№ 375
гр. Варна, 20.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жулиета Г. Шопова
Членове:Станчо Р. Савов
Румяна П. Петрова
като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно частно наказателно
дело № 20223100600615 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.
Предмет на проверката е определение №59 на Районен съд Девня, трети
наказателен състав, постановено на 09.05.2022г. по ЧНД №123/22г. по описа
на същия съд, с което е отменено Постановлението на РП Варна от
29.03.2022г., за прекратяване на наказателното производство по
ДП№65/2019г. по описа на РУ МВР Девня, водено за престъпление по чл.
323, ал.1 от НК.
Срещу цитираното определение е постъпил частен протест от прокурор
при РП Варна, с който се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт и
потвърждаване постановлението на ВРП от 29.03.2022г. за прекратяване на
наказателното производство. С протеста наблюдаващият прокурор акцентира
върху направените изводи за несъставомерност на деянието по смисъла на чл.
323, ал.1 от НК. Приема, че съставът на самоуправството изисква възникнало
действително или предполагаемо спорно право, независимо дали то
принадлежи на дееца или на насрещната страна по спора. Посочва, че към
2019г. между св. В. и св. Д. не е съществувал правен спор – чия собственост е
имота, където се намира водопроводната шахта, а това обстоятелство е
възникнало едва през 2022г., когато е образувано гражданско дело №127/2022
по описа на Районен съд Девня, по искова молба на св. И.В.. За прокурора
случаят касае граждански правоотношения между страните относно
собствеността на спорния парцел. Отбелязва се, че след като
първоинстанционният съд е отменил постановлението за прекратяване на
1
наказателното производство, съдът не е дал задължителни указания на
основание чл. 243, ал.6, т.3 от НПК, относно прилагането на закона, което е
довело до неяснота на волята на съда относно последващо извършване на
действия по разследването.
По делото на 02.06.2022г. е постъпило и становище от ИВ. АНД. В., с
което намира протеста за неоснователен, поради стеснителното тълкуване на
нормата на чл. 323, ал.1 от НК. Оспорва изводите направени от прокурора, че
за самоуправството е необходимо оспорване на действително или
предполагаемо право, което преди това да е било отнесено за решаване до
съда или до друг компетентен орган и това оспорване да е сторено преди
извършване на самоуправните действия. Посочва, че е оспорила действията
на св. Д., както устно, така и с подадена жалба до ВРП. Отбелязва, че дори да
се приеме, че собственик на имота е друго лице, се касае за сервитут, налице
е вещно право, поради което е осъществен съставът на престъплението.
Накрая моли за потвърждаване на определението на Районен съд Девня.
След запознаване с материалите по делото и при изпълнение на
правомощията си за цялостна проверка на постановения съдебен акт,
настоящият състав на съда намира, крайният извод на първоинстанционния
съд за правилен и законосъобразен.
Осъществявайки контролните си правомощия в производството по
обжалване на прокурорското постановление, ВРС е достигнал до извод, който
се подкрепя от настоящата инстанция, а именно, че постановлението на ВРП
е изготвено при принципно възможна изясненост на фактическата обстановка
в нейната цялост и при достатъчна пълнота на доказателствения материал по
делото, но изводите до които е достигнал прокурорът се явяват
необосновани.
В хода на досъдебното производство са били разпитани редица
свидетели, назначени са и изготвени, съдебно-техническа и геодезическа
експертизи, приложени са множество документи, като писмени доказателства
- Справки от агенцията по вписванията, скици от кадастъра, нотариални
актове и други.
В резултат на това разследване, се установява следната фактическа
обстановка:
Свидетелката ИВ. АНД. В. съжителствала със св. В.Д.Н. в гр.Девня,
обл.Варна, ул."И.В. ***. Водомерната шахта, от където се захранвал с вода
2
имотът й, се намирала на ул."И.В. №18, в дворното място на нейния
братовчед - св. В. Д., който работил като водопроводчик във ВиК ООД -
Варна, район гр. Девня. Отношенията между св.В. и св. Д. били влошени. На
границата между двата имота имало засадени дървета. Това породило
конфликти между тях, тъй като св. Д. твърдял, че когато завали дъжд се
подкопават основите на неговия гараж. Предупреждавал В. да премахне
дърветата, като в противен случай, щял да прекъсне водоподаването към
нейния имот.
На 15.03.2019 г. около 18.00 часа св.А. установила, че е спряно
водоподаването в домът й. За това обстоятелство уведомила по телефона св.
Н., който позвънил на началник във „ВиК" - клон Девня - св. Ж.П.. На
мястото бил изпратен св. Д.Д. - служител във „ВиК". Тъй като знаел, че имота
на св. В. се захранва от шахта в имота на св. Д., той го посетил. Св. Д. му
казал, че той е спрял водата, поради което служителят не влязъл в двора и не
проверил шахтата. Впоследствие на мястото пристигнали и св. Д.С. – техник,
група В към „ВиК“ Девня и св. Т.С. – техник, група К към „ВиК“ Девня. Тъй
като нямали право да влизат в частен имот, не извършили проверка и не
съставили констативен протокол. След случилото се на 15.03.2019г. св. В.
подала жалба до началника на РУ Девня /л. 16 от ДП/, а впоследствие на
18.03.2019г. и до Районна прокуратура Девня / л. 13 от ДП/. По случая била
извършена предварителна проверка от полицейски служител в РУ МВР Девня
- св. С. С. който също установил че водопроводната шахта за дома на В. се
намирала в двора на св. В. Д.. Служители на ВиК уведомили абоната на ул.
„*** В******“ ***, че може да бъде свързан към отклонението, което
съществувало за този имот на същата улица, но семейството отказало с мотив
че ще си търси правата по съдебен ред. На 26.03.2019 г. имота на св. В. бил
свързан към уличното отклонение на *** „И.В.“ *** и било възстановено
водоподаването към имота.
Видно от заключението на назначената и изготвена по делото съдебно-
техническа експертиза /л. 69-71 от ДП/, че е извършено спиране на
водоподаването от крана в шахтата и механично прекъсване на
подцинкованата тръба с ъглошлайф.
Според съдебно–геодезическата експертиза /л. 58-62 от ДП/, в скица
№15-******/11.07.2017 год. на СГКК гр. Варна на ПИ с идентификатор
************** в горната част е описано, че имота е с площ от **** кв. м., а
в долната част е описано, че В. Л. Д. е собственик само на **** кв. м. от
3
правото на собственост, съгласно постигнатата съдебна спогодба с Протокол
от 16.11.2004 год. на Девненски районен съд, вписан в Служба по
вписванията към Агенция по вписванията гр. Девня с ***, т*** вх. peг. *****
от 25.11.2004 г., като шахтата, в която е бил поставен водомера на св. И. А.
не попада в дела на св. В. Л. Д. по постигнатата спогодба.
С постановлението за прекратяване, прокурорът е посочил, че за да е
осъществен от обективна страна състава на престъплението самоуправство е
необходимо преди това да е съществувал спор за имуществено право между
двете страни, независимо дали то принадлежи на дееца или на насрещната
страна по спора, без значение дали е действително или предполагаемо и
вместо да бъде отнесен спора за решаване до съда или друг компетентен
орган, деецът сам да е осъществил спорното право. Приел е, че
престъплението се осъществява единствено при условията на възникнал
правен спор и извършването му представлява пренебрегване на съда при
разрешаването му.
Подобно тълкуване противоречи на закона. Наказателноправната
защита в случая има по-широки измерения и не поставя, като условие спорът
задължително да е бил отнесен за решаване пред съд или друг орган, в
какъвто смисъл е и константната съдебна практика.
При така изложеното, незаконосъобразен се явява изводът на прокурора
при ВРП, че спор между св. В. и св.Д. е възникнал след датата на деянието,
когато В. е подала пред РС-Девня граждански иск срещу В. Д. за въпросния
имот, в който е изградена водопроводната шахта. В случая е налице
неправилно стеснително тълкуване на нормата на чл. 323, ал. 1 НК, от
прокурора, в смисъл, че условието за съществуването на правен спор
предполага оспорване на съответното право пред съд или пред друг
компетентен орган за неговото разрешаване.
Изхождайки от тези принципни елементи от състава на
престъплението, следва да бъде анализирана установената по делото
фактическа обстановка.
Видно от показанията на св. В. и тези на св. Д., събитията развили се в
средата на месец март 2019г. са предшествани от спор между горепосочените,
на първо място, относно правото на собственост касаещ границата на двата
съседни имота и по конкретно за имотен парцел, през който преминавал
водопровода и където се намират шахтата и водомера на В.. Тези претенции
4
към въпросния имот се потвърждават и от показанията на свидетелите - С. С.
и С. дадени в хода на досъдебното производство по делото.
Същевременно, от показанията на св. Д. се установява, че между
двамата е налице спор относно това, че на границата на имота му имало
няколко дървета, намиращи се в двора на В., но в неговия парцел, които при
обилен валеж подкопавали основите на неговия гараж и го наводнявали, и във
връзка с неотстраняване на проблема, св. Д. механично прекъснал
подцинкованата тръба в шахтата с ъглошлайф.
Изложеното дава основание настоящият състав на съда, да приема, че
вещноправен спор за собственост на въпросния парцел, където се намира
шахтата е бил налице и към инкриминираният момент.
Както първоинстанционният съд, така и настоящият съдебен състав
намира, че от доказателствата събрани на досъдебното производство, не се
доказва с категоричност липсата на осъществен състав на престъпление по
НК. Прекратяването на производството действително е направено, след като
фактологията на деянието е изяснена в достатъчна степен, но остава
необосновано.
РС-Девня е направил мотивирано, всестранно и пълно обсъждане на
обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване
на наказателното производство, които следва да бъдат споделени.
В случая от материалите по делото се установява, че вследствие
срязването на тръбата в шахтата е било спряно водоподаването към дома на
св. И.В., като това състояние е продължило известен период от време и е
ограничило възможността за използване на жилището. На следващо място,
следва да се отбележи, че прекъсването на водопроводната мрежа, нанася
материални щети, което би могло да съответства на противозаконното
унищожаване на чужди движими вещи и отделно от това създава значителни
неудобства за обитателите - тоест не е изследвана възможността за
осъществен състав на други престъпления предвидени в особената част на
НК.
В постановлението за прекратяване, прокурорът е изпаднал в
противоречие, като е приел, заключението на назначената по делото съдебно-
геодезическа експертиза, според която водомерната шахта в която е бил
поставен водомера на св. И.В. не попадала в дела на св. Д. по постигната с
протокол от 16.11.2004г. на Девненски районен съд. По нататък, отново
5
според прокурора безспорно установено и доказано е в производството, че
шахтата, където се е намирала водопроводната тръба, която захранвала имота
на св. В. с вода се е намирала в двора на св. В. Д.. Изясняването на
обстоятелството на кого принадлежи правото на собственост на парцела,
къде точно се намира процесната водопроводна шахта, както и на стойността
на нанесените вреди е от значение при преценката дали и ако има извършено
престъпление против собствеността, същото не е от частен характер, съгласно
чл. 218в, т.1 от НК. По своите правни последици това обстоятелство би
обусловило не прекратяване, а спиране на наказателното производство и
предоставяне на възможността на пострадалото лице да търси правата си по
частен път. Липсата на отговор на тези въпроси изключва обективното,
всестранно и пълно разследване, което намира отражение и в липсата на
мотиви в постановлението на прокурора в тази насока, поради което и
преждевременен и незаконосъобразен се явява изводът за несъставомерност
на деянието.
Поради гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва
да потвърди Определението на РС Девня, с което е отменено постановлението
на ВРП от 29.03.2022г. за прекратяване на наказателното производство,
поради което:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №59 от 09.05.2022г. по ЧНД
№123/2022г. по описа на РС Девня, с което е отменено Постановление от
29.03.2022 г. на Районна прокуратура-Варна, за прекратяване на
наказателното производство по ДП№65/2019 г. по описа на РУ МВР Девня,
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Варна за извършване на
действия по разследването описани в обстоятелствената част на настоящото
определение.
Определението не подлежи на обжалване и протест и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7