№ 164
гр. София , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20201000503094 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК и е образувано по въззивна
жалба на „Бул Инс” АД против Решение 4039 от 08.07.2020 г. по гр.д. 14968/2017 г. по описа
на Софийски градски съд (СГС), с което по предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди от 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева в
полза на Р. Г. И. с ЕГН: ********** и във връзка с ПТП, реализирано на 14.12.2015 г., при
което е починал З. А. З. ведно със законната лихва от 14.12.2015 г. до окончателното
изплащане. Исковата претенция е отхвърлена до пълния предявен размер от 150 000 (сто и
петдесет хиляди) лева, като неоснователна. Със същото решение, съдът се е произнесъл и по
въпроса с отговорността за разноски, спазвайки правилата на чл. 78 ГПК и е присъдил
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) в полза на процесуалния
представител на ищцата.
„Бул Инс” АД оспорва решението на СГС частично с доводи за неговата
неправилност. Сочи, че е нарушена разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Неправилно съдът бил
определил обезщетението за неимуществени вреди на сумата от 120 000 лв. която била
прекомерна и не отговаряла на критерия за справедливост. Обжалваемият материален
интерес е за сумата от 80 000 лв., т.е. за разликата над 40 000 лв. до 120 000 лв. Настоява за
частична отмяна на решението на СГС и отхвърляне на иска за сумата от 80 000 лв., като се
присъдят и разноски за две инстанции. Оспорва се също така направения извод от
първостепенния съд, че липсвало съпричиняване от починалия З., като се счита, че било
1
налице такова съпричиняване. В отхвърлителната част, както и за присъденото обезщетение
от 40 000 лв., решението на СГС е влязъл в законна сила, като необжалвано от никого в тези
му части.
Въззивната жалба се оспорва като неоснователна от насрещната страна с писмен
отговор по реда на чл. 263 ГПК. Намира, че решението на Софийски градски съд било
правилно в атакуваната от застрахователя част и трябвало да се потвърди. Претендира се
присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за втората инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, като не са
събирани нови доказателства пред настоящата инстанция.
Между страните не се спори по фактите в казуса, а именно:
На 14.12.2015 г., в гр. ***, С. А. Х., с ЕГН: **********, като водач на лек автомобил
„Фолксваген Поло“, с рег. № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата и е
реализирал пътно-транспортно произшествие, в резултат на което на 14.12.2015 г. е починал
З. А. З., с ЕГН: **********.
Тези факти се установяват от присъда № 39/07.06.2017 г. по НОХД № 423/2017 г. по описа
на Окръжен съд – Варна, с която подсъдимият С. А. Х. е признат за виновен в това,
че: на 14.12.2015 г., в гр. ***, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил „Фолксваген Поло“ с peг. № ***, нарушил правилата за движение – чл. 21, ал. 1
ЗДвП: „При избиране на скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: пътно превозно средство
от категория В – в населено място 50 км/ч“, като се движел със скорост около 84,13 км/ч и
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“ и по непредпазливост причинил смъртта на З. А. З., като деецът
е управлявал моторното превозно средство без да има необходимата правоспособност,
поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 36 от НК, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от четири години, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е намалено с 1/3
и на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено изпълнението на така наложеното наказание с
изпитателен срок от пет години.
Видно от извършеното отбелязване, присъдата на ОС – Варна е влязла в сила на 23.06.2017
г.
Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила присъди
и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието,
виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300
ГПК.
Видно от представеното на л. 48 от първоинстанционното дело удостоверение за
2
наследници ищцата /а понастоящем въззиваема/ Р. Г. И. е майка на починалия З. А. З..
Същата претендира изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя
на делинквента С. А. Х., каквото е присъдено след събиране на писмени и гласни
доказателства, както и след изслушване на вещи лица, по поставени им от страните в
производството въпроси.
При спазване правомощията си по чл. 269-271 ГПК, САС прецени, че решението
на Софийски градски съд е валидно и допустимо, както и изцяло правилно в обжалваната
част, поради което въззивната жалба на застрахователното дружество се явява
неоснователна и следва да се отхвърли по следните съображения:
Настоящата инстанция намира, че съобразно събраните по първоинстанционното
производство доказателства и оплакванията във въззивната жалба, както и позицията на
въззиваемата, изразена в писмения отговор на въззивната жалба, не се спори по следното: а)
че отговорността на делинквента е застрахована със застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите” при ответното дружество, която е била валидна към датата на
процесното застрахователно събитие; б) не е заплащано застрахователно обезщетение за
търпените вреди извънсъдебно от въззивника; в) отговорността на застрахователя,
произтича от нормата на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, като не се спори и относно вината на водача
на процесния автомобил, както и за механизма на процесното ПТП и противоправността на
деянието. Не е налице спор между страните относно това, че са налице всички елементи на
сложния фактически състав на прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, поради което
претенцията е доказана по своето основание.
При валидно и допустимо на градския съд, САС е обвързан само от оплакванията в
жалбата (така чл. 269, изр.второ ГПК). Тези оплаквания са свързани с приложението на чл.
52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, респ. въззивният съд следва да се произнесе само по тези два
въпроса.
Относно справедливостта на присъденото обезщетение за неимуществени вреди:
Съдебната практика, като задължителната такава - ППВС 4/1968 г. на Върховния
съд, както и незадължителната, но трайно наложила се в по-ново време (напр. Решение
184/08.11.2011 г. по т.д. 217/2011 г. на ВКС, II т.о., Решение 83/06.07.2009 г. по т.д. 795/2008
г. на ВКС, II т.о. и други) е категорична, че „справедливостта” по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а се изпълва със съдържание и смисъл при определяне на размер на обезщетението
за неимуществени вреди, винаги и само когато се подхожда конкретно към случая, при
съобразяване с всички правнозначими факти и обстоятелства, понеже следва да се обоснове
връзката между конкретно установените увреждания и защо съдът приема, че съответния
размер на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив.
Такива факти и обстоятелства са например: а) характерът и вида на
уврежданията; б) последиците им върху здравето на увредения/увредената, вкл. и в
3
дългосрочен план; в) интензитетът на болките и страданията, конкретно установими по
всяко дело; г) отражението на вредите върху ежедневието на ищеца/ищцата; д) социално-
икономическата обстановка в страната към датата на причиняване на деликта – като една
отправна точка за присъждане на справедливо обезщетение и в обществен смисъл с оглед
общата икономическа ситуация с държавата; е) възрастта на пострадалия/пострадалата и т.
н.
В хипотезата, в която се претендира обезщетение поради смърт при ПТП на
дете от неговия родител, от особено важно значение се явява и практиката на ВКС по
сходни /близки/ казуси, т.е. когато при пътно-транспортно произшествие през същата
календарна година /в случая – 2015 г./ е загинало дете, поради което се претендира от
застраховател съответно обезщетение за неимуществени вреди. Това е така, защото
справедливостта по чл. 52 ЗЗД се изпълва с най-голям смисъл и съдържание, когато
сходните /еднаквите/ случаи се третират еднакво и предвидимо от страна на съда, като се
отчитат и особеностите във всеки един конкретен казус, когато са налице такива особености.
По делото са събрани (по делегация) гласни доказателства чрез разпита на
свидетелката М. С. С.. Свидетелката заявява пред СГС, че двете с ищцата са първи
братовчедки (дъщери на две сестри), че са много близки и поддържат връзка през годините.
На 15.12.2015 г., около 04.00 ч. – 05.00 ч. сутринта, ищцата се обадила на свидетелката, за да
й каже, че З. е починал. По това време, ищцата не била в България, тръгнала да се прибира и
свидетелката я посрещнала на 16.12.2015 г. сутринта, на автогарата. Двете се прегърнали, не
си говорели, мълчали. Ищцата била срината, не можела да обясни за катастрофата, не знаела
как е станало, казвала само „няма го“. Свидетелката сочи, че ищцата е била много близка
със сина си, той няколко месеца бил при нея в Гърция. Към датата на разпита (27.03.2019 г.),
ищцата било много зле, все се чудела защо не го сънува. Всяка година си идвала в деня на
погребението за помен. Все още била в шок, не се чувствала добре и физически.
Здравословното й състояние се влошило, зъбите й паднали от стреса покрай фаталната
случка.
В процесния случай, се претендират вреди, настъпили от смърт на дете, което е
било на 31 г. към деня на ПТП. Не може да има никакво съмнение в това какъв огромен шок
и ужас е изживяла майката на починалия З. З. при вестта за внезапната му и трагична
кончина. Подобна мъка ще съпътства родителя до сетния му час, при което положение
болките и страданията заслужават най-голяма компенсация, доколкото това може да се
осъществи с парична сума. Обезщетението за неимуществени вреди обаче има
компенсаторен характер, тъй като не е налице друг съществуващ правен механизъм, по
който да се възмездят тези вреди.
От друга страна, практиката в аналогични случаи /вж. например Решение №
66/29.05.2017 г. по т.д. № 1464/2016 г. на ВКС, II т.о./ сочи, че за смърт на дете при ПТП
през 2012 г. /т.е. три години преди процесното застрахователно събитие/ са се присъждали
4
на преживелия детето си родител обезщетения за неимуществени вреди от порядъка над
150 000 лв. Следователно, в случая е могло, исковата претенция на Р.И. да се уважи и в
пълния претендиран размер, но поради липса на жалба от ищцата и забраната за влошаване
положението на обжалващия в тази хипотеза /чл. 271, ал. 1, предл.второ ГПК/, това не може
да бъде сторено от САС. Така или иначе, няма нарушаване на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД от
гледна точка на жалбата на представителя на застрахователното дружество.
Относно оплакванията на застрахователя по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
„Бул Инс“ АД е релевирал защитно възражение пред първата инстанция, че З. А.
З. се е качил в автомобил, управляван от пиян и неправоспособен водач на МПС, без да
постави обезопасителен колан, както и поради липса на СУМПС при водача на амтомобила.
Процесното ПТП е реализирано на 14.12.2015 г., около 18.40 ч. (видно от
уведомителното писмо до ОП-Варна, л. 1 от досъдебното производство), около 18.45 ч. е
посетено от дежурен ПТП при ОД на МВР – Варна (видно от Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица, л. 10 от настоящото дело) и в 19.05 ч., в МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД,
от водача С. А. Х. са взети кръв и урина (видно от Протокол за медицинска експертиза, л.
37).
В изпратената за изследване проба кръв, взета от С. А. Х. са констатирани 0.00 промила
етилов алкохол – видно от резултат от химическо изследване, приложен на л. 36.
Безспорно, при реализиране на процесното ПТП, С. А. Х. е управлявал моторното
превозно средство, без да има необходимата правоспособност, което е съставомерен
признак на престъплението, за което е осъден с влязлата в сила присъда, а се установява и
от справката от Сектор „Пътна полиция“ – Варна, приложена в досъдебното производство.
Съдът приема, че пътуването в моторно превозно средство с неправоспособен водач,
когато това пътуване е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по
отношение на когото е налице знание за този факт, или възможност за узнаването му при
проявена нормална дължима грижа, е рисково поведение, изразяващо се в поемането на
предвидим и реално очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране. Това поведение
съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат, последица от реализираното пътно - транспортно произшествие.
В случая, обаче, не се установява, че на З. А. З. е бил известен фактът, че С. А. Х. е бил
неправоспособен водач. Такива доказателства по гражданското дело не са събрани, поради
което и САС приема, че това възражение на застрахователя за съпричиняване е недоказано.
Досежно възражението за съпричиняване поради неносен предпазен колан, настоящата
инстанция намира следното:
Вещите лица по комплексната експертиза, приета в СГС, са приели, че с оглед механизма
5
на ПТП, ако З. З. е бил фиксиран с поставен предпазен колан, от удара в дървото през тавана
също би настъпил летален изход.
При така установените факти, не може да се направи извод, че с поведението си
пострадалият пътник е съпричинил вредоносния резултат. Възражението за съпричиняване
следва да е доказано по нетърпящ съмнение начин, при условията на пълно и главно
доказване, каквото по делото не е проведено. При преценка на настъпилите в резултат на
ПТП вреди следва да се отчита не само извършено ли е от пострадалия нарушение на
правилата за движение по пътищата, но и дали извършеното нарушение е в пряка причинна
връзка с вредоносния резултат, а такава в случая няма установена. Върховният касационен
съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от
деликт на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от
пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване. В този смисъл са множество актове на ВКС, като напр. решение № 45/
15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010г. по т. д. №
1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение
№ 58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. №
286/2010г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ІІ т.о. и други. Следователно, носенето или неносенето на предпазен колан е
ирелевантно към настъпилия летален изход. От там се извежда заключение за липса на
възможност да се приложи нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
В обобщение, въззивната жалба на застрахователя следва да се остави изцяло без
уважение, като в атакуваната му част, оспореното решение на градския съд следва да се
потвърди.
При този изход във въззивното производство, „Бул Инс” АД няма право на разноски,
а върху обжалваемия материален интерес (80 000 лв.) следва да се присъди възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 ЗАдв на процесуалния представител на въззиваемата в размер на 2 930 (две
хиляди деветстотин и тридесет) лв. за настоящата инстанция без ДДС, респ. 3 516 лв. с ДДС.
Претенцията на адв. И. е за 5 436 лв. с ДДС /така на л. 41/, но същата следва да се намали до
минимума по Наредба 1/09.07.2004 г. на ВАдвС с оглед основателното възражение за
прекомерност, направено от застрахователя.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд,
6
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 4039 от 08.07.2020 г. по гр.д. 14968/2017 г. по описа на
Софийски градски съд в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Бул Инс” АД на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв да заплати на адв. Ц. И. от
САК адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер от 5 436 лв. с ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7