Решение по дело №85/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на 145 от и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване.

Делото е образувано по жалба на Ш. М. М., от [населено място], [улица], против Решение № 1012-12-328#2/28.12.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик., с което са потвърдени следните две разпореждания на ръководителя на осигуряването за безработица: Разпореждане № 122-00-1048-9 от 17.11.2023 г. (с което е отменено предишно Разпореждане № 122-00-1048-3 от 12.11.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО) и Разпореждане № 122-00-1048-11 от 17.11.2023 г., с което на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 01.10.2021 г. до 31.01.2022 г. в размер на 12 лв. дневно.

Жалбоподателката – Ш. М. М. – прави искане за отмяна на обжалваното решение, като незаконосъобразно. Излага съображения за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяването му. Поддържа жалбата чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по оспорването – директорът на ТП на НОИ – Пазарджик – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в представени писмени бележки. Сочи доводи за законосъобразността на оспорения административен акт. На свой ред заявява претенция за разноски и възразява за прекомерност на насрещната претенция.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от лице, засегнато от разпореденото с оспореното решение и потвърдените с него разпореждания.

Административното производство е започнало на 04.10.2021 г. с подадено от жалбоподателката заявление в Дирекция „Бюро по труда“, гр. Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица, като в него е декларирала, че последното й правоотношение с работодател от Ирландия е прекратено на 30.09.2021 г.

След като е преценил представените от жалбоподателката доказателства и служебно е изискал документи от компетентната институция на Ирландия ръководителят на осигуряването за безработица:е приел, че жалбоподателката е работила по трудово правоотношение в Ирландия в периода от 02.06.2021 г. до 30.09.2021 г., в който период е получила брутен доход размер на 10 621 евро. Ръководителят е счел също, че причината за прекратяване на заетостта на жалбоподателя е била - "дата на изтичане на договора". Затова с Разпореждане № 122-00-1048-3 от 12.11.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО ръководителят на осигуряването за безработица е отпуснал на жалбоподателката обезщетение за безработица за периода от 01.10.2021 г. до 31.07.2022 г. (т.е. за десет месеца) в размер на 74,29 лв.

Впоследствие е извършен последващ контрол, при което ръководителят е установил, че причината за прекратяване на правоотношението е друга - "напускане на служителя". Поради това ръководителят е възприел, че жалбоодателката има право на парично обезщетение в по-малък размер и за по-кратък срок. Затова е издал двете разпореждания, потвърдени с обжалваното решение - Разпореждане № 122-00-1048-9 от 17.11.2023 г., отменящо Разпореждане № 122-00-1048-3 от 12.11.2021 г. и Разпореждане № 122-00-1048-11 от 17.11.2023 г., с което на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 01.10.2021 г. до 31.01.2022 г. в размер на 12 лв. дневно.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Потвърдените с процесното решение разпорежданиия, касаещи отмяна и отпускане на парично обезщетение за безработица са издадени от длъжностно лице, чиято компетентност не се оспорва. Като правно основание за постановяване на разпорежданията са посочени нормите на чл. 54ж, ал. 1 и ал. 2, т. 1, чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 от КСО.

В чл. 54а, ал.1 от КСО е регламентирано, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: т. 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; т. 2 не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; т. 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Към момента на подаване на заявлението жалбоподателката е субект, отговарящ на условията по чл. 54а, ал.1 от КСО. Не е спорна регистрацията му в Агенцията по заетостта, както и, че последната й трудова заетост преди прекратяване на осигуряването е за времето от 02.06.2021 г. до 30.09.2021 г. в Ирландия.

Доколкото жалбоподателката е българска гражданка, то тя попада в персоналния обхват на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност. Регламентът се прилага пряко във всички държави-членки и неговите разпоредби са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, като в случай на противоречие с националните законодателства имат приоритет (аргумент от чл. 288 от ДФЕС).

Съгласно чл. 61 от Регламент (ЕО) №883/2004, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Въпреки това, когато приложимото законодателство поставя правото на обезщетения в зависимост от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на друга държава-членка, такива периоди не се зачитат, освен ако такива периоди биха били зачетени като осигурителни периоди, ако са били завършени в съответствие с приложимото законодателство.

В процесния случай, доколкото българското законодателство е поставило придобиването на правото на обезщетение за безработица, в зависимост от период на осигуряване, компетентните органи са зачели трудовата заетост на жалбоподателката съгласно издаден от друга държава официален свидетелстващ документ.

Спорният въпрос по делото е относно правилното определяне на размера и срока на отпуснатото обезщетение за безработица, съобразно националното законодателство.

Съгласно предвиденото в чл. 54б, ал. 1 от КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Според ал. 3 на същата норма обаче, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда , чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, 107, ал. 1, т. 1 - 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител , чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

Съгласно мотивите на Разпореждане № 122-00-1048-11 от 17.11.2023 г., паричното обезщетение на жалбоподателя е отпуснато за срок от четири месеца и в минималния дневен размер съгласно ЗБДОО за 2021 г. от 12,00 лева, поради това, че последното прекратяване на осигуряването е от 01.10.2021 г., с причина „напускане на служителя“.

Правилото, установено в чл.54б, ал.3 от КСО представлява изключение от общото правило по ал.1 на чл.54б от КСО за определяне на размера на паричното обезщетение за безработица в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Така регламентираното изключение не противоречи на предвиденото в чл. 62, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕО) №883/2004, тъй като Регламентът не съдържа забрана държавите-членки да предвиждат в националната си уредба ограничения относно размера на паричното обезщетение, основани на причината (основанието) за прекратяване на трудовото правоотношение.

Визираното изключение по чл. 54б, ал. 3 от КСО е обусловено от основната характеристика на паричното обезщетение за безработица – да предостави на лицата, които са останали без работа по независещи от тях причини (не по тяхна вина и не по тяхно желание или съгласие), средства за издръжка, които да заместят получаваното преди това трудово възнаграждение. Когато лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност, оправдано е от икономическа и социална гледна точка законодателят да предвиди ограничен размер на средствата, които се изплащат като парично обезщетение, както и ограничение относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение (в този смисъл Решение № 9434/07.07.2014 г. по адм.дело №1716/2014 г. на ВАС, VI о.).

В цитираната разпоредба не са конкретизирани хипотезите на прекратяване на правоотношение в друга държава, с която се прилага международен договор, но с оглед текста „или по други закони“ следва да се приеме, че изброяването на правните норми – основания за прекратяване на трудово, служебно или друг вид осигурително правоотношение в нормата на чл.54б, ал.3 от КСО не е изчерпателно, и разпоредбата следва да намери приложение във всички случаи, при което правоотношението е било прекратено по желание, със съгласието, или поради виновното поведение на безработното лице.

От тук следва, че спорът по настоящото дело е обусловен от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателката.

По делото са събрани множество доказателства, като в болшинството от тях е посочена причина за прекратяване на правоотношението на жалбоподателката - "изтичане на срока на договора". Налице са и документи сочещи причина - "неизвестна". В тази връзка се установи, че компетентната институция на Ирландия не разполага с достоверна информация за тази причина, което обяснява множеството й противоречиви удостоверявания. Беспорно достоверна е информацията, предоставена от работодателя „Фрешкът Фуудс“ и тя е в смисъл, че правоотношението с жалбоподателката е прекратено по инициатива на работодателя. Това безспорно следва от писмото на същия от 28 декември 2023 (на лист 17 от делото), където е посочено: "За съжаление ние трябваше да прекратим нейния договор на 30 септември 2021 година, тъй като това беше краят на нашият производствен сезон и ние нямахме повече работа за нея.". Трудовият договор на жалбоподателката позволява прекратяване на правоотношението с кратко предизвестие от страна на работодателя.

Следователно причината за прекратяване на трудовото правоотношение между жалбоподателя и „Фрешкът Фуудс“ е волеизявление на работодателя. Това означава, че законосъобразно е първоначално постановеното Разпореждане № 122-00-1048-3 от 12.11.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО за периода от 01.10.2021 г. до 31.07.2022 г. в размер на 74,29 лв. дневно.

Съответно, незаконосъобразни са потвърдените от ответника с обжалваното решение разпореждания, с които е отменено Разпореждане № 122-00-1048-3 от 12.11.2021 г. и по същество е намалено отпуснатото на жалбоподателката обезщетение. Затова обжалваното решение и потвърдените с него разпореждания следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.

С оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски на жалбоподателката. Следва да й бъдат присъдени 10 лв., платена държавна такса и 1 000 лв., платено адвокатско възнаграждение. Последното не следва да бъде намалявано, тъй като е под предвидения в закона минимум.

Решението подлежи на обжалване по аргумент от чл. 119, във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, букви б) и д) от КСО доколкото спорът се съсредоточава именно до правилното определяне на размера на обезщетението за безработица, като претенцията на жалбоподателката е, че размерът на обезщетението, което й се дължи е за десет месеца в размер на 74,29 лв. дневно, т.е. над 1 000 лв.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Отменя Решение № 1012-12-328#2/28.12.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик., с което са потвърдени следните две разпореждания на ръководителя на осигуряването за безработица: Разпореждане № 122-00-1048-9 от 17.11.2023 г. (с което е отменено предишно Разпореждане № 122-00-1048-3 от 12.11.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО) и Разпореждане № 122-00-1048-11 от 17.11.2023 г., с което на Ш. М. М., от [населено място], [улица] отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 01.10.2021 г. до 31.01.2022 г. в размер на 12 лв. дневно.

Осъжда Териториално поделение на НОИ – Пазарджик да заплати на Ш. М. М., от [населено място], [улица]разноски по делото в размер на 1 010 лв. /хиляда и десет лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.