Решение по дело №14356/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,26.06.2020 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на  двадесет и втори юни през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                                 мл.с.  МАРИНА ГЮРОВА                                        

при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 14356 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

        С решение от 08.08.2017 г. по гр.д. №60670/16 г., СРС, ГО, 48 с-в ОТХВЪРЛЯ предявените от П.С.П., ЕГН ********** и Д.С.П., ЕГН **********, срещу „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, евентуално съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК и чл.439,ал.1 ГПК за установяване недължимостта на сумата от по 4048,15 лв. от всеки ищец главница, сумата от по 101,08 лв. от всеки ищец заемна такса, сумата от по 1158,42 лв. от всеки ищец лихва за периода 05.10.2010 г. - 08.12.2011 г. и сумата от по 106,15 лв. от всеки ищец разноски, за които суми е издаден изп. лист от 03.01.2012 г. по ч.гр.д. №54968/2011 г. на СРС, 48 състав, на основание невъзникване в полза на ответника на вземанията поради непораждане на действието на договор за покупко - продажба на вземания от 22.11.2012 г., сключен между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД, евентуално поради изтекла погасителна давност за периода след влизане в сила на заповедта за изпълнение до датата на подаване на исковата молба.

ОСЪЖДА П.С.П., ЕГН ********** и Д.С.П., ЕГН **********, да заплатят на основание чл.78,ал.З ГПК на „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, разноски в размер от 150 лв.

                  Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищците. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно.Излага съображения,че съдът неправилво е квалифицирал исковете;не е обсъдил представените писмени доказателства в цялост ;в нарушение на нормата на чл.417 ГПК ,три години след смъртта на кредитополучателката в полза на банката е издаден изпълнителен лист двамата й наследници да заплатят присъдени главница ,такса и лихви като не е следвало да им се издава изпълнителен лист.Освен това ,ищците не били редовно уведомени за цесията ,тъй като с отговора на исковата молба нямало приложено Уведомление до длъжниците по изпълнителния лист ;длъжницата-наследодател е починала преди да се цедира вземането,а длъжниците –наследници не са уведомени за цесията,поради което не е произвела действие спрямо тях.

         Иска се от настоящата инстанция да отмени решението като неправилно и да се уважат исковите претенции . С въззивната жалба  се претендират разноски.

          По въззивната жалба  е постъпил отговор,с който същата се оспорва.Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

               Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Фактическите и правни констатации на СРС са правилни и съдът препраща към тях ная основание чл.272 ГПК.

По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

             Предявен е отрицателен установителен иск. Тъй като на първоначалните длъжници е била връчена ПДИ, срещу която те не са възразили, единствен способ за защита на наследниците е по чл. 439 от ГПК. Всеки друг иск би бил недопустим. Първоинстанционният съд правилно е направил правната квалификация на иска - по чл. 439 от ГПК.

             Неоснователно е твърдението на въззиваемата страна, че във възражението по заповедното производство не може да се възразява за изтекла погасителна давност. Съгласно т. 11 а/ от ТР № 4/2013г. по т.д. № 4/201Зг.:„В производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл.414, ал.1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор. Видно е, че не само е възможно да се правят правоизключващи възражения, във възражението, по специалното производство, но и че те обвързват компетентния съд. След като не са направени, то това е избор на длъжника.

               Цесията от 22.11.2012г. , ведно с документите разменени по повод нейното извършване, не представлява новонастъпили или новооткрити обстоятелства по делото по което са издадени заповед за незабавно изпълнение и ИЛ. Новонастъпили са обстоятелства, които са се случили след издаване, докато новооткрити са тези обстоятелства, които не е могло да бъдат известни на страната към момента на издаване. Важно е тези обстоятелства да са в състояние да повлияят на съществуване на задължението. Договора за цесия прехвърля вземането, такова каквото е било при цедента, с всичките му принадлежности и обезпечения. Поради това цесията между „Банка ДСК“ ЕАД и „О.Ф.Б.“ ЕАД  не влияе на вземането, за да може да се разглежда като новонастъпило или новооткрито основание по смисъла на ГПК. Отделно - документите, които се разменят между цедент и цесионер,  не са относими към задължението на длъжника, за да може той да организира защитата си върху тях.

               Относно твърдението за давност - то е следвало да бъде направено чрез възражението, към момента на подаване му или от узнаване за издадените заповед за незабавно изпълнение и ИЛ, чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК. Не може да се търси защита с иск основаващ се на новонастъпили или новооткрити факти, какъвто е иска по чл. 439 от ГПК. Тези факти и обстоятелства са били известни на страната  преди това - към момента на връчване на ПДИ с препис от ИЛ и заповедта за незабавно изпълнение. След това започва да тече двуседмичния срок за възражение, през който е следвало длъжниците да защитят правата си. В частност се касае за изтекла погасителна давност - обстоятелство, което е било настъпило към момента на образуване на ИД, т.е. длъжникът е бил в състояние да го релевира. Всяко забавяне след това не представлява новонастъпил или новооткрит факт.

            По повод твърдението, че не може да се издаде заповед за незабавно изпълнение и ИЛ срещу наследници. Съгласно т. 4 г/ от ТР № 4/2013г. по т.д. № 4/2013г. е допустимо: „ издаване на заповед за незабавно изпълнение по заявление от или срещу универсален правоприемник на посочения в документа по чл.417 ГПК кредитор, съответно длъжник.“. Няма ограничения за времетраене между смъртта на наследодателя и датата на подаване на заявлението. Поради това твърдението на въззиваемата страна е ирелевантно в тази си част. В конкретния случай цедента  е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение и ИЛ срещу наследниците на длъжника Маркова. Поради това заповед за незабавно изпълнение и ИЛ са законосъобразно издадени.

              Относно твърдението на въззиваемите, че не са били уведомени за договора за цесия: Съгласно цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика, то е възможно уведомяване за настъпила цесия с отговора на исковата молба. Твърдението, на въззиваемите в него не е „имало уведомление“ е ирелевантно. В ЗЗД не се съдържа изрична форма за уведомяване за настъпилата цесия. Поради това, не е необходимо при уведомяване чрез съд, към исковата молба или отговора да се прикрепя допълнителен документ. Волеизявлението за уведомяване се съдържа в самия документ, който е надлежно връчен и с който ищеца/ответника следва да се запознае.

         Правилно първоинстанционния съд е приел, че в хода на изп. Дело 1079/2012г. на ЧСИ Ренета Милчева при получаване на ПДИ са уведомени за извършената цесия.

Заповедта за незабавно изпълнение  от дата 03.01.2012г. и ИЛ от дата 03.01.2012г. са издадени срещу наследниците на кредитополучателя. Те са и уведомени за цесията. Видно е ,че тук няма правоприемство по издаден лист, за да може да се твърди, че наследодателя е уведомен за цесията, и впоследствие е следвало и наследниците да се уведомят. Уведомени са задължените по листа лица.

               Предвид изложеното, при постановяване на решението си, първоинстанционният съд е анализирал в цялост събрания по делото доказателствен материал, въз основа на което е направил правилни, пълни и обосновани изводи, а подадената въззивна жалба срещу решението се явява неоснователна.

            Не се доказаха твърдяните пороци на  първоинстанционното решение ,поради което то следва да се потвърди,а жалбата да се остави без уважение като неоснователна.

            На въззивеамата страна се дължат разноски,които съдът определя в размер на 100 лв.за юрисконсултско възнаграждение.

             Водим от гореизложеното, съдът

 

                                   Р   Е   Ш   И  :

 

    ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.08.2017 г. по гр.д. №60670/16 г., СРС, ГО, 48 с-в.

ОСЪЖДА П.С.П., ЕГН ********** и Д.С.П., ЕГН **********, да заплатят на основание чл.78,ал.З ГПК на „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, разноски в размер от 100 лв.за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.

 

                 РЕШЕНИЕТО    не подлежи  на обжалване .

          

                                                                          ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                         

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ:1                                 

 

 

                                                                                                                2 .