Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, ...04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ВАРНА, втори
състав в открито съдебно заседание, проведено на девети март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Добринка Долчинкова, като разгледа докладваното
от съдия В. Чолакова административно дело № 2770/2020г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.95 от ДОПК.
Образувано е по жалба от К.Г.Т., ЕГН **********,***,
против Решение № 265/14.12.2020 г. издадено от
директора на ТД на НАП-Варна, с което е оставена без уважение жалба с вх.№
54654-1/07.12.2020 г. по регистъра на ТД на НАП-Варна срещу Уведомително писмо
за погасени по давност задължения с изх. № ПО-03000320080277-УПС-001/24.11.2020
г., издадено от главен инспектор по приходите в Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна. Основните
доводи на жалбоподателя са свързани с нарушение на материалния закон, досежно
приложението на института на погасителната давност като счита, че задълженията
за здравни осигуровки за периода от
01.12.2014г. до 30.11.2020 г. са погасени по давност. Твърди се също, че
оспореното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона,
които се сочат като други основания за отмяна на атакуваното решение като
незаконосъобразно. Излагат се подробни съображения досежно правната същност на
института на абсолютната погасителна давност и неговото приложение по смисъла
на относимата правна уредба. Жалбата се поддържа от оспорващия К. Г. Т. в
проведеното по делото открито съдебно заседание и с писмена защита с.д. № 3433
от 08.03.2021 година. Формиран е петитум да се измени решението на ответника по
отношение на непризнатото от органа на приходната администрация погасяване по
давност, поради изтичане на абсолютната погасителна давност от 10 години, по
отношение на задълженията за здравно-осигурителни вноски за периода от 2010 г.
до 2019 г. (включително), ведно с начислените върху тях лихви за просрочие.
Алтернативно се иска от съда да се произнесе досежно приложението на
5-годишната погасителна давност по отношение задълженията за
здравно-осигурителни вноски на жалбоподателя за периода от 2012 г. до 2016 г.
(включително). Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът – Директорът на ТД – Варна на
НАП, се представлява в проведеното по делото о.с.з. от ст. ю.к. Д. П., която
пледира за неоснователност на жалбата. Подробно становище по съществото на
правния спор е изразено в депозирани писмени бележки с.д. № 3225 от 02.03.2021
г. Позовава се на аргументите, изложени в атакуваното решение на Директора на ТД
– Варна на НАП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза
на ответника.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и административната
преписка, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу акт, който
подлежи на оспорване по съдебен ред и в законоустановения срок - Решение № 265/14.12.2020 г. е връчено лично на оспорващия Кр. Г. Т. на
18.12.2020 г., видно от приложената на лист 24 от делото разписка.
Първоначално по жалба от 11.12.2020 г. е
образувано настоящото административно дело № 2779 по описа на Административен
съд – Варна за 2020 година. След уведомяване на Кр. Т. за издаване на Решение №
265/14.12.2020 г. е подадена втора жалба от 29.12.2020 г., насочена срещу
самото решение на Директора на ТД – Варна на НАП, във връзка с което в
Административен съд – Варна е образувано административно дело № 14 по описа на
съда за 2021 година, разпределено за разглеждане от ХІІ състав. Същевременно с
молба с.д. № 825 от 18.01.2021 г. /л. 25 от делото/ по настоящото дело
жалбоподателят е направил уточнение, че предмет на жалбата му е Решение №
265/14.12.2020 г. на Директора на ТД –
Варна на НАП. С молба с.д. № 801 от същата дата - 18.01.2021 г., жалбоподателят
е отправил искане до съда за обединяване на двете дела в едно. Във връзка с
искането и като установил, че са налице законовите предпоставки на чл.213 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК – идентичност на страните в двете производства и
идентичност на правния спор, ХІІ състав на АС – Варна постановил Определение №
138/ 19.01.2021 г., с което е присъединил административно дело № 14/2021 г. и
към административно дело № 2770/ 2020 г. и е прекратил производството по
първото дело.
След като се запозна с доказателствата по
делото съдът намира жалбата за недопустима по отношение на задълженията за
здравно-осигурителни вноски за периода от 01.12.2009 г.
до 30.11.2014 г., тъй като същите са признати от ответника за погасени по
давност. Това навежда на извод, че в тази част оспореното решение е в полза на
оспорващия, поради което за последния
липсва правен интерес от оспорване на акта в конкретната част. Наличието
на правен интерес е положителна процесуална предпоставка от категорията на
абсолютните, за наличието на която съдът следи и служебно. Съответно – липсата
на признат от закона правен интерес е основание за прекратяване на
производството изцяло или в отделни негови части. Предвид изложеното с
диспозитива на настоящото решение, имащ характер на определение, съдът следва
да прекрати производството в частта за погасените
здравно-осигурителни вноски за периода от 01.12.2009 г. до 30.11.2014 г.
В останалата част жалбата е допустима и
съдът следва да я разгледа по същество.
По фактите:
С молба/възражение вх. № 52764 от 23.11.2020 г.
жалбоподателят е поискал от ответника – Директора на ТД – Варна на НАП да бъдат
погасени по давност, ведно с дължимите лихви, и отписани от личната му партида
негови публични задължения към НЗОК за здравни осигуровки за периода от 2012 г. до 2016 година. Със същата молба моли
да му бъде позволено да заплати задълженията си към НЗОК за периода от 2017 г.
до 2020 г., за които потвърждава, че давността не е прекъсвана и спирана.
Във връзка с молбата/възражение на
оспорващия Кр. Г. Т. Началник на Сектор при ТД на НАП е издал Резолюция за
извършване на проверка № ПО-03000320080277-ОРП-001/ 23.11.2020 г. /л. 13 от
преписката/, с която е определено длъжностно лице – Д. К. Д. на длъжност Главен инспектор по
приходите, което да извърши проверка досежно задълженията на молителя Т. за
здравни осигуровки като самоосигуряващо се лице за периода от 01.12.2019 г. до
30.11.2014 г. Определено е проверката да завърши в срок до 01.12.2020 г.
В изпълнение на Резолюцията за извършване
на проверка инспекторът по приходите в определеният му срок е отписал от
данъчно-осигурителната сметка на К.Г.Т. дължимите от него здравноосигурителни
вноски ведно с дължимите лихви за периода от 01.12.2009 г. до 30.11.2014 година.
За резултатите от проверката инспектора по приходите е изпратил до лицето
Уведомително писмо за погасени по давност задължения е изх. №
ПО-03000320080277-УПС-001 от 24.11.2020 година. Писмото е връчено на Кр. Т. по
електронен път на 30.11.2020 г., видно от приложеното на лист 22 от преписката Съобщение
за извършване на връчване/предоставяне на документи по електронен път.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че в хода на производството пред ответника са установени и други факти,
които са от значение за изхода на повдигнатия правен спор. Така например е
установено, че на 25.02.2010 г. К.Г.Т. е подал Декларация обр. № 7 „Данни за възникване
на задължение за внасяне на здравнооснгурителни вноски и за избран осигурителен
доход на основание чл.40,ал.5,т. I от Закона за здравно осигуряване“, приета в
ТД на НАП-Варна и заведена с входящ номер №********* от посочената дата –
25.02.2010 година. С подадената декларация обр. № 7 жалбоподателят Кр. Т. сам е
декларирал данни за възникване на задължение за внасяне на здравнооснгурителни
вноски на основание чл.40, ал.5 от ЗЗО, като едновременно с това е посочил и
периода, от който ще започне да се осигурява и датата, от която ще внася
здравноосигурителни вноски върху минималния размер на осигурителния доход – 01.10.2008
година.
Органите на приходната администрация
установили, а и това се потвърждава от доказателствата по делото, че
оспорващият Кр. Т. е заплатил частично задълженията за здравноосигурителни
вноски – изцяло за периода от 01.10.2008 г. до 31.08.2009 г. и частично за
месец 09.2009 година. Задълженията за месец 09.2009 г. /частично/, както и
тези за месеците 10 и 11 2009 г.
/изцяло/ са служебно погасени от органите по приходите поради изтекла абсолютна
погасителна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК – 10 години.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на съдебен контрол в настоящото
съдебно производство е Решение № 265/14.12.2020 г., издадено от директора на ТД
на НАП-Варна, с което е оставена без уважение жалба с вх.№ 54654-1/07.12.2020
г. по регистъра на ТД на НАП-Варна срещу Уведомително писмо за погасени по
давност задължения с изх. № ПО-03000320080277-УПС-001/24.11.2020 г., издадено
от главен инспектор по приходите в отдел „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна в
частта досежно задължения на оспорващият К. Г. Т. за здравноосигурителни вноски
за периода от 01.12.2014 г. до 30.11.2020 година.
По валидността на акта:
Оспореният административен акт е издаден
от компетентен административен орган. Искането за отписване на едно вземане,
каквото представлява по своя характер молбата/възражение на жалбоподателя Кр. Т.
от 23.11.2020 г. до Директора на ТД на НАП, следва да се определи като искане
за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване
на права или задължения. Издаването на документи с посоченото значение се
развива по реда на Глава дванадесета от ДОПК и, съгласно чл. 88, ал. 1 от ДОПК,
има характер на административна услуга. Съгласно чл.92, ал.1 от ДОПК в
актуалната редакция към датата на депозиране на жалбата, с която е сезирана
настоящата съдебна инстанция / ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от
15.02.2011 г./, отказът за издаване на документ може да се обжалва в 14-дневен
срок от съобщаването му пред териториалния директор. В алинея 3 на същата
правна норма законодателят изрично е посочил, че пред органа и в срока по ал. 1
може да се оспори и съдържанието на документ, който удостоверява факти с правно
значение или в който се признава или отрича съществуването на права или
задължения.
По материалната и процесуалната законосъобразност на акта и съответствието
му с целта на закона:
Между страните в настоящото производство
липсва спор, че процесните задължения за здравноосигурителни вноски за периода
от 01.12.2014 г. до 30.11.2020 г. представляват публични вземания по смисъла на
чл.162, ал.2, т.1 и т.2 от ДОПК и подлежат на събиране по реда на същия кодекс.
Правилно от ответника е съобразена
разпоредбата на чл.40,ал.5,т. 1 от ЗЗО, която гласи, че лицата, които се осигуряват за своя сметка, с изключение на
лицата по чл. 4, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване, са длъжни да внасят
осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от минималния, до
25-то число на месеца, следващ месеца,
за който се отнасят.
Правилно е приложен и правната уредба,
регулираща приложението на института на погасителната давност в производствата
по ДОПК – чл.168, чл.171, чл.172 и чл.173.
При постановяване на настоящото съдебно
решение следва да се има предвид разпоредбата на чл.171.ал.1 от ДОПК, която
гласи, че публичните задължения се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се платят, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Давността спира при определени условия, изчерпателно изброени в ал. 1 на чл.172
от ДОПК и се прекъсва с издаване на акта за установяване на публичното вземане
и с предприемането на действия за принудително изпълнение - чл.172,ал.2 от
същия кодекс. Съгласно чл.171, ал.2 от ДОПК, с изтичането на 10-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е трябвало да се плати публично задължение, се погасяват всички публични
вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в
случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е
спряно по искане на длъжника. В разглеждания случай не е налице нито една от
предвидените в закона предпоставки за удължаване на срока при изчисляване на
погасителната давност.
За по-голяма прецизност процесните
задължения ще бъдат разглеждани по отделно.
За периода от 01.12.2014г. до 31.12.2014г. :
В подложеното на съдебен контрол Решение №
265/14.12.2020 г. Директорът на ТД на НАП-Варна е посочил досежно задълженията
за здравноосигурителни вноски за периода от 01.12.2014г.
до 31.12.2014г. не са погасени по давност и са дължими. Този извод на
ответника е обоснован с разпоредбата на чл.40, ал.5 от ЗЗО, цитирана и по-горе
в изложението, съгласно която лицата, които се осигуряват за своя сметка, с
изключение на лицата по чл. 4, ал. 9 от КСО, са длъжни да внасят осигурителни
вноски върху осигурителен доход не по-малък от минималния, до 25-то число на
месеца, следващ месеца, за който се
отнасят. Въз основа на това е направен извод, че задълженията за посочения
период – месец 12.2014 г. е следвало да бъдат внесени от жалбоподателя до
26.01.2015 г., съответно давностният срок (5 г.) по
чл.171, ал.1 от ДОПК за погасяване на това задължение е започнал да тече от
01.01.2016 г. и ще изтече на 31.12.2020 г.,
но към датата на постановяване на процесното решение – 14.12.2020 г., този срок
не е изтекъл.
Този извод на ответника е правилен. Следва
да се има предвид обаче, че към датата на постановяване на настоящото съдебно
решение 5-годишният давностен срок по чл.171, ал.1 от ДОПК вече е изтекъл, с
оглед на което в тази част жалбата е основателна, респективно - в тази част
оспореното Решение № 265/14.12.2020 г. следва да се отмени.
За периода от 01.01.2015г. до
30.11.2015г.:
Задълженията за здравни осигуровки за посочения
период е следвало да се заплатят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за
който се отнасят, тоест всички те е следвало да бъдат заплатени от оспорващия през
2015 година. Прилагайки разпоредбата на чл.171,ал.1 от ДОПК, 5-годишният
давностен срок за тези задължения е започнал да тече от 01.01.2016г., поради
което правилно ответникът е посочил, че той ще изтече на 31.12.2020 година,
дата, която е преди постановяване на процесното решение. Изводите на съда са
аналогични на изложените досежно предходния период - към датата на
постановяване на настоящото съдебно решение 5-годишният давностен срок по
чл.171, ал.1 от ДОПК вече е изтекъл, с оглед на което в тази част жалбата също е
основателна, респективно – и в тази част оспореното Решение № 265/14.12.2020 г.
следва да се отмени.
За периода от 01.12.2015г. до
30.11.2016г.:
Задълженията за здравни осигуровки за
посочения период е следвало да се заплатят до 25-о число на месеца, следващ
месеца, за който се отнасят, тоест всички те е следвало да бъдат заплатени от
оспорващия през 2016 година. Прилагайки разпоредбата на чл.171,ал.1 от ДОПК,
5-годишният давностен срок за тези задължения е започнал да тече от 01.01.2017г.,
поради което правилно ответникът е посочил, че той ще изтече на 31.12.2021
година, т.е. след издаване на процесното решение. Тези задълженията не са
погасени по давност и към датата на постановяване на настоящото съдебно решение.
Предвид обстоятелството, че следващите
периоди:
1/ от 01.12.2016 г. до 30.11.2017 г.;
2/ от
01.12.2017 г. до 30.11.2018 г.;
3/ от
01.12.2018 г. до 30.11.2019 г. и
4/ от 01.12.2019 г. до 30.11.2020 г.
хронологично следват изследвания по-горе период от 01.12.2015г. до 30.11.2016г.
то и съображенията на съда са аналогични на изложените в предходната точка. За
посочените периоди задълженията на жалбоподателя К. Г. Т. за
здравноосигурителните вноски не са погасени по давност нито към момента на
постановяване на решението на Директора на ТД- Варна на НАП, нито към
постановяване на настоящото съдебно решение, поради което не следва да бъдат
отписани от данъчноосигурителната му сметка. Правилно на основание чл.175 от ДОПК са начислени лихви за просрочие върху непогасените вноски. В посочените
части Решение № 265/14.12.2020 г. е законосъобразно издадено и следва в тази
част жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Жалбоподателят не претендира разноски, поради което такива
не му се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 160,
ал. 3, вр. с чл. 144, ал. 2, чл.96 и чл. 97 от ДОПК, Административен съд –
Варна, ІІ състав
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2770/2020 г. по описа на
Административен съд-Варна образувано по жалба на К.Г.Т.,
ЕГН ********** срещу Решение № 265/14.12.2020 г. на Директора на ТД-
Варна на НАП, , в частта за признатите
за погасени по давност здравно-осигурителни вноски за периода от 01.12.2009 г.
до 30.11.2014 г.
ОТМЕНЯ Решение № 265/14.12.2020 г. на
Директора на ТД- Варна на НАП, с което е оставена без уважение жалбата на К.Г.Т. против Уведомително писмо за погасени
по давност задължения с изх.№ ПО-0300030080277 издадено от главен инспектор по
приходите в Дирекция „Обслужване „ при ТД на НАП-Варна в частта за периода от 01.12.2014 г. до 30.11.2015 година.
ИЗПРАЩА преписката на главен инспектор по
приходите в Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна за произнасяне по
възражение за погасяване по давност вх.№ 52764/23.11.2020 г. на К.Г.Т. за
периода от 01.12.2014 г. до 30.11.2015 година ,съобразно мотивите на решението.
ОТХВЪРЛЯ жалба на К.Г.Т. с ЕГН ********** в останалата част.
Решението в частта, имаща характер на определение, с
което производството се прекратява, може да бъде оспорено с касационна жалба
пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от
уведомяване на страните за изготвяне на съдебното решение.
В останалата част решението е окончателно и
не подлежи на оспорване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: