Р Е Ш Е Н
И Е
№ 40
гр. Плевен, 17.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, седми състав, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретаря Десислава Добрева и с
участието на прокурора Иван Шарков от Окръжна прокуратура - Плевен, като
разгледа докладваното от председателя административно дело № 1352 по описа на Административен съд -
Плевен за 2019 год. и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс.
Административното дело е образувано по искова молба от
Е.Г.К., ЕГН ********** ***, подадена чрез адвокат Р.Р. ***, с която е предявен
иск против ОД на МВР - Плевен с правно
основание чл. 1 от ЗОДОВ и цена 300.00 /триста/ лв., представляващи обезщетение
за причинени на ищеца от ответника имуществени вреди, съставляващи разноски за
адвокатско възнаграждение, платени по АНД № 137/2019 г. по описа на Районен съд
- Левски, ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение от 03.07.2019
г. /датата на влизане в сила на отменителното решение на
РС – Левски по н.а.х.д. № 137/2019 г./ до окончателното изплащане на сумата. Претендират се
и разноски за настоящото производство.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца адв. Р. поддържа исковата молба по изложените в нея съображения.
Ответникът – ОД на МВР – Плевен редовно призован, не
се представлява и не взема становище по исковата молба.
Прокурорът дава заключение, че исковата молба е
основателна и пледира да
бъде уважен предявеният иск.
Като съобрази становищата на страните, приетите
доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу
надлежен ответник – ОД на МВР - Плевен, която е юридическо лице и пасивно легитимирана
страна по иска на основание чл. 205 от АПК.
Исковата молба е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по
повод изпълнение на административна дейност.
От приложените по делото писмени доказателства и
приобщените доказателства по приложеното н.а.х.д. № 137/2019 г. по описа на
Районен съд – Левски, се установява, че с решение № 93/14.06.2019 г. на Районен
съд – Левски е отменено като незаконосъобразно НП № 18-0938-007168/10.01.2019 г. на Н-к сектор към ОД на МВР – Плевен,
сектор „ПП“ с което на Е.Г.К. на основание 179,
ал. 6, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.
101, ал. 3 от ЗДвП. Съдебното решение не е било обжалвано и е влязло в законна
сила на 03.07.2019 г.
В съдебното производство пред районния съд
жалбоподателят е бил защитаван от адв. Р. ***, въз основа представено писмено
пълномощно по делото от 25.03.2019 г. срещу договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., за която сума в договора за правна защита и
съдействие е отразено, че е заплатена в брой на същата дата.
Дейността на администрацията по издаване на
наказателни постановления, електронни фишове и по налагане на административни
наказания е вид административна дейност по смисъла на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. В
този смисъл са и мотивите на съвместно Тълкувателно постановление № 2/2015 г.
на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, което е задължително за прилагане от
съдилищата. Според него делата по искове за вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на
административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване са подсъдни на административните съдилища. Счита
се, че дейността на администрацията по налагане на административни наказания
също е вид административна дейност.
Затова в случая е налице първата предпоставка на чл. 1,
ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране деликтната отговорност на държавата – отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление, което е акт на държавната
администрация, в резултат на възложената й със закон
административно-наказателна дейност.
Налице е и втората предпоставка – имуществена вреда,
тъй като договореното адвокатско възнаграждение реално е било платено изцяло и
в брой при сключването на договора за правна защита и съдействие.
Според Тълкувателно решение № 2/2009 г. на ОСК на ВАС в производството по
административно-наказателни дела разноски не се дължат, защото в ЗАНН не е
уредена отговорността за разноски на страните, а съгласно чл. 84 от ЗАНН за
определяне на разноски на свидетели и вещи лица, както и за производството пред
съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни
жалби пред административния съд се прилагат разпоредбите на
Наказателно-процесуалния кодекс. В НПК също не се предвижда присъждане на
разноски за страните в зависимост от изхода на делото. Затова по
административно-наказателни дела както пред районния съд, така и пред
касационната инстанция не се присъждат разноски за страните в зависимост от
изхода на правния спор. Приложимият
процесуален закон – ЗАНН и НПК не предвижда репариране на направените разноски
за жалбоподателя, както и не предвижда присъждане на разноски за процесуално
представителство за административно-наказващия орган, когато е защитаван от
юрисконсулт или адвокат. С тълкувателно решене № 1/15.03.2017 г. на ВАС е прието, че при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В мотивите
на тълкувателното решение е посочено, че в тези производства съдът следва да
установи дали е настъпил правно релевантния факт – издадено незаконосъобразно
постановление, отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за
която ищецът е заплатил хонорар и едва след това да установи неговия
действителен размер. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е
и не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което
и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да
присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на
критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и
справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и
да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й
от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства
интересите на която и да е от страните в производството.
Тълкувателните постановления и тълкувателните решения
са задължителни и обвързващи за съдилищата.
Ето защо следва да се приеме, че ищецът е претърпял
имуществени вреди, в размер на платеното адвокатско възнаграждение – 300
лв., по повод обжалването на отмененото
като незаконосъобразно наказателно постановление. Тези вреди са пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, защото именно
неговата незаконосъобразност е станала причина ищецът да направи разноски за
правна защита и съдействие, за да се защити срещу този увреждащ правата му
санкционен административен акт.
Направените от страната разноски за адвокатско
възнаграждение са пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на
чл. 4 от ЗОДОВ, защото те произтичат от отмененото като незаконосъобразно
наказателно постановление.
В съдебната практика, свързана с произнасяне на
съдилищата по направените разноски е възприето, че отразяването в договора за
правна защита и съдействие на договореното адвокатско възнаграждение като
заплатено съставлява достатъчно доказателство за реално заплащане на същото,
респ. основание за присъждането му. Заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение от 300.00 лв. е в минималния предвиден размер за защита по
административнонаказателни дела.
Затова предявеният на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300.00 лв. е
основателен и доказан и следва да се уважи.
Претенцията за заплащане на законна лихва върху
присъденото обезщетение на основание чл. 86 от ЗЗД е основателна и следва да
бъде уважена. Същата се претендира считано от 03.07.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В настоящото производство се
претендира и заплащане на разноски, а именно 10.00 лева внесена държавна такса
за образуване на делото и минималното, предвидено за този вид дела по Наредбата
за адвокатските възнаграждения, възнаграждение за един адвокат, който е
представлявал ищеца в настоящото производство, на основание чл. 38, ал. 1, т.
3, пр. 2 от Закона за адвокатурата. Искането е основателно. Разходът от 10.00
лева, представляващ държавна такса за образуване на делото е доказан с платежен
документ на л. 4 от делото и следва да бъде присъден на ищеца на основание
чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ.
В самото приложено на л. 3 от делото адвокатско
пълномощно е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на горното
основание. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по
чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата, е установено със закон.
Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатът, оказал на страната безплатна
правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от
съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният
това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е
безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата,
като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на
адвоката. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да
бъде заплатено от ответника адвокатското възнаграждение в размер на 300.00
лева, определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – в този смисъл Определение
от 19.02.2015 г. на ВКС по ч.д.№1451/2014 г.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Плевен на основание чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ да заплати на Е.Г.К., ЕГН ********** ***, обезщетение в размер
на 300 /триста/ лева, ведно със законната лихва, считано от 03.07.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, за претърпени имуществени вреди,
представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството
по н.а.х.д. № 137/2019 г. по описа на Районен съд – Левски.
ОСЪЖДА Областна
дирекция към Министерство на вътрешните работи – Плевен
да заплати на Е.Г.К., ЕГН **********
***,
направените по делото разноски в размер на 10 /десет/ лева, представляващи
внесена държавна такса за образуване на делото.
ОСЪЖДА Областна
дирекция към Министерство на вътрешните работи-Плевен да заплати на адвокат Р.Н.Р.,
с адрес ***, за осъществена по реда на чл. 38, ал.1, т. 3, пр. 2 от Закона за
адвокатурата адвокатска защита и съдействие, адвокатско възнаграждение в размер
на 300 /триста/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд,
подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
СЪДИЯ: