О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………/…….02.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание проведено на четвърти
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Карагьозова
т.д. № 99/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпило е възражение №33606/19.11.2018г.
от Б.С.С. с ЕГН ********** с адрес ***, с
правно основание чл.423 от ГПК срещу заповед № 2819/01.06.2016г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5898/2016г.
на ВРС.
В
обстоятелствената част на възражението се сочи наличието на предпоставките по
чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК. Наведени са твърдения, че е налице ненадлежно връчване на заповедта, тъй като съобщението е
изпратено на посочения в заявлението адрес в гр.Девня, вместо по постоянния
адрес на длъжника в гр.Варна и е получено от лицето Б.М.И.с пояснението „баба
от адреса“ без отбелязване дали същото е поело ангажимент да предаде на
длъжника полученото съобщение с приложенията. Лицето, получило съобщението за
издадената заповед, всъщност е прабаба на длъжника, която към този момент е
била болна от болестта „Паркинсон“ и е починала малко
по-късно. За първи път длъжникът е узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение на 08.11.2018г. с
връчването на призовката за доброволно изпълнение по изп.дело
№201871110400452 на ЧСИ Даниела Петрова, образувано по издадения въз основа на
заповедта изпълнителен лист. Поради ненадлежното
връчване длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, поради което
се прави искане за приемане на възражението и спиране на изпълнението.
Ответникът по
подаденото възражение – „Макс Колект“ООД, не е депозирал писмен отговор в дадения му срок.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 5898/2016г. на ВРС, 20
състав, образувано след изпращане по подсъдност с Определение от 19.04.2016г.
по ч.гр.д. №270/2016г.
на РС-Девня, е видно, че по заявление вх. № 2074/18.04.2016 г., подадено от „Макс Колект“ООД, е издадена
Заповед № 2819/01.06.2016
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Б.С.С. с ЕГН ********** с адрес ***41 и с постоянен адрес ***.
Видно от приложената по ч.гр.д. № 5898/2016г. на ВРС
служебна справка от НБД „Население“, постоянният и настоящ адрес на длъжника
към момента на образуване на производството е гр.Варна, ж.к.“Владислав Варненчин“, бл.6,
вх.4, ет.3, ап.71.
Издадената заповед за изпълнение е
изпратена на посочения в заявлението адрес на длъжника в гр.Девня, ул.“Здравец“41 и на 07.06.2016г. е получена от Б.М.И., обозначена от връчителя с пояснението „баба от адреса“.
С
разпореждане №24985/28.06.2016г.,
постановено по ч.гр.д. № 5898/ 2016г. на ВРС, е прието, че заповедта за изпълнение е
влязла в сила поради липса на постъпило в срок възражение по чл.414 от ГПК,
поради което е разпоредено издаването на изпълнителен лист в полза на
заявителя.
Въз основа на изпълнителния лист е
образувано изп.дело №20187110400452 по описа на ЧСИ
Даниела Петрова – Янкова, по което на длъжника Б.С.С. е връчена покана за доброволно изпълнение на 08.11.2018г.
От представените към възражението
писмени доказателства – Епикризи от 07.02.2014г. и
12.07.2016г. се установява, че лицето Б.М.И.е диагностицирана със заболяване „Паркинсонова
болест“, във връзка с което е хоспитализирана за периода 04.02.2014г. –
07.02.2014г., а на 29.06.2016г. е претърпяла оперативно лечение за частична
смяна на тазобедрена става с болничен престой в периода 23.06.2016г. –
12.07.2016г. Видно от представеното препис – извлечение от акт за смърт от 12.08.2016г., лицето Б.М.И.е починало на
11.08.2016г. на 75 годишна възраст.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 423 ГПК дава
право на длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори вземането по
заповед за изпълнение, чрез подаване на възражение в срока по чл. 414 ГПК, да
подаде възражението си пред въззивния съд, в
едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение. Визираният в нормата
срок е преклузивен и неспазването му има за последица
процесуалната недопустимост на производството по чл.423 ГПК. В случая срокът по
чл. 423, ал. 1 ГПК е спазен, с оглед твърденията на длъжника, досежно узнаване за издадената заповед на 08.11.2018г., ведно
с получаване на призовката за доброволно изпълнение. По делото не се съдържат
данни за по-ранна дата на узнаване за заповедта, като липсват възражения на
ответника в тази насока. Следователно възражението е допустимо и подлежи на
разглеждане по същество.
Възражението е основано единствено
на твърдения за ненадлежно изпълнена процедура по
призоваване, които се субсумират под хипотезата на
чл.423, ал.1, т. 1 от ГПК.
Събраните по делото доказателства,
релевантни за преценката относно изпълнението на процедурата за връчването на
заповедта за изпълнение, обосновават извода на настоящия състав, че не са
налице обстоятелствата по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК. Както бе посочено в
приетата за установена фактическа обстановка, заповедта за изпълнение е била
връчена на длъжника на посочения в заявлението адрес чрез пълнолетно лице от
домашните, което живее на адреса, било е съгласно да я получи и я е приело със
задължение да я предаде на адресата. Задължението за предаване на книжата е
изрично упоменато в текста на призовката (т.2 от формуляра) и с подписването й
получателят е обвързан от поетия ангажимент. Връчването е редовно, тъй като са
спазени всички изисквания на чл. 46, ал.2 от ГПК. Спазена е и предвидената в
чл.38 от ГПК поредност на адресите в процедурата по
призоваване – съобщението се изпраща първо на посочения по делото адрес, а при
невъзможност да бъде връчено – съответно по настоящ и постоянен адрес. При
осъществено надлежно връчване на известен по делото адрес, съдът не дължи
изчерпване на останалите възможности за призоваване, поради което за заповедния
съд не е възникнало задължение да дублира уведомяването чрез изпращане на ново
съобщение по постоянен и настоящ адрес на длъжника. Поради формирания извод за
редовност на действията по връчване на заповедта за изпълнение съдът намира, че
не са налице предпоставките за приемане на възражението на поддържано от
длъжника основание – по чл.423, ал.1, т. 1 от ГПК.
Формулираните във възражението
твърдения за заболяване на лицето, получило призовката, имат само декларативен
характер и не са съпроводени с въвеждане на евентуално основание за подаване на
възражението. Липсват наведени твърдения лицето да е страдало от съществени
нарушения на когнитивните функции или хронична загуба на краткосрочна памет,
нито се поддържа, че поставената диагноза „Паркинсон“
и скоро настъпилата смърт на лицето представляват особени непредвидени
обстоятелства по смисъла на чл.423, ал.1, т. 3 от ГПК. Предвидените в чл.423,
ал.1 от ГПК фактически състави представляват самостоятелни основания за
прилагането на този извънреден способ за оспорване на заповедта за изпълнение. За
да ангажира валидно правораздавателната компетентност на съда, всяка от
хипотезите следва да бъде изрично обоснована със съответни фактически твърдения
и посочване на правните им последици. В производството по чл.423 от ГПК
подлежат на разглеждане само конкретните хипотези на ал.1, с които съдът е
сезиран, но не и такива, на които длъжникът е имал възможност, но е пропуснал
да се позове.
Предвид изложеното, по делото не се
установи наличието на хипотезите на чл. 423, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, поради
което и подадено възражение не следва да бъде приемано.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИЕМА възражение с вх. №33606/19.11.2018г.
от Б.С.С. с ЕГН ********** с адрес ***, срещу
заповед № 2819/01.06.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 5898/2016г. на ВРС,
депозирано по реда на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.