Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.07.2018 г.
Софийски градски съд, НO, V въззивен състав, в
открито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при участието на секретар Цветанка Делова и
прокурор Татяна Садай, като разгледа докладваното от мл. съдия Илчева в. н. о.
х. д. № 1074 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 03.05.2017 г. по н. о. х. д. № 4484/2016 г., СРС, НО, 6 състав, е признал подсъдимия И.Г.Б. за
виновен в това,
че на 18.09.2015 г., около 17:30 часа, в гр. София, в двора на **СОУ „С.К.“,
находящо се на адрес: ул. „*********, чрез нанасяне на удари с крак в областта на
лицето, причинил на В.П.В. средна телесна повреда, изразяваща се в разместено
счупване на костите на носа, изкълчване и девиация на носната преграда, които
травматични увреждания са реализирали медико-биологичния критерий „постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота“ – престъпление по чл. 129, ал. 2,
вр. ал. 1 НК, за което на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от една година, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК е
отложено за срок от три години. Подсъдимият е осъден да заплати на В.П.В. и
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 4000 лева.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от
упълномощения защитник на подсъдимия Б. – адв. М.Г.. В сезиращия въззивния съд акт присъдата се определя
като неправилна, незаконосъобразна
и постановена при съществени нарушения на процесуалните правила. Иска
се преквалифициране на деянието като извършено по привилигирования състав на
чл. 132, ал. 1 НК, алтернативно отмяна на присъдата и връщане на делото на
прокурора или намаляване размера на наказанието и размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се, че в
ОА не са посочени дата и място на съставянето му и по делото са били приобщени
доказателствени средства, събрани в противоречие с НПК. Излагат се съображения,
че оперативен работник е извършвал действия по разследването без да разполага с
правната възможност за това, а при новото му привличане обвиняемият не е бил
запознат с всички доказателства, събрани в ДП. Намира се, че оценката на СППЕ
не почива на доказателствата по делото. Счита се, че е допуснато ограничение на
правото на защита на подсъдимия, тъй като не са събрани и проверени
доказателства в подкрепа на оправдателната теза. Твърди се, че не са били
отчетени многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства. В допълнително писмено
изложение защитата счита, че първоинстанционният съд не е анализирал
задълбочено и пълно всички събрани доказателствени средства – свидетелските
показания и обясненията на подсъдимия, което е довело до липса на мотиви на
първоинстанционния съдебен акт. Счита, че в присъдата не е даден отговор на
доводите на защитата от съдебното следствие и пледоарията.
Постъпило е възражение срещу въззивната жалба от повереника на частния обвинител и гражданския ищец В.П.В. – адв. П.З., в което присъдата се определя като правилна, обоснована и справедлива,
като не са налице противоречия с материалния и процесуалния закон. Намира се,
че твърдените отстраними съществени процесуални нарушения не са довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Счита се, че е недопустимо
да се твърди, че подсъдимият е бил в състояние на физиологичен афект, тъй като
според експертизите състоянието му не би
могло да се категоризира като такова. Излагат се съображения, че предвид
нанесената травма и бъдещата прогноза за възстановяване, присъденото
обезщетение в размер на 4000 лева се равнява съразмерно.
В разпоредително заседание
от 16.03.2018 г. въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 НПК
е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит
на подсъдимия и свидетели, изслушването на вещи лица и ангажирането на други
доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция защитата на подсъдимия поддържа депозираната жалба по
аналогични на изложените в нея съображения. Посочва, че присъдата е
постановена в нарушение на процесуалните правила относно преценката на
доказателствата, довели до накърняване правата на подсъдимия и
до необоснованост на фактическите констатации. Намира, че мотивите на
първоинстанционната присъда съдържат вътрешни противоречия и налагат извод за
липса на надлежни мотиви, като не намират отговор наведените доводи за
наличието на физиологичен афект у подсъдимия и предоставянето на записи от
камери за видеонаблюдение. Счита, че е допуснато нарушение от съда, който не е
изследвал противоречията в свидетелските показания и обясненията на подсъдимия
и е подходил избирателно при оценката на доказателствените източници, което е
опорочило вътрешното му убеждение. Излага, че не е ясно по какъв начин
районният съд е стигнал до извода, че причинените на пострадалия неимуществени
вреди се равняват на 4000 лева. Моли се за изменение на първоинстанционната
присъда и приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление или отмяна и
връщане за разглеждане от друг състав на съда поради допуснати съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви.
Процесуалният представител на частния
обвинител и гражданския ищец – адв. П.З., поддържа
възражението срещу въззивната жалба и моли за потвърждаване
на присъдата и присъждане на разноски пред въззивната инстанция за адвокатско
възнаграждение. Намира за неоснователни доводите за допуснати съществени
процесуални нарушения и извършване на деянието в състояние на физиологичен
афект.
Представителят на СГП
намира жалбата за неоснователна. Счита, че извършеното от подсъдимия престъпление е
безспорно доказано. Намира, че първоинстанционният съд е подложил на внимателна
оценка и анализ всички събрани доказателства и правилно е преценил, че
подсъдимият не е действал в състояние на физиологичен афект. Според
представителя на държавното обвинение не са налице основания за изменение или
отмяна на първоинстанционната присъда, а същата следва да бъде потвърдена.
В
допуснатото пред въззивната инстанция съдебно следствие подсъдимият дава
обяснения, в които заявява, че след като е бил задържан е бил заплашен да
подпише предварително подготвени обяснения. Признава, че е ударил пострадалия,
но поведението му е било провокирано от обидите, отправени от последния по
адрес на майка му.
В последната си дума моли за
намаляване на наказанието и размера на гражданския иск.
Софийски градски съд, V въззивен
състав, след като обсъди доводите в жалбата и
възражението, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността
на атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната присъда
е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства,
експертизи и способи за приобщаването им, обсъдени в мотивите към съдебния акт
на СРС, налагащи следната фактическа обстановка, приета и от СРС:
Подсъдимият И.Г.Б. е роден
на *** ***, живущ ***,
българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан.
На
18.09.2015 г., около 17:30 часа, подс. Б., св. М.Б., пострадалият В., св. Е.Ц.,
св. Д.П. и св. Д.П.се намирали в двора на **СОУ „С.К.“ в гр. София. Св. П.и св.
Е.Ц. се сбили. За да предотврати разпрата се намесила св. Б., която била
предупредена от пострадалия В. „да се затваря устата“. Тази реплика засегнала
приятеля на Б., подс. Б., който нападнал В. и му нанесъл няколко удара.
Пострадалият паднал на земята, закрил главата си с ръце, но подсъдимият
продължил да го рита по тях, което принудило В. да ги отдръпне от лицето си, за
да ги предпази и Б. му нанесъл удари с ритник е областта на носа. В резултат на
ударите било причинено телесно увреждане, изразяващо се в разместено счупване
на костите на носа, изкълчване
и девиация на носната преграда, които травматични увреждания са реализирали
медико-биологичния критерий „постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота“. В този момент се приближила св. Н.Д., която заплашила Б., че ще извика
полиция, което го принудило да спре ударите и всички напуснали двора на
училището. Единствено св. Е.Ц. останала с пострадалия, предоставила телефонния
номер на св. Й.Х., в чието семейство пострадалият живеел и на която Д.се
обадила, за да обясни за случилото се. Щом пристигнала, Х. възприела пребития В.
и го откарала в УМБАЛСМ „Пирогов“, където последният бил приет по спешност с
първоначална диагноза „закрито счупване на костите на носа“. След пет дни В.
бил приет за повторно лечение и му била извършена втора оперативна интервенция,
изразяваща се в репозиция на носните кости за възстановяване на конфигурацията
на носната пирамида.
Така изяснената фактическа
обстановка, въззивният съд прие за категорично установена въз основа на
следните, събрани по делото гласни доказателства, посредством показанията на
свидетелите В.П.В., М.Е.Б. (включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 5,
вр. ал. 1, т. 2 НПК), св. Н.Г.Т., св. Й.М.Х., св. Н.А.Д., св. Е.И.Ц.(включително
приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК), св. Д.П. П.,
св. Д.Н.П.(включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 НПК), св. Д.С..Ц., а също и от кореспондиращите си с тях писмени
доказателства и доказателствени средства, каквито са протоколите за разпит на
свидетели, протокол за разпознаване на лица, медицинската документация, приобщена по делото, заедно с 1 бр. диск,
справка за съдимост и други писмени документи, способите за доказване - съдебномедицинска експертиза на пострадалия, комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза и повторна комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия.
Възприетите от първата
инстанция фактически отношения относно основните факти са правилно установени,
като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати
логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал
доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на
които е дал вяра на едни от тях и не е кредитирал други. Липсват основания,
които да мотивират въззивния съд да промени направените в първоинстанционния
съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени
събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им
тълкуване.
Не
са спорни обстоятелствата относно датата, часа, мястото, авторството на
деянието и причинената телесна повреда. Основното възражение на защитата се
състои в твърдението, че престъпното деяние е извършено от подсъдимия в
състояние на афект, предизвикано от пострадалия с тежка обида.
Настоящият съдебен състав намира, че на първо място
следва да бъдат изследвани показанията на св. В.В.. Независимо, че е пострадал от престъпното деяние, показанията му се
отличават с нужната логическа подреденост, богато фактологично излагане на
възприятия, последователност, житейска издържаност. При преценка относно
достоверността им първоинстанционният съд ги е кредитирал изцяло. Тази позиция се споделя напълно и от въззивната
инстанция. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства показва, че разказът на свидетеля кореспондира с останалите
доказателствени средства. Именно поради тази причина и СГС прие от фактическа
страна, че
подсъдимият е нанесъл удар с ритник в областта на носа на пострадалия,
вследствие на които е било причинено телесното увреждане. В този смисъл СГС прецени и разказа на свидетелите-очевидци като констатира идентичност в изложените
обстоятелства. Правилно показанията на пострадалия са били кредитирани от контролирания съдебен състав. Въз основа на тях
се установяват в детайли събитията, свързани с действията на подсъдимия по повод възникналия конфликт. Те съответстват и на показанията на други свидетели, както и на писмените доказателства по делото, каквато е приобщената медицинската документация. Така например основният факт на нанасяне
удар от страна на подсъдимия спрямо пострадалия и получената вследствие на това
телесна повреда се доказва в пълна степен и от останалите доказателствени
източници, доколкото от съвкупния анализ на показанията на свидетелите става
ясно, че въпросното обстоятелство е било възприето от няколко от свидетелите.
На
следващо място съдът анализира и показанията на св. П., който освен че е бил
замесен пряко в процесния инцидент и е нанасял удари по краката на пострадалия,
заявява, че е видял как подсъдимият е ритнал пострадалия отпред по лицето, по
което имало кръв от носа на пострадалия. Свидетелят заявява, че пострадалият
псувал подсъдимия, но тези твърдения съдът не кредитира като достоверни, тъй
като не се подкрепят от показанията на всички други свидетели. Като цяло тези
свидетелски показания се характеризират с логичност и последователност и
описват в подробности изпълнителното деяние на престъплението и участието на
подсъдимия в него, поради което съдът основа своите изводи върху тях в тази им
част. Съдът намира изложеното от свидетеля за правдоподобно, тъй като
последният заявява и за своето участие в процесния инцидент, които твърдения са
неизгодни за него, поради което съдът не намери основание да не даде вяра и на
останалите факти, изложени от него.
Настоящата инстанция намира за обективно и логично съдържащото се в мотивите към присъдата
доказателствено изследване на дадените от св. Х. показания. Въззивните съдии също дават вяра на
разказа ѝ, поради това, че информацията, която възпроизвежда е
логична и последователна, кореспондираща си с останалите доказателствени
източници. Посоченото лице дава сведения по отношение на последиците от
инцидента, тъй като тя е възприела състоянието на пострадалия след нанасянето
на повредата. Макар и да няма непосредствени впечатления от самия
инцидент, съдът оцени житейската достоверност в изложените от нея факти и
тяхната кореспонденция със писмената документация, приобщена по делото и
заключението на СМЕ. Вярно е, че изводимите от показанията на свидетелката доказателства по отношение на главния факт от предмета на доказване, а именно механизмът на осъществяване на престъпното
деяние, са производни, но те могат да служат за проверка на
първични доказателства, каквито са показанията на пострадалия и да затвърдят
информацията съдържаща се в тях.
На
следващо място съдът кредитира с доверие и показанията на св. Д., която е
възприела част от изпълнителното деяние на престъплението, макар от известно
разстояние и да не e била в състояние
да посочила лицата, които са ритали момче, намиращо се на земята. Същата
свидетелка също разказва за състоянието, в което се е намирал пострадалия, след
като е пристигнала на мястото, а именно лежал в много кръв. Свидетелката е
забелязала, че едното от момчетата е ритало пострадалия в главата, а другото в
краката, което кореспондира със заявеното от част от другите свидетели.
Показанията на тази свидетелка са логични и безпротиворечиви, последната не е
заинтересована по някакъв начин от изхода на делото, поради което съдът не
намира основание да се съмнява в изложените факти.
Настоящият съдебен състав не подходи изцяло с доверие
към показанията на св.
Б., дадени в хода на съдебното следствие. По същество
показанията на тази свидетелка са вътрешно противоречиви и с тях последната се опитва да осигури до известна степен благоприятен
изход от настоящото наказателно производство за подсъдимия, тъй като е негова
приятелка. В показанията си от ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал.
1, т. 2 НПК, свидетелката не е заявила, че подсъдимият е бил по някакъв начин
предизвикан от пострадалия, като едва в съдебно следствие си спомня, че
пострадалият напсувал подсъдимия. Освен това в ДП е заявила, че
подсъдимият е станал и нанесъл удар на пострадалия с ръка в областта на
главата, докато пред съда вече твърди, че В. тръгнал пръв към Б. с обидни думи.
Съдът не кредитира тези показния поради тяхната вътрешна противоречивост,
възможна заинтересуваност, както и несъответствието им с останалите свидетелски
показания.
Съдът
не основава изцяло изводите си и на показанията на св. Е.Ц., тъй като е налице
противоречие в казаното от Ц.на ДП и в съдебно заседание, въпреки че тя
поддържа именно казаното пред съда. В тези си показания тя твърди, че не е
възприела нито някакви реплики между подсъдимия и пострадалия, нито нанесени
удари. В ДП пък е заявила, че две непознати момчета са си
разменили реплики с пострадалия, започнали да се бутат и след като В. паднал и
двете момчета започнали да го ритат. Тази неяснота на възприятията наЦ.мотивира
настоящият състав да подходи с внимание относно фактите, изнесени от
свидетелката, поради което и не дава вяра на описаната от нея фактическа
обстановка.
Показанията
на св. П.са в противоречие със заявеното от всички останали свидетели, както и сами
по себе си противоречиви. В съдебно заседание свидетелката заявява, че
подсъдимият е ударил пострадалия единствено с ръка и не е обърнала внимание да
е имало кръв. В показанията от ДП, приобщени
по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 НПК, е заявила, че не е видяла никой
да удря пострадалия с юмрук, а само в краката и след като той паднал,
продължили да го ритат. Поради тази нелогичност и непоследователност в разказа
на свидетелката, съдът не се довери изцяло на заявеното от нея, още повече, че
тя не е посочила в показанията си от ДП да е забелязала пострадалият да е бил
ритан в главата и кой точно е нанесъл този удар.
Показанията
на св. Д.Ц.не допринасят в голяма степен за разкриване на обективната истина,
тъй като нейните възприятия са единствено косвени и пресъздават възприетото от
нейната дъщеря – св. Е.Ц., която не е видяла кой е ударил пострадалия.
Съдът
кредитира показанията на св. Т., които и макар и опосредени, изясняват
обстоятелства от предмета на доказване, а именно авторството на деянието.
Относими към предмета на
доказване и имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото
са и приобщените и надлежно изготвени в процеса писмени доказателства и
доказателствени средства. При служебната проверка на изброените по-горе такива,
съдът не откри да са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането
на същите, които да обосновават изключването им от доказателствения материал по
делото. Освен това те съответстват изцяло на свидетелските показания и служат
за тяхна доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите
досежно стеклите се събития. Приемайки данните от приложената по делото
медицинска документация категорично се установява датите на постъпване на пострадалия в болничното заведение,
фрактурата на носните кости, получена вследствие инцидента и последващото му
лечение.
Следва да се разгледа и
протоколът за разпознаване на лица от 17.11.2015 г. от които е видно, че пострадалият
е разпознал подсъдимото лице като лицето, което го е съборило на земята, ритало го е, включително и в носа. Настоящият
съдебен състав намира, че извършеното процесуално-следствено действие е
изготвено съгласно изискванията на НПК, както и че същото представлява годно
доказателствено средство за отразените обстоятелства предвид факта, че в
протокола са посочени и индивидуализирани четири лица, който са участвали в
разпознаването. Спазени са условията и процедурата за провеждане на
разпознаването, непосредствено преди това е извършен разпит на разпознаващото
лице. По време на същото пострадалият е посочил извършителя на престъплението
по идентични с тези на подсъдимия признаци. Пострадалият е имал възможност да
възприеме подсъдимия от близко разстояние и категорично го е посочил.
Констатация за необремененото
съдебното минало на подсъдимия към датата на деянието първият съд вярно е
направил въз основа на приложената и приета като писмено доказателство справка
за съдимост.
При изграждане на своите
изводи въззивният съд възприе заключението на СМЕ. От него се установява, че на
пострадалия е била причинена травма, изразяваща се в разместено
счупване на костите на носа, изкълчване и девиация на носната преграда, които
травматични увреждания са реализирали медико-биологичния критерий „постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота“. Според
експертизата травматичното увреждане е
резултат от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с такива и може да
се получи при нанасяне на удари с крака - ритници.
Настоящата
инстанция кредитира изцяло и изводите на КСППЕ и ПКСППЕ, които намира за
професионално и компетентно изготвени. Според първата експертиза към момента на
деянието освидетелствания (подсъдимият) не е бил в състояние на физиологичен
афект, макар да е действал под влияние на по-бурни емоции, които са улеснили в
значителна степен извършването му и които не отговарят на критериите за остро
възникнал физиологичен афект. Повторната експертиза е категорична, че
подсъдимият не е бил в състояние на физиологичен афект. Вещите лица отчитат, че
към момента на деянието е бил под влияние на отрицателни емоции, които са му
попречили да избере най-рационално поведение, но липсват в съвкупността си
фазовите и съдържателни характеристики на афектно отреагиране. При условие, че
и двете експертизи намират, че при Б. не е бил налице афект при извършване на
деянието, в които изводи настоящата инстанция не намира основание да се
съмнява, то неоснователно е възражението на защитата за приложение на привилигирования
състав на чл. 132, ал. 1 НК.
По
отношение на наведеното възражение, че в ОА не са посочени дата и място на
съставянето му следва да се изтъкне, че на печатът, с който ОА е внесен в съда,
съществуват всички необходими реквизити от които може да се направи извод за
датата и мястото на съставянето на ОА, без да е необходимо изричното им
посочване в самия ОА.
Във
връзка с възражението, че оперативен работник е извършвал действия по
разследването без да разполага с правната възможност за това, следва да се има
предвид постановление от 18.09.2015 г. на разследващ полицай, с което на оперативен
работник от сектор „КП“, 01 група при 05 РУ-СДВР е възложено извършването на
действия по разследването.
Въз основа на
горепосоченото, въззивната инстанция се солидаризира с правните изводи на СРС
по отношение на съставомерността на извършеното деяние. Цялостният анализ на
събрания по делото доказателствен материал води до категоричен и несъмнен
извод, че подсъдимият Б. е автор на деянието, за което му е повдигнато обвинение. В този смисъл
настоящият съдебен състав приема за правилна констатацията на СРС, че от
обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на
престъплението по чл. 129,
ал. 2, вр. ал. 1 НК.
От обективна страна на пострадалия
е било причинено телесно увреждане, отговарящо на
признаците на състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, а именно - средна телесна повреда, изразяваща се разместено счупване на
костите на носа, изкълчване и девиация на носната преграда, с което е реализиран медико-биологичният критерий „постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота“.
От обективна страна това
телесно увреждане е причинено от действията на подсъдимия чрез
нанасяне на удари с крак в областта на лицето и носа на пострадалия.
От субективна страна
първостепенният съд е приел, че деянието е извършено виновно при евентуален
умисъл. Неговият интелектуален момент се състои в съзнаване на свойството и
характера на извършваното деяние (а именно, че то е обективно годно да причини
визираните в състава на чл. 129 НК общественоопасни последици) и предвиждането
на вероятното настъпване на тези последици. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното и е допускал, че с ударите си с крак в лицето на пострадалия е напълно вероятно да му причини някакъв вид счупване, като се е съгласил с настъпването на този резултат,
макар да не го е целял пряко. Следователно относно тази телесна повреда той е
действал с евентуален умисъл.
При индивидуализацията на
наказателната отговорност първоинстанционният съд правилно е отчел наличието на
смекчаващи обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст, предхождащото инцидента
поведение на пострадалия, който изрекъл обидни изрази по отношение на приятелката
на подсъдимия.
Въззивният съд се
съгласява, че като отегчаващи обстоятелства следва да бъде ценено това, че деянието е извършено на публично
място, през деня и подсъдимият е напуснал мястото на инцидента, без да окаже
помощ на пострадалия, както и фактът, че след първоначалния удар и падането на
пострадалия, подсъдимият продължил да му нанася удари, въпреки занижените
възможности за съпротива, като е използвал уменията си, придобити от
тренировките си по бойни спортове.
В този смисъл, настоящата
инстанция намира, че СРС правилно и законосъобразно е индивидуализирал
наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление и му е наложил
наказание към минимума в размер на една година „лишаване от свобода“.
Неоснователно е възражението за съществуване на
многобройни смекчаващи обстоятелства, тъй като в случая такива не са налице.
Съдът правилно е счел и посочил наличните такива, като дори при съществуването
и на отегчаващи вината обстоятелства е наложил наказанието към минималния
размер, което се явява съразмерно с обществената опасност на извършеното.
Налице са предпоставките за отлагане
изпълнението на така определеното наказание съгласно разпоредбата на чл. 66,
ал.
1 НК, а именно - подсъдимият да не е осъждан на „лишаване от свобода“ за
престъпление от общ характер, да е наложено
наказание под три години „лишаване от свобода“ и с оглед изпълнение на целите, визирани в чл. 36, ал. 1 НК,
възпиращият и превъзпитателен ефект на наказанието да може да се постигне и без ефективното му изпълнение.
По делото се установи по безспорен начин, че в
резултат на престъплението пострадалият В. е претърпял неимуществени вреди, които съгласно правилото на чл. 45 ЗЗД
и справедливостта подсъдимият следва да репарира. Основателността на гражданския иск се поставя в зависимост от обстоятелството за авторството на деянието, по отношение на което не съществува
съмнение, че следва да се вмени на подсъдимия. По делото категорично се установи, че в резултат на причинената
телесна повреда два
пъти се е наложило оперативно лечение на пострадалия и престой в
болницата, преживял е болки и страдания, които са неизменна
част при подобно счупване и пълното му възстановяване е несигурно. Преживеният стрес от случилото се, затрудненията, които са
неизменна последица при фрактури и всички
несгоди, свързани с това, несъмнено водят до неблагоприятни последици и изживявания за
пострадалия. Размера на тези вреди от неимуществен характер съдът определя
съгласно чл. 52 ЗЗД на 4000 лева. Причинените на гражданския ищец вреди по
същество са парично задължение, което виновният причинител дължи. Обезщетение в
такъв размер се явява адекватно и справедливо с оглед претърпените от пострадалия неимуществени вреди, с оглед
неудобствата, които са
му били причинени. За разликата до пълния
претендиран размер от 5000 лева искът се явява
неоснователен. Неоснователно
се явява искането на подсъдимия за намаляване размерът на присъденото
обезщетение, тъй като, с оглед изложеното, размерът от 4000 лева следва да се
определи като напълно съответен и справедлив на претърпените неимуществени
вреди.
Предвид изхода на делото
правилно районният съд на основание чл. 189, ал. 3 НПК е възложил в тежест на подсъдимия сторените по
делото разноски
в размер на 797,40 лева. Правилно и
обосновано подсъдимият е осъден да заплати на пострадалия сумата от 300 лева, представляваща сторени от същия разноски, в качеството му на граждански
ищец и частен обвинител за платено адвокатско възнаграждение на упълномощения му адвокат, както
и сумата
от 160 лева, представляващи такса върху уважената част от
гражданския иск.
Предвид изложеното до тук и
с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият
въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и
като такава следва да се потвърди изцяло. Присъдата е постановена при безспорно
и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон. Определеното наказание не е явно
несправедливо и напълно съответства на обществената опасност на деянието и
дееца.
При извършената цялостна служебна проверка на правилността на обжалваната присъда на основание чл. 314, ал. 1 НПК въззивната инстанция не констатира наличието на
основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед
изложените съображения същата следва да бъде изцяло потвърдена.
С
оглед изхода на настоящото производство и изрично направеното искане от
процесуалния представител на частния обвинител и граждански ищец за присъждане
на разноски за производството пред въззивната инстанция и представяне на договор
за правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че в брой е заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за процесуална защита по
настоящото дело, въззивният съд намира, че тези разноски следва да бъдат
присъдени в полза на В.П.В..
С оглед горното и
на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК‚ Софийски градски съд, V въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 03.05.2017 г. по н. о. х. д. № 4484/2016 г., СРС, НО, 6 състав.
ОСЪЖДА подсъдимия И.Г.Б. да
заплати на В.П.В.
на основание чл. 189, ал. 3, вр. чл. 317 НПК сторените във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.