№ 619/14.7.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и
втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ 2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
При секретар |
Радослава Цоневска |
и с участието |
|
на прокурора |
Стефан Янев |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
к.н.а.х. дело № 544 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл.
63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по
касационната жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, подадена чрез
процесуалния представител – ст. юрисконсулт Р.Т., против Решение № 210/18.04.2022 г., постановено по
н.а.х. дело № 1956/2021 г., по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
С обжалваното решение е отменено Наказателно
постановление № 13-002991 от 05.11.2021 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на „Торгус“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Хан Омуртаг“ № 2,
представлявано от управителя Л.И.Д., на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл.
414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1600 (хиляда и
шестстотин) лева.
В касационната жалба се твърди, че
решението на районния съд е неправилно, постановено при неправилно приложение
на закона и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
обосноваващи че съдебното решение не отговаря на изискванията за
законосъобразност, правилност, обоснованост и е постановено в нарушение на
материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение, като
съответно бъде постановено друго, с което да се потвърди наказателно
постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище с вх. №
5236/14.06.2022 г., в което ст. юриск. Т., процесуален представител на касатора,
който, по изложени съображения, моли съда да уважи подадената жалба и да отмени
оспореното решение. Счита, че издаденото наказателно постановление е правилно и
законосъобразно. От обективна и субективна страна е установено безспорно, че е
осъществен съставът на нарушението по чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските.
Ответникът по касационната жалба – „Торгус“
ЕООД, редовно призован, се представлява от адв. Ц., който моли съда да
постанови решение, с което да остави в сила решението на Районен съд –
Пазарджик. Счита, че събраните по делото доказателства са обсъдени правилно от
първоинстанционния съд, в резултат на което е направил и верни правни изводи, с
които е отменил наказателното постановление.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност
на касационната жалба. Счита решението на Районен съд гр. Пазарджик за правилно и законосъобразно,
поради което моли да бъде оставено в сила.
Административен съд – Пазарджик,
като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие
за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
С решението си Районен съд гр. Пазарджик
е отменил Наказателно постановление № 13-002991 от 05.11.2021 г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на ответника
по касационната жалба, на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ,
е наложена имуществена санкция в размер на 1600 (хиляда и шестстотин) лева.
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата
обстановка по делото, а именно:
На „Торгус“ ЕООД е съставен от главен инспектор С.А.в Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
13-002991 на дата 13.08.2021 г. за това, че дружеството в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ на 29.07.2021 г., на обект: Кафе-клуб „Лаваца“,
находящ се в гр. Пазарджик, бул. „България“ № 13, не е уредил като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като
не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Р.Н.Д., ЕГН **********. Р.Н.Д.е
установена при извършена проверка на 29.07.2021 г. в гореописания обект на контрол да работи зад бара, като
обслужва клиенти.
В собственоръчно попълнена и подписана декларация на
основание чл. 402 от Кодекса на труда лицето декларира, че работи в „Торгус“
ЕООД от „вчера 28.07.2021 г.“, на длъжност „сервитьор“, с работно време „от
15:00 часа до 19:00 часа днес, от 10:00 до 14:00 часа вчера“, почивни дни – „не
знам“, почивки в работния ден „не знам“, трудово възнаграждение „28 лева за 8
часа“ и че не е получило копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано
в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор.
Нарушението било извършено на 29.07.2021 г. на обект: Кафе-клуб „Лаваца“, находящ
се в гр. Пазарджик, бул. „България“ № 13, когато лицето Р.Н.Д.е
заварена да работи зад бара, като обслужва клиенти.
Нарушението е констатирано на 03.08.2021 г. в
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, ул. „Екзарх Йосиф“ № 15А, при
преглед на фирмената документация, като е изискан, но до приключване на
проверката не е предоставен, сключен трудов договор в писмена форма с лицето.
При извършена справка по ЕГН на лицето Р.Н.Д.в Информационната система ИА „ГИТ“
– Регистър трудови договори не са установени данни за подадено уведомление за
сключен трудов договор между „Торгус“ ЕООД и Р.Н.Д..
С това „Торгус“ ЕООД е нарушил чл. 62, ал. 1 от Кодекса
на труда, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
Въз основа на акта е издадено и оспореното в
първоинстанционното производство Наказателно постановление № 13-002991 от 05.11.2021 г.
При постановяване на обжалваното решение
първоинстанционният съд правилно е приел, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. В АУАН са изложени фактически обстоятелства, които не са
отразени нито в наказателното постановление, нито се подкрепят от показанията
на самия актосъставител, както и от тези на свидетелите Д.,Т.,А. и М..
При положение, че в НП се сочи, че Р.Н.Д.е полагала труд
без сключен в писмена форма трудов договор, то в тежест на
административнонаказващия орган е било да докаже както наличието на
установените съществени елементи на всяко трудово правоотношение –
изпълняваната от работника трудова функция, допълвана от работно време,
уговорено възнаграждение, почивки, така и лицето, което се явява „работодател“
и не е изпълнило задължението си да сключи този договор.
Административнонаказателната отговорност е лична и административно-наказващият
орган е длъжен да изследва въпроса кое е наказателно-отговорното лице, като в
случая определянето на „Торгус“ ЕООД – в ликвидация, гр. Пазарджик, ул.
„Омуртаг“ № 2, представлявано от управителя Л.Д., като „работодател“ е
произволно и не се основава на доказателствата по делото.
Нарушението не е безспорно установено от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на
постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както
представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по
делото свидетели. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените
съображения, с които е отменено наказателното постановление.
Първоинстанционният съд в оспореното решение
правилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи до
невъзможност на нарушителя да разбере за какво нарушение е привлечен към
административно наказателна отговорност.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решението на Районен съд гр. Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а
касационната жалба като неоснователна – без уважение.
Ответникът по касационната жалба не е направил своевременно искане за
присъждане на разноски по делото, а и такива реално не са направени, поради
което съдът не дължи произнасяне в частта за разноските.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 210/18.04.2022 г.,
постановено по н.а.х. дело № 1956/2021 г., по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/