Р
Е Ш Е
Н И Е
№69
24.02.2022 г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар: Зорница Делчева
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА адм.дело № 684 по описа за 2021
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 27, ал. 5 във връзка
с ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във
връзка с чл.166, ал. 2 от ДОПК /Данъчно – осигурителен процесуален кодекс/.
Образувано
е по жалба на С.Р.К., ЕГН ********** с посочен постоянен адрес ***, против Акт
за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/5314#2 от 03.12.2020 г., издаден от
Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София
/ДФЗ/, с който на основание чл. 14, ал. 1, т.
4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията
и реда за прилагане
на мярка 211
"Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в
райони с ограничения, различни от
планинските райони" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., чл. 59, ал. 1
и ал. 2 от АПК,
във връзка с чл. 166 от ДОПК
и чл. 20а, ал. 5,
пр. 1-во и ал. 6,
във връзка с ал. 2 и
ал. 1 от ЗПЗП,
жалбоподателят е изключен от подпомагане и по отношение на него е установено
публично държавно вземане в размер на 4385.31 лв., представляващо 25% от общата
изплатена сума по мярка 212 за кампании 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г.
В
жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт по изложени съображения за постановяването му при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят твърди, че
е бил лишен от възможност да участва ефективно в образуваното административно
производство по издаване на АУПДВ, като в тази връзка заявява, че не е уведомен
надлежно за неговото образуване, респективно не му е връчвано уведомително
писмо с изх. №01-6500/5314 от 18.08.2019 г. на Заместник-изпълнителния директор
на ДФЗ. Посочва, че считано от началото на 2016 г. действително е с постоянен
адрес, различен от този предоставен в подадените заявления за подпомагане, но
това обстоятелство не освобождавало административния орган от задължението да
издири актуалния му адрес и изпрати именно на него съответните уведомителни
документи. Жалбоподателят твърди също, че не е уведомен по чия инициатива е
образувано производството по издаване на АУПДВ, както и че е пропуснат
предвиденият в чл. 57 от АПК срок за издаване на административни актове,
считано от 18.08.2019 г. – датата на уведомителното писмо. В жалбата са
изложени и съображения за изтекла погасителна давност, поради изтичане на 5
години от датата, на която К. е следвало да подаде заявление за подпомагане по
мярка 212 за 2016 г.-15.05.2016 г. От съда се иска отмяна на АУПДВ № 01-6500/5314#2 от 03.12.2020 г. Претендират се сторените
по делото съдебни разноски.
В
съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя – адвокат М.К., поддържа
изцяло първоначално депозираната жалба, като излага допълнителни съображения за
наличие на допуснатите в производството по издаване на АУПДВ съществени
нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в нарушение на процедурата по
чл. 18а от АПК по отношение връчването на уведомителното писмо за откриване на
административното производство.
Ответникът по жалбата – Заместник -
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез процесуалния си
представител по делото и в представеното придружително писмо, твърди, че с
оглед наличните писмени доказателства, депозираната жалба е недопустима, като
подадена след законовоопределения за това преклузивен срок. Едновременно с това
оспорва жалбата и като неоснователна, и
моли същата да бъде отхвърлена. С изложени подробни съображения се заявява, че
АУПДВ е издаден от компетентен административен орган в рамките на
предоставените му по закон правомощия, при липса на допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие и при
правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби. Излагат се
аргументи в подкрепа на правните и фактически съображения, съдържащи се в
АУПДВ. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в
условията на евентуалност се прави и възражение за прекомерност на отправено от
жалбоподателя искане за присъждане на разноски, свързани със заплащането на
адвокатско възнаграждение.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по повдигнатия пред него
административноправен спор:
Жалбоподателят в настоящото производство – С.Р.К., е регистриран с
уникален регистрационен номер /УРН/ 572598 в Интегрираната система за
администриране и контрол /ИСАК/. Бенефициентът е поел многогодишен ангажимент
по мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни
от планинските райони“, с подаване на заявление за подпомагане с уникален
идентификационен номер /УИН/ 26/280512/00444. По делото не е спорно, че по така
визираното заявление за кампания 2012 г. и по следващите го заявления – УИН
26/030613/16173 за кампания 2013г., УИН 26/230514/24996 за кампания 2014г. и
УИН 26/070715/43998 за кампания 2015 г. са му изплатени съответно следните
суми: 6090.95 лв.; 4749.27 лв.; 6628.45 лв. и 72.56 лв. Жалбоподателят не оспорва и обстоятелството, че за кампания 2015 г. не е
подал Заявление за подпомагане по мярка 212, съответно, че не е изпълнил
задължението си по чл. 4, ал. 1, т. 3
от Наредба №11 от 03.04.2008 г., да подава заявление за подпомагане
с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район през всяка година
след първото компенсаторно плащане за период от най-малко пет последователни
години.
С писмо изх.
№01-6500/5314 от 15.08.2019 г., /вероятно, поради допусната
техническа грешка неправилно изписано в АУПДВ от дата 18.08.2019 г./ на
Заместник – изпълнителния директор на ДФЗ жалбоподателят е уведомен за открито
производство за установяване на публично държавно вземане, поради констатирано
в хода на извършена административна проверка по реда на чл. 37, ал. 2 от
ЗПЗП незаявяване на участие в кампания 2016 г. по мярка 212, с което
е нарушил задължението си за подаване на заявление за подпомагане за всяка
следваща година след първото компенсаторно плащане.
Обосновано е, че доколкото жалбоподателят не е заявил участие по мярка 212 за
кампания 2016 г., е нарушил изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 3
от Наредба №11/03.04.2008 г. и на основание чл.
14, ал. 1 от същата наредба, следва да бъде изключен от подпомагане
и задължен да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за
необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която
e прекратил участието си в мярката. В писмото
са посочени извършените в полза на К. четири плащания /за четирите години от
поетия многогодишен ангажимент/, като е изведено, че на основание чл.
14, ал. 1, т. 4 от Наредба №11 от 03.04.2008 г. лицето следва да
възстанови сумата от 4 385.31 лв., представляваща 25% от получената субсидия по
мярката, поради прекратяване на участието му след четвъртата година от поетия
ангажимент. На жалбоподателя е указано, че ако не е съгласен с направените
констатации, в 7-дневен срок от получаването на писмото може да направи
възражение и да представи относими към констатациите доказателства. Писмото е връчено при условията и по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК /отм. ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г. / чрез
залепване на табло за съобщения, след като С.К. не е бил намерен на посочения
от него адрес и телефон – обстоятелства, надлежно удостоверени и отразени в
констативен протокол от 07.10.2019 г. /л. 52 - 53/ и съпътстващия го протокол
за телефонно уведомяване /л. 56/. Видно от приложената на л. 49 от делото
обратна разписка, уведомителното писмо е изпратено на посочения от К. адрес ***,
който адрес се съдържа и в заявлението му за подпомагане за кампания 2015 г.
/л. 38 и сл./ и се явява и негов постоянен адрес, съобразно приложеното копие
на документ за самоличност към същото това заявление. Така адресираната
пощенска пратка се е върнала обратно при подателя й с пощенско клеймо
„преместен“.
С
оспорения в настоящото съдебно производство Акт за установяване на публично
държавно вземане № 01-6500/5314#2 от 03.12.2020
г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ –
гр. София, жалбоподателят е изключен от подпомагане и по отношение на него е
установено публично държавно вземане в размер на 4 385.31 лв., представляващо
25% от общата изплатена сума за финансово подпомагане по мярка 212
"Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от
планинските райони" за кампании 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г.
Административният орган е посочил, че с неподаването на заявление за
подпомагане по мярка 212 С.К. е нарушил изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2
и т. 3 от Наредба
№11/03.04.2008 г., според които кандидатите за подпомагане са
длъжни да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния
необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане, както
и да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за
период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане.
Посочено е също, че правните последици на установените неизпълнения на
изискванията по мярка 212, уредени в чл.
14, ал. 1 от Наредба №11 от 03.04.2008 г., водят до това, че
кандидатът се изключва от подпомагане по мярката и следва да възстанови
получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони
или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си.
Описани са и изплатените по мярка 212 за кампании 2012 г., 2013 г., 2014 г. и
2015 г. суми за финансово подпомагане и техният общ размер, възлизащ на
17 541.23 лв., като е посочено, че на основание чл.
14, ал. 1, т. 4 от Наредба №11 от 03.04.2008 г. бенефициентът следва
да възстанови сумата от 4 385.31 лв. лв., представляваща 25% от получената
субсидия по мярката поради прекратяване на участието му след четвъртата година
от поетия ангажимент.
Оспореният
АУПДВ е изпратен на жалбоподателя по пощата на 04.01.2021 г., видно от
приложеното на л. 8 от делото известие за доставяне, на адрес в ****. Видно от приложеното по
делото пощенско клеймо пратката е била „непотърсена“ на указания за връчване
адрес, като същата е върната на подателя й на 25.01.2021 г. С изх. №05-2-260/64
от 29.01.2021 г. е изготвен Констативен протокол №2 /л. 57/ в който е
отбелязано, че след предприети действия по връчване на АУПДВ на С.К., на
известния и посочен от него адрес в гр. Любимец, съответно и след неуспешно
проведено на 29.01.2021 г. уведомяване по телефон /съставен протокол – л. 9/,
на основание чл. 26, ал. 2 във връзка с чл. 18а, ал. 10 от АПК, е поставено
уведомление на таблото за уведомления в Областна дирекция – Хасково за срок от
14 дни, считано от 03.02.2021 г. /л. 10/. Видно от представения Констативен
протокол № 2А / л. 58 / уведомлението за получаване е свалено на 18.02.2021 г.
и с оглед специалната хипотеза на чл. 18а, ал. 10 от АПК, АУПДВ е приет за
връчен на 18.02.2021 г. По делото не са налични доказателства, че в предвидения
14-дневен срок за оспорване на акта е постъпила жалба от С.К.. Същевременно,
видно от представеното по делото заверено копие на АУПДВ, същият е получен
лично от жалбоподателя на 27.10.2021 г., както твърди и самият той – при негово
посещение в Областна дирекция в гр. Хасково. Понастоящем депозираната жалба е
подадена по реда на чл. 152 от АПК, като е постъпила в ДФЗ на 11.11.2021 г.
По делото са
представени и приети като доказателства документите, съдържащи се
административната преписка по издаването на АУПДВ №01-6500/5314#2 от 03.12.2020 г., издаден от
Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие".
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1
във връзка с чл. 146 от АПК,
намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от
съобщаването им. Правото на оспорване, редът и срокът, в който следва да бъде
упражнено, са указани изрично в АУПДВ, предмет на настоящото съдебно
производство. Срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК е преклузивен и за спазването му съдът следи служебно. В
разпоредбата е определен началният момент, от който той започва да тече и това
е съобщаването на административния акт. В чл. 61, ал. 1 от АПК е предвидено, че административният акт, се съобщава по реда на
чл. 18а / в сила от 10.10.2019 г./ в тридневен срок от издаването му на всички
заинтересовани лица.
Чл. 18а, ал. 4 от АПК предвижда различни възможности за съобщаване на административния
акт, при условие, че изрично са заявени от адресата - всичките свързани с
отдалечено връчване по електронен път в т. ч. и чрез предоставен мобилен или
стационарен телефонен номер или факс. В ал. 7 на чл. 18а
от АПК е предвидено, че съобщаването на акта може да е и устно, като
удостоверяването му се извършва с подписа на длъжностното лице, което го е извършило.
Ако съобщаване по някой от изброените в ал. 1-6 начини не е възможно, то се
осъществява чрез изпращане на акта на последния адрес, посочен от страната, или
при липса на такъв – на адреса, на който страната е получавала съобщения или е
била призована за последен път в производството, а когато няма такива – по
настоящ адрес, по постоянен адрес или по месторабота/чл. 18а, ал. 8, т.
1 от АПК/. В случай, че адресатът не може да бъде намерен на адреса
и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се
извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а
когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около
нея/чл. 18а, ал. 9 от АПК/. В алинея 10 на
чл. 18а от АПК е визирано, че когато съобщаването в производството
пред административния орган не може да бъде извършено по реда на предходните
алинеи, съобщението се поставя на таблото за обявления или в Интернет
страницата на съответния орган за срок, не по-кратък от 7 дни, след изтичането
на който съобщението се смята за връчено.
Съобразявайки
предвидения от законодателя в чл. 18а от АПК ред за съобщаване на издадените
административни актове, безспорно приложим и към производството по издаване на
АУПДВ, съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител
на ответната страна за недопустимост на жалбата, като просрочена, тъй като
представените, като част от административната преписка писмени доказателства не
удостоверяват редовно връчване на АУПДВ преди 27.10.2021 г. В случая административният
орган не е изчерпил в пълнота и в
предвидената поредност всички визирани от нормата на чл. 18а от АПК способи
за съобщаване за да може да бъде ангажирана специалната норма на чл. 18а, ал.
10 от АПК за връчване чрез поставяне на съобщение на табло. В този смисъл на
първо място следва да се отбележи, че съдържащото се в преписката известие за
доставяне с отбелязване, че пратката е непотърсена, не установява фактическа
невъзможност актът да бъде връчен на известния адрес на жалбоподателя, каквато
хипотеза би била налице при пощенско клеймо с отбелязване „преместен“ или
„сменен адрес“. На второ място, щом органът е възприел възможния подход за
устно съобщаване, чрез телефонно уведомяване, то този способ по аргумент от чл.
18а, ал. 7 от АПК следва да предшества съобщаването чрез изпращане на адрес,
което видно от доказателствата по делото не е така. Не на последно място
административният орган не е реализирал и процедурата по чл. 18а, ал.
9 от АПК за връчване на акта чрез залепване на уведомление при
хипотеза, при която адресатът не може да бъде намерен на адресите, визирани в
чл. 18, ал. 8 от АПК. С оглед изложеното следва да се приеме, че жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал.
1 от АПК, доколкото по делото липсват категорични доказателства за
датата и начина на съобщаване на оспорения акт на жалбоподателя преди
27.10.2021 г. в т. ч. и доказателства за спазване на процедурата по чл. 18а, ал.
9 от АПК за връчване на съобщения чрез залепването на уведомление на
вратата или на пощенската кутия, неизпълнението на която изначало изключва
редовно осъществено съобщаване по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК. След като не
е налице надлежно връчване на адресата на АУПДВ, тъй като административният
орган несвоевременно е приложил нормата на чл. 18а, ал. 10 от АПК, на практика връчването се явява
нередовно, при което няма как да е започнал да тече срок за обжалване. Същият
започва да тече едва от 27.10.2021 г., след като С.К. е получил лично оспорения
акт. Към 11.11.2021 г.- датата на която жалбата срещу АУПДВ е била подадена в
ДФЗ, срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК не е изтекъл.
Съобразявайки изложеното, съдът
намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорения
акт, чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно с оглед
изключването от подпомагане по мярка 212 и разпореденото възстановяване на 25%
от получените до момента компенсаторни плащания, като оспорването, извършено в законовоустановения срок и против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, се явява
процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения.
Оспореният АУПДВ е издаден от
компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК,
публични са вземанията за недължимо платени и надплатени суми, както и за
неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани
от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително
финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения,
превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите
и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в
правото на Европейския съюз. В нормата на §1, т. 13 от ДР на
ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция /РА/ е специализирана
акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по
правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на чл. 11
и чл. 11а от ЗПЗП,
ДФЗ е акредитиран за единствена РА за РБългария за прилагане на Общата
селскостопанска политика на Европейския съюз. В чл. 27, ал. 3
и ал. 5 от ЗПЗП
е регламентирано, че РА е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите
и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като
вземанията, които възникват въз основа на административен договор или
административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК.
Разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК предвижда, че публичните държавни вземания се установяват от
органа, определен в съответния закон. Съответният закон в случая е ЗПЗП. В чл. 20а, ал. 5 от
ЗПЗП е предвидено, че Изпълнителният директор на ДФЗ, който е и
Изпълнителен директор на РА, издава
актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК. Ал. 6 на
същата разпоредба урежда възможността това правомощие да бъде делегирано на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда. От посочената нормативна регламентация следва изводът, че в правомощията
на Изпълнителния директор на ДФЗ – РА е издаването на АУПДВ по всички схеми и
мерки на Общата селскостопанска политика, вкл. по мерките по които правомощия
може да делегира със заповед на заместник изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда. По делото е приложена Заповед
№03-РД/2891 от 23.07.2019 г. /л. 18-20/, издадена от изпълнителния директор на
ДФЗ, с която /т. 18, т. 19/ на основание чл. 20а, ал. 6 от
ЗПЗП правомощията по чл. 20а, ал. 5 от
ЗПЗП за издаване и подписване на писма за откриване на производство
по издаване на актовете за установяване на публични държавни вземания и за
издаване и подписване на актовете за установяване на публични държавни вземания
по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в
планинските райони" и по мярка 212 "Плащания за земеделски стопани в
райони с ограничения, различни от планинските райони" и/или изключване от
подпомагане по чл. 14, ал. 1 от
Наредба №11/03.04.2008 г., са делегирани на Заместник-изпълнителния
директор П. Д. С.. Процесният АУПДВ, е подписан от П. Д. С., като по делото не
е спорно, че към датата на издаване на АУПДВ лицето е заемало длъжността
Заместник-изпълнителен директор на ДФЗ. Следователно обжалваният акт е издаден
от материално компетентен орган, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните
му със Заповед № 03-РД от 2891 от 23.07.2019 г. на Изпълнителния директор на
ДФЗ – РА правомощия за издаване на АУПДВ.
Обжалваният АУПДВ №01-6500/5314#2 от 03.12.2020 г. е постановен в
изискуемата от закона писмена форма, като са посочени както правните основания
за неговото издаване - относимите нормативни разпоредби, регламентиращи
материалноправните предпоставки за упражненото административно правомощие и
съдържанието на разпоредените правни последици, така и фактическите основания -
фактите, от които органът черпи упражненото публично субективно право.
При издаването на АУПДВ не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
обосноваващи отмяната му на основание чл. 146, т. 3 от АПК.
Видно от изготвения констативен протокол №23 с
изх. № 05-2-261/83 от 07.10.2019 г. /л. 52 - 53/ и известието за доставяне ИД PS 6300 00YU6M A /л. 49/ административният орган е изпратил уведомително писмо с изх. №01-6500/5314
от 15.08.2019 г. на посочения от жалбоподателя в административното производство
адрес в ****. На същия адрес С.К. не е намерен за да му бъде връчено
уведомлението, като видно от приложеното по делото пощенско клеймо, пратката се
е върнала с отметка „преместен“, т. е. налице са били данни, че жалбоподателят
не пребивава на посочения от него адрес, респективно не е било възможно
осъществяването на фактическо съобщаване на писмото. Направен е опит за съобщаване
на посочения в заявлението телефон, но телефонният апарат на жалбоподателя е
бил изключен или се е намирал извън обхват – протокол за уведомяване, приложен
на л. 56 от делото. Имено поради това на 07.10.2019 г. е извършено залепване на
уведомлението по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК / отменен ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г. / на
таблото за уведомления на ДФ "Земеделие" – Областна дирекция –
Хасково и е свалено от там на 24.10.2019 г. Въз основа на това съдът намира, че
съобщаването за образуваното производство е надлежно извършено, при наличие на
предпоставките и по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК, поради което оплакването в жалбата, че не е налице такова, е
неоснователно. В тази връзка ирелевантни се явяват и доводите, че
административният орган не е издирил актуалния адрес на К., доколкото нормата
на чл. 61, ал. 3 от АПК, в действалата й към онзи момент редакция, изрично е
предвиждала, че към процедура по уведомяване, чрез съобщение на табло или по
друг обичаен начин, се пристъпва когато адресът на някое от заинтересованите
лица не е известен или то не е намерено на
посочения от него адрес. Именно адресът си в гр. Любимец и то като постоянен
такъв е посочил К. в хода на административното производство, свързано с
подадените от него заявления за отпускане на компенсаторни плащания, поради
което и с оглед предвидената от закона процесуална икономия органът няма
задължение да проверява периодично заявените от бенефициентите данни. Още
повече, че както самият К. посочва, той е бил наясно, че неподаването на
заявление за подпомагане през 2016 г. вероятно ще доведе до негативни за него
последици, поради което е следвало най-малкото да уведоми своевременно за
промяната в актуалния си адрес. Да се кредитира като положително пасивното
поведение на жалбоподателя, в контекста на развилата се ситуация, би довело до
извод, че с умишлените си действия жалбоподателят е целял благоприятни за него
последици, което се явява недопустимо с оглед същността на развиващите се
обществени отношения по повод заявеното от лицето финансово подпомагане.
В развилото се административно производство,
приключило с издаване на оспорения акт, са спазени принципите за служебно
изясняване на относимите обстоятелства и събиране на доказателства за
установяването им. Доколкото К. твърди, че не е
уведомен по чия инициатива е започнало производството по установяване на
публичното държавно вземане и по-скоро, че то не е по негова инициатива, съдът
изцяло споделя тезата на ответника по делото, че с оглед нормативно признатата
в чл. 37, ал. 2 от
ЗПЗП възможност за извършване на административни проверки, които по
своята същност се явяват служебни производства, както и с вмененото задължение
по чл. 27, ал. 3 от същия закон, предвиждащо предприемане на
необходими действия от РА за събирането на недължимо платените и надплатените
суми, правилно и в унисон с разпоредбата на чл. 24 от АПК производството по издаване на АУПДВ е започнало по усмотрение на
компетентния в случая административен орган – Заместник – изпълнителния
директор на ДФЗ-РА.
Относно направеното от жалбоподателя оплакване
за неспазване на предвидения в чл. 57 от АПК срок за издаване на
административния акт, следва да се каже, че този срок е инструктивен и неговото
пропускане не се отразява върху валидността на издадения по-късно акт, поради
което не може да се квалифицира като съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, обуславящо отмяна на издадения АУПДВ само на това основание.
Обжалваният акт за установяване на публично държавно
вземане е издаден при правилно приложение на материалния закон и в съответствие
с целта му.
В чл. 4, ал. 1, т. 2
и т. 3 от Наредба
№11 от 03.04.2008 г. са предвидени задължения за кандидатите за
подпомагане по мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с
ограничения, различни от планинските райони“ да извършват земеделска дейност в
съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни
години от първото компенсаторно плащане и да подават заявление за подпомагане с
декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след
първото компенсаторно плащане. Санкцията за неизпълнение на задължението по чл.
4, ал. 1, т. 3 от Наредбата е уредена в чл. 14, ал. 1 от същият нормативен акт.
В относимата редакция, след изменението му с Решение №4401 от 13.04.2016 г. на
ВАС по адм. д. 4639/2015 г., обнародвано в ДВ бр. 13/07.02.2017 г., е
предвидено, че земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по
време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се
задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните
райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието
си в мерките. В настоящия случай, жалбоподателят е получил първото
компенсаторно плащане по мярка 212 за 2012 година. Затова съгласно чл. 4, ал.
1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2011 г. е имал задължение в продължение
на още четири години - 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., да осъществява
субсидираната дейност и да подава заявления за подпомагане. Не е спорно между
страните, а и самият жалбоподател недвусмислено заявява, че не е подал
заявление за подпомагане за 2016 г., което обстоятелство е било установено и от
администрацията на ДФЗ при извършената административна проверка по чл. 37, ал. 2 от
ЗПЗП. Следователно, възникнало е фактическото основание за
приложение на нормата на чл. 14, ал. 1 от
Наредба №11 от 03.04.2008 г. за изключване на бенефициента от подпомагане
и за установяване в негова тежест на публично държавно вземане в размер на 25%
от общо получените компенсаторни плащания за необлагодетествани райони - чл.
14, ал. 1, т. 4 от Наредбата. От събраните по делото доказателства се
установява, че общият размер на изплатените суми по мярка 212 за кампании 2012
г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. е 17 541.23 лв. Затова правилно е
определена, като подлежаща на възстановяване от С.К., сумата в размер от
4385.31 лв. Предвид изложеното съдът намира, че оспореният акт за установяване
на публично държавно вземане е издаден при наличие на предвидените в чл. 14, ал. 1, т.
4, във връзка с чл. 4, ал. 1, т.
3, съответно т. 2 от Наредба №11 от 03.04.2008 г. материални
предпоставки и с него правилно е приложен законът.
По отношение направеното в жалбата възражение за изтекла
5-годишна погасителна давност, считано от 15.05.2016 г., съдът приема същото за
за неоснователно, по следните съображения:
Най-общо
казано давността е период от време, през който, ако носителят на едно
право не го упражнява, то се погасява. В резултат на изтекла погасителна давност се погасява
не дългът, а възможността той да бъде събран принудително. На плоскостта на
разглежданото в случая спорно правоотношение и с оглед предмета на делото,
следва да се посочи, че регламентацията и в частност продължителността на
погасителните давностни срокове относно публичните вземания, са уредени в ДОПК.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, а съгласно ал. 2 на чл. 171 с
изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се
погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на
давността, освен в изрично посочените от законодателя случаи.
Сроковете,
визирани в чл. 171 и сл. във връзка с чл. 168 от ДОПК касаят погасяване правото
на принудително събиране на публични задължения, установени вече с влязъл в
сила административен акт, съответно такива, чиято изискуемост е настъпила преди
неговото издаване, респективно преди образуването на производството за неговото
издаване. В случая изискуемостта на установеното парично вземане,
представляващо задължение за възстановяване на неправомерно изплатена финансова
помощ по мярка 212 не възниква директно по силата на закона, считано от
момента, към който жалбоподателят /както самият той твърди/ е трябвало да
подаде заявление за подпомагане, а от надлежното установяване на това
задължение по реда на чл. 166, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 20а, ал. 5 от
ЗПЗП, с издаването на АУПДВ. Именно чрез този административен акт, който се
явява и необходимият изпълнителен титул, за първи път се установява по
основание и размер публичното държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т.
8 от ДОПК и същото става изискуемо /след влизането му в сила/, като давностният
срок по чл. 171, ал. 1 започва да тече, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. За
разлика от останалите публични - държавни и общински вземания, установени по
основание и размер със закон, настъпването на изискуемостта на паричното
вземане в полза на държава по чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК е опосредено от
извършване на задължителната административна проверка, образуване и провеждане
на производство по издаване на АУПДВ и в крайна сметка със самото издаване и
влизане в сила на АУПДВ. Не може да се приеме, че неподаването на заявление за
подпомагане в срока, установен в чл. 4, ал. 1 от
приложимата Наредба №5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /от 1 март до 15
май на годината, за която се кандидатства за подпомагане/ води автоматично до
настъпване на изискуемост на публичното вземане и съответно слага началото на срока
по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, доколкото към този момент липсва възможност за
конкретизация и индивидуализиране на задължението. Аргумент в подкрепа на това
е нормата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, която предвижда, че публични са
държавните вземания за недължимо платени и надплатени суми, както и за
неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани
от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт.
С
оглед горното, съобразявайки спецификата на установеното в случая публично
държавно вземане и обстоятелството, че АУПДВ не е влязъл в законна сила, то
възражението за изтекла погасителна давност по отношение разпоредената за
възстановяване парична сума се явява неоснователно, доколкото визираният от
жалбоподателя 5-годишен давностен срок не е започнал да тече.
Предвид изложените мотиви, настоящият съдебен състав
намира, че по отношение на оспорения акт за установяване на публично държавно
вземане №01-6500/5314#2 от
03.12.2020 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ – гр. София, не е налице нито едно от основанията за отмяната му,
визирани в чл. 146 от АПК,
поради което подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се
отхвърли.
При
този изход на спора искането на ответника за разноски се явява основателно и следва да бъде уважено, като на
основание чл. 143, ал.
3 във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК и чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ в тежест на
жалбоподателя С.Р.К. следва да бъде възложено заплащането на сумата от 150.00
лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172,
ал. 2, предложение последно от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на С.Р.К. против Акт за установяване
на публично държавно вземане №01-6500/5314#2 от 03.12.2020 г., издаден от
Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, с
който на основание чл. 14, ал. 1, т.
4 от Наредба №11 от 03.04.2008 г., чл. 59, ал. 1
и ал. 2 от АПК,
във връзка с чл. 166 от ДОПК
и чл. 20а, ал. 5,
пр. 1-во и ал. 6,
във връзка с ал. 2 и
ал. 1 от ЗПЗП
жалбоподателят е изключен от подпомагане и по отношение на него е установено
публично държавно вземане в размер на 4385.31 лв., представляващо 25% от общата
изплатена сума по мярка 212 за кампании 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г.
ОСЪЖДА С.Р.К.,
ЕГН ********** ***, да заплати в полза на Държавен Фонд
"Земеделие"-гр. София, сумата в размер на 150.00 лв. /сто и петдесет
лева/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.