Р Е Ш Е Н И Е
№ 23
13.02.2020 г. гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в открито съдебно
заседание на седемнадесети януари през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Живка Денева
ЧЛЕНОВЕ: Румяна Панталеева
Десислава
Сапунджиева
Секретар Г.Н.
Прокурор СТАНИСЛАВ АНДОНОВ
Разгледа докладваното от съдия Ж.Денева
ВНОХД №313/2019 г. по описа на АС-Варна
Производството по делото
е образувано по жалба на адв.В.Д., защитник на подс.В.С.Н., против присъда на ОС-Шумен по ВНОХД №257/2018
г., постановена на 14.06.2019 г., с която подс.В.Н. е
бил признат за виновен и на основание чл.343, ал.1, б.“в“
от НК, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр.
чл.54 от НК е наложено наказание-лишаване от свобода за срок от три години,
което на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от пет
години.
На основание чл.343Г от НК, вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК е наложено
наказание-лишаване от право да управлява МПС за срок от три години и шест
месеца.
В с.з.
при разглеждане на делото от настоящата инстанция, защитата на подсъдимия
поддържа жалбата, като основното възражение е относно назначените СМЕ и приети
от съда, като се оспорва причинно-следствената връзка между станалото ПТП и
настъпилата смърт на пострадалия.
Представителят на
АП-Варна, изразява становище, че присъдата на първата инстанция е
законосъобразна и обоснована, поради и което същата се иска да бъде потвърдена.
В с.з.
частният обвинител моли съдът да потвърди присъдата на първата инстанция.
Съдът след като се
запозна с материалите по делото, намира за установено следното:
На 27.09.2017 г. следобед, пострадалият М. С.Р.
и свид. С.Е. Г., с която живеел на семейни начала решили да отидат в гр.Шумен. Взели със себе си
и дъщеря им С.М.С., на една година. Тръгнали от гр. Смядово за гр. Шумен
с автомобил марка «Мазда 323», с рег. №Н 0129 ВР, собственост на пострадалия Р..
След като се разходили в гр.Шумен, около 18.30 часа
тримата тръгнали да се прибират обратно за гр. Смядово. Автомобилът се
управлявал от постр. Р., свид.Г.
седнала на задната седалка, в дясно. На задната седалка била и дъщеря им.
Когато излезли от града, свид.Г. взела детето на
ръце, за да го преспи. Подминали с.Дибич и с.Радко Димитриево и продължили по път ІІ-73, в посока към с.Ивански.
Пътното платно било сухо, с ширина от 7 метра, разделено на две ленти.
Автомобила, управляван от пострадалият Р. се движел в дясната лента в посока с.Ивански. Пътната маркировка на платното била двойна
линия, прекъсната в посока с.Ивански и непрекъсната в посока с.Радко
Димитриево. На км.10+200 на посочения път, в насрещното платно се движел л.а. „Мерцедес 200
Д” с рег. № Н 8884 АТ, управляван от свидетеля Д.Р.Ш.. Свид.Г. забелязала
светлини в насрещното платно и изведнъж видяла автомобил, който изпреварвал
друго превозно средство. Непосредствено след като изправерващия
автомобил завършил маневрата изпреварване видяла, че втори автомобил извършва
маневра изпреварване на движещия се в насрещната лента автомобил. Постр.Р. също възприел ситуацията и намалил скоростта на
управлявания от него автомобил „Мазда“. Втория по
ред автомобил, който извършвал маневра изпреварване бил „Мерцедес Е 280” с рег.
№ СА 6223 МР, управляван от подсъдимия В.С.Н..
Този автомобил не успял да се прибере в
собствената си дясна лента за движение и независимо от предприетите действия на
постр. Р. да намали скоростта на управляваното от
него превозно средство, последвал челен удар между двете превозни средства с
левите им предни части. След удара окачването на предното ляво колело на „Мерцедес”-а
се деформирало и след 32.4 метра движение в същата посока и завъртане обратно
на часовниковата стрелка на 90 градуса около вертикалната си ос, автомобила
преустановил движението си в дясната лента, напречно на платното за движение.
От своя страна автомобил „Мазда”, с откъснато предно
ляво колело продължила движението си в своята посока, като същевременно се
завъртяла обратно на часовата стрелка на около 135 градуса около вертикалната
си ос и преустановил движението си след около 6 метра от мястото на удара.
Свидетелят Ш. също възприел ситуацията и незабавно предприел спиране, но в края
на спирачния път л.а. „Мерцедес 200 Д” с рег. № Н
8884 АТ се ударил леко с предната си част в
лявата странична част на „Мерцедес Е 280” с рег. № СА 6223 МР, управляван
от подсъдимия Н..
След като се съвзела от удара, свид. Г. видяла, че детето все още
е в ръцете ѝ, докато постр.Р. седял на предната шофьорска седалка и не реагирал
на думите ѝ. Свидетелката предположила, че съпруга й е в безсъзнание и
като не могла да отвори задната дясна врата се навела напред и успяла да отвори
предната дясна врата на автомобила. Поставила невръстното дете на част от
предната дясна седалка, прехвърлила се от задната седалка отпред и излязла
извън автомобила през вече отворената предна дясна врата, след което извадила и
детето си. Започнала да вика за помощ. На место
се насъбрали минаващи хора. Сред тях
имало и близки на свид.С. Г.. Част от насъбралите се
хора се опитали да помогнат на пострадалите, извадили М. Р. от автомобила и го
поставили да лежи на пътното платно от дясната страна на превозното
средство.
Местопроизшествието било посетено и запазено от П.С.П.и
С.К.К., младши автоконтрольори от „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Шумен, които
се намирали на път ІІ-73, на около 500-600 м., в близост до разклона за с.Ивански.
Някой от присъстващите лица се обадил на телефон 112, след което
пристигнали два автопатрулни екипа в състав:мл.инсп.О.А.Р.
и мл.инсп.Г.Й.Д., мл.инсп.Г.П.М.. и мл.инсп.С.Б.С..
Пристигнали и два екипа на РС „Пожарна
безопасност и защита на населението“ гр.Шумен в
състав мл.експерт Х.Д.К., мл.инсп.
П.Т.Т., мл.инпс.Н.Х.Т., мл.инсп.
М.С.А. и мл.инсп.Й.И.Й..
На местопроизшествието били изпратени
и две линейки на ЦСМП - Шумен.
Единия медицински екип, в който бил д-р М.Й.поел
постр.М. Р., а втория екип в който бил м.ф. О.Ш. поел свид.С.Е. Г. и детето й С. М.. Пострадалите лица били
откарани в ЦСМП – гр.Шумен, където Свид.Г. и детето й били прегледани. На свид.С.
Г. била поставена диагноза: съмнение за счупване на носни кости; съобщава за болки в лявата раменна
става и загуба на съзнание; установено
кръвотечение от носа. Диагнозата на малолетната С. М. била: Повърхностни контузно- разкъсни рани по
главата. След проведените прегледи и изследвания двете били изписани.
По време на транспортирането на пострадалия М. Р. към болничното
заведение, от дежурния екип били предприети реанимационни мероприятия в
линейката. Поставена била диагноза: Открита фрактура на ляво бедро. Хемодинамичен шок. Поставена била шина на ляво бедро. При пристигане на линейката в ЦСМП – грШумен, пострадалия бил предаден на дежурния медицински
екип в крайно тежко шоково състояние. Въпреки приложените реанимационни
процедури и проведени консулти с реаниматор, неврохирург, ортопед и
хирург, постр.Р.
починал в 20.35 часа същата вечер.
В с.з. при разглеждане на делото от настоящата
инстанция, защитата на подсъдимия заявява, че подзащитния му е виновен за
станалото ПТП и това не обстоятелство не е отричано от първоначалния момент.
Основното възражение на защитата и подс.В.Н. е
относно изготвената СМЕ за оглед и аутопсия на труп №56/2017 г., поддържана от
вещото лице в с.з. и приета от съда. Прави се същото
възражение и по отношение на назначената от съда комплексна съдебно-медицинска
и техническа експертиза, поддържана в с.з. от вещите
лица и приета от съда, а именно: Защитата твърди, че причинно-следствената
връзка между ПТП и самата смърт на пострадалия не е доказано по несъмнен начин.
Направените възражения на защитата и самия подсъдим са неоснователни по
следните съображения:
Видно от заключението на вещото лице и разпитано в с.з.
на назначената СМЕ за оглед и аутопсия на труп е, че пострадалият в резултата на настъпилото ПТП е получил СЪЧЕТАНА ТРАВМА: ГЛАВА-ШИЯ, ГРЪДЕН КОШ,
КОРЕМ-ТАЗ, КРАЙНИЦИ. Подробно са описани травматичните увреждания в мотивите на
съда. Основното възражение, което се прави от защитата е, че не е изяснено в
достатъчна степен дали при изваждането на пострадалия от автомобила не е била
причинена констатираната травма на ляво бедро, която се изразява в
следното: една
обширна разкъсноконтузна рана по задната страна на
лявото бедро - косо хоризонтално
разположена горе външно - долу вътрешно, разкъсване на кожата, подкожието и на мускулите от задната мускулна група
на бедрото; счупване на тялото на лявата
бедрена кост; травматичен деколман в същата област; охлузване на кожата с дъговидна форма по задната
страна на лявото бедро, ивица неувредена кожа в центъра на охлузването; охлузване с неправилна ивицовидна
форма по външната страна на лявото коляно; три охлузвания едно под друго
по външната страна на лявата подбедрица - горна трета; плитки охлузвания по гърба на лявото ходило; кръвонасядане в основата на палеца на левия крак.
От заключението на вещото лице е видно, че: Всички увреждания са
причинени от действието на
твърди тъпи предмети, по механизма на удар, притискане и триене (за
охлузванията). Касае се за високоенергийна травма,
каквато може да бъде получена при ПТП. Непосредствената
причина за смъртта на М. С.Р., се дължи на тежък травматичен и хеморагичен шок, развил се на базата на
тежката съчетана травма, получена при ПТП,
както и на значителна външна и вътрешна (голям ретроперитонеален
хематом) кръвозагуба. Между установените травматични увреждания и настъпилата
смърт е налице пряка причинна връзка.
На 24.10.2018 г. вещото
лице д-р Владимир Владов е бил разпитан в с.з. от
първоинстанционният съд, а така също е и отговорил на множеството въпроси
зададени от страните по делото.
На въпроса на адв.Д.-защитник на подсъдимия: „посочили сте, че е налице
вътрешен кръвоизлив в коремната кухина, който бил между 50 и 100 мл кръв, т.нар. от Вас хемаскос?“
„Това ли е единственият вътрешен кръвоизлив“?
В. лице: „Не разбира се,
огромен хематом има-ретроперитонеален. Това е хаматом, който се намира зад коремницата.“………“Става
дум тук за един голям хематом, който започва от таза
и стига до диафрагмата, обхваща мастната капсула на бъбрека.“
На въпроса на защитата
към вещото лице, относно налице ли е разкъсан основен кръвоносен съд в областта
на лявото бедро, вещото лице дава отговор, че: „Има едно отслояване
на меките тъкани, при което се разкъсват всички подкожни съдове, включително и
големи вени, но артерии и магистрални съдове там, които да имат причинна връзка
със смъртта, увредени няма, защото ако имаше, той нямаше да достигне до
болницата“.
На въпроса на подс.В.Н. към вещото лице, дали е достатъчно, след като е
налице количество кръв в коремната кухина -50-100 мл
да настъпи смъртта.
Вещото лице е дало
следния отговор: „ При условие, че лявата половина на таза е раздробена,
счупени са срамните кости, разкъсана е лявата хълбочно-кръстцова
става, счупена е седалищната кост…тазът е богато кръвоснабден,
там преминават през таза на път за долните крайнице и
обратно към тях магистрални кръвоносни съдове и вени и разкъсването им води до ретроперитонеален хематом“.
В заключение на
зададените въпроси от страните, вещото лице-Владов категорично заявява, че
причина за настъпилата смърт на пострадалия е вътрешна и външна кръвозагуба.
Вещото лице заявява, че по отношение на външната кръвозагуба не би могъл да
изрази становище, тъй като не са му били предоставени други материали по
делото.
С оглед горното
първоинстанционният съд е назначил Комплексна съдебно-медицинска автотехническа експертиза в с.з.
от 01.04.2019 г. От заключението на същата е видно следното:
Първоинстанционният съд
в мотивите си подробно е изложил и обсъдил и тази комплексна експертиза, а така
също и изразеното становище на вещите лица при разпита им в с.з.
Най важните акценти в
посочената по горе комплексна експертиза, относно които се правят възражения от
страна на защитата, на подсъдимия и пред настоящата инстанция са следните:
1.Технически при
изваждане на тялото от предна дясна част на купето не са налични части от
купето водещи до срязване на тялото при извличане спрямо повърхността на
седалките и частта между тях. При изваждане на тялото от предна лява врата е
налична срезна част, образувана от деформирани
ламарини на вратата, неводеща до счупване на костта на подбедрицата.
2.Травматичните
увреждания са получени по време на удара от съприкосновението между пострадалия
и части от купето на автомобила, при настъпилия първичен удар на тялото при
сближение с вътрешността на преместените части от купето в сближение и
настъпилия камшичен удар в седалката, средната
колонка и вътрешност на шофьорската врата.
3.Несъмнено рана с
дълбочина на кожата да бедрената кост е засегнала и множество кръвоносни
съдове.
4.Няма обективни
критерии, които да могат да посочат конкретна кръвозагуба при конкретен човек.
5.Причина за смъртта на М.
Р. „..се дължи на тежък травматичен и хеморагичен
шок, развил се на базата на тежка съчетана травма, получена при ПТП, както и на
значителна външна и вътрешна кръвозагуба…“.
6.Установената разкъсно контузна рана на лявото
бедра е само един от множеството елементи които дават основание за посочената
диагноза. Времето за нейното настъпване едва ли би се променила съществено, ако
раната на бедрото не е била налична.
Горните констатации
съдът ги извлече от КСМАТЕ, която е поддържана от вещите лица в с.з., приета от съда и приобщена към доказателствения
материал.
От гореизложеното следва
извода, че причина за настъпилата смърт на пострадалия Р. е в резултата на претърпяното
ПТП - получена политравма и кръвозагуба- травма: глава-шия, гръден кош,
корем-таз, крайници.
Налице са безспорни доказателства, от които съдът
прави извод, че в настоящия случай е налице пряка причинно следсвена връзка
между получените травми и настъпилата смърт на пострадалия, поради което не е
налице основание за дабъде изтъквано, че едни са в повече допренесли , а други
по-малко за така настъпилият летален изход.
Предвид изложеното до тук, съдът счита, че
присъдата на първоинстанционният съд е законосъобразна, правилна и обоснована,
поради и което следва да бъде потвърдена, а жалбата на подсъдимия следва да
бъде оставена без уважение.
Съдът след като е отчел смекчаващите и отегчаващи
вината обстоятелства е определил и наложил по вид и размер едно справедливо
наказание.
Правилно е преценена и степента на обществена
опасност, както на деянието-висока, така и на дееца-лека.
Възражението относно отегчаващите вината
обстоятелства, приети от съда наложени наказания за нарушения по ЗДвП, за които
са налице влезли в сила наказателни постановления. Всички други регистрирани
нарушения с констативен акт и санкции наложени с фиш, съдът не ги е взел
предвид при определяне на наложеното наказание, поради което направените
възражения от страна на защитата на подсъдимия, в тази насока са неоснователни.
Предвид горното съдът счита, че не следва да бъде
уважена жалбата на подсъдимия относно и размера на наложеното наказание.
Наложено е едно справедливо наказание, което
изцяло е съотносимо, както към степента на обществената опасност на деянието,
така и по отношение личността на подсъдимия.
При направената служебна проверка, съдът не
констатира допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяна на присъдата, на
ОС-Шумен, поради което същата следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание чл.334 т.6 от НПК,
вр. чл.338 от НПК съдът
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА присъда №13 от 14.06.2019 г.,
постановена по НОХД №257/2018 г., по описа на ОС-Шумен.
Решението подлежи на жалба и протест в 15-дневен
срок от уведомяването на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: