М О Т И В И
към присъда № 125 от 01.10.2019 година
по н.о.х.дело № 1432
на Старозагорския районен съд
по описа за 2019 година
Обвинението против подсъдимия Е.И.Д., ЕГН **********,
е в това, че на
07.06.2018 год. в
гр.Стара Загора съзнателно ползвал пред органите на Сектор „Пътна полиция” при
ОД на МВР гр.Стара
Загора неистински официален документ – свидетелство за завършено средно
специално образование, серия ..., бланков № ...,
рег.№ ...от 25.06.1995 год., на който е придаден вид, че е издаден от
Техникум по механотехника „Васил Левски” гр.Кърджали, като от него
за самото му съставяне не може да се търси наказателна
отговорност – престъпление по чл.316 във връзка с чл.308, ал.2 във
връзка с ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението
и пледира подсъдимия да бъде признат за виновен,
като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” при
условията на чл.54 от НК, без да сочи конкретен размер на наказанието и да
взема отношение относно начина на изтърпяването му.
Защитникът адв.В.В. не оспорват фактите на обвинението – използването на инкриминирания документ от подзащитния му, но счита, че извършеното от последния престъпно деяние
представлява маловажен случай, поради което пледира престъплението, за което
подзащитният му е предаден на съд, да бъде преквалифицирано по чл.316 във
връзка с чл.308, ал.4, т.2 във връзка с ал.2 във връзка с ал.1 от НК, като на
основание чл.78а, ал.1 от НК същият бъде освободен от наказателна отговорност
за извършеното от него престъпление и му бъде наложено административно
наказание „глоба“, без да сочи конкретен размер.
Подсъдимия Е.И.Д. признава фактите на обвинението – че е използвал инкриминирания документ, изразява съжаление за извършеното и
поддържа изцяло пледоарията на защитника си.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намери за
установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Е.И.Д. е с основно образование и не е осъждан (бил е
реабилитиран по право за единственото му до момента осъждане по смисъла на НК).
Същият е правоспособен водач на МПС (моторно превозно средство) от 2003 год. с
категории М, В, С и Ткт, а от 2013 год. с категории АМ, В1, В, С1, С, ВЕ, С1Е,
СЕ и Ткт.
С измененията в ЗДвП (Закон за движението по пътищата), обнародвани в ДВ,
бр.77/2017 год., в сила от 26.09.2017 год., било въведено изискване свидетелство за управление на МПС да се издава на
лице, завършило Х клас – чл.151, ал.2. Тъй
като подсъдимият имал само основно образование, а искал да придобие
правоспособност за управление на МПС от категории А1, А2 и А, каквато нямал, се
сдобил с диплома за средно образувание от неустановено в хода на разследването
лице, което срещу сумата от 200 лева му предоставило диплома за
завършено средно специално образование, серия ...,
бланков № ..., рег.№ ...от 25.06.1995 год.,
на която бил придаден
вид, че е издадена
на негово име (на подсъдимия) от Техникум по
механотехника „Васил Левски” гр.Кърджали, в което училище той
(подсъдимият) никога не бил учил.
На 07.06.2018 год. подсъдимият лично подал заявление вх.№ 12500 от 07.06.2018
год. в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.Стара Загора за издаване на
СУМПС (свидетелство за управление на МПС), ведно с необходимия набор от документи,
сред които и дипломата за завършено средно специално образование, която бил
закупил от неустановеното в хода на разследването лице. Заявлението му с
документите били приети от св.С.Б.Д. – системен оператор в Сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР гр.Стара Загора, която върнала на подсъдимия представената
от него диплома за завършено средно специално образование, след като й
направила копие и същото било заверено от подсъдимия като вярно с оригинала.
В резултат на подаденото заявление с приложения към него необходим набор от
документи, сред които и дипломата за завършено средно специално образование, на
подсъдимия било издадено ново СУМПС с валидност до 08.06.2023 год. за
категориите АМ, А1, А2, А, В1, В, С1, С, ВЕ, С1Е, СЕ и Ткт , т.е. удостоверяващо
правоспособност и за категории А1, А2 и А, каквато до момента той нямал и
каквато към този момент не би могъл да придобие, тъй като не притежавал
изискуемия от действащата нормативна уредба образователен ценз.
Представената от подсъдимия диплома за завършено средно специално
образование при подаване на заявлението, която му била върната, след като било
изготвено копие на същата и то било заверено от него, била доброволно предадена
от подсъдимия на разследващия орган с протокол от 22.10.2018 год.
Според заключението на съдебно-почерковата експертиза № 199 от 27.03.2019 год.
подписите, положени срещу реквизита „Директор” (отпред и отзад) и над реквизита
„подпис“ в свидетелството (дипломата) за завършено средно специално образование,
серия
..., бланков № ..., рег.№ ...от 25.06.1995 год.,
издадено
на името на подсъдимия от Техникум по
механотехника „Васил Левски” гр.Кърджали, не са изпълнени от св.Д.П.З.
– директор на Техникума по механотехника и автотранспорт „Васил Левски”
гр.Кърджали към датата, посочена като дата на издаване на инкриминирания
документ. В този смисъл са и показанията на св.З..
Според заключението на съдебно-техническата експертиза на документи № 649
от 21.12.2018 год. – т.9.3, печатите, положени върху свидетелството (дипломата)
за завършено средно специално образование, серия ..., бланков № ...,
рег.№ ...от 25.06.1995 гад., издадено на името на подсъдимия от Техникум по механотехника „Васил Левски”
гр.Кърджали, не са изпълнени от матрицата, с която е бил изпълнен
сравнителният материал, предоставен от споменатото училище (заверено копие от
отпечатък от гербовия печат, с който са подпечатвани дипломите за завършено
средно образование през 1996 год.).
Видно от приложената на л.32 от досъдебното производство справка, от
Техникума по механотехника „Васил Левски” гр.Кърджали не са издавали диплома на
подсъдимия.
Съгласно
чл.93, т.5 от НК официален документ е този, който е
издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му.
Точка 6 на чл.93 от НК определя неистинския документ като такъв, на който е
придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не
на това, което действително го е съставило. Следователно с оглед на гореизложеното на 07.06.2018 год.
подсъдимият се е ползвал от неистински
официален документ –
представената пред органите на Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР гр.Стара
Загора диплома за завършено средно специално образование,
серия ..., бланков № ..., рег.№ ...от 25.06.1995 год.,
не е била издадена от посочения в нея издател – Техникум
по механотехника „Васил Левски” гр.Кърджали, респективно – подписана
от директора на упоменатото училище.
Инкриминираният
документ е български и удостоверява
завършена образователна степен (средно образование) предвид разпоредбата
на чл.24 от Закона за народната просвета (ЗНП), действащ към датата, посочена като дата на издаването му (отменен със Закона за предучилищното
и училищното образование – ДВ,
бр. 79 от
13.10.2015 год., в сила от 1.08.2016 год.). Наименованието на същия е диплома – чл.24, ал.1 от ЗНП (отм.), а не
свидетелство, както е посочено в обвинителния акт, каквото се издава за
завършено основно образование – чл.23 от ЗНП (отм.), което е видно и от самия
документ, приложен към досъдебното производство – лист 44.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, както следва:
обясненията на подсъдимия Е.И.Д. и показанията на свидетелите
С.Б.Д. и Е.З.Х., дадени в съдебно заседание;
показанията на св.С.Б.Д., дадени пред органа на досъдебното
производство и прочетени в съдебно заседание на основание чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.2, предложение второ от НПК;
показанията на свидетелите М.Г.К., Н.М.И. и Д.П.З., дадени
пред органа на досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание на
основание чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.5 от НПК;
заключението на съдебно-техническата експертиза на
документи № 649 от 21.12.2018 год., изготвено в хода на разследването и прието
в съдебно заседание при условията на чл.282, ал.3 от НПК – без разпит на
експерта;
заключението на съдебно-почерковата експертиза № 199 от
27.03.2019 год., изготвено в хода на разследването, изслушано, неоспорено от
страните и прието от съда в съдебно заседание;
приетите писмени доказателства в хода на съдебното
следствие – справки за съдимост на подсъдимия, преписи от бюлетините му за
съдимост, справка за търпените от него наказания, включително касаещи
изпълнението на наложените му като наказания глоби (л.41-45, л.61-66, л.75 и
л.85-86 от делото), характеристика на подсъдимия (л.47 от делото) и справки за
издаваните му СУМПС и наложени по административен ред наказания за нарушения по
ЗДвП (л.62-65 от делото);
прочетените на основание чл.283 от НПК в съдебно заседание протоколи и други документи, приложени
към досъдебното производство и имащи значение за изясняване на обстоятелствата
по делото (заявление за издаване на документ за
самоличност на български гражданин вх. №
12500 от 07.06.2018 год., писмо вх. № ОД02-3237 от 06.07.2018 год., протокол за
доброволно предаване от 22.10.2018 год., писмо изх. № 10 от 25.09.2018 год.,
писмо изх. № 108 от 05.12.2018 год., ксерокопие на печат на Техникум по
механотехника – Васил Левски, диплома № 007011 на ..., заповед № 77 от
06.05.1996 год., протокол за снемане на образци от подпис за сравнително
изследване със съгласие на лицето от 11.03.2019 год., характеристична справка
на е.И.Д. от 22.04.2019 год., декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние на обвиняемия от 24.04.2019 год., справка за съдимост рег. №
1508 от 19.04.2019 год. на РС-Стара Загора, издадена след направена справка в
Бюрото за съдимост при РС-Гълъбово);
веществените доказателства, предявени в хода на съдебното
следствие по реда на чл.284 от НПК: 1 брой диплома за завършено средно специално образование, серия ...,
бланков № ..., рег.№ ...от 25.06.1995 год., на която е придаден вид, че е издаденя от Техникум по механотехника „Васил Левски” гр.Кърджали на името на Е.И.Д. – л.44 от досъдебното производство; 1 брой обложка за
диплома – на л.27 от досъдебното производство; 1 брой дубликат
от диплома, серия Д, № 004011, рег.№ 565/134/7.10.1971 год., издаден от Техникум по механотехника „Васил
Левски” гр.Кърджали на името на М.Г.К. – л.37 от досъдебното
производство.
В
случая следва изрично да се отбележи, че:
доколкото са налице противоречия между показанията на св.С.Б.Д.
в съдебно заседание и показанията й, дадени пред органа на досъдебното
производство, съдът кредитира с доверие именно последните, тъй като са били
депозирани от нея във време, по-близко до датата на извършване на
инкриминираното деяние, когато спомените й за случилото се са били значително по-точни
и ясни, още повече, че след прочитането им тя изрично заяви, че ги поддържа;
в останалата им част събраните и
изброени по-горе доказателства кореспондират помежду
си и взаимно се допълват, без да са налице
съществени противоречия между тях, поради което не се налага да бъдат обсъждани поотделно в тази им част.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по
безспорен и несъмнен начин, че на 07.06.2018 год.
в гр.Стара Загора подсъдимият Е.И.Д. съзнателно е ползвал
пред органите на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Стара
Загора неистински официален документ – диплома за
завършено средно специално образование, серия ...,
бланков № ..., рег.№ ...от 25.06.1995 гад.,
на която е придаден вид, че е издадена
от Техникум по механотехника „Васил Левски” гр.Кърджали, като от него
за самото му съставяне не може да се търси наказателна
отговорност, с което свое деяние той е осъществил от обективна
страна признаците на престъпния състав на чл.316 във връзка с чл.308, ал.2 във
връзка с ал.1 от НК.
Фактът, че в обвинителния акт инкриминираният документ е посочен като
свидетелство, а не като диплома, какъвто в действителност е, не променя
фактическата обстановка и не нарушава правото на защита на подсъдимия, тъй като
същият е индивидуализиран чрез серия,
бланков номер,
регистрационен номер,
дата на издаване, издател и лицето, на което се издава, т.е. не съществува
пречка с присъдата си съдът да приеме, че става въпрос именно за диплома, а не
за свидетелство, тъй като не става въпрос за съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението.
Въпреки добрите характеристични данни на подсъдимия – реабилитиран, трудово
ангажиран и със сравнително малко нарушения като водач на МПС, съдът намира, че
извършеното от него престъпление не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид, тъй
като в резултат на деянието си той е придобил правоспосност да управлява МПС от
категирии А1, А2 и А, каквато до този момент не е имал и каквато не би
придобил, ако не беше ползвал инкриминирания документ пред компетентните органи
на МВР, за да му бъде издадено съответното СУМПС, понеже не е имал изискуемия
от закона образователен ценз за това, съответно – разглежданото престъпление не
представлява маловажен случай по смисъла
на чл.93, т.9 от НК и следователно не е налице основание за преквалификацията
му по чл.316 във връзка с чл.308, ал.4, т.2 във връзка с ал.2 във връзка с ал.1
от НК.
За да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, съдът
прие, че той е извършил деянието си при пряк умисъл, понеже е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. На този извод
недвусмислено навеждат не само механизмът и начинът на извършване на деянието и
обстоятелствата, при които то е било извършено, но и фактът, че подсъдимият не
е имал завършено средно образование, респективно – той е съзнавал неистинността
на инкриминирания документ, от който се е ползвал, в подкрепа на който извод е и
начинът, по който се е сдобил с него – чрез закупуването му, а не чрез
посещение на учебни занятия и полагането на съответните изпити в учебното
заведение, посочено в документа като негов издател.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне на вида и размера на наказанието
съдът взе предвид:
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието,
залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и специалната
превенции, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление – лишаване от
свобода до 8 години;
чистото съдебно минало на подсъдимия по смисъла на НК, доколкото той бил
реабилитиран за осъждането се по НК и следва да се трети за неосъждан, направените
от него самопризнания на съставомерните факти и изразеното критично отношение
към извършеното, както и добрите му характеристични данни (освен че е бил
реабилитиран за осъждането си по НК, същият е трудово ангажиран и със
сравнително малко нарушения като водач на МПС), които съдът отчете като
смекчаващи отговорността му обстоятелства;
осъждането на подсъдимия по чл.78а от НК, видно от справката му за съдимост
(правилата за реабилитация намират приложение спрямо осъжданията по чл.78а от НК дотолкова, доколкото следва да се прецени дали е налице основание за
повторно приложение на чл.78а от НК), и фактът, че в резултат на деянието си
подсъдимият е придобил правоспосност да управлява МПС от категирии А1, А2 и А,
каквато до този момент не е имал и каквато не би придобил, ако не беше ползвал
инкриминирания документ пред компетентните органи на МВР, за да му бъде
издадено съответното СУМПС, които съдът отчете като отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Воден от гореизложеното, съдът определи и наложи на подсъдимия Е.И.Д. наказание при баланс на смекчаващите отговорността му
обстоятелства, а именно – „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, като
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
подсъдимия същото не следва да се търпи ефективно, поради което и на основание
чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението му за срок от три години, считано от
датата на влизане в сила на присъдата.
Относно веществените доказателства съдът постанови:
вещественото
доказателство – 1 брой свидетелство (диплома) за завършено средно специално образование, серия ...,
бланков № ..., рег.№ ...от 25.06.1995 год., на който е придаден вид, че е издаден от
Техникум по механотехника „Васил Левски” гр.Кърджали на
името на Е.И.Д., приложено на л.44 от досъдебното
производство, да остане приложено към делото (става
въпрос за документ, предмет на престъплението, който е неистински, т.е. не
удостоверява реални права, упражняването на които да изисква връщането му на
притежателя му, а от друга страна следва да бъде обезпечена възможността за
ползването му като доказателство от компетентните съдебни инстанции и след
постановяването на окончателен съдебен акт – в случай на възобновяване на
наказателното производство);
вещественото
доказателство – 1 брой обложка за
диплома, приложено на л.27 от досъдебното
производство, да бъде унищожено като вещ с
малозначителна стойност;
вещественото
доказателство – 1 брой дубликат от диплома, серия Д, № 004011, рег.№ 565/134/7.10.1971 год., издаден от Техникум по механотехника
„Васил Левски” гр.Кърджали на името на М.Г.К.,
приложен на л.37 от досъдебното производство, да бъде върнат на
правоимащото лице – М.Г.К. *** (тел. **********).
С оглед на постановената осъдителна присъда съдът присъди в тежест на
подсъдимия направените по делото разноски, като го осъди да заплати на
Държавата, както следва:
в полза на
МВР по бюджетната сметка на ОД на МВР гр.Стара Загора – сумата
от 490,73 лева, представляваща направени разноски по досъдебно
производство № 1228-зм-1476/2018 год. по
описа на ОД на МВР гр.Стара Загора;
в полза на
Съдебната власт по бюджетната сметка на Районен съд Стара Загора – сумата от 30 лева,
представляваща направени съдебни и деловодни разноски в хода на настоящото съдебно производство.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: