МОТИВИ
НОХД №1103/2016 г.:
Обвинението е против подсъдимите К.Т. ***, Г.В.Ц. *** и Б.С.Й. ***.
Подсъдимите К.Т.Т., Г.В.Ц. и Б.С.Й. се обвиняват в това, че на 11.04.2015 г.в гр.Пазарджик в съучастие, като съизвършители по хулигански подбуди са причинили лека телесна повреда на И. ***,
изразяващи се в контузия на главата с две
разкъсно контузни рани, кръвонасядания, състояние след кръвотечение от носа,
отчупване на част от короната на пети долен ляв зъб, кръвонасядания и
охлузвания по тялото, довели до разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл.131,
ал.1, т.12, връзка с чл.130, ал.1 от НК, във връзка с чл.20, ал.2 от НК.
Против подсъдимия Г.В.Ц. е повдигнато обвинение и за това, че на 11.04.2015 г. в гр.Пазарджик от лек автомобил „Хонда Сивик„ с ДК №РА 4282 ВР е отнел чужди
движими вещи на обща стойност 405 лв. от владението на И. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, както следва: мобилен
телефон „Блек бери“, 1 бр. СД плеър марка „Пионер Деш 1400 ЮВ“, 1 бр. флашка „Кингсман“, 1 бр. ключ за лек автомобил „Хонда Сивик“ и пари на стойност 180 лв. - престъпление по чл.194, ал.1 от НК
От пострадалия И.С.Г. предявен и приет за съвместно
заглеждане граждански иск против подсъдимите К.Т.Т.,
Г.В.Ц. и Б.С.Й. за заплащане
солидарно сумата от 6 000 лева,
представляваща обезщетение на нанесени неимуществени вреди, в резултат на
престъпление по чл.131, ал.1, т.12,
връзка с чл.130, ал.1 от НК, във връзка с чл.20, ал.2 от НК., ведно със законна
лихва върху нея, считано от датата на увреждането 11.04.2015 г. до
окончателното й изплащане.
Против подсъдимия Г.В.Ц. от И.С.Г. е
предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск за заплащане солидарно
на сума в размер на 225 лева,
представляваща обезщетение на нанесени имуществени вреди, в резултат на
престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
Пострадалият И.С.Г.
е конституирана в качеството на граждански ищец.
И.С.Г. е конституиран и в качеството на частен обвинител.
Подсъдимите К.Т., Г.Ц. и Б.Й. не се приз0нават за виновни по предявените
им обвинения.
Подсъдимият Г.Ц. дава откъслечни обяснения в
подкрепа на тезата си.
Районният съд обсъди събраните по делото
гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК
прие за установено следното:
На 10.04.2015 г. вечерта около 23,00 часа свидетелят И.Г. заедно със свидетелите Н.Н., И.Л. и Г.Л. *** с лек автомобил „Хонда Сивик„ с ДК №РА 4282 ВР, управляван
от свидетеля И.Г..
В това време подсъдимите К.Т., Г.Ц. и Б.Й. се били събрали пред заведение
за бързо хранене, в което работел подсъдимия Ц.. С тях бил и свидетелят А.В..
Докато пиели алкохол разговаряли за свидетеля И.Г., който бил взел 50 лв. на
заем от подсъдимия Г.Ц. и не ги бил върнал, затова решили да му се обадят.
Подсъдимият К.Т. позвънял по телефона на свидетеля И.Г., като се представил
като лице на име „И. от Пловдив“ с уговорката да се срещнат в района на
стадиона, на мястото, където се организира „бит пазар“.
Във връзка с уговорката свидетелите И.Г., Н.Н., И.Л. и Г.Л. отишли на уговореното място, около 00,15 чса на 11.04.2015
г.
В момента, в който свидетелят Г., управлявайки лекия си автомобил „Хонда Сивик„ с ДК № РА 4282 ВР спирал в района на Стадиона в гр.Пазарджик, пред тях спрял лек автомобил „Ауди 80“ с ДК №РА 4425 АР, управляван от свидетеля А.В., в което се
намирали и подсъдимите К.Т., Г.Ц. и Б.Й..
Подсъдимите К.Т., Г.Ц. и Б.Й., слезли от автомобила и се отправили към колата на
свидетеля Г.. Подсъдимият Ц. отворил
предната лява врата и без да отправи каквато и да е реплика, нанасяйки удар в
главата на свидетеля Г., се опитал с дърпане да го изкара от автомобила. Тъй
като не успял, подсъдимият Ц. минал от другата страна на колата и извеждайки
свидетелката Н.Н., седнална нейното място до свидетеля Г.. От към страната на
свидетеля Г. се появил подсъдимият К.Т., който също без основателна причина започнал
да нанася удари на пострадалия Г., като се опитал да го свали от автомобила. През
това време свидетелите Г.Л. и И.Л. слезли от автомобила, а на тяхно място на
задната седалка се настанил подсъдимият Б.Й.. Последният хванал свидетеля И.Г.
за суитчера в областта на шията и силно го притиснал, докато подсъдимите Т. и Ц.
му нанасяли удари. Подсъдимият Т. успял да накара пострадалият Г. да слезе от
автомобила и го повалил на земята, като продължил да му нанася удари по тялото
с ръце и крака. Към него, чрез нанасяне на удари на свидетеля Г., се
присъединили и подсъдимите Ц. и Й.. В един момент свидетелят Г. успял да се
освободи и побягнал към намиращата се в близост бензиностанция, от където се
обадил на полицията. Свидетелите Н.Н., Геоги и И. Л. още слизайки от автомобила
се отдалечили на безопасно място, като в последствие се прибрали в дома на
свидетелите Л..
След като свидетелят Г. успял да избяга, подсъдимият Г.Ц. се качил в
автомобила на Г. и взел мобилен телефон „Бляк бери“ и СД плеър марка „Пионер Деш 1400 ЮВ“. Отнетите вещи подсъдимият Ц. оставил в багажника на автомобила на свидетеля А.В..
След това подсъдимият К.Т. се качил в лекия автомобил „Хонда Сивик“ с ДК №РА 4282 ВР, изминал с него 300- 400 метра и го оставил в района на Стадиона в гр.Пазарджик. Слязъл от автомобила и захвърлил ключа за него, някъде в тревните площи.
След това тримата подсъдими, с автомобила на свидетеля А.В., управляван от
последния, напуснали местопроизшествието.
На сигнала на свидетеля Г. се отзовал полицейски патрул, в състава на който
бил свидетеля Б.М.. Последният се срещнал със пострадалия Г. на бензиностанция
„Петрол“ на ул.“Кочо Честименски“ в гр.Пазарджик, от когото разбрал за
случилото се и че единият от извършителите е подсъдимият Г.Ц.. С патрулния
автомобил свидетелят М. отишъл в района на Стадиона и потърсил лекия автомобил
на свидетеля Г., но не го открил. По-късно през нощта служители на полицията открили лек автомобил „Хонда Сивик“ с ДК №РА 4282 ВР в района на Стадиона в гр.Пазарджик, за което уведомили
свидетеля Г.. Свидетелят Г. отишъл до мястото, където бил открит автомобила му
и установил, че същият е отключен и от него липсват мобилният му телефон „Блек бери“, СД плеър марка“ Пионер Деш 1400 ЮВ“, 1 бр. USB памет, марка „Кингсман“, пари на стойност 180 лв. и ключа за лек автомобил.
На следващия ден свидетелят Г. с помощта
на ключар успял да приведе автомобила в движени и да го прибере.
На 11.04.2015 г. сутринта свидетелят
И.Г. посетил съдебна медицина в МБАЛ гр.Пазарджик. Бил му извършен преглед
и му било издадено СМУ №46/11.04.2015 г., в което било удостоверено, че са му
причинени: травма на главата с две разкъсно
контузни рани, кръвонясадания, състояние след кръвотечение от носа, отчупване на част от короната на
пети долен ляв зъб, кръвонясядания и
охлузвания по тялото.
От заключението на назначената и приета по делото съдебно медицинска
експертиза е видно, че на И.Г. са били причинени травма на главата с две
разкъсно контузни рани, кръвонясадания, състояние след кръвотечение от носа,
отчупване на част от короната на пети долен ляв зъб, кръвонясядания и
охлузвания по тялото. Според експертизата описаните увреждания са причинили на И.Г.
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Увреждания
били в резултат от действието на твърд тъп предмет - директно и допирателно.
Отговаряли по време и начин да били получени при удари с юмруци и ритници и
падане на терена.
С протокол от 17.02.2016 г.
свидетелят И.Г. предал 4 бр. снимки на хартиен носител за причинените му
телесни увреждания.
С протокол за доброволно
предаване от 11.04.2015 г.
подсъдимият Г.Ц. предал на органите на полицията мобилен телефон „Блек бери“, 1 бр. СД плеър марка „Пионер Деш 1400 ЮВ“, като записал
собственоръчно: „И. има да ми дава 50 лв. , за което аз свалих от колата му
касетофона и телефона му. След което си тръгнахме с К.Т., А.В. и Б.Й.. Задържах
ги в мен, след което ги предадох доброволно
в РПУ гр.Пазарджик. Вещите бяха в колата на А. по време на предвижването
до Устрем.„
С разписка от 22.10.2015 г. мобилен телефон „Блек бери“, 1 бр. СД плеър марка „Пионер Деш 1400 ЮВ“ били върнати на И.Г..
По делото е приета оценъчна
експертиза, от заключението на която е видно, че общата стойност на отнетите
вещи от И. Г. - мобилен телефон „Бляк бери“, 1 бр. СД плеър марка „Пионер Деш 1400
ЮВ“, 1 бр. флашка „Кингсман“, 1 бр. ключ за лек автомобил „Хонда Сивик“ е размер 225 лв. по
пазарни цени към момента на деянието.
Според обвинението общата стойност на всички отнети вещи от владението на И.Г.,
ведно с паричната сума в размер на 180 лв., е 405 лв.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимия Г.Ц., показанията
на свидетелите И.Г., Н.Н.,
И.Л., Г.Л., А.В., Б.М., В.Г., А.С., депозирани в хода на съдебното
производство, показанията на свидетелите Г.Л., А.В. и А.С., дадени на
досъдебното производство и прочетени по реда
съответно на чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.2 от НПК, чл.281, ал.5
във връзка с ал.1, т.1 от НПК и чл.281, ал.4 във връзка с ал.1, т.1 от НПК,
проведената очна ставка между свидетелите И.Г. и А.В., заключенията на оценъчната и медицинската експертизи, както и писмените
доказателства приложени по делото.
Относно авторството на тримата подсъдими за нанесената
лека телесна повреда на свидетеля И.Г., последният дава показания, които са
ясни, последователни, точни и кореспондират в основната си част с показанията
на свидетелите Н., И.Л., Г.Л. и А.В., дадени в хода на съдебното следствие и на
досъдебното производство, както и с медицинското удостоверение и заключението
на медицинската експертиза.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля И.Г.. Същите
са доста подробни и сочат начина и последователността на протичане на
инцидента, от пристигането на мястото на инцидента, след уговорка по телефона с
непознато за свидетеля лице, появата на другия автомобил, който като в екшън
филм, препречил пътя пред автомобила на Г., първоначалното агресивно нахлуване
в автомобила на пострадалия от подсъдимия Ц., с нанасяне на удари с юмруци в
областта на главата и дърпане навън, последвалото появяване на подсъдимите Т. и
Й., с конкретните им прояви на насилие, първия с нанесени удари в лицето на Г.,
а втория с притискането на шията на пострадалия със собствената му блуза, с цел
да му попречи да се отбранява, последвалото извеждане от автомобила на Г.,
привеждането му в легнало положение на земята и продължението на необоснованата
изключителна агресия, изразила се в нанасяне на удари с ритници и юмруци в
тялото на пострадалия от страна на тримата подсъдими, до слагането на край на
инцидента, чрез бягството на жертвата от мястото.
По отношение на участието на подсъдимите Г.Ц. и К.Т. в
побоя нанесен на свидетеля Г., свидетелите Н., И.Л., Г.Л. /в показанията си на
досъдебното производство/, както и свидетелят А.В., независимо един от друг, дават
идентични, взаимно подкрепящи се и допълващи се показания, които съответстват
на показанията на свидетеля Г. и на които съдът дава вяра. Свидетелите
депозират показания, в които възпроизвеждат възприетото от тях, като очевидци
на инцидента, а именно, че са видели подсъдимите Ц. и Т. да нанасят, както в
колата, така и извън нея, удари с юмруци и ритници в главата и тялото на
пострадалия Г..
За убедителността на показанията на свидетелите Н., Г. и И.
Л. съдът съди от начина на възпроизвеждане на събитията, които макар и близки
приятели на пострадалия, не преповтарят показанията на последния, а според разположението
на всеки по време на случващото се и времето прекарано на място, както и според
възможностите за наблюдение и възприятие, споделят видяното – Н. за удари върху
Г. от страна на подсъдимите Ц. и Т. в колата, И. и Г.Л. за разположението на
тези двама подсъдими в началото и отправените към Г. удари в автомобила и в
последствие извън него. Освен това и тримата свидетели, логично шокирани от
неочаквано разиграващата се пред очите им агресия и мотивирани да не попаднат в
нея, бързо са се отдалечили от мястото на инцидента, поради което дават
показания без напълно ясен и точен спомен за броя, мястото и начина на
нанесените от подсъдимите удари върху пострадалия Г.. Но техните показания се
подкрепят от показанията на свидетеля А.В., което дава основание на съда да ги приеме
за достоверни.
Показанията на свидетеля А.В., дадени на съдебното
следствие и на досъдебното производство са достатъчно убедителни и конкретни, тъй
като същият е присъствал през цялото време на инцидента и макар да е приятел на
подсъдимите, и отвел ги до мястото, освен че възпроизвежда действията на
насилие на подсъдимите Ц. и Т., упражнени спрямо свидетеля Г., изразяват и
отношението му на възмущение за липсата на основателна причина за тези
действия, свързани единствено с дължима от Г. сума в размер на 50 лв.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Г., Н., И.Л.,
Г.Л. и А.В., тъй като същите се подкрепят от медицинската експертиза и
медицинското удостоверение, последните указващи вида и местата на нараняване на
свидетеля Г..
Според заключението на съдебно медицинска експертиза на И.Г.
са били причинени: травма на главата с две разкъсно контузни рани,
кръвонясадания, състояние след кръвотечение от носа, отчупване на част от
короната на пети долен ляв зъб, кръвонясядания и охлузвания по тялото.
Увреждания били в резултат от действието на твърд тъп предмет - директно и
допирателно и отговарят по време и начин да били получени при удари с юмруци и
ритници и падане на терена.
Описаните травматични увреждания причинени на И.Г. са
преценени от експертизата, като разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК. В този смисъл, според юридическия критерий,
представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Що се отнася до участието на подсъдимия Й., доказателствата
са разнопосочни.
От една страна са показанията на свидетеля А.В., който твърди
категорично, че Б.Й. през цялото време е стоял до него, на разстояние от случващото
се и не е упражнявал каквото и да е физическо въздействие върху пострадалия.
От друга страна са далеч по-убедителните, като възможност
за ценене, са показанията на свидетелите Г., И.Л. и В.Г. и заключението на
медицинското експертиза.
Свидетелят Г.,
чиито показания следва да се анализират внимателно, с оглед ролята му на
пострадал от инцидента, но и пряк участник в него дава ясни показания за ролята
на подсъдимия Й. в побоя, а именно за това че влизайки в автомобила подсъдимият
го е хванал и „душил“ със собствения му суитчер, впоследствие е продължил да го
държи извън автомобила, докато Ц. и Т. са му нанасяли удари и извън автомобила,
както и че и той му е нанесъл два- три удара по гърба.
Съдът кредитира тези показания, които свидетелят поддържа
при проведената със свидетеля В. очна ставка, тъй като същите се подкрепят от
показанията на свидетеля И.Л. и основно от заключението на медицинската
експертиза.
Свидетелят Л., с в известно разминаване със пострадалия
относно точните действия на подсъдимия Й., не пропусна да сподели видяното,
макар и от разстояние, когато е успял да се отдалечи от мястото на случващото
се. Освен, че е видял подсъдимият Й. до автомобила на пострадалия, а не както
твърди свидетеля В. да е стоял до другия автомобил, свидетелят Л. дава
показания, че в насилието извън автомобила са участвали и тримата подсъдими,
което включва и подсъдимия Й., формулирайки го следния начин: „…видахме, че го ритат
и тримата.“
Разминаването в показанията на свидетелите Г. и И.Л. не е
непреодолимо и не дава основание съдът да не кредитира показанията им за тези
обстоятелства, тъй като, както съдът отбеляза по-горе, свидетелите са се
намирали в различна позиция, поради което могат и имат различни възприятия за
случващото се, но несъмнено говорят за съпричастие на подсъдимия Й. в упражнената
заедно с другите двама подсъдими
физическа принуда спрямо Г..
На следващо място показанията на свидетеля Г. за вида и
начина на проявеното към него насилие от страна на подсъдимия Й. вътре в
автомобила, убедително и безпристрастно се потвърждават от заключението на
медицинската експертиза и приетите и предявени като веществени доказателства 4
бр. снимки.
В заключението си експертът, като обективна находка по
шията на пострадалия Г. е констатирал лентово червеникаво кръвонасядане с
повърхностно охлузване по средната част на шията хоризонтално с размери 15/3 см.
Вида и мястото на това кръвонасядане, което е ясно видимо
и на веществените доказателства, напълно отговаря на показанията на свидетеля Г.
за притискането на шията му от подсъдимия Й. с, чрез дърпане на деколтето на
суитчера му.
Не на последно място за извода за участието на подсъдимия
Й. в нанасянето на телесното увреждане на пострадалия Г. допринасят неговите
действия и думи след инцидента, възпроизведени в показанията на свидетелката В.Г..
В своите показания свидетелката Г., майка на пострадалия И.Г., интерпретира
поведението но подсъдимия Й. непосредствено след случилото се, което поведение
и действия сочат на извънсъдебно самопризнание. Подсъдимият Й., рано сутринта
на 11.04.2015 г. отишъл в дома на пострадалия, като признавайки вината си за
причиненото на свидетеля Г., предложил, като обезщетение собствения си лек
автомобил. В последствие, заедно с пострадалия Г. търсил ключовете за лекия
автомобил на последния, захвърлени от подсъдимия Т. и дори платил
възнаграждението на повикания за съдействие ключар.
Това направено извънсъдебно самопризнание, добавено към
останалите събрани по делото доказателства, коментирани по-горе, водят до
несъмнения извод за съучастието на подсъдимия Й., под формата на
съизвършителство в престъплението за което е обвинен.
Съдът не коментира показанията на свидетелите Н. и Г.Л.
относно обстоятелствата свързани с поведението на подсъдимия Й. в
инкриминираната вечер, тъй като същите не допринасят за изясняване на фактическата
установка. Свидетелката Н. заявява в показанията си, че освен, че е видяла
подсъдимия Б.Й. на мястото на инцидента, не е видяла продължението му, тъй като
излизайки от автомобила се отдалечила на безопасно разстояние. А свидетелят И.Л.
не споменава дори присъствието на подсъдимия Й., който не познавал, като
заявява че не си спомня да е виждал последния да удря свидетеля Г..
Другият спорен въпрос,
наведен от защитата на подсъдимите е свързан с квалификацията на деянието „лека
телесна повреда по хулигански подбуди“.
Възражението на защитата за
несъставомерност на извършеното по т.12 на
чл.131, ал.1 от НК, поради наличие на личен мотив у подсъдимите при
нанасяне на телесната повреда, свързан с неуредени финансови взаимоотношения,
съдът намира за неоснователни.
Като правило хулиганските
подбуди предполагат отсъствие на лични отношения, на вражда, завист и др. между
виновния и пострадалия. Разбира се конкретния случай не е такъв. От
установените по делото факти става ясно, че подсъдимият Г.Ц. и пострадалия И.Г.
са се познавали, като Ц. предоставил на Г. в заем сума в размер на 50 лв. Тази
сума, която не била върната от свидетеля Г. в рамките на няколко седмици,
подсъдимият Ц. бил взел също на заем от подсъдимия Й., за които знаел и
подсъдимия К.Т.. Става ясно, също, че повода за упражненото върху Г. насилие от
тримата подсъдими е било свързано именно с тези неуредени финансови взаимоотношения.
Но наличието на личен мотив не винаги изключва определянето на подбудите като
"хулигански", както е и в конкретния случай. Съчетаването на личния
мотив с "хулиганските подбуди" по смисъла на чл.131, ал.1,
т.12 от НК, не само е възможно от психологическа гледна точка, но е
свързано и с евентуалния умисъл за престъпното хулиганство, който е възможен,
вкл. според даденото тълкуване с ППВС №2/1974
г., т.3 (в този смисъл вж. и ППВС №2/1957
г., т. 19, р. №65/2010
г. по н. д. № 718/2009 г. на ВКС, I н.о., р. №441/2011 г.
на ВКС по н. д. № 2198/2011 г. I н.о. и др.).
Действията на подсъдимите в
случая, изразили се в нанасяне на множество удари и ритници в лицето и тялото
на свидетеля Г., макар да са продиктувани от недоволството им, свързано с неизпълнение
от пострадалия на устен договор за заем, е станало без видимо основателен
повод, създаден от самия пострадал в конкретния момент, с оглед размера на
дължимата сума и срока на неизпълнение, които са несъизмерими с начина на
причиняване и вида на телесните увреждания. Мотивацията на подсъдимите,
свързана основно със саморазправа, стимулирана и от употребата на алкохол,
както се установи от показанията на свидетеля В., личи и от начина на
определяне на срещата с пострадалия, чрез анонимно обаждане по телефона, без
обяснения каква е причината за срещата, както и появата на мястото, чрез
преграждане на пътя пред автомобила на пострадалия, и липсата на ясно обяснение
за причините и по време на побоя, дадено от който и да е от подсъдимите. Самата
поява на пострадалия Г. на мястото на определената среща е предизвикала бурна и
необяснимо агресивна реакция от страна на подсъдимите, неадекватна на
ситуацията. Публичността на мястото, където е извършено деянието, под
прикритието на нощта, наличието на други хора, в лицето на приятели на пострадалия,
говорят за мотивите на същите да демонстрират пренебрежение към обществените
ценности чрез посегателство върху телесната неприкосновеност на пострадалия. По
този начин чрез хулиганския си акт подсъдимите са искали да "изявят"
себе си, като погазят установения ред. Искали са да докажат, че могат да вършат
каквото си пожелаят, да разрешат проблемите си, независимо от нормите на
обществото и законовия ред, чрез саморазправа с човека, който според тях е
създал проблема.
В този смисъл съдът счита,
че телесната повреда е нанесена от подсъдимите именно по „хулигански подбуди”.
Като задължителен елемент от
субективния състав, водещ в поведението на подсъдимите е бил хулиганският
мотив, а именно стремежът да проявят своето явно и грубо неуважение към
обществото и в частност да противопоставят себе си на общоприетите правила на
приличие, проявявайки грубост и физическа сила, довела до унижение и причиняване
на телесни увреждания на пострадалия.
При така
направения анализ на доказателствата по отделно и съпоставката им, съдът приема, че подсъдимите К.Т.Т.,
Г.В.Ц. и Б.С.Й. са осъществили
от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.131, ал.1, т.12
във връзка с чл.130, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, като на 11.04.2015 г.в гр.Пазарджик в съучастие, като съизвършители по
хулигански подбуди са причинили лека телесна повреда на И. ***, изразяващи се в
контузия на главата с две разкъсно
контузни рани, кръвонасядания, състояние след кръвотечение от носа, отчупване
на част от короната на пети долен ляв зъб, кръвонасядания и охлузвания по
тялото, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
По второто обвинение срещу подсъдимия Г.Ц. за кражба
на вещи от владението на И.Г., като основни доказателства за авторството на
подсъдимия Ц. за извършване на престъплението и относно механизма на
извършване, съдът цени показанията на свидетелите А.В., И.Г. и Н.Н..
Същите съдържат важни и конкретни обстоятелства
относно важни факти от предмета на обвинението, които се потвърждават и от
други доказателства събрани по делото.
Относно противоправното отнемане от подсъдимия Ц. на мобилен телефон „Блек бери“ и СД плеър марка „Пионер Деш 1400 ЮВ“, доказателствата са категорични и непротиворечиви.
В показанията си свидетелят Г. сочи, че въпросните
вещи били в автомобила му преди инцидента, но в последствие при откриване на
същия отключен в района на Стадиона, вещите липсвали.
Свидетелят В., както в хода на съдебното следствие,
така и на досъдебното производство дава показания необорени от други
доказателства събрани по делото, че след като свидетелят Г. избягал от
нападателите си, подсъдимият Ц. влязъл в автомобила на Г. и взел въпросните
телефон и СД плейър. Отнетите вещи поставил в багажника на автомобила на
свидетеля В., където останали при напускане на местопрестъплението.
Тези обстоятелства несъмнено се потвърждават и
собственоръчно записаното от подсъдимия Ц. в протокола за доброволно предаване,
с който е предал инкриминираните вещи.
Тези вещи с оглед заключението на оценъчната
експертиза са на обща стойност 150 лв.
По отношение на другите инкриминирани вещи 1 бр. флашка „Кингсман“, 1 бр. ключ за лек
автомобил „Хонда Сивик“ и пари на стойност 180 лв. не се събраха
убедителни и категорични доказателства, подсъдимият Г.Ц. да е осъществил
деянието за което е обвинен, както от обективна страна, така и от субективна
страна.
Относно ключа за лек автомобил
„Хонда Сивик“, дори напротив, събраните
доказателства несъмнено водят до извод, че не Ц., а подсъдимият Т. се е
разпоредил с въпросната вещ.
Освен показанията на свидетеля В., както и обясненията
на подсъдимия Ц. в тази насока, липсват други противопоставими, оборващи тази
теза доказателства.
Следва да се подчертае, че дори в обстоятелствената
част на обвинителния акт, излагайки обстоятелствата криминализиращи поведението
на подсъдимия Ц. сочи, че след побоя над свидетеля Г., подсъдимият К.Т.
преместил автомобила на пострадалия, без съмнение привеждайки го в движение с
помощта на контактния ключ, след което захвърлил ключа в тревните площи.
Презумцията, че другите вещи 1 бр. флашка „Кингсман“ и пари на стойност 180 лв., също собственост на
свидетеля Г., са били обект на престъпно посегателство, произтича от
показанията на самия пострадал, който заяви, че тези вещи са липсвали при
прибирането на автомобила на следващия ден, но преди инцидента са се намирали там.
В тази насока са и показанията на свидетелката Н.,
която сочи, че жабката на колата е била „разбита“ и от там лисвали пари, чиято
стойност на знае.
Тази презумция не е оборена с други събирани по делото
доказателства, поради което съдът приема за достоверни тези обстоятелства.
Тези показания обаче не дават отговор на основния
въпрос, дали именно подсъдимия Ц. е взел вещите, без съгласие на собственика, с
намерение противозаконно да ги присвои.
Влизането на подсъдимия Ц. в автомобила и отнемането
на част от вещите предмет на обвинението, а именно телефон „Блек бери“ и СД плеър марка „Пионер Деш 1400 ЮВ“, представлява единствено предположение, че същият е
отнел и другата част от инкриминираните вещи.
Съгласно чл.303, ал.1 от НПК обаче, присъдата, както
осъдителната, така и оправдателната не може да почива на предположения.
Затова при оценката на доказателства, събрани по делото, съдът се ръководи от това
представляват ли в своята съвкупност тези доказателства система от факти,
свързани ли са помежду си с основния факт, намират ли се в хармония и водят ли
до изводи, които са единствено възможни и изключват всички останали.
В случая досежно тези вещи, доказателства подкрепящи
обвинителната теза липсват.
Налични са доказателства в обратния смисъл –
обясненията на подсъдимия Ц. и показанията на свидетеля В..
Подсъдимият Ц. в обясненията си заяви, че не вземал
пари и USB памет.
Това се потвърждава и от показанията на свидетеля В.,
дадени на досъдебното производство /л.66, стр.2 от ДП/.
Никой от останалите разпитани свидетели не дава
показания в подкрепа на обвинението, поради което съдът дава вяра на
обясненията на подсъдимия Ц. и показанията на свидетеля В., единствените
относими към обсъжданите обстоятелства
Всички доказателства, на които съдът дава вяра при
извършения задълбочен и всестранен анализ и съпоставката им с останалите
доказателства по делото, не могат да послужат като основа за постановяване на
осъдителна присъда, тъй като макар и правдиви не водят до извод, който е
категоричен, единствено възможен и обосновава виновността на подсъдимия за
отнемането на 1 бр.
флашка „Кингсман“, пари на стойност 180 лв. и ключ за лек автомобил „Хонда Сивик“, чиято обща
стойност е 255 лв., съгласно заключението на оценъчната експертиза.
При така приетата фактическа обстановка, съдът стигна до единствен и несъмнен извод, че
подсъдимият Г.В.Ц. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на престъпление по чл.194, ал.1 от НК, като на 11.04.2015 г. в гр.Пазарджик от
лек автомобил „Хонда
Сивик„ с ДК №РА 4282 ВР е отнел чужди движими вещи на обща стойност 150 лв. от владението на И. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои, както следва: мобилен телефон „Блек бери“ и 1 бр. СД плеър марка „Пионер Деш 1400 ЮВ“, 1 бр. флашка „Кингсман“, 1 бр. ключ за лек
автомобил „Хонда Сивик“ и пари на стойност 180 лв.
С оглед на приетото от съдебния състав при анализа на
доказателствата касаещи останалите инкриминирани вещи и тяхната стойност съдът ОПРАВДА подсъдимия Г.Ц. по обвинението
за кражба на 1 бр.
флашка „Кингсман“, 1 бр. ключ за лек
автомобил „Хонда Сивик“ и пари на стойност 180 лв. на стойност 255 лв.
При определяне
вида и размера на наказанията, които следва да се наложат на подсъдимите за
извършените от тях деяния, съдът се
ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54
от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на
телесната повреда, която е висока. Престъплението е систематизирано в Глава втора
на НК “Престъпления против личността”, раздел ІІ “Телесни повреди” и засяга
ценно благо, от което зависи обществената значимост на индивида – телесната
неприкосновеност на личността.
Съдът прецени и обществената опасност на
конкретното деяние, която е висока, като се има предвид начина и мястото на извършване,
както и отрицателно въздействие, което е оказало извършеното върху пострадалия.
Като смекчаващи вината обстоятелства за тримата подсъдими съдът прецени чистото им съдебно минало и сравнително добрите характеристични данни, а като отегчаващи вината – мотивите и начина на осъществяване на деянието.
Разпоредбата на чл.131, ал.1, т.12, във връзка с чл.130, ал.1
от НК предвижда наказание до три години лишаване от свобода.
Видно от събраните по делото доказателства подсъдимите Б.Й. и К.Т. са неосъждани. Не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК и не представляват личности с висока степен на обществена
опасност.
При тези данни съдът счете, че са налице
условията за приложение на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимите Б.Й. и К.Т.
от наказателна отговорност и налагане на същия.
В този смисъл съдът на основание чл.301,
ал.1, т.4 от НПК във връзка с чл.78а, ал.1 от НК, освободи К.Т.Т. и Б.С.Й. от наказателна отговорност за престъплението
по чл.131, ал.1, т.12, във връзка с чл.130, ал.1 въввръзка с чл.20, ал.2 от НК и им наложи административни наказания ГЛОБА
съответно в размер на 2 500 лева на подсъдимия К.Т. и 1 900 лв. на подсъдимия Б.
Йораднов, платими в полза на Държавата, по сметка на Ройонен съд Пазарджик.
При определяне размера на глобата съдът взе предвид и семейното,
материално и имотно състояние на подсъдимите и
определи наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства, отчитайки активността и ролята на всеки
един при извършване на деянието, както и изразеното критично отношение от
страна на подсъдимия Й..
При определяне на вида и размера на
наказанието, което следва да се определи на подсъдимия Г.Ц., съдът взе предвид
разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК. В настоящия процес, подсъдимият е обвивен и
признат за виновен в извършване на две престъпления, т.е. множество такива, при
което цитираната разпоредба забранява приложението на чл.78а, ал.1 от НК,
въпреки наличието на другите изискуеми предпоставки.
Затова съдът при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, съдът за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции, наложи наказание на подсъдимия Г.В.Ц. за извършеното престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във връзка с чл.130, ал.1 въввръзка с чл.20, ал.2 от НК в
размер на ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
С оглед данните за личността на подсъдимия, съдът прие че за
поправянето и превъзпитанието му не се налага определеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи
реално.
За това съдът на основание чл.66, ал.1 от НК
отложи изтърпяването на наложеното
наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Предявеният граждански иск против
подсъдимите, съдът счете за доказан по основание, тъй като вредите са причинени
на гражданския ищец от престъплението на подсъдимите и представляват негово
парично задължение към ищеца.
Относно вида и характера на претърпените от
пострадалия вреди, съдът цени показанията на свидетелката В.Г., майка на
пострадалия Г. и имала непосредствено наблюдение за състоянието на пострадалия
след инцидента. Свидетелката Г. дава показания, че в резултат на нанесеното му
нараняване имал силни продължителни болки в кръста и главата. Чувствал
дискомфорт, дълго време не разговарял с околните. Започнал работа едва след 14
дни, тъй като се притеснявал от видимите по лицето му синини.
По този начин ищецът е претърпял неимуществени
вреди, представляващи морални такива и изразяващи се в психическо и физическо
неразположение. Тъй като тези състояния са в резултат на причиненото от
подсъдимите телесно увреждане съдът приема, че е налице причинна връзка между
понесените от ищеца вреди и престъпните действия на подсъдимите.
Вземайки предвид всички изложени
обстоятелства и при спазване на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът счита, че
справедливият размер на обезщетението, което подсъдимите следва да заплатят
солидарно на ищеца за причинени му неимуществени вреди в резултата на
непозволеното увреждане от извършено престъпление, които са пряка и
непосредствена последица от действията на същия е 5 000 лв., като до предявения му размер от 6 000 лева, следва да се отхвърли. Тази сума ще възмезди пострадалия за нанесените му
неимуществени вреди в резултат на претърпените болки и страдания.
Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определи по справедливост към момента на постановяване на съдебния
акт, като съдът взе предвид всички обстоятелства и доказателства, очертаващи
действителните болки и страдания на пострадалия.
Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение
на това задължение подсъдимият дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. И тъй като вредите произтичат от непозволено увреждане, те се
дължат от деня на увреждането, откогато длъжникът изпада в забава, ако не ги
плати тогава, без да е необходима покана за плащането.
Затова съдът осъди подсъдимите К.Т.Т.,
Г.В.Ц. и Б.С.Й. да заплати солидарно на И.С.Г. сумата от 5 000
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
11.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата., като ОТХВЪРЛИ иска за разликата от 5 000 лева до 6 000 лева, ведно със
законна лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 11.04.2015 г. до
окончателното й изплащане.
С оглед направеното искане съдът осъди К.Т.Т.,
Г.В.Ц. и Б.С.Й. да заплатят солидарно на И.С.Г., направените деловодни разноски в размер на 400 лв.
Съдът отчете обществената опасност на
кражбата, която е висока. Това са едни от най-често срещаните престъпления,
заемащи голям дял сред ръста на обществената престъпност в страната. Съдът
прецени и обществената опасност на конкретното деяние, извършено от подсъдимия Ц.,
като не е висока, като се има предвид ниската стойността на предмета на
деянието.
Съдът намира, че деянието не може да се
квалифицира в смисъла на чл.194, ал.3 от НК, като маловажен случай, както
пледира защитата на подсъдимия.
В този ред на мисли, съдът взе предвид
определението за маловажен случай посочено в чл.93, т.9 от НК.
Вярно е, че стойността на предмета на престъплението е ниска, под минимума на три минимални работни
заплати, но за да се определи дали кражбата представлява маловажен случай, трябва да преценяват не само стойността на
причинените от деянието щети, като незначителност на вредните последици, но и
всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. Деянието е извършено, като допълнение на
насилствените действия, спрямо възприетия като длъжник пострадал Г..
Подсъдимият Ц., проявявайки престъпна упоритост е решил, че въпреки преди това
нанесения сериозен бой, не е удовлетворен и задължението следва да се заплати с
лихви, чиято стойност са отнените вещи. Стойността на вещите е формално
възстановена, но поведението на подсъдимия по време на процеса по никакъв начин
не показа осъзнаване или съжаление на противоправното му поведение. Като се
вземе предвид, в тази връзка високата обществена опасност на дееца, с оглед демонстрираната
ценностна система, поставяща задоволяването на собствените интереси, оценени на
50 лв. пред телесната неприкосновеност и собственост на другите, съдът приема, че престъплението не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид и не може да се квалифицира, като маловажен случай.
Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства
за подсъдимия чистото съдебно минало, ниската стойност на предмета на деянието,
както и връщането на вещите, а като отегчаващи – проявената престъпна упоритост.
При данни съдът счита, че не са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят, че и
най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за
конкретното деяние, т.е. не са налице предпоставките на чл.55 от НК.
Затова при превес на смекчаващите вината
обстоятелства съдът прие, че за постигането на целите на наказанието по чл.36
от НК – личната и генералната превенции, следва да се наложи наказание на
подсъдимия Г.В.Ц. за престъплението по чл.194, ал.1 от НК от ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът на основание чл.66, ал. от НК съдът отложи
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Тъй като двете в настоящото производство са
извършени от подсъдимия Г.В.Ц. в реална съвкупност, съдът на основание чл.23 ал.1 от НК определи на същия едно общо
наказание, в размера на най-тежкото между двете, а именно от ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С оглед данните за личността на подсъдимия и чистото му съдебно минало, съдът на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на общото наказание за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Предявеният граждански иск против подсъдимия Г.Ц.,
съдът с оглед приетото, че няма извършено престъпление на вещи на стойност 255
лв. счете за неоснователен.
Поради това съдът отхвърли гражданския иск предявен
от И.С.Г. срещу Г.В.Ц. за сумата в размер на 255 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
в резултат на престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
Предвид осъдителната присъда и на основание
чл.189, ал.3 от НК подсъдимите Б.Й. и К.Т. бяха осъдени да заплатят направените
по делото разноски в размер на по 26,22 лв., платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик,
както и по 5.00 лева ДТ за служебно издаване на изпълнителни листове, платими
по сметка на Районен съд Пазарджик.
С оглед двете осъждания подсъдимият Г.Ц. да
заплати направените по делото разноски в размер на 106,22 лева, от които 86,22
лв. по сметка на ОД на МВР Пазарджик и 20.00 лева, платими по сметка на Районен
съд Пазарджик, както и по 5.00 лева ДТ за служебно издаване на изпълнителни
листове, платими по сметка на Районен съд Пазарджик.
Съдът осъди подсъдимите Г.Ц., Б.Й. и К.Т. да
заплатят солидарно ДТ върху уважената част от гражданския иск в размер на 200
/двеста/ лева, както и 5.00 лева ДТ за служебно издаване на изпълнителни
листове, всички платими по сметка на Районен съд Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: