Р Е Ш Е Н И Е
София, 26.02.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ
състав, в открито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Милена Кюркчиева, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 15123/2016
г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 288,
ал. 1 КЗ (отм.), във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от Ю.Ю.С., ЕГН **********, чрез адв. В.О., САК, съдебен адрес:***,
против Г. Ф., със седалище и адрес на
управление:***, за сумата 120 000 лв.,
като частичен от 300 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано 27.05.2015г. – датата на постановения от ответника отказ
до окончателното й изплащане и разноските по делото, в това число и
адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 16.09.2014 г. около 18.30 часа в г. София, по
ул. „Христо Силянов“ с посока на движение от бул. „Ломско шосе“ към бул.
„Рожен“ Г.Д.С.управлявала л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. №******. В автомобила на предната
седалка с поставен обезопасителен колан пътувала ищцата Ю.С.. Кръстовището
образувано от ул. „Христо Силянов“ и ул. „Й.Х.– Д.“ било регулирано с пътни
знаци, като в посока на движение на Гергана С. имало поставен пътен знак Б 3,
т.е. същата се движела по път с предимство. В същото време неустановен
автомобил, управляван от неустановен водач с неустановен регистрационен номер
се движел по улица „Й.Х.– Д.“ с посока от ул. „Чудомир“ към ул. „Леда“ срещу
пътен знак Б 2. Неустановеният автомобил, в района на кръстовището не пропуснал
и реализирал ПТП с движещия се л.а. „Фолксваген Голф“, движещ се по път с
предимство. При ПТП е пострадала ищцата Ю.С., като е получила травма на главата
със загуба на съзнание за продължителен период от време. След настъпилото ПТП
при ищцата са налице силно главоболие, гадене, свтовъртеж, дразнене и шум,
безсъние. Появили се и припадъци със загуба на съзнаниеи тонично-клонични
гърчове с честота 1-2 месечно.
За настъпилото ПТП е съставен Костативен протокол № К974/16.09.2014г.
От Констативния протокол е видно, че ПТП е причинено от
неизвестен автомобил и водач.
Във връзка с претърпените неимуществени вреди ищцата е
депозирала молба в Г. Ф. за образуване на щета и изплащане на доброволна
претенция. Била образувана щета № 210122, като на 27.05.2015 г. Г. Ф. отказал
да изплати обезщетение.
Ищцата моли да бъдат допуснати и приложени към делото
писмените доказателства, подробно описани в исковата молба.
Ангажира устни доказателства и искания за допускане на
експертизи.
Ответникът Г. Ф. оспорва
предявените искове изцяло по основание и размер. Претендира разноски.
Оспорва вината и противоправното поведение на водача на
неидентифицирано МПС.
Оспорва наличието на причинно следствената връзка между
ПТП и твърдените увреждания от ищцата.
Твърди, че е налице съпричиняване от страна на
пострадалата, която е пътувала без
поставен обезопасителен колан, в противоречие с изискванията на ЗДвП.
Оспорва размера на предявената претенциа, като заявява,
че тя е много завишена и не отговаря на критерия за справедливост според чл. 52 ЗЗД.
Ангажира експертизи.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 288, ал. 1 от КЗ (отм.) и
чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и
имуществени вреди, ведно със законните последици.
Спорът между страните се свежда до механизма на
станалото ПТП, вината и противоправното
поведение на неизвестен водач на неидентифицирано МПС,
наличието на всички описани от ищцата телесни повреди и причинно – следствената
връзка между ПТП и тях, наличието на съпричиняване от страна на пострадалата,
респ. изключителен принос, и размера на исканото обезщетение, който ответникът
счита за прекомерно завишен с оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите
условия на живот.
В хода на делото – по искане на страните и за доказване на техните твърднеия и възражения
са изслушани и приети заключения на
САТЕ и СМЕ, които съдът
кредитира като безпротиворечиви и съответстващи с оригиналния доказателствен
материал.
От приетата САТЕ и изслушаната свидетелка за механизма на
ПТП се установява, че механизмът на ПТП от 16.09.2014 г. е следният: На 16.09.2014 г. около 18.30 часа л.а. „Фолксваген Голф“ с
рег. №****** управляван от Г.Д.С., се движи по ул. „Христо Силянов“ в гр. София
с посока на движение от бул. „Ломско шосе“ към бул. „Рожен“. В същото време по
ул. „Й.Х.– Д.“, с посока на движение от ул. „Чудомир“ към ул. „Леда“ се е
движил неизвестен лек автомобил с неустановен регистрационен номер и неизвестен
водач. На кръстовището образувано от ул. „*******“ и ул. „Й.Х.– Д.“
неизвестният автомобил не спрял и не пропуснал движещият се по път с предимсто
лек автомобил „Фолксваген Голф“. Последвало е съприкосновение между двата
автомобила, при което автомобилът управляван от С. е навлязъл в насрещната
пътна половина. При лекия удар и вследствие на спасителната реакция на С.,
която е завила на ляво за да избегне удара от дясно, е пострадала возещата се
на предна дясна седалка в л.а. „Фолксваген Голф“ Ю.С.. Според вещото лице
причина за настъпването на произшествието
са непропускане на движещия се по улица с предимство л.а. „Фолксваген
Голф“ от неизвестен автомобил и водач, който не е спрял на пътен знак Б 2 от
ЗДвП.
При
произшествието е пострадала ищцата Ю.Ю.С., която се е возила на предна дясна
седалка в л.а „Фолксваген Голф“ с рег. №******.
Според съдебномедицинската експертиза, вследствие претърпяното ПТП на 16.09.2014 г., ищцата е получила следните
травматични увреждания: Контузия на дясната темпорална (слепоочна) област на
главата довела до разстройство на здравето неопасно за живота, с възстановителен
период около 15-20 дни; дисторзия (навяхване) на шията довело до трайно
затруднение в движенията на главата за срок от 30 дни. От приетото второ
заключение по допусната СМЕ се установява, че всички увреждания са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП като е добавена и диагнозата
симптоматична епилепсия с вторично генерализирани клонично-тонични пристъпи.
Вещото лице приема, че епилептичните пристъпи са в причинно-следствена връзка с
уврежданията от ПТП, като уточнява, че те не са пряко наблюдавани от медицински
лице, а са по анамнестични данни на пациента и роднините му. Извън описаните пристъпи, други невъзстановени
увреди към момента ищцата няма, чувства се добре, неврологичният статус е
нормален. Характера на епилептичните пристъпи правят перспективата за в бъдеще
неблагоприятна. Пристъпите затрудняват професионалната реализация на ищцата.
Вещото лице приема, че с оглед механизма на ПТП, тялото се отклонява в дясно и
се удря в страничната колона на колата, при което не е наложително допълнително
свободно движение на тялото.
За установяване на претърпените неимуществени вреди ищцата
поиска и съдът допусна разпит на свидетелката С. – майка на ищцата.
В показанията си тя заяви, че дъщеря й е претърпяла ПТП в
кв. Надежда. Били двете в колата, Инцидента станал от страната към дъщеря й. Ю.
си ударила главата в колоната на колата. Била загубила съзнание, пръскали я с
вода. Линейка я откарала в Пирогов. Прегледали я и я пуснали. Дали им
обезболяващи и шина за врата. Направили й снимки, но понеже нямали здравни
осигуровки не им обърнали внимание. Прибрали се в къщи, изпитвала главоболие и
гадене. Лежала и си стояла в къщи. Имала главоболие и повърнала няколко пъти.
След 20 дни заминали за Гърция. След три месеца направила първия припадък в
Гърция. Свлякла се излизайки от тоалетната. Започнал гърч, пяна излязла от
устата й, изпуснала се по малка нужда. Направила няколко припадъка в Гърция. В
болницата им казали, че имат съмнение за епилепсия. Върнали се в България,
започнала работа в МОЛ – Парадайс, била детски аниматор, с деца се занимавала.
Направила три припадъка между децата. Тя е на 24 години, освободили я от
работа. Към днешна дата пие предписани лекарства и живее при приятеля си.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
В настоящия случай по безспорен начин се установява
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Вещите лица
изчерпателно посочват причините за настъпването на катастрофата и те се коренят
в поведението на неустановен водач на неустановено МПС.
В резултат
на станалото ПТП ищцата е получила описаните по – горе травматични увреди и е
претърпяла описаните от експертизата болки и страдания, които са в причинна
връзка с катастрофата, а презумпцията за вина на водача на лекия автомобил не
бе опровергана, както не бе установена вина в поведението на ищцата Ю.С..
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението следва
да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът на
причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се
вземат предвид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки и
страдания на ищцата.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В резултат
на катастрофата, описана подробно по – горе, на ищцата са причинени телесни
увреждания – Контузия на дясната темпорална (слепоочна) област на
главата довела до разстройство на здравето неопасно за живота, с
възстановителен период около 15-20 дни; дисторзия (навяхване) на шията,
симптоматична епилепсия с вторично генерализирани клонично-тонични пристъпи – потвърдени от свидетелски показания и заключението на
СМЕ. Пострадалата ищца е изпитвала болки, страдания и неудобства за срок от 30
дни, като по отношение на пристъпите, те продължават вече три години след
инцидента, а перспективата за в бъдеще е неблагоприятна.
От приетото и неоспорено експертно заключение на СМЕ се
установи, че с оглед механизма на ПТП предпазния колан няма роля при движение
на тялото в страни, с оглед на което съдът приема за неоснователно възражението
за наличие на съпричиняване от страна на ищцата, тъй като няма категорични
данни ищцата да е била без колан и това да е допринесло за настъпване на
уврежданията.
С оглед на
това, настоящият съдебен състав, като съобрази
всички обстоятелства по делото, намира, че исковете са доказани по основание, а досежно техния размер, следва да бъде определен съгласно
разпоредбата на чл.52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г.
на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при
които е извършено, прогнозата за
възстановяване на пострадалия, причинените морални
страдания, възрастта на ищцата
и пр.
Като съобрази описаните по-горе и доказани
увреждания и последиците от тях, и свързаните с тях физически и емоционални
болки и страдания на пострадалата ищца,
техния вид, интензитет и продължителност, вида и тежестта на уврежданията и
последиците от тях, възрастта й и приложи
принципа за справедливост, с оглед обстоятелството, че ищцата е младо момиче и, с оглед поставената
диагноза – симптоматична епилепсия с вторично генералаизирани клонично –
тонични пристъпи, съдът намира, че
обезщетение в предявения размер 120 000
лв. би било адекватна
обезвреда на претърпените и доказани в производството неимуществени вреди.
По тези съображения съдът приема, че искът е основателен
и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло – така, както е предявен - за
сумата 120 000 лв.
По отношение на претенцията за присъждане на
законна лихва, съдът приема, че същата се дължи върху присъдената главница така, както е поискана, а именно
– считано от датата на постановения отказ – 27.05.2015
г. до окончателното изплащане на сумите.
С оглед изхода на делото, съразмерно на уважената част от
иска, на адвокат В.О. - САК следва да бъдат присъдени разноски на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА за сметка на ответника в размер на 4
130 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СГС сумата от 4 800 лв, представляваща държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф.,
*** да заплати на Ю.Ю.С., ЕГН **********, адрес: ***,
чрез адв. В.О. -
САК, съдебен адрес:***, на основание чл. 288 ал. 1, т.1 КЗ (отм.) вр. чл. 45 ЗЗД, сумата 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
реализирано на 16.09.2014 г. в гр. София, ПТП неимуществени вреди болки и
страдания, ведно със законната лихва от 27.05.2015 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Г. Ф.
да заплати на адв. В. В. О. – САК, съдебен адрес:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА
сумата 4 130 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. Ф.
да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 4 800 лв.,
представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: