Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260001 08.02.2024 година Град Елхово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Елховският Районен съд
четвърти наказателен състав
На четвърти юни
две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател
Доротея Янкова
Членове
Съдебни
заседатели
Секретар Т
В Прокурор ……………………..….
като
разгледа докладваното от съдия
Янкова
гражданско дело №
884 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Д.Р.Я., ЕГН ********** ***, действащ чрез
пълномощник адв. С.Т. ***, със съдебен адрес:***, кантора № 17, по
предявен иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК против Община
Елхово, със седалище и адрес на управление: гр. Елхово, общ. Елхово, обл.
Ямбол, ул. „Търговска" № 13, БУЛСТАТ *********, представлявана от Кмета П
А К.
Ищецът
в исковата си молба и уточнението по нея твърди, че е собственик на недвижими
имоти, находящи се в строителните граници на с.Борисово, общ. Елхово, обл.
Ямбол. Сочи, че с Акт за установяване на задължение по декларация №
АУ000007/01.02.2019г., издаден от орган по приходите при Община Елхово, към
посочената дата са били установени непогасени от него данъчни задължения, в
качеството му на задължено лице, подало декларация за имотите на основание чл.14
от ЗМДТ за периода от 2009г. до 2018-та година
включително, включващи данък „недвижим имот" и такса „битови
отпадъци", и начислени лихви за забава върху главницата, всички възлизащи
общо на 471.86лв. АУЗД на Община Елхово е влязъл в сила от 19.02.2019г.
По
молба на ответната Община, срещу нето е
било образувано изпълнително дело
201912310400104 по описа на ДСИ при ЕРС за събиране по принудителен ред на
сумите, установени с Акт за установяване на задължение по декларация №
АУ000007/01.02.2019г., издаден от орган по приходите при Община Елхово. На
17.04.2019г. по изпълнително делото е получил покана за доброволно
изпълнение и по същото са били предприети и изпълнителни
действия и наложени обезпечителни мерки.
На
27.05.2019 год. ищецът е подал възражение
с вх. № 94-П-164 в Община Елхово, с което оспорил дължимостта на претендираните
от Общината суми, посочени в Акт за установяване на задължение по декларация №
АУ000007/01.02.2019г. От страна на Община Елхово, му било отговорно с писмо, че
възражението му за изтекла давност е неоснователно, тъй като не е подадено в
законоустановения срок и АУЗД е влязъл в сила, като още с неговото съставяне
давността е прекъсната.
Ищецът
сочи и че с вносна бележка от 04.07.2019г. е заплатил по банков път сумата
246.31лв., съставляваща задължения за данък „сгради" и такса „битови
отпадъци" по горното изпълнително дело за периода от 2014 до 2018г.
включително, както и таксите в изпълнителното производство, съответстващи на
погасената част от дълга. Задълженията за периода от 01.01.2009 г. до
31.12.2013 година включително, а именно
данък „недвижими имоти" и такса „битови отпадъци" в общ размер на
287.70лв. както и начислените върху тях лихви за забава, не е заплатил, тъй като счита, че вземането на ответната Община
за тях е погасено по давност към 01.01.2019г., и същите не са дължими към датата на съставяне
на акта и не подлежат на изпълнение. Позовава се на нормата на чл. 171, ал. 1
от ДОПК, според която публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Ищецът
счита, че от самия факт на образуване на изпълнителното производство срещу него
и изразеното становище на Община Елхово, в отговора на подаденото от него
възражение могат да бъдат направени категорични изводи, че е налице оспорване
от ответната страна на претендирано от него
право, а именно на правото му да се позове на юридическия факт на изтеклата
погасителна давност.
Иска
се съдът да се произнесе с решение, с което да бъде прието за установено по
отношение на Община Елхово, че сумата в общ размер на 287.70лв, съставляваща
данък върху недвижими имоти и такса „битови отпадъци" за периода от
01.01.2009г. до 31.12.2013 година включително и начислените върху тях лихви за
забава, установени с Акт за установяване на задължение по декларация №
АУ000007/01.02.2019г., издаден от орган по приходите при Община Елхово, не
подлежи на принудително изпълнение, тъй като задължението за плащане е погасено
поради изтичане на предвидената в закона давност.
В
срока по чл.131 ГПК ответната страна Община Елхово, с адрес на управление гр.
Елхово, ул."Търговска" №13, с ЕИК по Булстат №*********, чрез представляващия я П А К, в качеството му на
кмет на Община Елхово е депозирал отговор
на исковата молба в който е взел становище по предявения иск. Искът се
счита за допустим, но по същество
неоснователен.
Неоснователността
на исковата претенция ответникът аргументира с твърдения, че след неприемането на възражението за
погасяване на задължението на ищеца от Органа по приходите при Община Елхово и
извършеното плащане от ищеца по настоящото дело на 04.07.2019година по изп.
дело 104/2019г. на ДСИ при ЕРС последния е започнал частично да изпълнява
задължението си до размер на 246.31 лв., и с оглед разпоредбата на чл.76 ал.1 ЗЗД която визира, че при няколко еднакво
обременителни задължения, каквито са тези по АУЗД и образуваното въз основа на
него изпълнително дело той е погасил с плащането си най-старото такова, а
именно данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци за периода 01.01.09г.
до 31.12.2013г., поради което и исковата
претенция се явява неоснователна.
В
отговора на исковата молба се излага и че след завеждане на исковата молба на
основание чл.433 ал.1 т.2 ГПК изп.д. № 201912310400104 по описа на ДСИ при
PC-Елхово е било прекратено по искане на Община Елхово с Постановление от
14.02.2020г. на ДСИ при ЕРС, поради което към настоящия момент липсва изискуемо
вземане по Акт за установяване на задължение по декларация
№АУ000007/01.02.2019г. от Орган по приходите при Община Елхово, поради което
счита исковата претенция за неоснователна.
Иска
се исковата претенция като неоснователна да бъде отхвърлена. Претендира се и
претенцията на ищеца за заплащане на разноски по делото да не бъде уважавана.
В
съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от пълномощник, който
моли съда да уважи молбата на изложените основания и присъди в полза на ищеца направените от последния разноски в
производството. Представя писмена защита, в която излага доводи за
основателност на исковата претенция и списък
на разноските.
Ответникът Община Елхово, редовно призована не изпраща
представител в съдебно заседание.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Няма
спор между страните, че срещу ищеца е издаден Акт за установяване на задължение
по декларация № АУ000007/01.02.2019г. от страна на ответника Община Елхово, за
задължения за периода от 2009г. до 2018-та година
включително, формирани от данък „недвижим имот", такса „битови
отпадъци", и начислени лихви за забава върху главницата, всички възлизащи общо на 471.86лв.
Не
е спорно и обстоятелството, че въз основа на влезлия в сила Акт за установяване
на задължение по декларация № АУ000007/01.02.2019г., е образувано изпълнително дело 201912310400104
по описа на ДСИ при ЕРС за събиране по принудителен ред на сумите, установени с
Акта.
Не
е спорно и че ищецът е заплатил на 04.07.2019 г. сумата 246.31лв., съставляваща
задължения за данък „сгради" и такса „битови отпадъци" по горното
изпълнително дело, както и таксите в изпълнителното производство.
Видно
от приетия към доказателствата Акт за установяване на задължение по декларация
№ АУ000007/ 01.02.2019г., същият е издаден на посочената дата 01.02.2019 година
от старши експерт в Отдел МДТ при Община Елхово, въз основа на подадена
декларация по чл. 14 с вх. №–
2492/02.09.1998г. Актът обхваща задължения за недвижима собственост – два
жилищни имота в с.Борсово - имот пл.№6, представляващ земя 1560 кв.м. и имот пл. № № 132/ - земя 1500 кв.м. с къща 48 кв.м., собственост
на ищеца. С Акта са установени следните задължения - данък недвижими имоти за периода 2009г. – 2018г. в
общ размер 117.10лв. и такса битови отпадъци в общ размер 193,04 лв. или общо
310.14лв., посочени в таблица по години. Начислени са и лихви до 01.02.2019г.,
съответно 60,2 лв. върху първата сума и 101.70 лв. върху втората сума.
Съответно
видно от таблицата за периода 01.01.2009 г. до 31.12.2013 година данък недвижими имоти е в размер на
60,05 лв., лихвата върху тази сума е 46.02лв., а такса битови отпадъци за
периода 01.01.2009 г. до 31.12.2013 година е в размер на 102,60 лв., а лихвата
върху тази сума 79,03 лв. до датата на акта.
Актът
е връчен на ищеца на 04.02.2019г. по реда на ДОПК и е влязъл в сила на
01.02.2019г.
На
05.04.2019 г. Община Елхово е депозирала молба с вх. № 250/05.04.2019
година за образуване на изпълнително
производство пред ДСИ при СИС РС-Елхово с правно основание чл. 426, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ, за което е образувано изпълнително дело №
20192310400104.
Приобщено
към доказателствените материали е и изпълнително дело № 20192310400104 по описа
на ДСИ при СИС при РС – Елхово, с правно основание чл. 426 и сл. от ГПК във
вр. с чл. 4, ап. 2 от ЗМДТ. По делото са приложени Акт за установяване на
задължение по декларация № АУ000007/ 01.02.2019г., ведно с известие за доставяне на български
пощи, удостоверяващо връчването на Акта. По изпълнително дело е изпратена
Покана за доброволно изпълнение с изх. № 1579/09.04.2019г. до длъжника Д. Р.Я., за дължими суми, съгласно Акт за
установяване на задължение по декларация № АУ000007/ 01.02.2019г .
Държавен
съдебен изпълнител с разпореждане от 04.06.2019 година е наложил запор върху три пътни превозни средства на
длъжника по изпълнителното дело и ищеца в настоящото производство Д. Р.Я..
Последният е бил уведомен за наложения запор върху горните вещи със
съобщение, получено лично от него на 27.06.2019г.
С
разпореждане от 24.06.2019 година Държавния
съдебен изпълнител е наложил
запор върху трудовото възнаграждение на ищеца Я.. С последващо
разпореждане запорът върху трудовото
възнаграждение на ищеца е бил вдигнат. Последният е бил уведомен за наложения
запор върху трудовото му възнаграждение
със съобщение, получено лично от
него на 03.07.2019г.
По
делото не е спорно, че ищецът не е
платил задълженията си представляващи
данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 01.01.2009 г. до
31.12.2013 година, както и дължимите върху тях лихви.
На
08.07.2019 година ищецът е платил по изпълнителното дело сумата 246,31 лв., като за главница е разпределена сумата
130.83 лв., от които 48.56 лв. - ДНИ и 82.27лв. – ТБО. В платежния документ, с
който същите са заплатени изрично е посочено, че се плащат данък сгради и данък смет за периода от
2014г. до 2018 г. - 140.45 лв. и разноски по изпълнителното дело - 105.86лв.
На
12.02.2020 година пред ДСИ при СИС при РС – Елхово е депозирана молба вх. №
242/12.02.2020 година от адв.Ч - пълномощник на община Елхово с искане
изпълнителното производство по изп. дело № 20192310400104 да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК поради изпълнение на задължението и
погасяване по давност на задълженията за периода от 01.01.2009 година до 31.12.2013 година.
С
постановление от 14.02.2020 година ДСИ при
РС – Елхово на основание чл.433,
ал.1, т.2 от ГПК изпълнителното производство по изп.дело №
20192310400104 по описа на ДСИ при РС –
Елхово е прекратено, взискателят по изп. дело е получил препис от постановлението на 19.02.2020
година, а длъжникът по същото на 20.02.2020 година. Няма данни постановлението
да е обжалвано. Поради което съдът приема,
че същото е влязло в сила от 06.03.2020г.
Горната
фактическа обстановка е несъмнена и доказана. Съдът я прие за безспорно
установена въз основа на всички събрани
по делото доказателства, които са безпротиворечиви и взаимоно допълващи се и
като такива, съда ги кредитира изцяло.
Въз
основа на така приетото за установено съдът направи следните правни изводи:
Предявен
е отрицателно установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 във вр. чл.124
от ГПК за недължимост на суми по Акт за установяване на задължение по
декларация № АУ000007/ 01.02.2019г. за периода 01.01.2009 г. до 31.12.2013 година в общ размер 287.70 лв., от които главница 162,65 лв.,
включваща 60.05лв – данък недвижими имоти и 102,60лв. – такса битови отпадъци за процесния период,
и мораторна лихва - 123,05 лв., от които
46,02 лв. лихви начислени върху сумата
представляваща данък върху недвижими имот и 49,03 лв. лихви начислени върху сумата представляваща такса битови
отпадъци, поради изтичане на петгодишна
погасителна давност.
Предявеният
иск се преценя за допустим.
Съгласно
разпоредбата на чл.439, ал.1 от ГПК длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението.
Данъкът
върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци представляват публични
общински вземания съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК, по отношение на
които се прилагат разпоредбите на чл. 171 и чл. 173 ДОПК. Съгласно чл. 171, ал.
1 ДОПК те се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок (считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение), а чл. 171, ал. 2 ДОПК урежда т.нар. абсолютна
погасителна давност от 10 години. Давността не се прилага служебно, т.е.
изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на носителя на
субективното право на вземане не е достатъчно, за да се приложат последиците от
настъпилото погасяване на възможността за принудително реализиране на
публичното задължение. Необходимо е длъжникът да направи изрично волеизявление,
с което да се позове на изтеклата давност, включително като заяви искане за
отписване на задължението по чл. 173, ал. 1 ДОПК. Законът не съдържа легално
определение на понятието „отписване” на данъчно задължение. Поради това и
отчитайки общоприетото значение на думата „отписвам” в контекста на чл. 173,
ал. 1 ДОПК следва, че „отписване” значи заличаване или изключване от списъка на
активните задължения на задължението, по отношение на което е изтекла
погасителна давност и от длъжника е направено възражение за това. Съответно -
отписването на вземания по чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК може да бъде
извършено само от орган, който е част от структурата на общинската
администрация, защото задълженията са към общината. Компетентен да се произнесе
по искането е органът, който ръководи съответното производство. В производството
по установяване на данъчни задължения това е органът по приходите, съответно
горестоящият му административен орган (ръководителят на звеното за местни
приходи с оглед чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ във връзка с чл. 152, ал. 2 от ДОПК). В
производство по принудително изпълнение, провеждано по ДОПК компетентен да се
произнесе по искането по чл. 173, ал. 1 ДОПК е публичният изпълнител, съответно
горестоящият му административен орган - директорът на съответната териториална
данъчна дирекция с оглед чл. 4, ал. 1 ЗМДТ във връзка с чл. 266, ал.1 от ДОПК.
Съгласно
изричната разпоредба на чл. 4, ал. 2 ЗМДТ принудителното събиране на публични
общински вземания може да се извършва освен от публични изпълнителни по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, също така и от съдебни изпълнители по
реда на Гражданския процесуален кодекс. Законодателят е предоставил на органите
в общинската приходна администрация да преценяват реда, по който да бъде
извършвано принудителното събиране.
Реда
по ДОПК и реда по ГПК са коренно различни с произтичащите от това различия в
правомощията на публичния изпълнител и тези на съдебния (включително – частен)
изпълнител. Когато принудително събира публично общинско вземане, съдебният
изпълнител не прилага ДОПК и не разполага с правомощия да се произнесе по
възражението за давност, основано на чл. 171 ДОПК.
Не
се спори и от приетия, като писмено доказателство Акт за установяване на
задължение по декларация № АУ000007/01.02.2019г. издаден от Отдел
„Местни данъци и такси“ към Община Елхово са установени задължения за
данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци и лихви за периода от 2009
г. -2013 г. за декларирания от ищеца с декларация от 1998 г. негови собствени
имоти, находящи се в с.Борисово, община Елхово.
Видно от отразеното в акта общият размер на оспорените, като недължими
поради погасяването им по давност суми съответства на установените такива за
20009, 2010, 2011, 2012 и 2013г. с основание за плащане – данък върху
недвижимите имоти, такса битови отпадъци и обезщетение за забава.
Както
се посочи и по - горе съгласно чл. 162,
ал. 2, т. 1, 3 и 9 ДОПК вземанията за данък върху недвижимите имоти, за такса
битови отпадъци и за лихвите за просрочие са публични общински вземания.
Съгласно
чл.28, ал.1 от ЗМДТ, данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни
вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за
която е дължим, а съгласно чл.17, ал.1 от Наредба № 7 /05.03. 2003 год. за определяне и администрирането на местните
такси и цени на услуги на територията на община Елхово на Общински съвет Елхово, таксата за битови отпадъци се заплаща
на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината,
за която е дължима.
Давността
е период от време, определен от закона, с изтичането на който титулярът на едно
право губи предоставената от закона възможност да го осъществи.
Съгласно
чл. 171, ал. 1 ДОПК за процесните
публични вземания петгодишния давностен срок е започнал да тече считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Погасителната
давност по отношение на вземанията за данъци и такси за 2009 г. започва да
тече, считано от 01.01.2010 г. и е изтекла на 31.12.2015 г., за данъците и таксите дължими за 2010, 2011,
2012 и 2013 година, е започнала да тече съответно на 01.01.2011г., на
01.01.2012г., 01.01.2013г. и 01.01.2014г., и е изтекла както следва: на
31.12.2016 г. за данъците и таксите дължими за 2010г.; на 31.12.2016 г. за данъците и таксите дължими за 2011г.; на 31.12.2017 г. за данъците и таксите дължими за 2012 г.
и на 31.12.2018 г. за данъците и таксите
дължими за 2013 година.
По
отношение на вземанията за лихви, следва да бъде отбелязано, че съгласно чл.
171, ал. 3 ДОПК, лихвите за публичните вземания се погасяват по давност с
изтичането на сроковете за главното вземане по ал. 1 и 2, независимо от начина
на погасяване на главницата, поради което съдът намира, че същите не са
погасени по давност поради изложените по-горе съображения.
Действително
съгласно чл. 172, ал. 2 ДОПК давността
се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с
предприемането на действия по принудително изпълнение, като от прекъсването на
давността започва да тече нова давност. В случая обаче към датата на изготвяне
на акта за установяване на публичното вземане 01.02.2019г. от страна на
ответника Община Елхово, погасителната давност по отношение на данъците,
таксите и акцесорните вземания за лихви за процесния период е била изтекла,
поради и което не е налице основание за нейното прекъсване.
На
основание гореизложеното съдът счита за основателни и доказани предявените
искове за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника сумите,
начислени за данъци, такси и лихви за просрочие върху данъци и такси за 2009
г., 2010 г., 2011г., 2012г. и 2013 г.
Давността
погасява не самото материално право, а правото на страната да търси съдебна
защита за него. Предвид горното искът е
основателен и доказан и следва да бъде уважен. Давността представлява санкция
за бездействие на кредитора в определен срок, която в случая следва да бъде
приложена, защото взискателят не е предприел действия по събиране на вземането
си преди съставяне на Акта.
На
основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът
взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от
значение за спорното право. В тази връзка следва да се посочи и че към момента
на приключване на съдебното дирене изпълнителното производство е прекратено,
като е налице и извънсъдебно признание на ответника, обективирано в молба от
12.02.2020 година на пълномощник на ищеца,
че вземането на Община Елхово за
сумите предмет на настоящото производство, дължими за периода от 01.01.2009 година до 31.12.2013 година е
погасено по давност.
Предвид горното съдът приема, че ищецът не дължи
сумата от 287.70лв, съставляваща данък върху недвижими имоти и такса „битови
отпадъци" за периода от 01.01.2009г. до 31.12.2013 година включително и
начислените върху тях лихви за забава, установени с Акт за установяване на
задължение по декларация № АУ000007/01.02.2019г., издаден от орган по приходите
при Община Елхово, и посочените вземания не подлежат на принудително
изпълнение, тъй като задължението за плащане са погасени поради изтичане на
предвидената в закона давност.
С
оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски. По делото са
доказани направени от последния разноски в общ размер 350 лева, от които
триста лева за адвокатско възнаграждение и 50 лева за държавна такса.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Д.Р.Я., ЕГН **********
***, не дължи на Община Елхово, със седалище и адрес на
управление: гр. Елхово, общ. Елхово, обл. Ямбол, ул. „Търговска" № 13,
БУЛСТАТ *********, сумата от общо 287.70лв, съставляваща данък върху недвижими
имоти и такса „битови отпадъци" за периода от 01.01.2009г. до 31.12.2013
година включително и начислените върху тях лихви за забава, установени с Акт за
установяване на задължение по декларация № АУ000007/01.02.2019г., издаден от
орган по приходите при Община Елхово, и посочените вземания не подлежат на
принудително изпълнение, тъй като задължението за плащане е погасено поради
изтичане на предвидената в закона давност.
ОСЪЖДА Община Елхово, със седалище и
адрес на управление: гр. Елхово, общ. Елхово, обл. Ямбол, ул. „Търговска"
№ 13, БУЛСТАТ *********, да заплати на Д.Р.Я., ЕГН ********** *** сумата от общо 350лв.- разноски по делото,
включващи сумата от 50.00 лв.- платена държавна такса и сумата от 300 лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис
от решението да се връчи на страните.
Районен съдия: