Р Е Ш
Е Н И Е
№ /…………….. 2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, ІІ-ри
СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание на втори
ноември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Галина Владимирова , като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 201 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.129,ал.7 от ДОПК и чл.4,ал.1 от
Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалбата на Т.Д.Ю. ***, срещу Акт за
прихващане или
възстановяване № *********0/27.10.2020 година, издаден от орган по приходите – старши инспектор
„Контролно-ревизионни дейности“ в
Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Варна, мълчаливо потвърден от кмета
на община Варна.
Жалбоподателят твърди, че е собственик на недвижими имоти с идентификатори, както следва: 1. *********.101, находящ се в гр.Варна,
местност „Боклеук тарла“- ул. „ЯлХуняди“; 2. 10135.4024.104, находящ се в
гр.Варна, местност „Боклук тарла“, ул. „Ян Хуняди“; 10135.4707.090, находящ се
в гр.Варна, местност „Ал. Тарла“, район „Владислав Варненчик“; 4.
10135.4508.110, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“. Твърди, че
за процесните имоти, които са земеделски земи е заплатил за периода 2008-2020
г. ДНИ и ТБО в общ размер от 1925,26 лв. по партиди, както следва: 1. Партиден
№ 3706251107022; 2. Партиден № 3706251107023; 3. Партиден № 3706251107024; 4.
Партиден № 3706251107018. Твърди, че е подал искане за възстановяване на
платените суми и след извършена проверка е издаден Отказ №
**********/13.08.2020 г. След оспорване на отказа е издаден АПВ № *********0/27.10.2020
година, с който е
установена сума за възстановяване в размер на 245,67 лв. Сочи се, че имотите
представляват „земеделски земи“ и са освободени от заплащането на данък за
недвижимите имоти на основание чл.10,ал.3 от ЗМДТ. Сочи се, че това
обстоятелство не е взето предвид при постановяването на акта. Твърди, че неправилно е възстановена само сумата от 245,67 лв.
Моли съда да постанови решение, с което отмени оспорения акт и да върне
преписката на органа със задължителни указания за възстановяване на цялата
сума. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
Съдът е конституирал като жалбоподатели Р.И.Ю., Е.Т.Д.
и И.Т.Ю., наследници на починалия Т.Д.Ю..
В съдебно заседание жалбоподателите, чрез процесуален
представител, поддържат жалбата. Изразяват
становище за незаконосъобразност на оспорения акт. Претендират присъждане на
направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
Ответникът – Кметът на община Варна, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че с акта са възстановени
подлежащите на възстановяване на суми. Моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по
делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.
160 от ДОПК, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на
жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от легитимирано лице и
при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.
По основателността на жалбата:
На
02.07.2020 г. Т.Д.Ю. е подал искане за прихващане или възстановяване на
основание чл.129,ал.1 от ДОПК за възстановяване на недължимо платени общински
вземания и такси в размер на 1925,26 лв. относно недвижими имоти:
*********.101, находящ се в гр.Варна, местност „Боклеук тарла“- ул. „Янош
Хуниади“; 2. 10135.4024.104, находящ се в гр.Варна, местност „Боклук тарла“,
ул. „Янош Хуниади“; 10135.4507.09, находящ се в гр.Варна, местност „Ал. Тарла“,
район „Владислав Варненчик“; 4. 10135.4508.110, находящ се в гр.Варна, ж.к.
„Владислав Варненчик“ /л.24 от делото/. Искането е заведено с вх.№
**********/03.07.2020 г.
По
искането е постановен отказ изх.№ **********/13.08.2020 г. от орган по
приходите в Община-Варна / л.27 от делото/. Актът е издаден след извършена
проверка в база данни, при която е установено следното:
1.
Имот по скица № *********.101, находящ се
в гр.Варна, местност „Боклеук тарла“- ул. „Янош Хуниади“, земя от 5523 кв.м. по
образувана партида № 3706251107022, декларирана 1/36 с начислени за периода
2015г.- 2020 г. ДНИ и ТБО – 304,89 лв. – внесени на 31.03.2020 г. сумата от 304,89 лв.- няма надвнесени суми;
2.
Имот по скица № 10135.4024.104, находящ се
в гр.Варна, местност „Боклук тарла“, ул. „Янош Хуниади“, земя от 5514 кв.м. по
образувана партида № 3706251107023, декларирана 1/36 с начислени за периода
2015 г.- 2020 г. ДНИ и ТБО – 329,92 лв.-
внесени на 31.03.2020 г. – няма надвнесени суми;
3.
Имот по скица № 10135.4507.90, находящ се
в гр.Варна, местност „Ал. Тарла“, район „Владислав Варненчик“; земя от 9825
кв.м. по образувана партида № 3706251107024, декларирана 1/36. По тази партида
е подадена декларация на 02.02.2009 г. и коригираща декларация на 21.10.2019 г.
За периода 2015 г.-2020 г. са начислени ДНИ и ТБО в размер на 649,49 лв., които са внесени на
31.03.2020 г.- няма надвнесени суми;
4.
Имот по скица № 10135.4508.110, находящ се
в гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, земя от 3850 кв.м. по образувана
партида № 3706251107018, декларирано 1/3. За 2014 г. -2020 г. са начислени ДНИ
и ТБО в размер на 814,78 лв., които
са внесени на 31.03.2020 г. – няма надвнесени суми.
С Акт за прихващане или
възстановяване № **********/27.10.2020 г. издаден от орган при приходите в
Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна са установени надвнесени суми за ТБО
и ДНИ за периода от 2018 г.-2020 г. в общ размер от 245,67 лв., по партидите на
недвижимите имоти, както следва:
|
Партида |
Период |
ДНИ |
ТБО |
|
3706251107022 |
2018 г.-2020 г. |
17,17 лв. |
31,77 лв. |
|
3706251107023 |
2018 г.-2020 г. |
17,14 лв. |
53,57 лв. |
|
3706251107024 |
2018 г.-2020 г. |
30,56 лв. |
95,46 лв. |
|
Общо: |
|
64,87 лв. |
180,80 лв. |
Видно
от обстоятелствената част на АПВ при установянето на задълженията и съответно
на подлежащите на възстановяване суми, са направени корекции съобразно Решение
№ 1907/16.10.2020 г. , постановено по адм. дело № 813/2018 г. по описа на
Административен съд-Варна. С посоченото решение съдът се е произнесъл по
жалбата на Т.Д.Ю., ЕГН **********,***,
против Акт №МД-АУ-12398-1/14.11.2017г за установяване на задължения по чл.9б от ЗМДТ и чл.107 ал.3 от ДОПК, издаден от ст. инспектор КРД в Дирекция „Местни
данъци“ при Община –Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни
данъци“ при Община Варна, с който в тежест на жалбоподателя са установени
задължения за данък недвижими имоти и такса за битови отпадъци за 11 недвижими
имота в гр.Варна за периода 2014 - 2017г. в общ размер на 2 439.79 лв.
главница и 363.15 лв. лихва. Съдът е приел, че в размера на начислените с АУЗ
допълнителни задължения на жалбоподателя следва да се направят следните
корекции, относно част от процесните имоти:
ПИ с
идентификатор 10135.4024.101 (партиден №3706251107022) – ДНИ за 2016г – 5.82лв. вместо 11.64лв. главница; ДНИ
за 2017г - 5.82лв. вместо 11.64лв.
главница, лихва без изменение; ТБО за 2014г – 3.35лв. вместо 22.70лв. главница – само за компонента „поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване“; ТБО за 2015г - 3.35лв. вместо 21.54лв. главница; ТБО
за 2016г – 3.35лв. вместо 21.54лв.
главница; ТБО за 2017г – 3.35лв. вместо
9.89лв. главница, 4.75лв. вместо
15.07лв. лихви върху ТБО за целия период ;
ПИ с
идентификатор 10135.4024.104 (партиден №3706251107023) – ДНИ за 2016г – 5.81лв. вместо 11.64лв. главница; ДНИ
за 2017г - 5.81лв. вместо 11.64лв.
главница; ТБО за 2014г – 3.34лв.
вместо 22.60лв. главница – само за компонента „поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване“; ТБО за 2015г – 3.34лв. вместо 21.50лв. главница; ТБО за 2016г – 3.34лв. вместо 21.50лв. главница; ТБО
за 2017г – 3.34лв. вместо 9.88лв.
главница; 1.48лв. вместо 15.03лв.
лихва за ТБО за целия период;
ПИ с
идентификатор 10135.4507.090 (партиден №3706251107024) – ДНИ за 2016г – 10.35лв. вместо 20.71лв главница; ДНИ
за 2017г - 10.35лв. вместо 20.71лв
главница, лихва без изменение; ТБО за 2014г – 5.95лв. вместо 40.38лв. главница – само за компонента „поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване“; ТБО за 2015г – 5.95лв. вместо 38.31лв. главница; ТБО
за 2016г – 5.95лв. вместо 38.31лв.
главница; ТБО за 2017г – 5.95лв.
вместо 17.60лв. главница, 8.46лв.
вместо 26,79лв. лихва върху ТБО за целия период .
За
да постанови този резултат съдът е приел, че имотите се намират в
район V-та категория.
По
делото е работила съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която е прието
без оспорване от страните / л. 235-262 от делото/.
По валидността на АПВ:
Задълженията за ДНИ и
ТБО представляват публични общински вземания, което е изрично регламентирано в чл. 162, ал.2, т.3 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 166 от ДОПК установяването на публичните
вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно
вземанията за местни такси, редът за установяването им е предвиден в чл. 9б, ал.2 от ЗМДТ, съгласно който установяването,
обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по
реда на чл. 4, ал.1-5 от ЗМДТ, като обжалването на свързаните
с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването
и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред. В производствата по ал.1 служителите на общинската
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в
производствата по обезпечаване на данъчните задължения - на публични
изпълнители (чл. 4, ал.3 от ЗМДТ). Служителите се определят със
заповед на кмета на общината (чл. 4, ал.4 от ЗМДТ). Съгласно чл. 4, ал.5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява
правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за
местни приходи в съответната община на териториален директор на НАП.
По
делото е представена Заповед № 2888/15.07.2019 г. издадена от кмета на община
Варна , с която в т. ІІ. 5 заемащите длъжността „Старши инспектор КРД“ са
определени за органи по приходите , извършващи установяването, събирането и
контрола на местните данъци и такса битови отпадъци / л.122-123 /. Заповедта е
издадена в условие на заместване във връзка с ползването на платен годишен
отпуск от кмета на община Варна и възлагателна заповед № К-045/12.07.2019 г. ,
с която кметът на община Варна е определил функциите на кмет да се изпълняват
от зам.-кмета на община Варна – Пейчо Христов Пейчев.
При
извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира,
че АУЗД е издаден от компетентен орган и в съответната форма , поради което обжалваният акт не страда от
пороци влечащи неговата нищожност.
По
съответствието с процесуалния и материалния закон:
Възможността
да се поиска възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци е
предвидена в чл. 128, ал. 1 от ДОПК, като процедурата е разписана в чл. 129 от ДОПК.
Необходимо е писмено искане от лицето (в случая, когато не става въпрос за
инициатива на органа по приходите), направено в преклузивните срокове посочени
в чл. 129, ал. 1 от ДОПК, по което органът може да възложи ревизия или
проверка (ал. 2) и дължи произнасяне в 30-дневен срок от постъпване на
искането, ако не е възложена ревизия (ал. 3). В случая няма данни да е
възлагано извършването на ревизия. Съгласно чл. 129, ал. 7 от ДОПК актовете за прихващане или възстановяване могат да се
обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове, т.е. по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК. По отношение издаването на АПВ са приложими правилата за издаване на
индивидуални административни актове по аргумент от §2 от ДР на ДОПК.
С
Акт за възстановяване или прихващане № *********0/27.10.2020 година старши инспектор „КРД“ в община Варна е възстановил
сумата от 245,67 лв. представляваща
надвнесени ДНИ в размер на 64,87 лв. и ТБО в размер
на 180,80 лева за периода 2018 – 2020 година. За да
постанови този
резултат е приел, че имотите по партиди №№ 3706251107022, 3706251107023 и
3706251107024 попадат в 5-та зона. Сумите за възстановяване са определени в резултат на
извършени корекции по тези партиди на 14.10.2020 г.
В случая процедурата по Глава шестнадесета, раздел I ДОПК е започнала по инициатива на задълженото лице с
подаване на искане с вх.№ **********/03.07.2020 г., в което не е посочен периода,
за който се претендира възстановяване на недължимо платените суми, нито
основанието за възстановяване. Видно от разпоредителната част на акта, произнасянето
е относно периода 2018 г.- 2020 г. От съдържанието на акта е видно, че в
обхвата на проверката са изследвани периодите съгласно приложена разпечатка от
27.10.2020 г. Видно от съдържанието на
справката за неплатени задължения от 27.10.2020 г. /л.23-26 от делото/ относно
надвнесените суми по процесните партиди са изследвани само периодите 2018 г.
-2020 г. В случай, че жалбоподателят не е уточнил периода, за който претендира
възстановяване, е следвало да му бъде указано да го стори. От съдържанието на
жалбата до съда става ясно, че
претенцията му обхваща целия период от 2008 г. до 2020 г., нов акта липсва произнасяне за този период. В случая
съдът не може да приеме само чрез предположения , че административният орган е
изследвал петгодишния период съгласно чл.129,ал.1 от ДОПК, защото този извод не
се извлича от съдържанието на акта и от това на документите към които препраща.
Съгласно чл.129,ал.1, изр.2-ро от ДОПК искането за прихващане или възстановяване се
разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на
годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване,
освен ако в закон е предвидено друго.
Съдът намира, че ответникът се е произнесъл
по нередовно заявление, тъй като в същото не е посочен периода, за който се
претендира възстановяване на недължимо платени суми, нито основанието за
възстановяване. Корекцията,
извършена на 14.10.2020 година, е за периода след
постановяване на съдебното решение по адм.д. № 813/2018 по описа на
Административен съд – Варна – 2018 – 2020 година. В жалбата е посочено, че
периодът, за който следва да се възстановят дължими суми е 2009 – 2020 година. Оспореният акт не съдържа мотиви
и не е ясно, какво е фактическото
основание за възстановяване на надвнесени суми, съответно няма и такива относно
периода , за който са установени суми подлежащи на възстановяване- 2018 г.- 2020 г. Липсата на мотиви представлява пречка за
преценката относно правилното приложение на материалния закон.
При така установеното съдът намира, че
проверяваният административен акт подлежи на отмяна. Административната преписка
следва да се върне на органа за оставяне на заявлението с вх.№
**********/03.07.2020 г., без движение, с указание
за посочване на периода, за който се иска възстановяване на надвнесени суми за
ТБО и ДНИ, както и
основанието за възстановяване.
След уточнението административният орган дължи произнасяне при съобразяване
стабилитета на АУЗД № МД-АУ-12398-І/14.11.2017 година на орган по приходите в
Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна, придаден със съдебното
решение, постановено по адм.д. № 813/2021 година по описа на Административен
съд – Варна.
На жалбоподателите следва да се присъдят направените пред инстанцията
съдебно-деловодни разноски в размер на 1 417
лева, от които 10 лева – платена държавна такса за образуване на делото, 507 лева – изплатено възнаграждение за вещо лице и 900
лева – изплатено възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за прихващане или възстановяване №
*********0/27.10.2020 година, издаден от орган по
приходите – старши
инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Варна,
мълчаливо потвърден от кмета на община Варна по жалбата на Р.И.Ю., ЕГН **********, И.Т.Ю., ЕГН **********
и Е.Т.Д., ЕГН ********** *** и ВРЪЩА административната преписка на
административния орган за изпълнение на дадените в мотивите на решението
задължителни указания.
ОСЪЖДА Община – Варна ДА ЗАПЛАТИ НА Р.И.Ю., ЕГН **********,
И.Т.Ю., ЕГН ********** и Е.Т.Д., ЕГН ********** *** сумата от 1 417 (хиляда четиристотин и седемнадесет ) лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ: