Р Е Ш Е Н И
Е № 261887
гр. Пловдив, 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на седми
юни две хиляди двадесет и първа година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 8937 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа
на искова молба от Д.И.Б., ЕГН **********,***,
чрез адв. В.Г.Г. против “А.Т.” ЕООД /в
ликвидация/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул."Райко Даскалов” № 68, ет. 5, офис 1, с
която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 във връзка с чл. 280 и сл. от ЗЗД и чл. 286 ТЗ и чл.
86 ЗЗД да осъждане на
ответника да заплати на ищеца
сумата от сумата от 10 093 лв. (десет хиляди деветдесет и три лева) дължими
задължения за упражняване на функцията на ликвидатор за период от м. февруари
2017 г. до м. януари 2020 г., както и лихва към всяка главница за период м.
февруари 2017 г. до м. януари 2020 г. в размер на 1578,36 лв. (хиляда петстотин
седемдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки), законната лихва върху
главниците от подаване на заявлението – 02.03.2020 г. до окончателното й
изплащане. Претендират се разноски в заповедното и настоящото исково
производство.
Ищецът посочва, че на 12.07.2013 г. е назначен
за ликвидатор на ответника с акт на длъжностното лице № ***, като за дейността
му като ликвидатор е определено месечно възнаграждение в размер на 400 лева. С
няколко последващи акта на длъжностни лица в Търговския регистър срокът на
ликвидацията е продължаван, като и понастоящем ищецът все още изпълнява
функцията на ликвидатор. От датата на назначаването му до момента, ищецът
посочва, че не е получавал дължимото му възнаграждение, както и дължимите му,
като получател на възнаграждение
осигурителни вноски. В таблица в
исковата молба, ищецът описва размера на всяко месечно плащане, след приспадане
на съответните вноски и облагането с данък, както и обезщетението за забава в
размер на законната лихва върху всяка месечно плащане, считано от падежа му до
януари 2020 г.
Ищецът
посочва, че от момента на назначаването му
за ликвидатор е изпълнявал добросъвестно задълженията си като
ликвидатор, подавал е отчети, водил е дела срещу длъжници, представлявал е
дружеството пред НАП за издаване на ДРА и неговото обжалване пред АдмС-Пловдив
и ВАС, представлява е дружеството като длъжник по изпълнителни дела, завеждал е
жалби, обжалвал е постановления за
прекратяване на наказателното производство, осребрявал е имущество на дружеството.
Ищецът посочва, че на 02.03.2020 г. е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение за гореописаните суми, по което
е образувано ЧГрД № 3594/2020 г. по описа на III брачен състав на ПРС, по което
съдът се произнесъл с разпореждане, с което отхвърлил заявлението за издаване
на заповед за изпълнение и е дал указания за завеждане на осъдителен иск за
претендиралите суми. Моли исковете да се уважат. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез
назначения от съда особен представител е депозирал писмен отговор. Оспорва предявените
искове, като неоснователни и недоказани. Сочи, че твърденията на ищеца, че е
изпълнявал задълженията си като ликвидатор и е извършвал описаните в исковата
молба действия, не са подкпрепени с доказателства за това. Освен това посочва,
че не става ясно какво е наложило удължаването на сроковете за ликвидация на
дружеството.
Не се оспорва назначаването на ликвидатора,
както и удължаването на сроковете за ликвидация, както и прекратяването на
регистрацията на дружеството, доколкото същите са подкпрепени и с писмени
доказателства.
Оспорва се ответникът да е извършил вменените му
със закон задължения, както и се прави
детайлен анализ на правната фигура на ликвидатора, както и на правоотношението
между ликвидатора и дружеството в ликвидация. Описват се конкретните действия,
които се извършват от ликвидатора, като се сочи, че в настоящия случай не се установява от
представените доказателства тези действия да са извършени от ищеца.
Ответникът посочва, че правото да се търси възнаграждение произтича не
от статуса ликвидатор в ликвидационното производство, а от добросъвестното
изпълнение на функциите, които законът вменява на този орган, по изготвяне на
начален отчет и баланс издирване на кредиторите на дружеството, на неговите
длъжници, довършване на текущите сделки, плащания към кредиторите, осребряване
на остатъка от имуществото и изготвяне на ликвидационен баланс и ред други
задължения с помощен или обслужващ характер спрямо изброените. В тази връзка
особеният представител посочва, че в самият акт на ДЛР изрично е отбелязано, че
възнаграждението на ликвидатора е за сметка на средствата на дружеството, а
същите се формират като резултат от положените усилия и работа от ликвидатора,
чието основно задължение е да осребри активите и да погаси пасивите, при което
може да се презюмира.че възнаграждението се дължи под условие т е при наличието
на свободни парични средства, получени като резултат на процедурата по
ликвидация, За пълнота ще отбележим, че не съществува и норма в търговския или
друг закон , или подзаконов нормативен акт, която да гарантира изплащането на
някакво макар и минимално възнаграждение на ликвидаторите за сметка на
едноличния собственик на капитала в дружество с ограничена отговорност при
липса на реализирани свободни парични средства в ликвидиращото се дружество.
Твърди се, че ищецът не ангажира доказателства
за изпълняване на задълженията си и за наличие на свободни парични средства,
поради което се моли исковете да се отхвърлят.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Не се оспорва прекратяване на регистрацията на ответното дружество,
назначаването на ищеца, като ликвидатор, определяне на месечно възнаграждение в
размер на 400 лв., както и продължаването на срока на ликвидацията. Тези обстоятелства се установяват и от
приетите като писмени доказателства Решение № 321 от 11.07.2013 г. по т.д. №
80/2013 г. по описа на ПОС, Актове за назначаване на ликвидатор от 12.07.2013
г., 14.01.2014 г., 16.12.2014 г.,28.12.2015 г., 22.12.2016 г., 15.12.2017 г.,
14.12.2018 г.,12.12.2019 г. С последния акт е определен срок за приключване на
ликвидацията до 31.12.2020 г., като във всеки от актовете е определено
възнаграждение за ликвидатора Д.Б. в размер от 400 лв. месечно за сметка на
търговеца.
За да се уважат предявените искове ищецът следва да докаже положителните факти, от които
извлича благоприятни за себе си последици, т.е.
възникването на правоотношението по силата, на което ищецът е назначен
като ликвидатор и съществуване на това правоотношение към процесния период,
както и добросъвестно изпълнение на вменените му със закон – чл. 267 и сл. ТЗ
задължения по осъществяване на ликвидацията на дружеството, тъй като възнаграждението на ликвидатора е функция на реализирани правомощия, чието
съдържание и параметри са изрично дефинирани в закона (чл. 268 ТЗ). По
отношение на претецията за обезщетение за забава, то в тежест на ищеца е да
установи настъпване на падежа на претендираната главница и периода и размера на
претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да установи такива
положителни факти, които изключват твърденията в исковата молба, като докаже и възраженията
си в отговора на исковата молба. Респективно - при установяване на горните
елементи от ищеца – да докаже, че е
погасил търсената сума.
По отношение на извършваните от ликвидатора действия от събраните писмени
доказателства се установява, че същият е публикувал декларации и данни за
търговеца в ликвидация в периода от 2013 г. до 2019 г., както в НАП, така и в
Информационна система „Бизнес и статистика“. От извадката от НАП е видно, че за
периода от 2013 г. до 2019 г. са подавани ежегодно декларации по чл. 92 ЗПКО.
Освен това са извършвани действия във връзка с образувани досъдебни
производства през 2017 г.-2019 г., като на 24.04.2017 г. вследствие на
действията на ликвидатора е отменено прекратяването на досъдебно производство
за престъпление по чл. 220 НК за извършване на допълнителни действия с оглед
установяване дали не се касае за престъпление по чл. 219 НК – неполагане на
достатъчно грижи за ръководене, управление и стопанисване на поверено
имущество. Вследствие на усилията на ликвидатора са извършвани действия по
образуваните досъдебни производства, като няколко пъти постановленията за
прекратяването им са отменяни.
Депозирани са и искания към ТД на НАП – Пловдив през 2017 г. във връзка с
неплиключили съдебни и искови дела. Депозирано е и писмо до Областна
администрация *** във връзка с процедура за обезщетяване на собствениците на
отчуждени имоти на 24.04.2017 г.
На 19.02.2020 г. и на 05.04.2020 г.
ищецът е депозирал възражения за погасяване по давност на задължения на
дружеството в ликвидация по ИД № *** г. и по ревизионен акт ***/15.04.2014 г. Вследствие
на извършените от него действия с Разпореждане от 25.05.2021 г. на ТД на НАП
Пловдив на основание чл. 225, ал.1 т. 7 във вр. с чл. 168, т.3 и чл. 171, ал. 2 ДОПК е прекратено поради изтекла давност събирането на публични вземания по ИД ***
г. от 189 700,45 лв., като не е погасена по давност и е останала дължима
много малка сума в сравнение със задължението, а именно: сумата от 3504,96 лв. за главница и лихви.
През 2014 г. ищцът в качеството на ликвидатор е продал имоти на дружеството
в ликвидация, като с получените средства са погасени задължения по изпълнително
дело № *** г. в размер на 36 596,68 лв., в полза на НАП – 36826,10 лв. и
229,42 лв. – задължения по ДДС и лихви, както и задължения по изпълнителни дела
от 2011 г.-2013 г. От приетата справка
от Служба по вписванията Пловдив към Агенция по вписванията се установяват и
извършените действия във връзка със заличаване на вписаните възбрани, както и
осъществените сделки в интерес на дружеството в ликвидация.
Действително тези действия по продажба на имоти са преди исковия период, но
от същите може да се направи извод за цялостната дейност на ликвидатора и
фактът, че същият е проявил отговорно отношение към възложените му функциии и
чрез погасяване на съответните задължения е предотвратил натрупването на
допълнителни задължения за такси, разноски и лихви за сметка на дружеството в
ликвидация.
Приети са като писмени доказателства и счетоводни документи, които съдът
счита, че не следва да се обсъждат отделно от приетото по делото заключение на
съдебно – счетоводната експертиза, тъй като вещото лице, притежаващо
съответните специални знания е анализирало приетите писмени доказателства и е
изготвило заключението си въз основа на тях.
Съдът кредитира изцяло като обективно, пълно и компетентно изготвено, както
и неоспорено от страните по делото заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно – счетоводна експертиза. При
проверка в счетоводната документация вещото лице не е установило за периода от
м. февруари 2017 г. до м. януари 2020 г. вкл., а и до момента на проверката от
експертизата 14.05.2021 г. да са осчетоводени плащания от страна на ответника
за възнаграждения за ликвидатор на ищеца.
Установява се и размерът на задълженията /главници, лихви към тях, необходимите
удръжки за данъци и осигуровки/ на ответното дружество към лицето Д.И.Б. –
негов ликвидатор по месеци, по компоненти, по периоди и общо, като същите
напълно съответстват на размера на исковата претенция за главница * 10093 лв .и
лихва 1578,36 лв. Вещото лице е дало
заключение, че за периода от февруари 2017 г. до януари 2020 г. ответното
дружество в ликвидация прилага двустранно счетоводно записване на стопанските
операции, съгласно Закона за счетоводството, като същото е автоматизирано на
компютър със счетоводна програма Булмар офис. Установява се, че издаваните първични счетоводни документи
притежават необходимите реквизити, съгласно Закона за счетоводството и ЗДДС; за
счетоводното отчитане се използват съответните счетоводни сметки и регистри;
регистрите и дневниците на ответното дружество са надлежно заведени, а
стопанските операции са записани в хронологичен ред. В заключение е отразено, че задълженията към
ликвидатора Д.Б. са родевно осчетоводени от ответното дружество по счетоводни
сметки, дневници и регистри и месечни разплащателни ведомости през посочения
период. Установява се и правилно изчисляване на лихвите и осигуровките по
отделните главници. Вещото лице
установява, че общята размер на задълженията на дружеството към кредиторите, в
т.ч. НАП и НОИ са в общ размер от
198 234,86 лв., от които сумата от 134 804,84 лв. по
Ревизионен акт от 15.04.2014 г., сумата от 13549,76 лв.- задължения за
осигурителни вноски ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗОВ, сумата от 2317,08 лв.- задължения за
ДДФЛ, сумата от 25056,74 лв.- задължения към търговски контрагенти и сумата от
22506,44 лв.- задължения към персонала. Задълженията на ответното дружество се
установява, че са надлежно осчетоводени. Общията размер на вземанията по баланкс към 31.01.2020 г. е
459 956,75 лв., от които присъдени вземания – 18029,75 лв. и 441 927
лв.- вземания по предоставени заеми. Не се установява през периода от м.
февруари 2017 г. до м. януари 2020 г. вкл. по счетоводните данни в ответното
дружество да има събрани вземания и погасени задължения. Вещото лице посочва,
че по баланск към 31.01.2020 г. общият размер на вземанията е 459 956, 75
лв., а общият размер на задълженията е 198 234,86 лв., като има
положителна разлика в полза на вземанията – 261 721,89 лв. По баланс към
31.01.2020 г. вещото лице посочва, че не е формиран остатък от свободни парични
средства, получени в резултат на процедурата по ликвидация.
В отношенията, които възникват между ликвидатора, независимо дали той е
управител, съдружник или трето лице, и дружеството, намират приложение
разпоредбите относно договора за поръчка (мандат), модифицирани с оглед целите
на ликвидацията. Ликвидаторите носят същата отговорност за дейността си по
ликвидацията, както управителите и другите изпълнителни органи на търговските
дружества по силата на чл.266 ,ал.6 ТЗ.Те са длъжни да поканят кредиторите на
дружеството да предявят вземанията си, да уведомят съответните органи за
започналата ликвидация, да довършат текущите сделки, да съберат вземанията, да
превърнат останалото имущество в пари и да удовлетворят кредиторите
–чл.267,чл.268 от ТЗ. Ликвидаторите трябва да съставят баланс към момента на
прекратяване на дружеството и доклад, който пояснява баланса; в края на всяка
година да извършват годишно приключване, да изготвят финансов отчет и доклад за
дейността си /чл.270,ал.1 ТЗ/По силата на възникналото правоотношение с
дружеството ликвидаторът е обвързан да изпълнява задълженията си по
ликвидацията. Съгласно чл.280 от Закона за задълженията и договорите с договора
за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя
възложените му от последния действия. Довереникът е длъжен да изпълни поръчката
като добър стопанин –чл.281 ЗЗД.Независимо
от юридическия факт, статуиращ едно лице като ликвидатор - решение на
общото събрание на съдружниците или съдебно решение или съответно акт на длъжностното
лице по регистрацията към Агенцията по вписванията, съгласно чл. 266, ал.5, т.
4 ТЗ,както и от начина, по който са
уредени отношенията дружество – ликвидатор, чрез съдебно определяне на
дължимото възнаграждение или с договор
за поръчка с дружеството, възнаграждението на ликвидатора е функция на реализирани правомощия, чието
съдържание и параметри са изрично дефинирани в закона. Това следва от
синалагматичната връзка между положен труд и възнаграждение, независимо от
организационната форма, в която този труд се полага.
Фактическият състав на правото да се търси възнаграждение произтича не от
статуса ликвидатор в ликвидационното производство, а от добросъвестното
изпълнение на функциите, които законът вменява на този орган по изготвяне на
начален отчет и баланс, издирване на кредиторите на дружеството, на неговите
длъжници, довършване на текущите сделки, плащания към кредиторите, осребряване
на остатъка от имуществото и изготвяне на ликвидационен баланс и ред други
задължения с помощен или обслужващ характер спрямо изброените.
Нормата на чл. 266, ал. 5 от ТЗ също не предвижда императивно определянето
на възнаграждение на ликвидатора. Същата указва единствено кой определя
възнаграждението, когато такова е уговорено. Освен това фактическият състав на
правото да се търси възнаграждение произтича не от статуса ликвидатор в
ликвидационното производство, а от добросъвестното изпълнение на функциите,
които законът вменява на този орган
С оглед направеното от ответника възражение за недължимост на
възнаграждение на ищеца за процесния период не само поради липса на уговорка за
заплащане на такова, но и поради ненадлежно изпълнение на задълженията му като
ликвидатор, в тежест на ищеца беше да проведе успешно пълно доказване, че точно
е изпълнил задълженията си договора за управление и е извършил дейностите,
посочени в чл. 267 - 270 от ТЗ и в договора.
Щом като между ликвидаторът и търговското дружество възниква мандатно
правоотношение, то възнаграждението на ликвидатора е винаги за сметка на
дружеството, съответно дружеството се явява доверител на ликвидатора и негов
длъжник за заплащане на възнаграждение.
В този смисъл ликвидатор Д.И.Б. е инициирал производство за реализиране на едно
свое признато от ТЗ и ЗЗД право. Осъществявайки принудително това право чрез
иницииране на заповедно и изпълнително производство, ликвидаторът не е
извършила действия против интересите на дружеството, тъй като при насочване на
изпълнението към имущество на ответното дружество съдебният изпълнител ще
следва да разпредели сумите от осребряването му, прилагайки разпоредбата на чл.
136 ЗЗД, като вземането на ликвидатора ще бъде удовлетворено след
удовлетворяване вземанията на привилигированите кредитори. Кредиторите на
дружеството ще следва да се присъединят по реда на чл. 456 ГПК съобразно
уведомлението, което са получили от ликвидатора по реда на чл. 267 ТЗ. В случай,
че след удовлетворяване на всички присъединили се кредитори остане сума, то тя
следва да бъде предадена от съдебния изпълнител на ликвидатора– чл. 455, ал. 3 ГПК, който да я
разпредели на кредиторите, неприсъединили се в изпълнителното производство, или
незаявили вземанията си, съответно да вложи дължимата им се сума в банка, да
даде обезпечения при наличие на спорно вземане и, ако са останали средства, да
ги разпредели на съдружниците съобразно
ликвидационните им дялове, т. е. да
изпълни задълженията си, които гарантират защита на кредиторите съобразно
предвиденото в чл. 271 и чл. 272 ТЗ.
Както в интерес на съдружниците, така и в интерес на обществото е
ликвидацията да се извърши своевременно, като за целта ликвидаторът следва да
осъществи всички действия, предписани му от закона. Точно в този смисъл е и
логиката на ликвидационния процес, който определя срок за извършване на
ликвидацията. От представените по делото доказателства личи, че ликвидацията на
ответното дружество е продължила
повече от седем години поради наличие на
съдебни спорове, многократни опити за реализиране на отговорността на лица,
които са осъществявали неизгодни за дружеството сделки и/или не са положили
достатъчно грижи за ръководене, управление, стопанисване и запазване на
повереното им имущество, необходимостта от съдействие на държавни органи за
получаване на обезщетения и за осребряване на наличното имущество. Съдът счита,
че от събраните по делото писмени доказателства и от приетото заключение може
да се направи обоснован извод, че ликвидаторът е осъществявал правомощията си с
грижата на добър търговец. В процесния период същият свовремено е подавал
отчети, осъществявал е процесуално представителство в съдебно и досъдебно
производство, предствлявал е дружестовто пред НАП, в ревизионно производство, като чрез действията
си е успял да намали задълженията на ответното дружество по изпълнително дело №
*** г. със сумата от 189 700, 45 лв. Останала е дължима сума в размер на
3504,96 лв.
Съдът счита за неоснователни възраженията на ответника, че липсата на сводобни към настоящия момент
средства е основание за отхвърляне на предявения иск. От приетото по делото заключение безспорно се
установява, че е налице положителна разлика в полза на вземанията в размер
многократно надвишаващ задълженията към 31.01.2020 г. Липсата на свободни
парични средства, получени като резултат на процедурата по ликвидация се дължи
на обстоятелството, че с получените вследствие на извършени разпореждания
средства, ликвидаторът е погасил задължения на дружеството и по този начин е
предотвратил кумулиране на допълнителни задължения за разноски, такси и лихви.
Ликвидаторът е изпълнявал задълженията си добросъвестно с грижата на добър търговец,
поради и което следва да получи възнаграждение за това в размерите, определени
на основание чл. 266, ал. 5, т. 4 ТЗ от длъжностното лице по регистрация към
Агенция по вписванията.
Не се установява от събраните по делото писмени доказателства и от приетото
заключение на съдебно – счетоводната експертиза задълженията за заплащане на
възнаграждение на ликвидатора да са изпълнени изцяло или частично.
С оглед на гореизложеното съдът
счита, че предявения иск за главница е доказан по основание, а от приетото по
делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява и неговия
размер, поради и което искът следва да се уважи изцяло до общия размер от 10093
лв. за периода от м.02.2017 г. до м.
януари 2020 г.
По отношение на предявения иск по чл. 86 ЗЗД, съдът счита, че доколкото задължението на ответника за
заплащане на възнаграждение за управление и представителство е възникнало като
срочно и месечно такова - то е дължимо всеки месец и при липса на определен от
страните конкретен ден от месеца за плащане, следва да се приеме, че деня на
падежа е последният ден на съответния месец, за който се дължи
възнаграждението. Вещото лице установява размера на претенцията за обезщетение
за забава за периода от месец февруари 2017 г. до месец януари 2020 г. в размер от 1578,36 лв., поради и което искът
следва да се уважи изцяло.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съобразно представените
доказателства. Ищецът претендира
разноски за заповедното производство в размер от 233,43 лв. – държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер от 630 лв. Доколкото не е определен особен
представител в заповедното производство, то не следва да се присъждат разноски
за заплатено депозит в размер на 483,43 лв.
В исковото производство ищецът претендира разноски за заплатена държавна такса в размер от 233,43
лв., 880 лв.- платен депозит за особен представител и 250 лв.- платен депозит
за особен представител. Липсват доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
Предвид гореизложеното съдът счита,
че в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство в размер от общо 863,43 лв. и за исковото
производство в размер на 1363,43 лв.
По
изложените мотиви съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “А.Т.” ЕООД /в ликвидация/,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул."Райко
Даскалов” № 68, ет. 5, офис 1 да заплати на Д.И.Б., ЕГН **********,*** сумата от сумата от 10 093 лв. (десет хиляди
деветдесет и три лева) дължими задължения за упражняване на функцията на
ликвидатор за период от м. февруари 2017 г. до м. януари 2020 г., както и лихва
към всяка главница за период м. февруари 2017 г. до м. януари 2020 г. в размер
на 1578,36 лв. (хиляда петстотин седемдесет и осем лева и тридесет и шест
стотинки), законната лихва върху главниците от подаване на заявлението –
02.03.2020 г. до окончателното й изплащане, както и разноски в общ размер от 863,43
лв. в производството по ч.гр.д. №3594/2020 г. по описа на ПРС и сумата от
1363,43 лв.- разноски по гр.д. №8937/2020 г. по описа на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала.
ПМ