Р Е Ш Е Н И Е№260184
№
гр.Ботевград, 22.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен
състав, в публичното заседание на двадесет и втори декември две хиляди и
двадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТАН ****
при секретаря ****, като разгледа докладваното от
съдия **** НАД №445 по описа за 2020година
и за да се произнесе,взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
„****”
ООД, с ЕИК****със седалище и
адрес на управление - гр.Ботевград, ****чрез управителя си ****ЕГН**********, е обжалвало в законния срок
наказателно постановление №509777- F531609 от 07.05.2020г,
издадено от Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – София в Централно управление на Национална агенция за приходите, с
което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, издадена от МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.1 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС му
е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
500.00 лева, като излага съображения за незаконосъобразност на същото и моли да
бъде отменено изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание „****” ООД - гр.Ботевград,
редовна призовано, не се явява представител.
Въззивната организация – ЦУ на НАП,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, а изпраща писмена
защита, с която оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено
издаденото наказателно постановление като законосъобразно, в предвид събраните
по делото доказателства. Претендира разноски.
Ботевградска районна прокуратура,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира
становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съдът приема, че от приложените
по делото писмени доказателства: пощенски плик;
АУАН № F531609/17.12.2019г.; протокол за
извършена проверка от 29.10.2019г.; опис на налични пари в каса към момента на
започване на проверката; дневен финансов
отчет и фискален бон; заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г.- заверени
преписи, и събраните
гласни доказателства – показанията на свидетелите А.Б.М. – актосъставител, на длъжност “ старши инспектор по
приходите” в ЦУ на НАП и С.М.П.,
се установява следната фактическа обстановка:
На 24.10.2019г. около 12.47ч. свидетелите А.Б.М. на длъжност “ старши инспектор по приходите”
в ЦУ на НАП и неговия колега С.М.П.
извършили проверка в търговски обект - магазин
за алкохол и цигари, находящ се в с гр.Ботевград, ул.”****” №3, стопанисван от „****” ООД, с ЕИК****със седалище и адрес на управление - гр.Ботевград, ****.
Тогава св.м. и св.П. извършили проверка
на касата на търговския обект, при което установили, че дневния оборот от монтираното
там и въведено в експлоатация фискално устройство, съгласно дневния междинен
отчет във ФУ е в размер на 749.48лева, а
фактическата наличност в касата била в размер на 411.53лева, т.е. била
констатирана промяна в касовата наличност, представляващи изведени пари от касата, които не са отразени във ФУ. Проверката била извършена в присъствието на Силвия
Стоименова – управител на дружеството. Същия ден с оглед на така направените констатации, служителите на ЦУ на НАП изготвили протокол за извършена проверка. На 17.12.2019г. св.М., в присъствието на св.П.
съставил срещу „****” ООД –
гр.Ботевград
АУАН
№ F531609/17.12.2019г. Актът бил
съставен и в присъствието на Силвия Стоименова. Актосъставителят квалифицирал деянието като
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. Акта бил предявен на Стоименова за запознаване със
съдържанието и същата го подписала без
възражение.
Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено
атакуваното наказателно постановление №509777- F531609 от 07.05.2020г
от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София в
Централно управление на Национална агенция за приходите.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй
като е депозирана в срока по чл.59, ал.2
от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Общо за акта и постановлението се установява
липсата и на обстоятелство, относимо конкретно към избора на приложима
санкционна разпоредба - дали нарушението води до неотразяване на приходи, или не, като при втората хипотеза следва за
деянието да се налагат санкциите по ал. 1 вр. чл.185, ал.2 от ЗДДС.
В хода на административно-наказателното производство нито актосъставителят,
нито наказващият орган, в чиято дискреция е поставена преценката, дали
нарушението води до неотразяване на приходи, не
е извършил какъвто и да е анализ, разследване или преценка за това
обстоятелство, нито е отразил каквото и да е волеизявление в тази насока. Ето
защо директното приложение на санкциите по ал.1 на чл. 185 от ЗДДС, без
надлежно мотивиране наличието на хипотезата по ал.
2 предложение последно на чл. 185, обосновава заключение за необснованост на
решението относно избора и приложението на санкционно правило. Тук следва
изрично да се посочи, че надлежното
санкционно правило е това по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, тъй като нарушението не се
състои в неиздаване на касова бележка, а приложението на санкциите по ал. 1 на
чл.185 е подчинено и задължително обусловено от предшестващ извод, че
нарушението на условията, редът и начинът за одобряване на типа, за отмяна на
типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация, отчитане и
сервизно обслужване, експертизите и контролът на фискалните устройства не води до неотразяване на приходи, какъвто
извод в случая няма. В случая е приложена като санционна норма единствено
чл.185, ал.1 от ЗДДС и в НП не е
посочена като такава ал.2 на чл.185 от ЗДДС.
Изложените процесуални нарушения са съществени, тъй
като са допуснати при образуване на производството и при постановяване на
правораздавателния акт, ограничили са правото на нарушителя да узнае в какво
точно нарушение е обвинен, т.е. да му бъдат предявени и разяснени всички фактически
елементи от състава на твърдяното нарушение и нарушените законни разпоредби, а
по този начин е ограничено правото му на защита.
Нарушенията на процесуални правила са неотстраними
във фазата на съдебния контрол за законосъобразност на наказателното
постановление, и наред с констатираната недоказаност на факта на нарушението и
необснованост при избора и приложението на санкционната разпоредба,
представляват достатъчно основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Предвид този изход на делото, съдът не следва да уважава искането,
направено от юрк. М. *****– пълномощник
на ЦУ на НАП за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по делото.
По изложените съображения и на основание
чл.63,ал.1 от ЗАНН Ботевградски районен
съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло наказателно
постановление №509777- F531609 от 07.05.2020г,
издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно
управление на Национална агенция за приходите против „****” ООД, с ЕИК****със седалище и адрес
на управление - гр.Ботевград, ****чрез управителя си ****ЕГН**********, като незаконосъобразно.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ отправеното от
пълномощника на ЦУ на НАП искане за присъждане на направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :