Присъда по НОХД №128/2025 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 48
Дата: 16 септември 2025 г. (в сила от 2 октомври 2025 г.)
Съдия: Вергиния Еланчева
Дело: 20255140200128
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 февруари 2025 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 48
гр. Кърджали, 16.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Ралица Димитрова
и прокурора В. Х. Ю.
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Наказателно дело от общ
характер № 20255140200128 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия П. П. К., роден на *********г. в *******,
живущ в **********, български гражданин, женен, с начално образование,
работи, осъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че:
На 25.08.2024 г. в гр.Кърджали, в съучастие с О. П. П. като извършител,
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на
долната устна, довела да разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, на длъжностното лице Ф. И. Х. от ********** - на длъжност
„********“ в „Ц.Б.С.-2009“ ООД-София, при изпълнение на службата му и
деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание
чл.131, ал.1, т.1, предл. първо и т.12, предл. първо вр. чл.130, ал.1 вр. чл.20,
ал.2 вр. чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.2 б.”б” от НК му НАЛАГА наказание
„пробация” със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по
1
настоящ адрес” за срок от 2 години с периодичност два пъти седмично,
„задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2
години и „безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 100 часа
годишно за срок от 2 поредни години, като на основание чл.304 от НПК го
признава за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за това
да е извършил деянието по отношение на длъжностното лице Ф. И. Х. от
************* - на длъжност „******“ в „Ц.Б.С.-2009“ ООД-София, по повод
изпълнение на службата му.
ПРИЗНАВА подсъдимия О. П. П., роден на *********г. в ********,
живущ в *********, български гражданин, женен, с основно образование,
работи, неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това,
че:
На 25.08.2024 г. в гр.Кърджали, в съучастие с П. П. К. като извършител,
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на
долната устна, довела да разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, на длъжностното лице Ф. И. Х. от *************** - на
длъжност „*******“ в „Ц.Б.С.- 2009“ ООД-София, при изпълнение на
службата му и деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и
на основание чл.131, ал.1, т.1, предл. първо и т.12, предл. първо вр. чл.130, ал.1
вр. чл.20, ал.2 вр. чл.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност и му налага административно наказание „глоба” в размер на 2 000
лева, като на основание чл.304 от НПК го признава за НЕВИНЕН и го
ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за това да е извършил деянието по
отношение на длъжностното лице Ф. И. Х. от ************ - на длъжност
„*********“ в „Ц.Б.С.-2009“ ООД-София, по повод изпълнение на службата
му.
ОСЪЖДА подсъдимия П. П. К., със снета по делото самоличност, да
заплати по сметка на ОД МВР-Кърджали направените на досъдебното
производство разноски в размер на 184.73 лева.
ОСЪЖДА подсъдимия О. П. П., със снета по делото самоличност, да
заплати по сметка на ОД МВР-Кърджали направените на досъдебното
производство разноски в размер на 184.73 лева.
ПОСТАНОВЯВА след влизане на присъдата в сила вещественото
доказателство – 1 бр. USB-флаш памет, да остане по делото.
2

Присъдата подлежи на обжалване или протестиране в 15- дневен
срок от днес пред Окръжен съд-
Кърджали.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 48
от 16.09.2025 г. по НОХД № 128/2025 г. по описа на РС-Кърджали

Повдигнато е обвинение срещу П. П. К. от ****, за престъпление по
чл.131, ал.1, т.1, предл. първо и т.12, предл. първо вр. чл.130, ал.1 вр. чл.20,
ал.2 от НК, извършено на 25.08.2024 г. в гр.Кърджали.
Повдигнато е обвинение срещу О. П. П. от ****, за престъпление по
чл.131, ал.1, т.1, предл. първо и т.12, предл. първо вр. чл.130, ал.1 вр. чл.20,
ал.2 от НК, извършено на 25.08.2024 г. в гр.Кърджали.
Делото се разглежда по реда на глава 27, в хипотезата на чл.371, т.2
от НПК. Подсъдимите признават фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и изразяват съгласие да не се събират доказателства за
тези факти.
Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа
обвинението срещу подсъдимите. Въз основа на събраните на досъдебното
производство доказателства и тъй като те признали изцяло фактите по
обвинителния акт, моли съдът да ги признае за виновни за извършеното
престъпление. Предлага на подсъдимия П. П. К. да бъде наложено наказание
„пробация“ със задължителните пробационни мерки за срок от 2 години.
Същото наказание предлага и по отношение на О. П. П., а ако са налице
условията на чл.78а от НК, то моли да му бъде наложена „глоба“ към средния
размер.
Подсъдимият П. П. К. в съдебно заседание се признава за виновен по
повдигнатото обвинение. Изразява съжаление и разкаяние за извършеното
деяние и моли за наказание „пробация“.
Подсъдимият О. П. П. в съдебно заседание се признава за виновен по
повдигнатото обвинение и изразява съжаление за деянието. Твърди, че се
срамувал от стореното, защото не било хубаво и също моли за наказание
„пробация“.
Защитникът на подсъдимите не оспорва фактическата обстановка
изложена в обвинителния акт, както и дадената правна квалификация на
деянието. Моли на О. П. да бъде наложено наказание „глоба“ в минимален
размер по чл.78а от НК, като се освободи от наказателна отговорност. Той бил
неосъждан и с добри характеристични данни, съдействал за разкриване на
обективна страна. Алтернативно, ако съдът счете, че не са налице
предпоставките на чл.78а от НК, то моли да му се наложи наказание
„пробация“ със задължителните мерки за срок от 1 година. По отношение на
подсъдимия П. К., защитникът настоява за пробационни мерки към
минималния размер, а именно 12 месеца, тъй като той изразил съжаление за
деянието и съдействал на разследващите органи в хода на досъдебното
производство. Подсъдимият К. приел изцяло вината си, като по негова
инициатива заплатил на пострадалия сумата от 2 000 лв. за претърпените
1
болки и страдания по повод на възникналия инцидент.
Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото и
съобрази разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият П. П. К. е роден на ****, живущ в ****, български
гражданин, женен, с начално образование, работи, осъждан, с ЕГН
**********. Не се ползва с добри характеристични данни по местоживеене.
Подсъдимият О. П. П. е роден на ****, живущ в ****, български
гражданин, женен, с основно образование, работи, неосъждан /реабилитиран/,
с ЕГН **********. Не се ползва с добри характеристични данни по
местоживеене.
От 13.09.2023 г. свидетелият Ф. Х. работел в игрална зала „****“
гр.Кърджали, собственост на „****“ ООД-София, на длъжност „****“ до
21.10.2024 г. На 24.08.2024 г. той бил на работното си място, на смяна от 19.00
часа, до 07.00 часа на 25.08.2024 г.
Към 00.05 часа на 25.08.2024 г. в залата влязъл подсъдимият П. К.,
който бил във видимо нетрезво състояние. Поради предишно създавани
конфликти в игралната зала, свидетелият Ф. Х. помолил П. К. да напусне
залата, на което той първоначално отказал и отговорил „излез отвън, да се
бием“. След кратък разговор, подсъдимият П. К. напуснал помещението и
след около пет минути се върнал пак, като изразявал желание да остане и да
играе на машините. Не след дълго П. К. напуснал помещението. Към 00.20
часа той влязъл за трети път, като свидетелят Ф. Х. го пресрещнал с
намерението да не го допуска в заведението, били в зоната на контрол.
Непосредствено след подсъдимия П. К. в залата влезли свидетелите А.Ю.,
Д.И., А.Т. и Н. П., както и подсъдимият О. П.. От новодошлите Ф. Х. познал О.
П. и Н. П.. В момента на появата на синовете му, подсъдимият П. К. внезапно
ударил с юмрук (лява ръка) в областта на брадичката и устните свидетеля Ф.
Х., а веднага след това с юмрук с дясна ръка ударил и в областта на
слепоочието Ф. Х., който залитнал назад и се подпрял на стената. Тогава при
пострадалия се приближил подсъдимият О. П., който ударил Ф. Х. с десен
юмрук в областта на темето. Пострадалият Х. се свил и клекнал, за да се
предпази и в този момент О. П. нанесъл втори удар с коляно по лицето му.
Свидетелят Ф. Х. побягнал към офиса, а клиенти попречили на двамата
подсъдими да го последват. Подсъдимите насочили действията си спрямо
свидетеля М., опитали, но не успели да го ударят. След това подгонили
свидетеля Ф.Т., който избягал навън и подсъдимите го последвали. Ф. Х.
уведомил управителя Д.И., който от своя страна се обадил на ЕЕН 112. На
място дошли полицейски служители и екип на Спешна помощ. На
пострадалия била оказана медицинска помощ. Полицейските служители
задържали подсъдимите П. К. и О. П..
Видно от съдебномедицинската експертиза, на пострадалия Ф. Х. е
нанесена лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно- контузна рана на
2
долната устна, довела да разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК.
Към момента на извършване на деянието свидетелят Ф. Х. бил
длъжностно лице „****“. Съгласно Трудов договор № **** г. и длъжностна
характеристика, на него било възложено да изпълнява със заплата, постоянно,
ръководна работа и работа, свързана с пазене и управление на чуждо
имущество в юридическото лице „****“ ООД-София. Той изпълнявал
задълженията си по длъжностна характеристика на работното място.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и
категоричен начин от: дадените на досъдебното производство показания на
свидетелите Ф. Х., Д.И., Ф.Т., М. А., А.Ю., Д.И., А.Т. и Н. П., кредитирани
като достоверни, логични и кореспондиращи помежду си; заключение по
назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза по писмени данни; Съдебномедицинско удостоверение № ****;
Амбулаторен лист от 26.08.2024 г.; Допълнително споразумение към трудов
договор от 19.02.2024 г.; Длъжностна характеристика за длъжност ****-
отчетник; Трудов договор от 13.09.2023 г.; Длъжностна характеристика за
длъжност ****; Протокол за разпознаване на лица от 22.10.2024 г., ведно с
фотоалбум-4 бр.; Протокол за оглед на веществени доказателства от 06.11.2024
г., ведно с фотоалбум; Заповед за задържане на лице от 25.08.2024 г.-2 бр.;
Протокол за доброволно предаване от 07.10.2024 г.; Справки за съдимост на
подсъдимите; Характеристични справки на подсъдимите; Декларации за
семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимите; Писмо
на РП-Кърджали от 15.02.2011 г. за изтърпяно наказание „пробация“; разписка
за платено обезщетение, както и другите писмени и веществени
доказателства, приети в хода на досъдебното и съдебно производство.
Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанията на
подсъдимите в съдебно заседание, одобрени от съда по реда на чл.372, ал.4
във вр. с чл.371, т.2 от НПК.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
На подсъдимите П. П. К. и О. П. П. са повдигнати обвинения за
извършено в съучастие престъпление по чл.131, ал.1, т.1, предл. първо и т.12,
предл. първо вр. чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, а именно за причиняване на
лека телесна повреда, по хулигански подбуди, на длъжностното лице при и по
повод изпълнение на службата му. Леката телесна повреда по чл.130, ал.1 от
НК е налице, когато на пострадалия са причинени анатомични увреждания
или функционални смущения извън тези, визирани в чл.128, ал.2 и чл.129,
ал.2 от НК. Такива са всички увреждания, които не са завинаги, постоянни,
продължителни, трайни или временно опасни за живота. Според настоящата
инстанция П. К. и О. П. са осъществили престъпния състав на чл.131, ал.1, т.1,
предл. първо и т.12, предл. първо вр. чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй
като на 25.08.2024 г. в гр.Кърджали, в съучастие като извършители, са
3
причинили лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на
долната устна, довела да разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, на длъжностното лице Ф. И. Х. от **** - на длъжност „****“ в
„****“ ООД-София, при изпълнение на службата му и деянието е извършено
по хулигански подбуди. От обективна страна с действията си на 25.08.2024 г.
насочени срещу телесната неприкосновеност на пострадалия Ф. И. Х., двамата
подсъдими са му причинили разкъсно-контузна рана на долната устна. Това
травматично увреждане е довело до разстройство на здравето, извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК, т.е. представлява лека телесна повреда по смисъла
на чл.130, ал.1 от НК. Престъплението е извършено от подсъдимите в
съучастие под формата на съизвършителство по чл.20, ал.2 от НК. Това е така,
защото и двамата подсъдими са участвали в самото изпълнение на
престъплението и заедно са целели настъпването на вредоносния резултат.
Престъплението се явява квалифицирано по чл.131, ал.1, т.1, предл. първо от
НК, предвид особеното качество на пострадалия. Телесната повреда е
причинена на Ф. Х. в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93,
т.1, б.„б” от НК, тъй като към 25.08.2024 г. същият е заемал длъжността **** в
„****“ ООД-София и според длъжностната характеристика му било
възложено да изпълнява срещу заплата, постоянно, ръководна работа и
работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в юридическото
лице. Освен това, към момента на извършване на деянието пострадалият Х. е
бил на работа и е изпълнявал служебните си задължения като ****. Налице е и
квалификацията по чл.131, ал.1, т.12, предл. първо от НК - престъплението е
осъществено по „хулигански подбуди“. Според съдебната практика тази
квалификация е налице, когато деянието е предшествано или съпроводено от
хулигански действия, които са подтикнали дееца да го извърши, или когато е
извършено по мотиви, изразяващи се в явно неуважение към обществото,
пренебрежение към правилата на обществото и човешката личност -
Постановление № 2 от 16.XII.1957 г., Пленум на ВС. При деянието,
извършено по хулигански подбуди извършителят цели да покаже явно
неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на морала и към
човешката личност. При него отсъстват лични отношения между дееца и
пострадалия като вражда, завист и др. подобни. Именно такъв е и настоящият
случай, тъй като подсъдимите напълно безпричинно са нападнали по
гореописания начин свидетеля Ф. Х., причинявайки му съставомерното
телесно увреждане. С деянието си П. К. и О. П. грубо са нарушили
обществения ред, показали са висока степен на неуважение към обществото,
към личността на пострадалия, а също и пренебрежение към общоприетите
норми на поведение, които забраняват демонстрация на такъв вид сила и
поведение. Престъплението е осъществено при пряк умисъл, подсъдимите са
съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали са
общественоопасните последици и са искали тяхното настъпване. Те са
съзнавали, че нанасяйки удари на пострадалия, ще му причинят телесно
увреждане и са искали именно такъв вредоносен резултат. Доколкото всеки от
4
съизвършителите, който е участвал в изпълнителното деяние на
престъплението, е съзнавал, че другият съучастник осъществява елементи на
същото престъпление, то е налице и общност на умисъла между подсъдимите.
Не на последно място, подсъдимите са съзнавали и хулиганския характер на
извършеното от тях деяние, а също и длъжностното качество на пострадалия.
Съдът на основание чл.304 от НПК оправда всеки от подсъдимите по
повдигнатото обвинение за това да са извършили деянието по отношение на
длъжностното лице Ф. И. Х. от **** - на длъжност „****“ в „****“ ООД-
София, по повод изпълнение на службата му. Това настоящият състав
постанови, тъй като престъплението бива извършено „по повод изпълнение на
службата“ на пострадалото лице, когато то не е изпълнявало служебно
задължение, но има прякра връзка между деянието и неговата служебна
дейност или обществена функция. Настоящата хипотеза не е такава, доколкото
престъплението е извършено по време на самото изпълнение на задълженията,
включващи се в службата на пострадалия Ф. Х..
По наказанието:
При определяне на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия П. П. К. за извършеното престъпление, съдът се ръководи от
разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на наказанието, съобрази
предвиденото от закона наказание за престъплението, както и императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, според която в случаите по чл.372, ал.4 от
НПК, какъвто е настоящия, при постановяване на осъдителна присъда съдът
определя наказанието при условията на чл.58а от НК. Освен посочените
разпоредби, настоящата инстанция взе предвид: степента на обществена
опасност на деянието - типична за престъплението; степента на обществена
опасност на дееца - средна, предвид наличието и на смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства; смекчаващите отговорността обстоятелства -
изразеното от подсъдимия съжаление за извършеното, проявеното разкаяние и
критично отношение към деянието и фактът, че е заплатил обезщетение на
пострадалия за причинените болки и страдания, а също и трудовата
ангажираност на дееца; отегчаващите отговорността обстоятелства -
обременоното съдебно минало и недобрите характеристични данни, с които
подсъдимият се ползва по местоживеене. Тъй като подсъдимият се съгласи
съдебното производство да бъде проведено по реда на съкратеното съдебно
следствие, направеното от него самопризнание не може да се отчита като
смекчаващо вината обстоятелство (в този смисъл е ТР № 1/06.04.2009 г. по т.д.
№ 1/2008 г., ВКС, ОСНК), доколкото не е част от цялостното му процесуално
поведение, а е факт едва на съдебното заседание по делото. Предвиденото за
престъплението по чл.131, ал.1, т.1, предл. първо и т.12, предл. първо вр.
чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК наказание е „лишаване от свобода” до 3
години. В случая съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, при които и най-лекото наказание предвидено в закона се явява
несъразмерно тежко и приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55,
ал.1, т.2 б.„б” от НК, която е и по-благоприятна за дееца. Затова и при
5
посочените условия настоящата инстанция замени наказанието „лишаване от
свобода” с наказание „пробация”, като определи на П. К. следните
пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от
2 години с периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от 2 години и „безвъзмезден труд в
полза на обществото” в размер на 100 часа годишно за срок от 2 поредни
години. Така наложеното по вид и размер наказание се явява справедливо,
съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца, със
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, и ще постигне целите на
генералната и специалната превенция.
При определяне на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия О. П. П. за извършеното престъпление, съдът констатира, че са
налице всички условия за прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК, а
именно: предвиденото в НК наказание за престъплението по чл.131, ал.1, т.1,
предл. първо и т.12, предл. първо вр. чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК е
„лишаване от свобода” до 3 години, същото е извършено при пряк умисъл,
деецът не е осъждан за престъпление от общ характер (с оглед изтеклите
срокове и настъпилата реабилитация по право на основание чл.88а от НК за
предходните осъждания) и не е освобождаван от наказателна отговорност при
условията на чл.78а от НК, както и няма причинени имуществени вреди от
престъплението, които да подлежат на възстановяване. Ето защо, настоящата
инстанция счете, че О. П. П. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му бъде наложено административно наказание „глоба”. При
определяне размера на наказанието, съдът взе предвид: степента на
обществена опасност на деянието - типична за престъплението; степента на
обществена опасност на дееца - средна, предвид наличието и на смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства; смекчаващите отговорността обстоятелства
- изразеното от подсъдимия съжаление и разкаяние за извършеното деяние,
необремененото съдебно минало и трудовата му ангажираност; отегчаващите
отговорността обстоятелства - недобрите характеристични данни, с които
подсъдимият се ползва по местоживеене. Предвид изложеното, с оглед
постигане целите на специалната и генерална превенция, съдът наложи на
подсъдимия административно наказание „глоба” под средния размер, а
именно 2 000 лева. Това наказание се явява справедливо и ще даде
възможност на дееца да се поправи, превъзпита, да преосмисли и коригира за
в бъдеще поведението си.
Съдът постанови след влизане на присъдата в сила, вещественото
доказателство – 1 бр. USB-флаш памет, да остане по делото.
С оглед постановената осъдителна присъда и признаването на
подсъдимите за виновни, съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК ги осъди да
заплатят направените разноски, както следва: П. П. К. следва да заплати по
сметка на ОД МВР-Кърджали сумата в размер на 184.73 лева, представляваща
направени разноски на досъдебното производство; О. П. П. следва да заплати
по сметка на ОД МВР-Кърджали сумата в размер на 184.73 лева,
6
представляваща направени разноски на досъдебното производство.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът
постанови присъдата си.


Районен съдия:
7
Съобщи за изтекли лични данни