№ 786
гр. Перник, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720103517 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” АД (предходна организационна структура ООД) срещу З. Р.
М., ЕГН ***********, ************* за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответниците дължат на ищеца сумите в размер на – 937,39 лева -
представляващи главница по договор за потребителски кредит 5628556/12.08.2020 г.
(Договора) ведно със законна лихва за забава върху от датата на входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до
окончателното изплащане на задължението; 192,25 лева представляваща договорна
лихва за периода от 26.08.2020 г. до 11.08.2021 г., 47,03 лева лихва за забава в периода
от 12.08.2021 г. (датата на забава след последна погасителна вноска) до 17.02.2022 г.
(подаване на заявление з издаване на заповед за изпълнение), за които суми била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 954/2022 г. по
описа на Районен съд Перник.
Обосновава активната ми процесуална и материална легитимация като цесионер
по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г. и
Приложение 1 от 02.09.2021, сключен между него и „Вива кредит“ ООД, като цедента
му е прехвърлил вземането си с ответника. Твърди, че до ответника е изпратено
уведомление за цесия като прави изявление в същата насока и с в исковата молба.
Конкретно сочи, че между ответникът и „Вива кредит“ ООД е сключен Договора
като размерът на предоставения кредит бил 1000,00 лева, получени при подписването
му, като той служи и като разписка. Пояснява, че общото задължение по Договора е в
размер на 1822,34 лева, включващо главница, възнаградителна лихва и такса за
експресно разглеждане. Сумата следвало да бъде върната в рамките на 26 вноски и 52
седмици, всяка в размер на 70,09 лева. Пояснява също, че със сумата е рефинансирано
друго задължение на ответника, за което е направено изявление за прихващане.
Признава, че ответникът е погасил сума в размер на 190,00 лева, като останалото
задължение е предмет на настоящото производство.
1
С оглед моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирали отговор в срок. Оспорват предявените искове по
основание и размер. Намират, че цесията не е надлежно съобщена.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозира писмено становище, с
което моли съда да уважи предявените искове.
Ответникът поддържа оспорванията. Прави възражение за погасяване на
вземането по давност
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е в условията пълно и главно доказване да установи: 1)
валидно облигационно правоотношение по договор за кредит с ответника, предаването
на сумата на заемополучателя по начина, предвиден в договора, уговорения падеж на
погасителните вноски и изтичането на срока на договора; 2). наличието на валидно
постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва; 3). изпадане
на ответника в забава; 4). размера на вземанията.
Исковото производство се развива, след като за процесните суми е било
образувано заповедно производство, в което заповедта е била връчена на длъжника и
той е подал възражение, поради което за ищеца е налице правен интерес от търсената
съдебна защита.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и
същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по
страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство съвпадат,
поради което предявените искове са процесуално допустими.
Както бе посочено, ищецът обосновава активната си материална и процесуална
легитимация с договор за цесия. Съгласно чл. 99, ал. 1 и 2 ЗЗД кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането
не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите
лихви, ако не е уговорено противното.
За да породи правни последици, договорът за цесия следва да има за предмет
съществуващо вземане (права) с титуляр (кредитор) цедента спрямо конкретно трето за
цесията лице – длъжник на цедента. По силата на този договор настъпва промяна в
субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, а след
като бъде надлежно уведомен длъжникът дължи изпълнение на цесионера.
По делото е представен рамков договор за цесия от 01.12.2016 г., сключен межди
2
цедента „Вива кредит“ ООД и цесионера „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД (сега АД). Този договор по своя характер определя съдържанието на
един бъдещ договор и улеснява бъдещото сключване на основния договор, но сам по
себе си не е източник на права и задължения. По делото е представено и Приложение 1
от 02.09.2021 г., което е неразделна част от договора за цесия, съдържащо множество
заличени записвания и едно незаличено. От него се установява, че ищецът е придобил
процесното вземане с длъжник ответника.
По правилото на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД за да произведе цесията действие
спрямо длъжника предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането. Няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, каквато е и настоящата
хипотеза – чл. 4.5. В този случай представителната власт възниква по волята на
представлявания – цедента, като обемът й се определя според това, което
упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД, за което има данни в представените
по делото документи. В тази насока Решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д. № 362/2015
на второ т.о. ВКС.
След като се прие, че цесията може да бъде съобщена на длъжника от цесионера
като пълномощник на цедента и от доказаните конкретни фактически действия за
съобщаването, настоящият състав намира същите за достатъчни в изпълнение на
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. До ответникът е изпратено уведомление за цесията
без данни за връчване. Такова изявление е направено и с връчването на препис от
исковата молба, към която е са приложени конкретните изявления в тази насока на
цедента, и това на цесионера в качеството му на упълномощени лице съгласно
приложеното по делото пълномощно, поради което съдът намира, че цесията е
надлежно съобщена, а възражението на защита в обратна на сока съдът намира за
неоснователно.
При този извод, следва да се разгледа исковата претенция по основание и размер
предвид конкретните твърдения на ищеца и направени от ответника възражения.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит
се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора.
От представения по делото Договор се установява, че той е сключен за срок от
52 седмици (последна падежна дата 11.08.2021 г.), размер на кредита – 1000,00 лева
(530,30 лева, от които за рефинансиране на друго задължение), възнаградителна лихва
40,32%, ГПР 49,37 %, като е уговорено и задължение в размер на 599,56 лева – такса за
експресно разглеждане на документите за отпускане на кредит. Общото задължение по
Договора е в размер на 1822,34 лева.
Независимо, че такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на
кредит не е част от исковата претенция, неизменно тя е част от Договора и съдът
следва я вземе предвид. В тази връзка по делото е служебно допусната и приета ССЕ
(оспорена от ищеца в относно термина „действителен размер на ГПР“), но и относно
изчисленията, която съдът кредитира изцяло, като обективно и безпристрастно
изготвена, от лице притежаващо необходимите специални знания. В ССЕ изчислено, че
ако се вземе предвид размера на уговорената възнаградителна лихва и такса за
експресно разглеждане, то ГПТ по Договора е в размер на 242,51%.
3
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. В Договора е посочен ГПР 49,37%, т. е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не
надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителният такъв (завишаване от 5 пъти), тъй като не включва част от разходите за
кредита, а именно - такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на
кредит. Това задължение подлежи на включване в общите разходи по кредита по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на тук посочената разпоредба "Общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Възнаграждението за експресно разглеждане на документите за отпускане на
кредит е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит. Предвид
обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар. "бързи кредити", при които
потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то съставлява и
неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на
заявлението в полза на тези, които не са посочили, че ще се възползват от тази
„услуга“. Тази такса е изначално определена (включена в чл. 1, ал. 3 от Договора),
липсват данни да е изрично заявена (дори да бе така, това би било ирелевантно), както
и реално да е ползвана такава услуга – колко по-бързо е одобрен кредита.
По делото се установи, че получаването на кредита при предлаганите условия
включва заплащането на такса за експресно разглеждане и формира крайната дължима
сума (1/3-та от нея). Следователно тази такса съставлява разход, който е следвало да
бъде включен в ГПР, като липсата на този разход в Договора при изчисляването на
ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последица от това нарушение е недействителност на договора, съгласно нормата на
чл. 22 ЗПК. С оглед на това и на основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е недействителен ищецът не може да се ползва от уговорената
сделка - потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита (определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г.
на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 288 ГПК).
Претенцията за главница е в размер на 937,39 лева от отпусната такава в размер
на 1000,00 лева. Съгласно ССЕ ответникът е погасил задължение в общ размер на
190,00 лева, поради което претенцията за главница следва да се уважи до размер на
810,00 лева (непогасената част от чистата стойност на кредита) и отхвърлен за
разликата до 937,39 лева.
По горните съображения искът за присъждане на възнаградителна лихва следва
да се отхвърли изцяло.
При извода за основателност на чистото задължение по Договора, основателна е
акцесорната претенция за обезщетение за забава, чиято дължимост произтича пряко от
закона. По правилото на чл. 162 ГПК съдът изчисли че законната лихва върху сумата
от 810,00 лева в периода от 12.08.2021 г. до 17.02.2022 г. е в размер на 42,75 лева,
4
поради което този иск следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата
до пълния предявен размер от 47,02 лева.
Възражението на ответника за погасяване на вземането по давност е направено
едва в хода на устните състезания, поради което е преклудирано и съдът не дължи
произнасяне.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени съобразно изхода от спора. Ищецът е
доказал разноски за ДТ – 25,00 лева, депозит за ВЛ – 300,00 лева, възнаграждение за
особен представител – 210,00 лева и претендирал възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 300,00 лева, което по правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК
съдът определя на 200,00 лева, реципрочно на това на особения представител.
От тези разноски следва да бъде присъдена сума в размер на 532,67 лева
съразмерно на изгода от спора.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
се дължат 54,35 лева, съразмерно на изгода от спора, които също следва да му бъдат
присъдени.
Ответникът не е сторил разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК, че на основание чл. 23 ЗПК в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Панайот Волов“, № 29,
ет. 3 съществува изискуемо вземане срещу З. Р. М., ЕГН ***********,
************* в размер на 810,00 лева, представляваща непогасена част от чистата
стойност на кредита по договор за потребителски кредит 5628556/12.08.2020 г.,
сключен с „Вива кредит“ ООД, ведно със законна лихва от датата на входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 28.02.2022
г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
42,75 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 12.08.2021 г. до
17.02.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК в рамките на ч. гр. дело № 954/2022 г. по описа на Районен съд Перник.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените срещу З. Р. М. искове за
признаване за установено, че в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” АД съществува изискуемо вземане, за разликата над 810,00 лева до
пълния предявен размер от 937,39 лева – главница по Договора, за разликата над 42,75
лева до пълния предявен размер от 47,02 лева - обезщетение за забава за периода от
12.08.2021 г. до 17.02.2022 г. и изцяло иска с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД за
сумата от 192,25 лева - договорна лихва за периода от 26.08.2020 г. до 11.08.2021 г.
като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З. Р. М. да заплати на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” АД сумите в размер на 532,67 лева – разноски
в исковото производство и 54,35 лева – разноски в заповедното производство,
5
съразмерно на уважената част от исковата претенция.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6