№ 214
гр. Добрич, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20243230102362 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Подадена е искова молба от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със
седалище и адрес на управление: ****, ЕИК *********, представлявано от
изп. директор Д. Ш. и прокуриста М. В., чрез адв. Х. И. от САК срещу С. Т.
Н., ЕГН **********, гр.Добрич, ***, с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от: 2329,72 лв.,
съставляваща главница по договор за Договор за кредитна карта VISA
CLASSIC от 15.07.2016г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
/15.12.2023г./ до окончателното й изплащане; 611,14 лв. - договорна
възнаградителна лихва, начислена за периода от 29.12.2021г. до
04.09.2023г.; 842,41 лв.- мораторна лихва начислена за периода от
29.12.2021 г. до 05.12.2023г.; 75,67 лв. - държавна такса и 587,00 лв. –
адвокатско възнаграждение, за които е издадена Заповед по чл.410 от ГПК с
№1572/19.12.2023г. по ч. гр. д. №3371/2023г. по описа на ДРС.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за
кредитна карта VISA CLASSIC от 15.07.2016г. и е възникнало облигационно
правоотношение. По силата на съглашението, банката е предоставила на
ответника кредитен лимит в размер на 2400.00 лв.
Съгласно клаузите по процесния договор, Картодържателят може да
използва предоставения му кредитен лимит по различни начини, съгласно чл.
5 и 6 от Общите условия за издаване и използване на кредитни карти (ОУ). В
случая, Картодържателят дължи като главница само това, което е изтеглил
като стойност от картата. Картоиздателят изпраща всеки месец до
1
Картодържателя Месечно извлечение, което отразява всички операции с
картата, както и всички други сделки на Картодържателя, извършени през
предходния период на плащания. Картодържателят може да погаси
задължението си по кредитната карта в срока, посочен в месечното извлечение
изцяло и без начисляване на лихва /освен в изрично посочените случаи/, или
на части. В последния случай Картодържателят трябва да изплати най-малко
Минималната месечна вноска, както и всички задължения за които е в забава и
всички задължения, с които е превишил кредитния лимит. При неплащане на
задължителната Минимална вноска на падежа, посочен в Месечното
извлечение, Картодържателят дължи обезщетение за забава (мораторна лихва)
в размер на законната лихва върху целия усвоен, но непогасен Кредитен
лимит.
За предоставянето на платежния инструмент и другите услуги, свързани
с картата, които се ползват от Картодържателя, същият заплаща на
Картоиздателя възнаграждение, включително но не само лихва, посочено в
приложението към процесиите ОУ. При изплащане на задълженията на части
се начислявала лихва от датата, на която плащанията били осчетоводени по
картовата сметка или от датата на сделката /за сумите, отпускани в брой/, като
приложимият лихвен процент се посочвал в Месечните извлечения, а
действащият в момента на подписване на договора лихвен процент се
посочвал в приложението към ОУ.
Към процесния договор, е било сключено Допълнително споразумение
от 16.06.2020 г., с което страните са преуредили част от условията на
правоотношението, във връзка обявеното извънредно положение в страната,
заради COVID-19 пандемията и очакваните затруднения на картодържателя за
редовно погасяване на задълженията по договора.
Поради неизпълнение от страна на Картодържателя на договорните му
задължения за погасяване на дължимите суми от усвоения кредитен лимит и в
съответствие с Договора и Общите условия за издаване и използване на
кредитни карти и на основание чл. 20.2 от ОУ, Банката е упражнила правото
си да прекрати договора, поради неплащане на минималните месечни вноски
по две последователни месечни извлечения, с краен срок за плащане,
съответно на 29.12.2021г. и на 31.01.2022г. и е обявила цялото задължение на
длъжника картодържател за незабавно изискуемо и дължимо.
Изявлението на кредитора за това е било обективирано в Покана-
уведомление, изпратена чрез ЧСИ Н. Н., вписан с с № 810 в регистъра на
КЧСИ и с район на действие ОС-Добрич. В случая се касаело за т.нар.
фингирано връчване, като доколкото адресата на поканата не бил открит на
посочения в договора адрес, съвпадащ с регистрираните такива, въпреки
усилията на връчителя и направените няколко посещения, поканата била
счетена за връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК на 04.09.2023г., като
това е била датата, на която банката е обявила предсрочна изискуемост на
задължението. Възможността за фингирано връчване на уведомления и
съобщения, било изрично уредено в чл. 17.1 от Общите условия към договора.
Тъй-като задълженията по процесния договор били неплатени, по
2
заявление на ищеца, Районен съд Добрич е издал срещу С. Н., заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417, т.2 от ГПК по ч. гр. д
№3371/2023г. за следните суми: 2329,72 лв., съставляваща главница по
договор за Договор за кредитна карта VISA CLASSIC от 15.07.2016 г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението - 15.12.2023г. до окончателното й
изплащане; 611,14 лв. - договорна възнаградителна лихва, начислена за
периода от 29.12.2021г. до 04.09.2023г.; 842,41 лв. - мораторна лихва,
начислена за периода от 29.12.2021г. до 05.12.2023г. След издаване на
заповедта не са постъпили плащания.
Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК от ЧСИ Н. Н., вписан с рег. №810 в КЧСИ и с район на действие - ДОС
по образуваното от кредитора изп. д. №20218100400976. Въз основа на това,
заповедният съд е указал на заявителя на осн. чл.415, ал.2 от ГПК, да предяви
искове срещу С. Т. Н. в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Разпореждането е получено от заявителя на 26.06.2024г. В изпълнение на
указанията, в дадения срок ищецът е подал по пощата на 29.07.2024г.
/понеделник/ настоящата искова молба.
С разпореждане от 19.09.2024г. ДРС е изпратил на ответника препис от
исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било
получено лично от ответника на 30.09.2024г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението
ответникът не е изпратил отговор на исковата молба.
В съдебно заседание, проведено на 20.02.2025г., ищецът, редовно
призован, не изпраща представител, депозирал е писмена защита, чрез адв. Х.
И. от САК, като същата моли, съдът да уважи предявените установителни
искове и да се произнесе с решение при признание на същите от страна на
ответника. Претендира съдебни разноски в заповедното и в установителното
производство.
Ответникът, редовно призован, явява се лично, не се представлява,
заявява, че не оспорва исковете, нито по основание, нито по размер. Сочи, че
поради финансови затруднения не е бил в състояние да обслужва кредита си.
На основание чл. 237, ал.1 от ГПК, признава предявените искове срещу него.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
В съдебното заседание по делото, проведено на 20.02.2025г., с оглед
направено от ответната страна признание на исковете и постъпилото искане от
страна на ищеца по чл.237 ГПК, за постановяване на решение при признание
на исковете, което не противоречи на закона и на добрите нрави и е в интерес
на ищеца, съдът е прекратил съдебното дирене за произнасяне със съдебно
решение, съобразно направеното признание.
Съгласно чл.237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на
ищеца, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение,
3
съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се
укаже, че то се основава на признанието на иска. Такава е и настоящата
хипотеза, а признатите права не противоречат на закона и на добрите нрави.
С оглед на направеното признание на исковете от ответника, съдът
намира, че същият дължи на ищеца на осн. чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.415 от ГПК, чл. 430 от ТЗ във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, сумите,
визирани в Заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на
документ №1572/19.12.2023г. по ч. гр. д. №3371/2023г. по описа на ДРС, а
именно: 2329,72 лв., съставляваща главница по договор за Договор за
кредитна карта VISA CLASSIC от 15.07.2016г., ведно с обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението /15.12.2023г./ до окончателното й изплащане; 611,14 лв. -
договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 29.12.2021г. до
04.09.2023г.; 842,41 лв.- мораторна лихва начислена за периода от 29.12.2021
г. до 05.12.2023г.
На основание на чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца трябва да бъдат присъдени
съдебни разноски в настоящото производство, представен е списък по чл.80 от
ГПК на л. 61 по делото/, а именно: държавна такса в размер на 151.33 лева
/л.38/ и адвокатско възнаграждение в размер на 813.99 лева /л.38/, или общо
965.32 лв.
Дължимите в полза на ищеца съдебни разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. №3371/2023г. по описа на ДРС са в размер на: 75.67
лв. – държавна такса и 587.00 лв. – адвокатско възнаграждение, или общо
662.67 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.415, ал.1 ГПК, чл.124, ал.1 от ГПК, чл.430 от ТЗ във вр. чл.79, ал.1 от
ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД по отношение на С. Т. Н., ЕГН **********, гр.Добрич,
***, съществуване на вземане в полза на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със
седалище и адрес на управление: ****, с ЕИК *********, представлявано от
изп. директор Д. Ш. и прокуриста М. В., на следните суми: 2329,72 лв.,
съставляваща главница по договор за кредитна карта VISA CLASSIC от
15.07.2016г., сключен между ищеца и ответинка, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението /15.12.2023г./ до окончателното й изплащане; 611,14
лв. - договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от
29.12.2021г. до 04.09.2023г.; 842,41 лв.- мораторна лихва начислена за
периода от 29.12.2021г. до 05.12.2023г., за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение, въз основа на документ
№1572/19.12.2023г. по ч. гр. д. №3371/2023г. по описа на ДРС.
4
ОСЪЖДА С. Т. Н., ЕГН **********, гр.Добрич, ***, да заплати на
“ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление: ****, с
ЕИК *********, представлявано от изп. директор Д. Ш. и прокуриста М. В.,
сумата от 662.67 лв. /шестотин шестдесет и два лева и шестдесет и седем
стотинки/, представляваща сторените разноски по ч. гр. дело №3371/2023г.
по описа на ДРС, от които: 75.67 лева държавна такса за издаване на заповед за
изпълнение и 587.00 лева - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. Т. Н., ЕГН **********, гр.Добрич, ***, да заплати на
“ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление: ****, с
ЕИК *********, представлявано от изп. директор Д. Ш. и прокуриста М. В.,
разноските в настоящото установително производство в размер на общо
965.32 лв. /деветстотин шестдесет и пет лева и тридесет и две стотинки/ , от
които: 151.33 лева държавна такса и 813.99 лева - адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5