РЕШЕНИЕ
№
98
23.01.2020г.
гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд
На четиринадесети януари
В публично заседание в състав:
V-ти
наказателен състав
през две хиляди и двадесета
година
Председател:
Мая Стефанова
Секретар: Райна Жекова
като разгледа докладваното от
съдия Стефанова НАХД № 5493 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „Е. Е. Т."
ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.Б., чрез
представляващия - Г. С. С., с ЕГН **********, против Наказателно постановление
№470975-F494348/16.10.2019 г., издадено от
Началник Отдел „Оперативни дейности - Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание
чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. чл. 185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 41, ал.1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.
С жалбата се иска отмяна на
обжалваното наказателно постановление, поради законодателна промяна и приемането
на по-благоприятен закон, а именно отмяна на задължението на търговци
използващи ЕКАФП, а само такива, които изпълват ЕСФП. Предлага на съда да приложи
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява. Не се представлява.
Административнонаказващият
орган се представлява от пълномощник - юрисконсулт Т., която оспорва жалбата.
Посочва, че нарушението е доказано по безспорен начин, поради което и пледира
за потвърждаването му изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от л.7, НП е връчено
на представляващия дружеството на 05.11.2019 г., а жалбата е изпратена до
наказващия орган на 12.11.2019 г. /л. 3 от делото). Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по изложените в нея доводи.
На 13.06.2019 г., в 11.15 часа свидетелят С.Г. - инспектор
по приходите в НАП, извършила проверка по спазване на данъчното законодателство
в търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ЗР на ЗДДС - офис за плащане на
сметки, находящ се в гр.Б., ж.к."И." до РУМ В., стопанисван от
дружеството-жалбоподател. По време на проверката свидетелката констатирала, че
в обекта има въведено в експлоатация и свързано дистанционно с НАП фискално
устройство „Daysi Perfect S-KL" с ИН на ФУ № DY351588. Свидетелката Г. проверила Книгата за финансови отчети в обекта, като
констатирала, че месечният отчет за месец февруари на 2019 г. не е принтиран и
залепен в книгата в 7-дневния срок след изтичането на месеца. Съкратеният отчет
на фискалната памет от ФУ в обекта бил отпечатан след нормативно определения
срок на 20.06.2019г. За констатациите на място бил съставен констативен
протокол серия АА с № 0342458/13.06.2019 г., като представител на дружеството
бил поканен да се яви в ТД на НАП - Бургас.
На 24.06.2019 г. в ТД на НАП-Бургас
се явил управителят на дружеството, който представил редица документи, в това
число и месечния отчет за месец февруари на 2019 г., от който било видно, че е
разпечатан на 20.06.2019 г., а не в законоустановения седемдневен срок след
изтичане на съответния месец. На база тези факти свидетелката Г. преценила, че
дружеството е извършило нарушение на данъчното законодателство, поради което и
в присъствие на управителя С. съставила АУАН № F494348/24.06.2019 г., квалифицирайки извършеното
като нарушение по чл. 41, ал.1 от Наредбата, вр. с чл. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
След съставяне на акта препис от същия бил връчен на управителя, който го
подписал и получил копие от него без да направи възражения. В законоустановения
срок възражения също не били депозирани.
Въз основа на АУАН на 16.10.2019г. било издадено и
атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в
акта. Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават
разпоредбите на чл. 41, ал.1 от Наредбата, вр. с чл. чл.118, ал.4 от ЗДДС,
поради което и на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя имуществена санкция размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се.
По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение
така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от
страните. При така установените факти съдът прави следните прави изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица
в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От
тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя,
нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг.
чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон.
В тази връзка съдът счита, че наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено
за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед №
ЗЦУ-ОПР -17/17.05.2018 г.(лист 33-35 от делото). Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това, съдът счита че
са налице основания за отмяна на санкционния акт, поради противоречие с
материалния закон, във връзка с настъпили законови промени, след съставяне на
НП, но преди същото да влезе в сила.
Според чл. 41, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. (в редакцията на този текст към 02.12.2018 г. и
10.05.2019 г.) - в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година лицето
по чл. 3 отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на всяко устройство в
обекта за съответния период.
От фактическа страна по делото безспорно се установи,
че в обект, стопанисван от жалбоподателя, в който се осъществява дейност по
продажба на стоки и в който е монтирано фискално устройство, не е отпечатан и
трайно прикрепен към касовата книга отчет от ФУ за извършените продажби за
месец 08.2018г., като отговорността е на субекта, стопанисващ обекта, т.е. на
самото дружество. Казано по друг начин - както към датата на проверката, така и
към датата на издаване на НП, поведението на дружеството-жалбоподател обективно
е покривало признаците на нарушение по чл. 41, ал. 1 от Наредбата.
Следва да се обърне внимание обаче, че считано от
02.07.2019 г. разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Наредбата е променена с ДВ, бр.
52 от 2019 г. Според новата уредба в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец
и година единствено лицето по чл. 3, използващо ЕСФП, отпечатва съкратен отчет
на фискалната памет от всяка ЕСФП в обекта за съответния период. Т.е.
изискването за отпечатване на съкратен месечен отчет е останало само за лица,
използващи ЕСФП. В чл.2 ал. 2 от Наредбата са предвидени видовете фискални
устройства - 1. електронни касови апарати с фискална памет (ЕКАФП); 2. фискални
принтери (ФПр); 3.електронни системи с фискална памет (ЕСФП) за отчитане
оборотите от продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход,
които са одобрени по смисъла на Закона за измерванията или са с оценено
съответствие по смисъла на Закона за техническите изисквания към продуктите; 4.
фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване (ФУВАС).
Проверяващите са констатирали, че в стопанисвания от жалбоподателя обект е
въведено първото от тези устройства - касов апарат с фискална памет (ЕКАФП).
Към момента задължението за отпечатване на месечни отчети е останало само за
лицата, използващи ЕСФП, като същото е отпаднало за обектите, в които са
инсталирани ЕКАФП, поради което и към настоящия момент поведението на
дружеството е несъставомерно.
В чл. 3 ал. 1 от ЗАНН е
предвидено, че за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт,
който е бил в сила по време на извършването му. От това правило е въведено
изключение в чл.З ал. 2 от ЗАНН - ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от
тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Настоящият случай е точно такъв,
тъй като преди влизане в сила на НП е последвала промяна в чл. 41, ал. 1 от
Наредбата, с която е отпаднало задължението на наказаното лице да отпечатва
съкратени месечни отчети.
Към настоящият момент
наказателното постановление не е влязло в законна сила, извършеното деяние не
осъществява състав на административно нарушение съгласно действащата нормативна
уредба, поради което са налице предпоставките за приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че с настъпилата
законодателна промяна е отпаднала административнонаказателната отговорност за
дружеството-жалбоподател, поради което наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Така мотивиран, на основание
чл.63, ал.1, предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти
наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 470975-F494348/16.10.2019 г., издадено
от Началник Отдел „Оперативни дейности -Бургас в ЦУ на НАП, с което на „Е. Е. Т.”
ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.Б., чрез представляващия
- Г. С. С., с ЕГН **********, на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. чл.
185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за
нарушение на чл. 41, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ (Наредбата),
вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.
|
|