РЕШЕНИЕ
№ 9719
гр. София, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110160905 по описа за 2022 година
намери следното:
Подадена е искова молба от Ю Б АД срещу З. Г. Т. с искане за
признаване на установено с искане да бъде установено, че дължи на
дружеството следните суми: 12 535,46 лв., представляваща предоставена сума
по договор за потребителски кредит № FL907708 от 17.04.2018 г., ведно със
законна лихва за периода от 13.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
428,02 лв., представляваща договорна лихва за периода от 17.02.2022 г. до
08.05.2022 г., сумата 476,01 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 17.02.2022 г. до 03.07.2022 г., сумата 51,50 лв.,
представляваща такса за периода от 18.01.2022 г. до 03.07.2022 г., сумата
24,00 лв., представляваща разноски за връчване на уведомление за обявяване
на предсрочна изискуемост за периода от 18.01.2022 г. до 03.07.2022 г. В
исковата молба се твърди, че ответникът, в качеството си на
кредитополучател, е сключил договор за потребителски кредит № FL907708
от 17.04.2018 г., по силата на който ищецът в качеството на кредитодател му е
предоставил сумата в размер на 22100 лв. за текущи нужди, срещу което
кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатия кредит заедно с
дължимите лихви в сроковете и условията, уговорени в договор. Поддържа,
че длъжникът е погасил част от главницата и е изпаднал в забава за
останалата част от главницата в размер на 12535,46 лв. Поддържа, че от
17.01.2022 г. ответникът преустановил погасяването на дължимите вноски,
като с оглед липсата на плащане и по втората погасителна вноска с падеж на
17.02.2022 г. банката упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Ответницата в срока по чл. 131 ГПК е подала писмен отговор.
Взима становище за неоснователност на исковете. Счита, че искът за
договорна лихва бил завишен, тъй като недопустимо се начислявали лихви
върху лихви, доколкото ответницата е физическо лица. Твърди, че не е
1
налице твърдяното от ищеца неизпълнение изразяващо се в неплащане на
месечни вноски, поради което и не са били налице предпоставките за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Моли съда да отхвърли
исковете като неоснователни. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание страните – редовно призовани – изпращат
представители, чрез които поддържат исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: между страните не се
спори,че ответникът е подписал договора за банков кредит при твърдените в
исковата молба условия, по силата на който е получил от „Юробанк
България“ АД сумата от 22100 лева. Съгласно чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от
договора, кредитът се погасява на анюитетни месечни вноски, дължими до
17-то число на месеца, а съгласно чл. 14 от договора, при непогасяване в
уговорения срок на една или повече вноски, ищецът има право да обяви
кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем. С уведомление, от
29.04.2022 г., изпратено на ответницата чрез ЧСИ Стоян Якимов, ищецът я е
уведомил, че поради трайно неизпълнение на договора, обявява същия за
предсрочно изискуем. Уведомлението е получено лично от ответницата на
08.05.2022 г. (л. 34 и л. 35 от делото). За изпращане на уведомлението ищецът
е заплатил на ЧСИ Якимов сумата от 24 лева (л. 36 от делото).
По делото е прието и неоспорено от страните заключение на извършена
съдебно-счетоводна експертиза. Установява, че към 08.05.2022 г. непогасени
по кредита са били вноски от 45-та до 48-ма включително, в общ размер от
848,23 лева. Размерът на останалата главница възлиза на 11687,23 лева. Също
така не са погасени 428,02 лева – възнаградителна лихва, 476,01 – мораторна
лихва, 51,50 лева – неиздължени такси и 24 лева – разходи. Посочено е, че са
направени три вноски, от по 420 лева, с които са били погасени
застрахователна премия, просрочени лихви и частично главница по 45-та
вноска.
От предоставена от ЧСИ Стоян Якимов справка (л. 112 от делото) се
установява, че след образуване на изпълнително дело № 20228440401617 от
ответницата са принудително събрани общо 3460,69 лева, от които за
взискатели са разпределени 3140,53 лева. Единствен взискател по това дело е
ищеца.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи: съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК с договора за потребителски кредит
кредиторът се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, а потребителя се задължава да върне този заем, при условия,
посочени в самия договор. В случая по делото е безспорен факта на
сключване на договора, както и на получаване от страна на ответницата на
главницата по него – сумата от 22100 лева. В хода на производството беше
установено, че след сключване на договора, ищецът е изготвил нов
погасителен план, който не е бил подписан от ответницата. Тъй като обаче с
този погасителен план лихвеният процент по кредита е бил намален,
респективно е била намалена крайната сума на всяка анюитетна вноска, съдът
намира, че този нов план е икономически по-изгоден за ответницата и следва
да намери приложение, въпреки че по делото не са налице доказателства той
да е бил известен. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че ответницата не е погасила изцяло поне три погасителни вноски
– с номера 46, 47 и 48. Поради това и на основание чл. 14 от договора, съдът
2
счита, че ищецът е имал правото да обяви договора за предсрочно изискуем.
Това е станало ясно на ответницата, видно от приложеното уведомление,
което е било редовно връчено. Предсрочната изискуемост е редовно
настъпила и ответницата следва да заплати пълният размер на непогасената
част от кредита, която се установява от експертизата на 12535,46 лева. От
предоставената от ЧСИ Якимов информация се установява, че след
образуване на изпълнителното дело на основание издадената заповед за
незабавно изпълнение, от ответницата са заплатени на ищеца общо 3140,53
лева. Поради това задължението за главница е все още изискуемо за сумата от
9394,93 лева. Съгласно приетата експертиза, изискуеми също така са и
вземанията за възнаградителна и мораторна лихви, както и таксите по
кредита. Искът за главница е частично основателен и следва да бъде уважен
съответно, а исковете за лихви и такси са изцяло основателни.
По отношение на разноските, съдът намира, че въпреки частичното
отхвърляне на иска за главница, те следва да се възложат изцяло на
ответницата. Налице е постоянна задължителна съдебна практика на ВКС,
обективирана в определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - опр.
№ 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. №
300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение
№ 595 от 22.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК и
цитираните в последното актове, приемаща, че, когато ответникът е дал повод
за завеждане на делото и в хода на производството е направено оттегляне или
отказ от иска, обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от
ищеца, а възникнали в резултат действия на ответника, извършени след
подаване на исковата молба и водещи до отпадане необходимостта от съдебна
защита на заявеното като спорно право, например извършено плащане на
претендираната сума, ищецът има право на направените разноски.
Настоящият случай е точно такъв. Направените от ответницата плащания са
направени в рамките на образуваното изпълнително дело, т.е. след
входирането на исковата молба по настоящото дело. Когато причината за
завеждането на делото се намира в извънпроцесуалното поведение на
ответника и пак поради негово процесуално или извънпроцесуално поведение
последващо се стигне до прекратяване на производството, или в случая, до
частично отхвърляне на иск поради отпадане на правния интерес от
продължаването му, той следва да понесе отговорността за разноските. От
ищеца са заплатени 270,30 лева – държавна такса в заповедното
производство, 270,30 лева – държавна такса в настоящото производство, 260
лева – депозит за експертиза, 801,45 лева – адвокатско възнаграждение в
заповедното производство и 1122,54 лева – адвокатско възнаграждение в
исковото производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че З. Г. Т., ЕГН: ********** и
служебен адрес дължи на Ю Б АД, ЕИК със седалище сумата от 9394,93
лева – главница, представляваща предоставена сума по сключен между
страните договор за потребителски кредит № FL907708 от 17.04.2018 г.,
обявен за предсрочно изискуем на 08.05.2022 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 13.07.2022 г. до окончателното изплащане на
3
вземането като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за разликата над тази сума
до пълния предявен размер от 12535,46 лева като погасен чрез плащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че З. Г. Т., ЕГН: ********** дължи на
Ю Б АД, ЕИКсумата от 428,02 лева – възнаградителна лихва за периода от
17.02.2022 г. до 08.05.2022 г. по сключен между страните договор за
потребителски кредит № FL907708 от 17.04.2018 г., обявен за предсрочно
изискуем на 08.05.2022 г. за периода от 17.02.2022 г. до 08.05.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че З. Г. Т., ЕГН: ********** дължи на
Ю Б АД, ЕИКсумата от 476,01 лева – мораторна лихва върху главницата за
периода от 17.02.2022 г. до 03.07.2022 г. по сключен между страните договор
за потребителски кредит № FL907708 от 17.04.2018 г., обявен за предсрочно
изискуем на 08.05.2022 г. за периода от 17.02.2022 г. до 08.05.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че З. Г. Т., ЕГН: ********** дължи на
Ю Б АД, ЕИК сумата от 51,50 лева – неиздължени такси за обслужване на
разплащателна сметка и за ограничаване на негативните последици от
просрочие на кредита за периода от 18.01.2022 г. до 03.07.2022 г., по сключен
между страните договор за потребителски кредит № FL907708 от 17.04.2018
г., обявен за предсрочно изискуем на 08.05.2022 г. за периода от 17.02.2022 г.
до 08.05.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
13.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че З. Г. Т., ЕГН: ********** дължи на
Ю Б АД, ЕИК сумата от 24 лева – такса за връчване на уведомление на
предсрочната изискуемост на сключен между страните договор за
потребителски кредит № FL907708 от 17.04.2018 г., обявен за предсрочно
изискуем на 08.05.2022 г. за периода от 18.01.2022 г. до 03.07.2022 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 13.07.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА З. Г. Т., ЕГН: ********** да заплати на Ю Б АД, ЕИК на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумите: 270,30 лева – държавна такса в
заповедното производство, 270,30 лева – държавна такса в настоящото
производство, 260 лева – депозит за експертиза, 801,45 лева – адвокатско
възнаграждение в заповедното производство и 1122,54 лева – адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по
реда на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4