Р Е Ш Е Н И Е
№261724
гр.Варна, 21.05.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVІ –
ти състав, в публично заседание проведено на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №12122 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбите на 405,
ал.1 от КЗ.
Ищецът К.П.Й. ЕГН **********, с адрес: ***; съдебен
адреса***, чрез адв. Й.А. от ВАК, претендира от съда
да постанови решение, с което да осъди ответника З. „А.“, ЕИК * със седалище ***,представлявано
от М. П. И. и Д. Н. М. , да заплати на ищеца след направено в съдебно заседание
увеличение на иска, сумата в размер от 186.71лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
задна броня, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по
договор № 0306X0413684 от 25.08.2019г., за „Каско"
на л.а. марка Тойота Ярис, с peг.
№ В * НВ, както и на законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.09.2020год. до
окончателното изплащане на сумата, както и претендира да му бъдат присъдени
направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск, навеждайки следните
фактически твърдения:
На 30.08.2019г. сключва Застраховка „Каско",
клауза „Пълно" на личния си автомобил марка Тойота Ярис,
с per. № В * НВ с ответника З. „А." със срок на
действие от 03.09.2019г. до 02.09.2020г. Автомобилът е застрахован за 4 500 лева, като
застрахователната премия, която трябва да заплати, съгласно застрахователна
полица № 0306X0503491, възлиза на 359.55 лева. Премията е заплатена еднократно на
30.08.2019г. при сключване на застраховката.
Автомобилът е паркиран на ул.„27-ми
юли" в гр. Варна. На 25.08.2019г., отивайки към автомобила си, ищецът установява, че задната броня е охлузена от
лявата страна. На 26.08.2019г. уведомява застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, като същият извършва оглед на автомобила, изготвя
снимков материал и съставя Опис - заключение по претенция №
13019030106608/26.08.2019г. В описа, като увредени детайли са описани: задна
броня.
Като застрахователно обезщетение
получава сумата в размер на 80.00 лв. Размера на сумата много го изненадва,
т.к. сумата е много малка и не може да покрие щетите.
В тази връзка извършва проучване
в няколко сервиза колко ще му струва ремонта на автомобила. От така направеното
проучване установява, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в
размер на 294.92 лв.
От необходимата сума за ремонт в
размер на 294.92 лв., следва да се приспадне сумата, изплатена като обезщетение
в размер на 80.00 лв., или сумата, която следва да му заплати ответникът е в
размер на 214.92 лв.
Съгласно разпоредбите на чл.386,
ал.2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен
да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Полученото обезщетение
не покрива изцяло претърпените от ищеца вреди, поради което за него се явява правен интерес от завеждане на
настоящия иск.
Желае обезщетението да бъде
изплатено чрез пощенски запис.
В срока
по чл.131 от ГПК, ответникът депозира
отговор на исковата молба.
Оспорва изцяло предявения иск от К.П.Й. срещу З.
„А." АД, като счита същия за неоснователен.
Ищецът К.П.Й. е сключил
застраховка „Каско на МПС" за лек автомобил
марка „Тойота", модел „Ярис" с per. № В * НВ със З. „А." АД, със срок на действие от
03.09.2019г. до 02.09.2020г. - полица № 0306X0503491. Премията е заплатена
еднократно при сключване на застраховката.
На 26.08.2019г. ищецът е подал
уведомление-декларация за щета и в З. „А." АД е образувана преписка по
щета № 13019030106608. Декларира, че е открил увредения автомобил на 25.08.2019
година, паркиран в гр. Варна, ул. „27-ми юли" около 10:00часа. На
26.08.2019г. е извършен оглед на автомобила, изготвен е опис на щетите по
претенцията. Констатирана е повреда на задна броня на лекия автомобил.
В процеса на обработка на щетата
е изготвена калкулация за ремонт на уврежданията на процесния
автомобил и на 27.09.2019г. с преводно нареждане № П18007289/27.09.2019г. е
изплатено обезщетение в размер на 119.46 лв. по банковата сметка на ищеца.
Оспорва предявения иск по размер.
Счита, че същият е предявен в
завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди.
Твърди, че настъпилите вреди на
лек автомобил марка „Тойота", модел „Ярис"
с per. № В * НВ са на значително по-ниска стойност от
претендираните.
Съгласно разпоредбата на чл. 386,
ал.2 от Кодекса за застраховането „при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието".
Претендираната от ищеца сума не е съобразена
със средните пазарни цени за отстраняване на настъпилите вреди, действащи към
датата на настъпване на събитието. Процесният
автомобил е в експлоатация над 11 години и съответно не е необходимо да бъде
ремонтиран в официален сервиз. За средна часова ставка следва да се приема тази
на неоторизираните сервизи и същата трябва да е съобразена с класа на
автомобила и срока му на експлоатация.
В деня на регистриране на
претенцията по щета № 13019030106608 е регистрирана от ищеца и щета №
13019030106609. Становището на експертите е, че константни операции и
материали, необходими за боядисване на процесния лек
автомобил - като тониране и ускорено сушене се полагат еднократно в процеса на на ремонта и не следва да бъдат дублирани.
Във връзка с изложеното, твърди
че искът е предявен в неоправдано завишен размер.
Оспорва изцяло иска за присъждане
на лихви като неоснователен.
Искът за лихва е акцесорен и неоснователността на основния иск води до
неоснователност на иска за лихви.
В условията на евентуалност,
счита, че искът за лихва е погасен по давност.
Оспорва размера на адвокатското възнаграждение
за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случай че такова се
претендира по делото и същото е в размер, по - висок от минималния такъв,
определен по реда на Наредба № 1/ 2004 г. на ВАС.
В съдебно заседание ищецът
поддържа иска. В хода по същество на делото ищецът, чрез проц.представител
моли за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.Ответникът
в писмена форма възразява срещу размера на иска. По съществото на спора моли
съда да отхвърли иска.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно
между страните , че същите са обвързани от застрахователен договор – „Каско на МПС“ . Това обстоятелство се установява и от
приетата по делото застрахователна полица №0306Х0413684. Застрахователния
договор по посочената полица е сключен на 30.08.2018год. и е за срок от
03.09.2018год. до 02.09.2019год. , а не както се сочи от ищеца, че е сключен на
30.08.2019год. и покрива срока от 03.09.2019год.
до 02.09.2020год.
Не е спорно
между страните, че застрахователната премия е платена.
С уведомление
–декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“,
застрахователят е уведомен за процесното
застрахователно събитие .
След като е
уведомен застрахователя образува
претенция на щетите №13019030106608 и съставя опис , въз основа на който
образува претенция по щета № 1301903010106608. По ката образуваната претенция е
определена сумата от 119.46лв. за обезщетяване, ведно от доклада по
щетата,който е приет на л.32 от делото.
За процесната щета и щета № 13019030106609 на ищеца е
заплат4ена сумата от 199.16лв., видно от
преводно нареждане, прието на л.33 от делото.
От заключението
на назначената и приета от съда САТЕ се установява следното:
На 25.08.2019 г.
Участник I с лек автомобил „Тойота Ярис", с per. N: *, е паркирал своя автомобил в гр. Варна, ул.
„27-ми юли". По -късно, отивайки до автомобила, е установил увреждане по
задна броня от неизвестен извършител. За събитието е уведомен застрахователя и
след оглед от негов представител е съставен Опис на щетите по претенция
N:13019030106608.
Като съпоставим
уврежданията на лек автомобил „Тойота Ярис", с per. N: * (описани от застрахователя в задната част на
автомобила и видими на предоставения снимков материал), експертизата счита, че
реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е
следния - пряк контакт между превозното средство и твърд предмет движещ се в
близост до процесния автомобил.
Експертизата приема уврежданията, установени
при оглед от представител на застрахователя, описани в Опис на щетите по
претенция N:13019030106608, видими на предоставения снимков материал, а именно:
Броня задна.
Общата стойност
на щетите на автомобила - броня задна, поотделно и като обща сума, като се
определи стойността на ремонта по средни пазарни цени, като при определяне на
средната пазарна цена на труда се използва цената предлагана в сервизи,
отговарящи на съвременните изисквания за качество, а именно да притежават
европейски сертификат за качество ISO 9001:2008, както и сервизи не притежаващи
европейски сертификат за качество ISO 9001:2008, е в размер на 306.17 лв.
Уврежданията, който са установени по
автомобила при извършения оглед от представител на застрахователя и видими на
предоставения снимков материал, са вследствие на съприкосновение с твърд
предмет, при движението му в близост до автомобила. При съпоставяне на
механизма на произшествието и установените увреждания става ясно, че е налице
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
настъпилите вреди за лек автомобил „Тойота Ярис",
с per. N: * и е възможно същите да са причинени по
степен и вид от настъпилото ПТП.
Общият размер на
застрахователното обезщетение за ремонтиране на увредения лек автомобил марка
„Тойота", модел „Ярис" с per. N:* НВ, - броня задна, изчислено по средно-пазарни
цени на база оферти от различни търговци към датата на процесното
ПТП, е в размер на 306.17 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
изводи:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява,
че по време на застрахователното
покритие със застрахователен договор №№ 0306X0413684 от 30.08.2018год. застрахованото
МПС е претърпяло застрахователно събитие за което е образувана щета, по която на
ищеца е изплатена сумата от 119.46лв.
Спорният между страните въпрос е относно размера
на вредите.
Съобразно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ,
за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и др., без прилагане
на обезценка. Съдебната практика е категорична, че
при съдебно предявена претенция за заплащане на обезщетение, последното се
определя по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се проверява дали не се надхвърлят
минималните размери по Методиката към Наредба № 2/2006 г. Тази практика е
приложима и при сега действащия КЗ, предвид липсата на съществени различия в
уредбата на имущественото застраховане с отменения КЗ. Действителната стойност
на вредата е съизмерима със средните пазарни цени. Съгласно заключението на САТЕ,сумата необходима за
възстановяване на констатираните щети е в размер от 306.17лв.От посочената сума
в размер на 306.17лв., следва да бъде приспаднато изплатеното от застрахователя
обезщетение по експертна оценка в размер на 119.46 лв. или остават дължими 186.71лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е
установил при условията на пълно и главно доказване предпоставки за ангажиране
на отговорността на застрахователя по имуществената застраховка по чл. 405, ал.
1 КЗ, като предявеният иск следва да бъде уважен в претендирания
размер от 186.71лв. представляващ
остатък от дължимо застрахователно обезщетение, определено по действителната
стойност на вредата към момента на настъпването й, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба –28.09.2020год.до окончателното
изплащане на задължението.
Доводите на ответника за погасяване на иска по
давност са голословни и с оглед установеното фактическа обстановка напълно
неоснователни.
Предвид изхода на спора, на основание чл.78,ал.1
от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер , съобразно представен
по делото списък. Същите възлизат в размер от
510лв. и се изразяват в следното
50лв. държавна такса, 100лв. депозит за ВЛ и 360лв. адвокатско възнаграждение с
ДДС. Възраженията на ответника за прекомерност на адв.възнаграждение
са неоснователни, тъй като адв.възнаграждение е
съобразено с минималния размер, съгласно Наредбата № 1/ 2004 г. на за минималните размери на адв.възнаграждения.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „А.“, ЕИК * със седалище ***,представлявано от М. П. И.
и Д. Н. М. ДА ЗАПЛАТИ на К.П.Й. ЕГН **********, с адрес: ***; съдебен адреса***,
чрез адв. Й.А. от ВАК, сумата в размер от
186.71лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на задна броня, причинени в резултат на настъпило застрахователно
събитие на 25.08.2019год. по договор № 0306X0413684 от 30.08.2018г., за „Каско" на л.а. марка Тойота Ярис,
с peг. № В * НВ, както и на законната лихва от датата
на подаване на исковата молба –
28.09.2020год. до окончателното изплащане на сумата, както и претендира да му
бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски
хонорар, на осн.
чл.405,ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА З. „А.“, ЕИК * със седалище ***,представлявано
от М. П. И. и Д. Н. М. ДА ЗАПЛАТИ на К.П.Й. ЕГН **********, с адрес: ***;
съдебен адреса***, чрез адв. Й.А. от ВАК, сумата в
размер от 510лв., представляваща сторени
разноски, които се изразяват в следното : 50лв. държавна такса, 100лв. депозит
за ВЛ и 360лв. адвокатско възнаграждение с ДДС, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Варненски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.Христова/