РЕШЕНИЕ
№ 2933
гр. Пловдив, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Д. Личева Гургова
при участието на секретаря Мария Г. Христова
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева Гургова Гражданско дело №
20215330104604 по описа за 2021 година
Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 от
ЗЗД във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
С исковата си молба ищецът „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Васил Калчев“, бл. 58, ателие 6, иска да
бъде осъден ответникът Р. Г. П. ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. П. ****, чрез
назначения особен представител адв. Е.К., да му заплати: сумата в размер на 374,05 евро -
главница по Договор за кредит от 28.07.2020 г., дължима за периода 18.10.2020 г. –
18.05.2021 г. /вноски от № 3 до № 10 вкл. по погасителния план/; 5 199,20 евро – договорна
лихва, дължима за периода 18.10.2020 г. – 18.05.2021 г. /вноски от № 3 до № 10 вкл. по
погасителния план/; 86,75 лева – законна лихва за забава, натрупана върху 4 вноски с
падежи: на 18.10.2020 г., на 18.11.2020 г., на 18.12.2020 г. и на 18.01.2021 г. /вноски от № 3
до № 6 вкл. по погасителния план/, за периода от деня следващ падежа на съответната
вноска до подаване на настоящата искова молба на 08.02.2021 г., ведно със законна лихва
върху главниците, считано от подаване на исковата молба – 10.02.2021 г. до окончателното
им изплащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на 28.07.2020 г. между страните бил сключен договор за кредит, с
нотариална заверка на подписите рег. № **** от 28.07.2020 г. по описа на Н. *** на НК, по
силата на договора на ответницата бил предоставен паричен заем в размер на сумата 20
451,68 евро, равняващи се на 40 000,00 лева по фиксинга на БНБ за еврото. Между страните
била съставена и Декларация-разписка с нотариална заверка на подписите, рег. № **** от
10.08.2020 г. по описа на Н. *** на НК, от която се установявало, че дружеството е
1
изпълнило задължението си реално да предаде уговорената заемна сума на ответника по
реда, в сроковете и при условията, уговорени в сключения договор за кредит. Ответникът се
задължил да погаси предоставената в заем главница на 120 месечни вноски, заедно с
договорената лихва, с първа погасителна вноска, дължима в срок не по-късно от 18.08.2020
г. и последна погасителна вноска, дължима в срок до 18.07.2030 г. Падежът на
погасителните вноски, бил 18-то число на съответния месец. Съгласно т. 3.3 от договора за
кредит, договорната лихва била в размер на 3,43% на месец върху главницата, освен ако
потребителят не се възползва от Програма „Доверие“, описана в т. 3.1 от договора за кредит,
при която потребителят ползва 41,69% отстъпка от договорената лихва, в случай, че
изпълнява условието да погасява дължимите от него месечни вноски в срок не по-късно от
10 дни, считано от падежа на съответната вноска по погасителния план към договора.
Твърди, че ответницата не е заплащала месечните погасителни вноски, поради което и
договорната лихва по вноските, за които се претендират суми с исковата молба е в размер на
посочената в т. 3.3 от договора за кредит фиксирана договорна лихва в размер на 3,43%.
Твърди, че към датата на подаване на исковата молба, ответницата заплатила на кредитора
сумата от общо 2 107,00 лв., като съгласно уговорения в т. 3.10 от договора за кредит ред за
погасяване на задължения, с посочената сума ищцата погасила задълженията си по вноски
№ 1 и № 2 от погасителния план в цялост, изпълнявайки условията на Програма „Доверие“ и
възползвайки се от отстъпката по нея, както и част от договорната лихва по вноска № 3 от
погасителния план с падеж на 18.10.2020 г., в размер на 689,75 лв. /или 352,66 евро/. След
извършените доброволни плащания в общ размер на сумата от 2 107,00 лева, последното от
които на 08.01.2021 г., ответницата спряла да плаща, като към момента на подаване на
исковата молба същата изпаднала в забава по отношение на погасяването на 4 вноски с
падежи на 18.10.2020 г., 18.11.2020 г., 18.12.2020 г. и 18.01.2021 г., вноски от № 3 до № 6 по
погасителния план, поради което на основание чл. 86 ЗЗД, счита, че за ответника възниква
задължение да заплати на дружеството законна лихва върху просрочените вноски в общ
размер на 86,75 лева за периода 18.10.2020 г. – 08.02.2021 г., формирана както следва: върху
просрочена вноска в размер на 396,24 евро /774,97 лева/, с падеж: 18.10.2020 г., начислена за
периода 19.10.2020 г. – 08.02.2021 г. – сумата от 24,33 лв.; върху просрочена вноска в размер
на 741,55 евро /1450,34 лева/, с падеж: 18.11.2020 г., начислена за периода 19.11.2020 г. –
08.02.2021 г. – сумата от 33,04 лв.; върху просрочена вноска в размер на 740,91 евро /1449,09
лева/, с падеж: 18.12.2020 г., начислена за периода 19.12.2020 г. – 08.02.2021 г. – сумата от
20,93 лв.; върху просрочена вноска в размер на 740,26 евро /1447,82 лева/, с падеж:
18.01.2021 г., начислена за периода 19.01.2021 г. – 08.02.2021 г. – сумата от 8,45 лв. С
исковата молба се претендират общо 8 вноски /4 с настъпил падеж и 4 с настъпил падеж/,
дължими за периода 18.10.2020 г. – 18.05.2021 г. /вноски от № 3 до № 10 вкл. по
погасителния план/. Предвид частичното погасяване на договорната лихва по 3-тата вноска
от погасителния план с падеж 18.10.2020 г. за процесния период, задължението за главница
било в размер на 374,05 евро, а за договорна лихва 5 199,20 евро, като се претендира и
дължимата законна лихва за забава върху просрочените вноски в размер на 86,75 лв.
Счита, че е допустимо с исковата молба да се предяват и вноски, падежът на които не е
2
настъпил към момента на подаването й.
Ответникът Р. Г. П., чрез адв. Е.К. в качеството на особен представител оспорва
претенцията по основание и размер.
Твърди, че действително от приложения по договор за кредит с нотариална заверка на
подписите е налице възникнало облигационно правоотношение между страните, но от
приложените към исковата молба доказателства не се доказвало изплащането на процесните
суми, претендирани в настоящото производство. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 3,
ал. 1, т. от Закона за ограниченията на плащанията в брой: „Плащанията на територията на
страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на
стойност равна или надвишаваща 10 000 лв.“. Посоченото ограничение се прилагало и при
плащания в чуждестранна валута, когато левовата й равностойност е равна или надвишава
10 000 лв. Твърди, че ищецът не приложил доказателство за извършен банков превод по
сметка на ответника, липсвало и картово плащане, поради което не било налице
доказателство за извършено плащане по договора за кредит от ищцовото дружество, респ.
изпълнение на задълженията на ищеца по облигацията.
Предвид изложеното, счита че ответникът не дължи претендираните с исковата молба
парични суми, поради липса на изпълнено задължение от страна на ищцовото дружество да
заплати договорените парични суми на ответната страна. С оглед недължимостта на
главниците, ответникът не дължи и акцесорното вземане за лихви.
От събраните по делото доказателства, които прецени по отделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото е представен Договор за кредит от 28.07.2020 г. сключен между „София Комерс
Кредит Груп“ АД, ЕИК ********* и Р. Г. П., от който се установява, че заемодателят е
предоставил на заемателят ипотечен кредит в общ размер на 20 451,68 евро, равняващи се
на 40 000,00 лева по фиксинга на БНБ за еврото за срок от 120 месеца.
Съгласно т. 3.3 от договора страните са договорили, че кредита се отпуска при фиксирана
договорна лихва в размер на 3,43% на месец върху главницата, освен ако потребителят не се
възползва от Програма „Доверие“ описана в т.3.1 от договора за кредит, при която
потребителя ползва 41,69% отстъпка от договорената лихва, в случай че изпълнява
условието да погасява дължимите от него месечни анюитетни вноски в срок не по-късно от
10 дни считано от падежа на съответната вноска по погасителния план към договора.
По делото е представена Декларация – разписка от 10.08.2020 г., с която ответникът по
делото Р.П. е удостоверила, че е получила на 06.08.2020 г. от ищеца „София Комерс Кредит
Груп“ АД, ЕИК ********* сумата по договора в размер на 20 451,68 евро.
С оглед направеното оспорване от ответната страна, за това че от представените писмени
доказателства не се доказва изплащането на претендираната сума в настоящото исковото
производство, по делото е приета съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.К..
Видно от заключението по експертизата се установява, че процесният договор за кредит е
намерил отражение в счетоводството на „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК *********,
като са налице счетоводни записвания за изплатената заемна сума в общ размер на 40 000,00
3
лева и е открита счетоводна партида на заемополучателя Р. Г. П. – начислени и платени
суми за главница, лихви и неустойки. Установено е, че ищцовото дружество е изпълнило
задължението си реално да предостави на Р. Г. П. отпуснатата в заем сума общо в размер на
40 000,00 лева. Извършените плащания по кредита са общо в размер на 4 897,00 лева.
Непогасената главница, дължима по процесния договор за периода 18.10.2020 г. до
18.05.2021 г.(вноски №3 до №10 вкл. по погасителния план) е в размер на 374,05 евро с
левова равностойност 731,55 лева. Непогасената договорна лихва, дължима по процесния
договор за периода 18.11.2020 г. до 18.05.2021 г.(вноски №4 до №10 вкл. По погасителния
план) е в размер на 4 325,02 евро с левова равностойност 8 459,00 лева. Законната лихва за
забава върху 4 вноски с падежи на 18.10.2020 г., 18.11.2020 г., 18.12.2020 г. и 18.01.2021 г. .
(вноски №3 до №6 вкл. по погасителния план), за периода от деня, следващ падежа на
съответната вноска, до подаване на настоящата искова молба на 08.02.2021 г., възлиза на
86,75 лева. Вещото лице е установило, че извършените плащания по заема след завеждане
на делото – 10.02.2021 г. са общо в размер на 2 790,00 лева(02.03.2021 г., 29.11.2021 г. и
04.01.2022 г.), като сумите са отразени в счетоводството на ищеца и същите са взети
предвид от експертизата при посочване на резултатите в заключението.
Ето защо съдът намира, че предявените искови претенции за заплащане на сумите от 374,05
евро - главница по Договор за кредит от 28.07.2020 г., дължима за периода 18.10.2020 г. –
18.05.2021 г. /вноски от № 3 до № 10 вкл. по погасителния план/; 5 199,20 евро – договорна
лихва, дължима за периода 18.10.2020 г. – 18.05.2021 г. /вноски от № 3 до № 10 вкл. по
погасителния план/; 86,75 лева – законна лихва за забава, натрупана върху 4 вноски с
падежи: на 18.10.2020 г., на 18.11.2020 г., на 18.12.2020 г. и на 18.01.2021 г. /вноски от № 3
до № 6 вкл. по погасителния план/, за периода от деня следващ падежа на съответната
вноска до подаване на настоящата искова молба на 08.02.2021 г., ведно със законна лихва
върху главниците, считано от подаване на исковата молба – 10.02.2021 г. до окончателното
им изплащане, са основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
По отношение на разноските:
С оглед уважаване на предявените искове съдът следва да осъди ответниците да заплатят на
ищцата направени по делото разноски.
Оспорено е адвокатското възнаграждениие на пълномощника на ищеца като е поискано
присъждане на минимален такъв съобразно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.7 ал.2 т. 4 от същата, минималният
размер е 859,64 лева.
С оглед обстоятелството, че делото не е с голяма фактическа и правна сложност и
процесуалния представител на ищеца не се е явявал лично при проведените съдебни
заседания, съдът намира, че следва да определи възнаграждение в размер на 870,00 лева.
Ето защо съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца направени
разноски в общ размер на 1 876,79 лева, от които 506,79 лева за заплатена държавна такса,
870,00 лева за адвокатско възнаграждение, 200,00 лева за възнаграждение на вещо лице и
300,00 лева за особен представител.
С оглед на горното, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Г. П. ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. П. ****, чрез назначения особен
представител адв. Е.К. със съдебен адрес: гр. П. ****, да заплати на „СОФИЯ КОМЕРС
КРЕДИТ ГРУП“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Васил Калчев“, бл. 58, ателие 6, чрез адв. Н.В. – П., със съдебен адрес: гр. С. ****, сумите:
374,05(триста седемдесет и четири евро и 05 евроцента)евро главница по Договор за кредит
от 28.07.2020 г., дължима за периода 18.10.2020 г. – 18.05.2021 г. /вноски от № 3 до № 10
вкл. по погасителния план/; 5 199,20(пет хиляди сто деветдесет и девет евро и 20 евроцента)
евро договорна лихва, дължима за периода 18.10.2020 г. – 18.05.2021 г. /вноски от № 3 до №
10 вкл. по погасителния план/; 86,75(осемдесет и шест лева и 75 ст.) лева законна лихва за
забава, натрупана върху 4 вноски с падежи: на 18.10.2020 г., на 18.11.2020 г., на 18.12.2020
г. и на 18.01.2021 г. /вноски от № 3 до № 6 вкл. по погасителния план/, за периода от деня
следващ падежа на съответната вноска до подаване на настоящата искова молба на
08.02.2021 г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от подаване на исковата
молба – 10.02.2021 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Р. Г. П. ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. П. ****, чрез назначения особен
представител адв. Е.К. със съдебен адрес: гр. П. ****, да заплати на „СОФИЯ КОМЕРС
КРЕДИТ ГРУП“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Васил Калчев“, бл. 58, ателие 6, чрез адв. Н.В. – П., със съдебен адрес: гр. С. ****, сумата
от 1 876,79(хиляда осемстотин седемдесет и шест лева и 79 ст.) лева направени по делото
разноски.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адв. Е.К. РКО за сумата от 300,00(триста) лева, представляваща
възнаграждение в качеството й на особен представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
5