил
материали и бил заплатил стойността им, а освен това била наета и машина за периода
21.08.2019 г. до 30.08.2019 г. за която също било заплатено. Навежда доводи, че е изпълнил
задълженията си по договора, но дължимата сума от 12150,00 лева не била заплатена. Иска
ответника да бъде осъден да заплати претендираната сума за незаплатено възнаграждение по
договора, както и дължимите деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като претенциите се
оспорват изцяло. Твърди, че във връзка с вземането било образувано изпълнително дело,
като сумата била заплатена, което обосновава подробно, като с оглед на това прави искане
за издаване на обратен изпълнителен лист. Поддържа, че страните са се намирали в
облигационно правоотношение по силата на твърдения договор от ищеца, респ. с посочения
от ищеца предмет и договорно възнаграждение, като била заплатена сумата от 12150,00
лева. Навежда доводи, че ищеца не бил изпълнил задълженията си по договора, което
аргументира подробно, като сочи, че за извършения обем работа се дължало възнаграждение
в размер на 1755,00 лева без ДДС или сумата от 2106,00 лева. Излага съображения, че с
оглед неизпълнение на задълженията от ищеца, бил наел друг изпълнител за работата.
Твърди, че претенцията е недоказана, като прави анализ на представените по делото
доказателства. Поддържа, че с оглед становището на ищеца, последният не бил изпълнил
нормата на чл. 260, ал. 1 ЗЗД. Иска отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
За да бъде основателен иска на изпълнителя срещу възложителя, следва да са в
обективната действителност да са се осъществили и да са доказани следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за изработка с твърдения от ищец предмет; 2. изпълнителят да е осъществил точно в
качествено, количествено и времево отношение, по проекта на възложителя, уговорените
работи и да е предал изработеното на възложителя, като ответникът да е приел
изработената работа и 3. в случай че не е уговорен срок за изпълнение, макар и уговореното
възнаграждение по договора за изработка да става изискуемо в момента на приемане на
работата, възложителят да е бил поканен да заплати изцяло уговореното възнаграждение за
приетата работа – той изпада в забава едва след получаване на покана. Тъй като
възложителят е длъжен да приеме извършената работата, съгласно договора и като я
прегледа, да направи всички възражения за неправилно изпълнение, като ако не ги направи
работата се счита приета – арг. чл. 264 ЗЗД.
Между страните не се спори, поради което с доклада по делото на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно, че: 1) страните се намирали в облигационно
отношение по договор за изработка, като ответника в качеството на възложител бил
възложил на ищеца да извърши дейност по пяскоструене в с. Б, за което била издадена
2
фактура № 1253/15.08.2019 г. на стойност от 24300,00 лева; 2) че по фактурата е заплатена
сумата от 12500,00 лева.
Приложена е фактура № 1253/15.08.2019 г. издадена от „ТЕ“ ООД с получател „ЕБ“
ЕООД, като фактурата е на стойност 24300,00 лева с ДДС, като основание във фактурата е
посочено: „П“ в с. Б.
От Платежно нареждане от 16.08.2019 г. се установява, че „ЕБ“ ЕООД е заплати на
„ТЕ“ ООД, сумата от 12150,00 лева, на основание фактура № 1253/15.08.2019 г.
В процесната фактура № 1253/15.08.2019 г. са обективирани всички съществени
уговорки, пораждащи правоотношение по договор за изработка – страни, предмет и цена за
дейностите по изработка. По тях ищецът се е задължил възмездно да изработи и извърши за
ответника посочените във фактурата дейности – П в с. Б, при уговорена цена 24300,00 лева с
ДДС.
Съгласно правилото на чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Процесният договор по правната си същност носи характеристиката на договора за
изработка. Договорът за изработка представлява едно двустранно, консенсуално,
неформално, комутативно, възмездно, inter vivos съглашение, по силата на което едната
страна, наречена изпълнител, се задължава да изработи нещо на свой риск и със свои
средства, съгласно уговореното (поръчаното), а другата страна, наречена възложител, се
задължава да приеме изработеното и да заплати уговореното за приетата работа
възнаграждение.
Предмет на договор за изработка по чл. 258 и сл. ЗЗД може да е както постигането на
определен резултат, така и създаването на нова вещ или изменението на вече съществуваща
такава. Като договорът за изработка е действителен, дори и в него стойността на
възложената работа да е определена ориентировъчно или да е определима.
Прието е заключението на ССчЕ от което се изяснява, че процесната фактура №
1253/15.08.2019 г. е осчетоводена при ищеца, както е осчетоводено и извършеното плащане
от 12500,00 лева, съответно е издадено кредитно известие за сумата от 12150,00 лева.
Вещото лице е посочило, че съгласно хронологичната и аналитчна справка на „ЕБ“ ЕООД за
периода от 01.08.2019 г. до 31.12.2019 г. задълженията към „ТЕ“ ЕООД са нула лева.
Съдът, като извърши преценката на заключението на вещото лице, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено
обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на
поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от
изхода на правния спор или е недобросъвестен. Следва да се отбележи, че възприемането на
заключението на вещото лице от решаващия съд не е обусловено от оспорването му или не
от страните по делото, поради което отсъствието на направено възражение е правно
3
ирелевантно както за неговата обективност, така и за значението му за крайния правен
резултат по делото – в този смисъл напр. Решение № 144 от 7.10.2010 г. на ВКС по т. д. №
806/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 393 от 1.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2008 г., II
г. о., ГК. Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че заключението на ССчЕ
кореспондира и с останалите събрани по делото доказателства, а оспорването на
заключението от страна на ищеца в о. с. з. от 16.06.2022 г. е бланкетно и немотивирано, като
не става изобщо ясно какво точно се оспорва от заключението или защо страната смята, че
същото е необносновано. В този смисъл трябва да се спомене факта, че след приключване на
това съдебно заседание е налице процесуална преклузия за попълване на делото с факти, т.
е. за доказателствени искания, доколкото страната, ако смяташе, че заключението е непълно
или необосновано е имала процесуална възможност до края на съдебното дирене в това
заседание да направи доказателствени искания в тази насока.
При договора за изработка възложителят дължи възнаграждение за приетата работа –
чл. 266, ал. 1 ЗЗД, като възраженията му за неправилно изпълнение следва да се заявят при
приемането – арг. чл. 264, ал. 2 ЗЗД. Липсата на възражения при фактическото приемане се
приравнява на одобрение – признание, че изработеното съответства на договора – арг. чл.
264, ал. 3 ЗЗД. Ако договорът за изработка е сключен с оглед на личността на изпълнителя и
работата е изпълнена от трето лице по заместване възражението на възложителя следва да се
заяви при приемането. Предмет на договора за изработка е престирането на определен
резултат и неточното изпълнение – включително и когато работата е извършена от лице,
различно от длъжника, изработеното може да отговаря на договореното. Отказът на
възложителя на възрази презюмира одобрение на работата, независимо от несъгласуваното
заместване на изпълнителя. Тоест, след като не е уговорено друго, договорът за изработка,
какъвто е и процесният предполага поредност на престациите – възнаграждението се дължи
на изпълнителя за извършената и приета работа. С оглед на това именно изпълнителят
следва да докаже пълно и главно, че е извършил работата и че същата е приета от
възложителя.
Съдът, като взе предвид в съвкупност ангажираните по делото доказателства,
съответно оспорванията на ответника счита, че по делото не е проведено пълно и главно
доказване, че уговорените в договора дейности са реално извършени от ищеца в пълният
обем, респ. че ищецът е поискал от ответника да приеме изработеното. Тъй като ищеца носи
доказателствената тежест да установи изпълнението на договора, то при неблагоприятните
последици на onus probandi, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил
се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. В тази насока трябва да се
спомене, че е налице очевидна хипотеза на антиципирано (авансово) плащане на половината
от дължимата сума – предвид момента на сключване на договора (15.08.2019 г.) и момента
на плащането (16.08.2019 г.). Нещо повече, единственото ангажирано доказателство за
извършената дейност в определен обем е Протокол акт (Образец 19) за извършени СМР,
като в последният като възложител е посочен „ЕБ“ ЕООД и изпълнител „ТЕ“ ЕООД, като в
същия са отразени 3 дейности на обща стойност 12150,00 лева – колкото е заплатената
4
авансова цена. За разликата до пълния уговорен размер по договора, ищецът не е ангажирал
никакви доказателства – нито за извършването на уговорената дейност, нито за предаването
на работата, нито за приемането на последната вкл. и при приложение на хипотезата на чл.
264, ал. 3 ЗЗД. А при договора за изработка, ако друго не е уговорено възнаграждението на
изпълнителя от страна на възложителя се дължи за изработената и приета работа – арг.
граматическото, систематичното и телеологическото тълкуване на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, във вр.
чл. 258 ЗЗД.
За пълнота трябва да се спомене и факта, че в представена и приета по делото частна
жалба, която е подадена от ищеца се установява, че в последната се твърди, че именно
ищецът е извършил обем от работа, който е в размер на сумата преведена от възложителя –
ответник. Тоест, налице е хипотеза на признание на факти по смисъла на чл. 175 ГПК. А
признанието на факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданският
процес, което преценено, съобразно останалите доказателства по делото води до изясняване
на действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл.
10 ГПК.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че поради недоказаност на предявеният иск,
последният е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ответникът. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски,
като е доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
следва да му се присъди сумата от 2343,00 лева, представляващи деловодни разноски и
заплатено адвокатско възнаграждение за производството по отмяна и първоинстанционното
производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „ТЕ“ ЕООД, ЕИК: .............., със седалище и адрес на
управление: гр. .................. срещу „ЕБ“ ЕООД, ЕИК: ............., със седалище и адрес на
управление: гр. ...................., за заплащане на основание чл. 266, ал. 1 ГПК, на сумата от
12150,00 лева, представляващи възнаграждение по договор за изработка, обективиран във
фактура № 1253/15.08.2019 г. за дейност по „П“ в с. Б.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТЕ“ ЕООД, ЕИК: .............. да заплати на
„ЕБ“ ЕООД, ЕИК: ............., сумата от 2343,00 лева, представляващи деловодни разноски и
заплатено адвокатско възнаграждение за производството по отмяна и първоинстанционното
производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението пред
5
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6