№ 76
гр. Търговище, 28.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20233500500159 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 от ГПК във вр.с чл.17 от ЗЗДН.
Постъпила е въззивна жалба от ищцата Д. С. С. от с.Беломорци,
общ.Омуртаг, в качеството й на майка и законен представител на малолетните
деца Б. Б. И., род. на 20.01.2014г. и Н. Б. И., род. на 19.09.2015г., действаща
чрез процесуалния си представител адв.В. Д. от АК-Търговище против
решение №50/29.05.2023, постановено по гр.д.№442/2022г. на Районен съд-
Омуртаг, с което е оставена без уважение молбата й по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от
ЗЗДН за постановяване мерки за защита от домашно насилие спрямо децата
против баща им Б. И. С. от гр.Д. и за издаване на заповед за защита. С доводи
за нарушения на закона и за необоснованост, въззивницата моли за отмяна на
решението и за уважаване на молбата за защита на децата от домашно
насилие, чрез прилагане на мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, като
ответникът бъде задължен да се въздържа от прояви на домашно насилие.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника адв.М.
П. от АК-Разград оспорва основателността на жалбата и моли за
потвърждаване на решението.
След като провери оплакванията по жалбата по реда на чл. 269-272 от
1
ГПК, съдът констатира следното: въззивната жалба е допустима, но
неоснователна.
Молбата за закрила на ищцата по чл.8, т.1 от ЗЗНД е обоснована с
обстоятелствата, че след развода им с ответника упражняването на
родителските права спрямо малолетните им дъщери Б.-8г. и Н.-7г. било
предоставено на нея, като при осъществяване на лични отношения с бащата
на 19-20/11.2022г. в дома му в гр.Д., бившият й съпруг принудил по-голямото
дете да подаде сигнал по телефона за деца в риск с твърдение за упражнявано
спрямо него физическо насилие от майката и нейното обкръжение,
заплашвайки децата, че в противен случай няма да ги върне при майката.
Ответникът оспорва твърденията на ищцата, като поддържа, че целта й
е да го дискредитира, да възпрепятства режима му на лични контакти с
децата, както и същата да си осигури по-благоприятна позиция, с оглед
останалите им съдебни спорове за лични и имуществени права.
С оглед регламентацията по чл.2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е
всеки акт на физическо и психическо насилие, както и опита за такова
насилие, извършено спрямо лица, които се намират в родствена връзка с
извършителя.
В частност, принудата спрямо децата за създаване и поддържане на
отрицателна нагласа към майката, за публични неверни изявления относно
нейни противоправни действия, както внушаването и поддържането на страх
от раздяла на децата с майката поставя в риск тяхното нормално психическо и
емоционално състояние, поради което съставлява акт на домашно насилие по
смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН и следва да се прецени дали събраните по
делото доказателства установяват такова поведение от страна на бащата.
На 19-20.11.2022г. децата са били при бащата в гр.Д., когато последният
подал сигнал на НТЛ за деца в риск, заявявайки споделените му от децата
твърдения за упражнявано спрямо тях физическо насилие в семейната среда
на майката.Подобно поведение от страна на последната и обкръжението й не
е установено при последвалата проверка, но възпроизведените в първата
съдебна инстанция звукозаписи не обуславят и несъмнен извод за
недобросъвестност от страна на бащата.Телефонния разговор с детето не е
иницииран от същия, а е по настояване на служителя на телефонната линия,
като бащата само приканва детето да съобщи споделеното с него, но без да го
2
насочва в отговорите на въпросите на служителя.Извършените
психологически изследвания и консултации сочат, че при децата е завишен
страхът от изоставяне, което задълбочава чувството им на тревожност,
обърканост и липса на сигурност към непозната среда и непознати хора, а от
друга страна, тази им емоционално-психическа травмираност повишава
лоялността към съответния родител, при когото пребивават.При тези
обстоятелства, не е изключена възможността, по-голямото дете действително
да е заявило на баща си, че се страхува от наказание, ако тръгне с него, за да
оправдае пред същия нежеланието си да отива в гр.Д..При наличието на
подобна вероятност, категоричен извод за манипулативно поведение и
принуда от страна на бащата към децата е невъзможен, поради което
описаното в молбата за закрила поведение на ответника, представляващо
домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН не е доказано, препятстващо
прилагането на исканите мерки по чл.5, ал.1, т.1 и 3 от ЗЗДН, още повече-с
оглед продължителния период от време, през което бащата е лишен от лични
контакти с децата.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е постановено
в съответствие със закона и на осн.чл.17, ал.5 от ЗЗДН следва да бъде
оставено в сила.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №50/29.05.2023г., постановено по гр.д.
№442/2022г. по описа на Районен съд-Омуртаг, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК
във вр.с чл.17, ал.5 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3