Определение по дело №3227/2020 на Окръжен съд - Пловдив

                                        О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 260084

 

                                  13.01.2021г, гр.Пловдив                              

 

Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                                       Председател: Виолета Шипоклиева

                                                       Членове: Фаня Рабчева

                                                                           К.Иванов

 

като разгледа докладваното от съдията Рабчева ч.гр.д.№ 3227/ 2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

                        Производство по чл.577 ГПК.

                        Постъпила е частна жалба от адв. Цв.Б., в качеството си на пълномощник на Б. С. М. , с посочен съдебен адрес:*** против постановен отказ изх.№ 380/ 16.12.2020г., том 2, № 180, вх.№ 34822/ 16.12.2020г.  на Съдия по вписванията, при Агенция по вписванията, ТЗ - Служба по вписванията с район на действие – района на Районен съд – гр.Пловдив. По изложени доводи в частната жалба се иска отмяна на обжалвания отказ на съдията по вписванията и постановяване извършване на исканото вписване. 

                        Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

                        Частната жалба изхожда от надлежна страна , имаща правен интерес от обжалване на акта на съдията по вписване, както и е в законния по чл.275, ал.1 във вр. с чл.577, ал.1 ГПК едноседмичен срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

                          Със заявление вх.рег.№ 34822/ 16.12.2020г. жалбоподателката  Б. М. С. чрез пълномощника си адв. Цв.Б.  е поискано разпореждане вписване на обстоятелства, свързани с уреждане на имуществени отношения  между молителката Б.М. С. и П. А. С., съобразно американско съдебно решение за развод по дело № 2020 D 330285, издадено от Окръжен съд на окръг Кук, щата Илинойс, представено в заверен превод на български език, както и Решение № РД – 20-1017/ 30.11.2020г. на Кмета на Район Централен – Община Пловдив, с което е признат чуждестранният съдебен акт, придружени с представяне на удостоверение за данъчна оценка на недвижим имот, копие от НА за продажба на НИ, копие от схема на СОС.

               С обжалвания отказ искането за вписване е мотивирано като неоснователно, основано на разпоредбата на чл.12, ал.1 КМЧП, доколкото е прието, че в случая в резултат на представеното съдебно решение е налице прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, находящ се на територията на Република България, като по представеното Споразумение за уреждане на брачните отношения недвижимите имоти остават в собственост на съпругата Б.М. С.. В този смисъл е счетено от съдията по вписванията , че по въпроса относно правото на собственост върху недвижимия имот следва да е налице валидно произнасяне на български съд , като същият е изключително компетентен по отношение правата върху недвижими имоти, находящи се в България, и съответно съдията по вписванията не следва да признае представеното по реда на чл.118, ал.1 КМЧП. Посочено е още, посочените имоти в споразумението са с описание на адресите на същите в гр.Пловдив, а за извършване на вписване на недвижимите имоти следва да се спази императивната норма на чл.6, ал.1, б.“в“ от Правилника за вписванията.

                        С частната жалба оплакванията на жалбоподателката се основават на доводите, че искането е за вписване на посочения съдебен акт  е поради това, че страните са поделили и имуществените си отношения досежно два недвижими имота, подробно описани в съдебния акт, които имоти са индивидуализирани в приложени нотариални актове за придобиването им, схеми и данъчни оценки; само по себе си вписаното решение няма да произведе вещно-правно действие без наличието на титулите за собственост, алтернативно без да е издаден последващ титул, с които аргументи е била подадена молбата.  Прави се аналогия с практиката при постановяване на бракоразводно решение от български съд при подялба на имоти на съпрузи, при което посочените текстове от КМЧП от съдията по вписванията не касаят настоящия случай.   Поради това се счита, че обжалваният отказ е незаконосъобразен и неправилен.

                        Жалбата е неоснователна.

                        Съгласно чл.112, б.“а“ ЗС  подлежат на вписване всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права. В детайлизация на тази законова разпоредба е  разпоредбата на чл.4 от Правилника за вписванията.

                        Действително  видно от  представеното по делото бракоразводно решение на Окръжен съд на окръг Кук, щата Илинойс, Съединени американски щати, надлежно заверено в превод на български език,   е постановено Решение  № РД-20-1017/ 30.11.2020г.  на Кмета на Район „Централен“  при Община Пловдив за признаване по реда на чл.117 и чл.118 КМЧП като  чуждестранен съдебен акт с оглед прекратяване на гражданския брак между молителката Б.М. С. и П. А.С.. С цитирания съдебен акт на чуждестранния съд  са налице постигнати договорености между страните и относно уреждане на имуществените им  отношения във връзка с притежавани от съпрузите недвижими имоти, вкл. на територията на Република България. Последните в споразумителната част на решението представляват посочен притежаван в съсобственост между страните недвижим имот , описан с административен адрес : бул.“ …………., …… „…..“ , гр….. / т.7.2.б.“с“/ и притежаван в индивидуална собственост от съпругата и молителка Б.М. С. недвижим имот , описан с административен адрес : бул.“…………. № …, …….., България / т.7, 2.“d“/.  Следователно принципно относно втория описан имот, представляващ, индивидуална собственост  на молителката, постигнатата договореност между съпрузите е с констативен характер относно  собствеността на имота и декларативен характер относно липсата на претенции от страна на съпруга П. А. С. спрямо този имот и  съответно не касае прехвърляне на вещно право, подлежащо на вписване. Видно от договореността относно съсобствения между съпрузите имот с адм.адрес :  бул.“ …………, …., …. „….“ , гр……в е удостоверено волеизявлението на съпруга П. С., че същият няма и се отказва от всички права и претенции по отношение на този имот и дялове от него, като съпругът ще подпише отказ от искове и претенции или ще съдейства и изготви и подпише подобен документ в Българя, с който се отказва от своя дял и прехвърля имота изцяло на Съпругата  в посочен срок от искането за това на от страна на Съпругата. Тази клауза в споразумителната част на съдебния акт  не съдържа окончателно, надлежно удостоверено от компетентен орган волеизявление за прехвърляне на вещно право на собственост върху имот, находящ се на територията на Република България, подлежащ на вписване. От една страна удостовереното волеизявлението има също декларативен характер и е с аналогично съдържание на клауза по предварителен договор с поетото от страна на съпруга задължение да извърши необходимите правни  действия по надлежно удостоверяване прехвърляне на вещното право в бъдещ момент на територията на България. Постигнатата договореност между страните относно начина на удостоверяване на подлежащото прехвърляне на вещното право на собственост е в съответствие с изричната разпоредба на чл.12, ал.1 КМЧП, доколкото с оглед местонахождението на недвижимия имот на територията на Република България, вкл. нотариалното удостоверяване относно тези вещни права, е в изключителната компетентност на българските  съдилища, съответно други органи, на които по Закон са предоставени правомощия по нотариални производства.  С оглед на това неотносима е посочената в частна жалба аналогия относно извършваните от българските съдилища  аналогична практика, доколкото в случая се касае за постановено бракоразводно решение от чуждестранен съд, което дори и да се приеме, че съдържа клаузи за окончателно уреждане на имуществени отношения между съпрузите чрез волеизявления за прехвърляне на вещни права помежду им, би било извън изрично уредената компетентност и подведомственост относно удостоверяване на прехвърляне на вещни права съобразно цитираната от съдията по вписванията  разпоредба на чл.12, ал.1 КМЧП  и при съобразяване с визираните в чл.117 т.1 и чл.118, ал.1 КМЧП отрицателни предпоставки за признаване на чуждестранния акт в тази му част. 

                        По така изложените съображения обжалвания отказ на съдията по вписванията не се явява неправилен и незаконосъобразен, а частната жалба като неоснователна ще се остави без уважение.

                        Водим от горното  и  на основание чл.577, ал.1 и сл. ГПК, съдът

 

                                                 О  П   Р  Е  Д  Е  Л И  :

 

                        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба от адв. Цв.Б., в качеството си на пълномощник на Б. С. М. , с посочен съдебен адрес:*** против постановен отказ изх.№ 380/ 16.12.2020г., том 2, № 180, вх.№ 34822/ 16.12.2020г.  на Съдия по вписванията, при Агенция по вписванията, ТЗ - Служба по вписванията с район на действие – района на Районен съд – гр.Пловдив, като неоснователна.

                        Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред ВКС на РБ.

 

 

                        Председател:                                 Членове: