Д О П Ъ Л Н И Т Е Л Н О
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.07.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в закрито заседание на двадесет и първи юли, през
две хиляди и двадесет и първа година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
като
изслуша докладваното от съдията гр. д. № 13210 по описа на състава за 2018г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
Съдът е сезиран с молба за допълване на Решение от 05.04.2021г.
с което настоящият съдебен състав се е произнесъл по повдигнатия правен спор. Релевирани са твърдения, че съдът е пропуснал да се
произнесе по всички предявени претенции, като се има предвид съдържанието на
молба с вх. № 141311/15.11.2019г., с която ищецът претендирал допълнително за
осъждане на ответниците, да му заплатят и законната лихва върху сумата на претендираното обезщетение, считано от предявяването на
иска до окончателно плащане.
В качеството на насрещна страна в
процеса и в производството по чл. 250 от ГПК – Народното събрание - не изразява
становище по допустимостта и основателността на искането.
В качеството на насрещна страна в процеса и в производството по чл. 250 от ГПК – Държавата, представлявана от
Министъра на финансите - не изразява становище по допустимостта и
основателността на искането.
В качеството на насрещна страна в процеса и в производството по чл. 250 от ГПК – Районен съд Сливница - не изразява
становище по допустимостта и основателността на искането.
Съобразявайки правно значимите факти в производството по чл. 250 от ГПК, за
да се произнесе по направеното искане, съдът съобрази следното:
Производството е образувано по
предявените искове на В.К., които са насочени срещу Държавата, представлявана
от Министъра на финансите, срещу Районен съд Сливница и срещу Народното
събрание. От петитума на исковата молба се установява,
че претенцията е за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на сумата от 520 596, 96 лева, представляваща левова равностойност
на отнетата в полза на Държавата сума от 266 177 евро но не се претендира
законна лихва върху тази сума.
С Определение от 13.12.2019г.
съдът е изготвил проект за доклад, който отразява петитума
на исковата молба и не съдържа претенция за присъждане на законна лихва.
След като е
получил връчения му проект за доклад - ищецът е подал „уточняваща молба“ с вх.
№ 141311/15.11.2019г., с която заявява, че той желае да допълни искането си,
претендирайки също за осъждане на ответниците - да му
заплатят законната лихва върху
сумата на претендираното обезщетение, която да бъде
изчислена за периода, считано от датата на предявяването на иска, до деня на
окончателното плащане. Молбата е приложена на стр.100 от делото. С последваща молба с вх. № 141316/15.11.2019г. ищецът е
сезирал съда и с молба за изменение на размера на иска.
Съдържанието
на протокола за проведено първо открито съдебно заседание на 20.08.2020г.
мотивира извода, че възприемайки направените пред него изрични изявление на страните /включително и от името на
ищеца/ за липса на възражения срещу
съдържанието на проекта за доклад – съдът е приел изготвения проекта за
доклад за окончателен, но без да приеме
и без включи изрично в предмета на делото споменатото вече искане за
осъждане на ответниците - да му заплатят законната лихва.
С Решение от 05.04.2021г.,
съдът се е произнесъл по повдигнатия правен спор, като е осъдил Държавата,
представлявана от Министъра на финансите, да заплати на ищеца претендираното обезщетение и е прекратил производството
срещу останалите субекти, привлечени като ответници в
процеса. В диспозитива на решението, съдът не се е
произнесъл по същество по споменатото вече искане за осъждане на ответниците - да му заплатят законната лихва.
При
изложената фактическа обстановка, за да се произнесе по направеното искане за
допълване на постановеното вече решение, съдът достигна до следните правни
изводи:
С оглед становищата на страните и като взе предвид
спазването на срока за отправяне на искането за допълване на постановеното
решение - съдът намира, че това искане е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМО при наличието на
предпоставките на чл. 250, ал.1 от ГПК.
Разгледано по
същество – искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Разпоредбата
на чл. 250 от ГПК регламентира процесуалния механизъм, по който съдът може да
допълни крайния съдебен акт, ако установи, че не се е произнесъл изцяло по
спорния предмет на делото.
Спорният
предмет на делото намира точно отражение в доклада по делото. В конкретния
случай, съдът фактически не е включил
в проекта за доклад искането за присъждане на законна лихва, защото то е
постъпило по- късно и е било докладвано след изготвянето на проекта.
Поради липса
на възражения по съдържанието на проекта за доклад от страна на ищеца – в
първото открито съдебно заседание съдът е обявил за окончателен именно проекта
за доклад, без да включи в него искането за присъждане на лихва. По- късно в
същото заседание е бил приключен и процесът на съдебното дирене.
Произнасяйки
се по съществото на спора - съдът съзнателно не се произнесе по претенцията за
присъждане на законна лихва, съобразявайки именно обстоятелството, че включването
на „допълнителна претенция“ за лихва не е било изрично допуснато и по този
начин – т.нар. „допълнително уточнена“ претенция за присъждане на лихва не е включена
в предмета на делото – както се вижда и от съдържанието на приетия за
окончателен доклад по чл. 146 от ГПК. Следователно, в разгледания случай, решението
не се нуждае от допълване, понеже съдът не е пропуснал да формира воля по същество,
по нито една част от легитимираното чрез съдържанието на доклада спорно право (виж също
и. „Българско гражданско процесуално право”, проф. Ж. Сталев и нова редакция от колектив, изд. Сиела Норма АД, Девето издание, София 2012г.,).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата с правно основание чл. 250, ал.1 от ГПК, на В.К., гражданин
на Федерална република Германия, роден на ***г., с адрес гр. Мьоерс, Федерална република Германия, ул. “*********със
съдебен адресат: адвокат В.Н.В.,***, за допълване на
постановеното Решение № 262211/05.04.2021г. по гр. д. № 13210 съгласно
описа на І-8 състав на СГС за 2018г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: