№ 106
гр. Шумен, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Д.а
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Татяна Св. Т.а
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Д.а Въззивно гражданско дело
№ 20243600500115 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от „ МиБМ Експрес „ ООД, ЕИК ......, представлявано
от управителя М.В.Н., чрез пълномощника адв. Я. С. от САК срещу решение №
992/05.12.2023 г. по гр.д. № 284/2023 г. по описа на ШРС.
Жалбоподателят намира решението за неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения, по съображения,
изложени подробно във въззивната жалба, поради което моли въззивният съд да го отмени
му присъди извършените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият В. А. В., ЕГН **********, действащ
чрез пълномощника адв. Д. Д. от ШАК е депозирал отговор на въззивната жалба, в който я
оспорва като изцяло неоснователна и моли за присъждане на извършените разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради следното:
Гр.д. № 284/2023 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемия
срещу жалбоподателя, имаща за предмет претенция за осъждане на ответника, в качеството
на работодател, да заплати на ищеца, в качеството на работник, сумата от 30 000 лева,
1
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпени болка и страдание
вследствие трудова злополука на 12.09.2022 г., на път Търговище – Разград – Кубрат –
Старо село по посока на гр. Търговище, ведно със законната лихва считано от 12.09.2022 г.
до окончателното плащане на сумата.
В предоставения му срок за отговор ответникът е оспорил иска като изцяло
неоснователен и недоказан по размер и е поискал от съда да отхвърли същия, алтернативно
– да намали отговорността на работодателя поради съпричиняване от страна на работника и
присъди адекватно по размер обезщетение. От страна на ответника е било предявено и
прието за разглеждане и възражение за прихващане между дължимото се на ищеца
обезщетение за причинените му от трудовата злополука неимуществени вреди и дължимото
от същия обезщетение за причинените при процесното ПТП материални щети поради
повреждане на управлявания от него автомобил до степен „тотална щета“, равняващо се на
стойността на увредените части, респ. на стойността на МПС.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искове с правно основание чл.200
от КТ и чл.86 от ЗЗД, като с решението си е осъдил „МиБМ Експрес” ООД, гр. София, район
Оборище, ул. „......” № 3Б, с ЕИК ......, представлявано от управителя М.В.Н., да заплати на
В. А. В. с ЕГН ********** от гр. Шумен, сумата в размер на 30 000 лева, представляващи
обезщетение за нанесени му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпения от него
стрес, болки и страдания от трудова злополука, случила се на 12.09.2022 г., ведно със
законна лихва върху главницата от 12.09.2022 г. до окончателното плащане, както и 2 200
лева, представляващи направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение. Със
същото решение съдът е осъдил „МиБМ Експрес” ООД, гр. София да заплати по сметка на
ШРС сумата от 1 200 лева, представляващи държавна такса по делото и сторените от
бюджета разноски в размер на 1 755.43 лева, от заплащането, на които ищецът е бил
освободен по силата на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Решението се обжалва от ответника изцяло.
При проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззъвният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По съществото на спора, от събраните по делото доказателства се установява и не се
спори между страните, че към 12.09.2022 г., по силата на трудов договор № 4085/28.02.2022
г. ищецът е заемал длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 тона и повече“ в
предприятието на ответника, както и, че около 21.15 часа на посочената дата, при
управление на тежкотоварен автомобил „ Мерцедес 1228 Атего „, рег. № СВ 6463 АР,
собственост на работодателя, по път ІІ-49, Търговище-Разград-Кубрат-Старо село, в посока
гр. Търговище, на територията на обл. Разград, ищецът изгубил управление на автомобила и
навлязъл в лявата лента на движение, след което пропаднал в намиращата се в страни
канавка, която злополука е била приета за трудова с разпореждане № 32051/27.10.2022 г. на
НОИ ТО - София град.
Спорът между страните е налице ли е съпричиняване на трудовата злополука от
2
страна на работника, за действителните вреди, които е претърпял като пряка и
непосредствена последица от същата и справедливия размер на дължимото му се
обезщетение за тях.
От приложените по делото писмени доказателства, включая констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, показанията на свидетелите С.Ц., Д.Н. и Ж.К. и заключението на
вещото лице по допуснатата САТЕ се установява, че на 12.09.2022 г., около 21.15 ч. ищецът
управлявал товарен автомобил „Мерцедес 1228 Атего“ с рег. № СВ 6463 АР по път II-49, в
посока от гр. Разград към гр. Търговище със скорост от 88 км/ч при въведено ограничение
чрез знак В26 – „Забранено движението със скорост по-голяма от 70 км/ч“. Към този момент
метеорологичната обстановка се е характеризирала с намалена атмосферна видимост поради
нестъпилия вечерен мрак и обилен дъжд, поради което пътната настилка е била мокра. След
спускане по низходящ пътен наклон, преди отклонението за ресторант „ Вълчи ями „ и
преминаване през десен за него завой, навлизайки в прав участък от пътя с надлъжен,
низходящ наклон от около 5%, водачът изгубил управление над автомобила и напуснал
платното за движение от лявата страна и навлязъл в насрещното платно, като половината от
камиона останала на платното, а другата половина се ударила в бетонните елементи на
крайпътната канавка и намиращо се на границата й дърво и се установила в канавката. След
инцидента автомобилът бил изтеглен с Пътна помощ, поради невъзможност да се движи на
собствен ход. Свид. Н. твърди, че при пристигане на местопроизшествието не е видяла
счупени стъкла по кабината на МПС, а също така е установила, че предпазния колан за
мястото на шофьора е закопчан.
Според заключението на вещото лице по САТЕ, възприето като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, причината за настъпилото ПТП е
управлението на МПС със скорост от 88 км/ч, която е била несъобразена както с въведените
на място ограничения, така и с пътните условия. Именно това е довело до загубата на
контрол над автомобила от водача. Що се отнася до твърдението на ищеца, че причината за
ПТП е техническа неизправност на МПС, изразяваща се в несработване на ретардера,
вещото лице дава заключение, че такава причина е изключена, тъй като процесното МПС
няма ретардер, а само моторна спирачка. Но дори и да е имало ретардер, неговото
несработване не би могло да бъде причина за загуба на контрол върху управлението на
автомобила, тъй като на разположение на водача би останала основната спирачна система,
за която няма данни за неизправност. Евентуален отказ на моторната спирачка също не би
могъл да бъде в причинна връзка с възникване на процесното ПТП, тъй като тя спомага но
не замества работата на основната спирачна система, като двете са конструктивно и
функционално независими. На следващо място, според извършения от вещото лице оглед,
гумите на МПС са били в много добро експлоатационно състояние, поради което не би
могло да се направи извод за загуба на експлоатационни качества, които да са в причинна
връзка с настъпване на ПТП.
От приложената по делото медицинска документация и заключението на вещото
лице по допуснатата комплексна СМЕ, се установява, че в резултат на процесното ПТП
3
ищецът е претърпял следните увреждания: I. Съчетана травма, включваща: 1. Контузия на
главата – охлузвания на челната област и друга вътрешночерепна травма; 2. Контузия на
гръдния кош – фрактура на 3-то, 5-то, 6-то, 7-мо, 8-мо, 9-то и 10-то ребро вляво, масивен
хемоторакс вляво, вкарване на интеркостален катетър за дренаж; 3. Контузия на корема –
травматично разкъсване на далака, довело до неговото отстраняване и хематоперитонеум; 4.
Контузия на крайниците – синдром на удареното рамо вляво, фрактура на лявата ключица в
средната й трета, множество охлузвания и кръвонасядания по крайниците, чуждо тяло в
областта на дЯ.та лакътна става, състояние след екстирпация и II. Травматичен и
хеморагичен шок. Според заключението на вещите лица настъпилите увреждания са пряка и
непосредствена последица от претърпяното ПТП. Състоянието на травматичен и
хеморагичен шок е било временно опасно за живота на ищеца. От първоначалните травми и
тяхното лечение са настъпили и няколко последващи усложнения – 1. Чревна
непроходимост, която възниква в резултат на нарушена моторика при коремната травма и
която има временен характер; 2. Флегмон на предната коремна стена, причинена от
проникнали в подкожието през оперативната рана микроорганизми; 3. Абцес на левия бял
дроб в резултат на хематом на левия бял дроб; 4. Преврални сраствания вляво – често
срещани при множествени счупвания на ребра; 5. Междуребрена невралгия вляво гръбно – в
резултат на плевралната реакция; 6. Чуждо тяло в областта на дЯ.та лакътна става; 7.
Увреждане на шийни нервни коренчета вляво, довело до болки, изтръпвания и намалена
сила в лява ръка. Последното заболяване е преходно с продължителност около 2-3 месеца и
се обуславя и от наличие на предходно дегенеративно заболяване на гръбначния стълб, в
случая спондилоза, като настъпилите при ПТП травматични увреждания са изиграли ролята
на отключващ фактор, т.е. са провокирали проявата на тези оплаквания. Вещите лица са
установили и, че ищецът страда от хипертонично сърце без застойна сърдечна
недостатъчност, което не влияе върху оздравителния процес. Веднага след инцидента
пострадалият е бил откаран от Бърза помощ в МБАЛ „ СВ. Иван Рилски „, гр. Разград, като
според експертите, лечението му е било проведено съобразно травматичните увреждания,
като са направени всички необходими обработки, терапии и рехабилитации. Периодът на
възстановяване за различните травми е както следва: за контузията на главата – 1-2 седмици;
за консолидацията на ребрата – 2-3 месеца; състоянието на травматичен и хеморагичен шок
е било овладяно за 3 денонощия, но лечението на следкръвоизливната анемия е продължило
и след това. На 15.09. и 16.09.2022 г. на ищеца са били проведени общо три
кръвопреливания, но пълното възстановяване на кръвните показатели до физиологичните
норми зависи от много фактори – лечение, хранене и други и обикновено отнема не по-
малко от 3-4 месеца; консолидацията на ключицата отнема около 2 месеца, но в конкретния
случай на мястото на фрактурата се е формирал хиперкалус, който може да обуслови
допълнителна болезненост в областта на лявото рамо; загубата на далака е завинаги – този
орган има важно значение за имунната система и прави пациента по-неустойчив към
инфекции, пневмонии и възпалителни процеси; плевралните сраствания остават за цял
живот, въпреки че могат да претърпят динамика във времето. В резултат на описаните
травми и проведеното лечение ищецът има три белега – от срединната лапаротомия, от
4
наложената временна трахеостома и от торакоцинтезата в лявата гръдна половина, които
белези ще останат във времето в състоянието, в което са били към момента на огледа – с
видими кожни ръбци, т.е. имат траен характер. Същите не покриват медикобиологичния
критерий за обезобразяване на други части на тялото. При проведения от вещите лица
преглед на 23.06.2023 г. ищецът е заявил оплаквания от болки в гърба и ограничение на
движенията в кръста. Не е споделил за спонтанни болки или други патологични усещания в
двете ръце. В невропатологичен план – леко ограничени движения в шийната част на
гръбначния стълб; добра динамика в поЯ.та част на гръбначния стълб с леко ограничена
ротация. Палпаторна и перкуторна болка в долни торакални прешлени. Липсват спонтанни
болки в двата крака. Отрицателни растежни феномени в двата крака. Симетрични коленни и
ахилови рефлекси. Палпаторна болка в лявата ключична област с лекостепенно ограничение
на повдигането на лявата ръка над главата. Свободни пасивни движения в лявата раменна
става. Порприорефлекси – умерено снижени симетрично в двете ръце, добра сила в
мускулите на мишницата и предмишницата двустранно. Липсват данни за мускулна
хипотрофия. Съобщава за болка в лявата гръдна половина, без данни за бронхо-белодробна
симптоматика. Липсват оплаквания, които да са свързани с нарушени дихателни
възможности в покой и при ежедневни физически натоварвания. Практически без
симптоматика, свързана с коремната кухина. Симетричен гръден кош със запазена
респирторна подвижност. Липсва видим деформитет на гръдната стена. Леко по-висок
стоеж на лявата диафрагма, плеврални задебелявания в лявата белодробна основа, следи от
ребрени фрактури и уплътнена структура на белодробния паренхим в основата. При
освидетелстването се установяват оперативни ръбци по предната страна на шията, предната
коремна стена срединно и лявата странична част на гръдния кош. В лявата задно-странична
част на гръдния кош има хиперпигментиран участък на площ 9/6 см. По външната страна на
дЯ.та подбедрица под капачката на коляното има матуриран кожен ръбец. По задната
страна на дЯ.та предмишница под лакъта има фин кожен ръбец.
В резултат на претърпяната трудова злополука ищецът е бил в болнични поради
временна нетрудоспособност за времето от 13.09.2022 г. до 11.03.2023 г. без прекъсване, или
общо 199 дни, като трудовото му правоотношение с ответника е било прекратено считано от
12.06.2023 г., на основание чл.326, ал.1 от КТ. Видно от представената във въззивното
производство справка от НОИ, след тази дата ищецът е работил по трудово правоотношение
в „Мадара – СФК“ ООД, гр. Шумен / от 29.09.2023 г. до 05.03.2024 г. / и в „Дидис“ ООД, гр.
Шумен / считано от 01.03.2024 г. /, на длъжността портиер и в двете дружества.
От показанията на свид. С. В.а, съпруга на ищеца, се установява, че след операцията
за отстраняване на далака същият е бил приведен в медикаментозна кома поради тежкото му
състояние и лекарите не й давали гаранция, че ще оживее. След извеждането от
медикаментозната кома бил прехвърлен в хирургичното отделение за възстановяване, но
три дни след изписването му, бил приет отново в болница заради хематом на белия дроб.
След изписването му и около две седмици по-късно бил толкова слаб, че не можел да върви,
поради което се наложило да се придвижва с инвалидна количка. В продължение на около
5
месец изпитвал болки, заради които не можел да става. Продължил със следболнично
лечение – рехабилитация, като се наложило да прави допълнителни изследвания заради
невъзможността да движи шията си и неоросяване на лявата му ръка. Към настоящия
момент ищецът все още не е напълно възстановен - лесно се изморява, белият му дроб не
работи добре и изпитва трудности при качване на стъпала или баир, лявата му ръка не може
да направи пълен кръг от 180 градуса, не може да хване врата си.
От приложения по делото амбулаторен лист за преглед при психиатър става ясно, че,
в резултат на тежките травми и продължителното лечение с продължаваща симптоматика,
ищецът е развил разстройство на адаптацията, проявяваща се основно в астенохипобулия
(спад във функционирането), анхедония (невъзможност да се изпитват положителни
чувства), инсомния, депресивни изживявания за малоценност, емоционална депримираност
(избягване на силни емоции), забавена психомоторност, нарастваща тревожност.
От представената във въззивното производство епикриза, болничен лист и
медицински протокол на ЛКК се установява, че в периода 06.02.2024 г. – 13.02.2024 г.
ищецът е бил лекуван в „ МБАЛ – Шумен „ ЕАД от остър панкретиатит, като, според
заключението на вещото лице по допусната от въззивния съд СМЕ, това заболяване не е
свързано с претърпяната през 2022 г. трудова злополука, предвид липсата на данни за
травматична увреда на панкреаса при инцидента и за оплаквания на пациента от този орган
в периода от една година и половина до постъпването му в „ МБАЛ – Шумен „ ЕАД.
От представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице
по допуснатата САТЕ се установява, че в резултат на процесното ПТП, на управлявания от
ищеца товарен автомобил „Мерцедес 1228 Атего“ с рег. № СВ 6463 АР сабили причинени
следните щети: 1/Решетка декоративна, предна – счупена, негодна за възстановяване; 2/
Фарове предни 2 бр. – счупени, негодни за възстановяване; 3/ Мигач, преден, ляв – счупен,
негоден за възстановяване; 4/ Огледало, странично, ляво – счупено, неподлежащо на
възстановяване; 5/ Огледало, странично дясно – счупено, неподлежащо на възстановяване;
6/ Броня, предна PVC – счупена, негодна за възстановяване; 7/ Калник, преден, ляв, със
степенка – счупен, негоден за възстановяване; 8/ Калник, преден, десен, със степенка –
счупен, негоден за възстановяване; 9/ Врата, предна, лява – тежка деформация, но подлежи
на възстановяване; 10/ Стъкло на предна лява врата – счупено, неподлежащо на
възстановяване; 11/ Панел кабина, заден, ляв – тежка деформация, подлежи на
възстановяване; 12/ Колона на кабина, задна лява – тежка деформация, но подлежи на
възстановяване; 13/ Рамка на лява врата – тежка деформация, но подлежи на
възстановяване; 14/ Джанта стоманена, предна лява, 19,5‘ – деформирана, не подлежи на
възстановяване; 15/ Гума, предна лява, 265/70/R19,5‘ – спукана, не подлежи на
възстановяване; 16/ Стойка калник, преден ляв – тежка деформация, не подлежи на
възстановяване; 17/ Сенник кабина – деформиран, не подлежи на възстановяване; 18/
Спойлер, кабина, ляв – средна деформация, подлежи на възстановяване; 19/ Спойлер,
кабина, десен – средна деформация, подлежи на възстановяване; 20/ Спойлер, кабина,
среден – средна деформация, подлежи на възстановяване; 21/ Страница, фургон, предна –
6
деформирана, не подлежи на възстановяване; 22/ Страница, фургон, лява – деформирана, не
подлежи на възстановяване; 23/ Страница, фургон, дЯ. – деформирана, не подлежи на
възстановяване; 24/ Покрив, фургон – деформиран, не подлежи на възстановяване; 25/
Греда, покрив, надлъжна, лява – деформирана, не подлежи на възстановяване; 26/ Греда,
покрив, надлъжна, дЯ. – деформирана, не подлежи на възстановяване; 27/ Греда, покрив,
напречна, лява – деформирана, не подлежи на възстановяване; 28/ Заден падащ борд – тежко
деформиран, подлежи на възстановяване; 29/ Стоп, заден, ляв, стъкло – счупен, не подлежи
на възстановяване; 30/ Стойка, заден ляв стоп – леко деформирана, подлежи на
възстановяване; 31/ Габарит, кабина, ляв – счупен, не подлежи на възстановяване; 32/
Габарит, страничен ляв и десен – счупени, не подлежат на възстановяване, като сумата,
която е нужна за възстановяване на описаните щети възлиза на 33 190 лева. Според
заключението на вещото лице, стойността на увредения автомобил в изправно състояние би
била 14 100 лева. Същият не е бил бракуван и няма продавани части втора употреба. За
автомобила е имало сключена имуществена застраховка „Каско“ със застраховател „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД.
По делото е приложена длъжностна характеристика за длъжността, която ищецът е
заемал при ответника, връчена му на 28.02.2022 г., според която работникът е имал
задължение да проверява техническата годност на повереното му МПС преди излизане на
път и се грижи за техническата му изправност, вкл. да го предава за годишен технически
преглед , да следи за нормалната работа на автомобила по време на път, да води
необходимата документация, включително за извършените разходи за гориво, части, масла и
др., да осъществява превоз по зададен маршрут, да води пътна книжка и пътен лист, да
спазва правилата за безопасност на движението по пътищата, да се грижи за запазване
състоянието на поверените му товари и автомобила, а при поява на неизправности или
повреди – да вземе мерки за тяхното отстраняване.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Д.Н. и Ж.К., служители на „
МиБМ Експрес „ ООД, както и от приложения опис по щета се установява, че прекият
ръководител на ищеца, в лицето на свид. Н., заемаща длъжността регионален мениджър за
офис Разград, Търговище и Шумен и оперативният директор в компанията, в лицето на
свид. К. са били уведомени за ПТП още същата вечер, както и, че след инцидента
работодателят е завел щета за изплащане на обезщетение за нанесените на товарния
автомобил щети пред застрахователите си по застраховка „ Каско „ и „ Гражданска
отговорност „, които обаче отказали изплащане на обезщетение, тъй като считали, че вината
за ПТП е на водача.
Въз основа на така установените факти, съдът достига до следните изводи:
В чл.200, ал.1 и ал.2 от КТ е посочено, че работодателят отговаря имуществено за
вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на
работника или служителя, независимо от това дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им. Работодателят отговаря и когато трудовата
7
злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на
възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес
на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.
Чл.201, ал.1 от КТ предвижда, че работодателят не отговаря по предходния член, ако
пострадалият е причинил умишлено увреждането, а ал.2 на същата разпоредба – че
отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Съгласно чл.55, ал.1 и ал.2 от КСО трудовата злополука е всяко внезапно увреждане
на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и
при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт, като такава е и
злополуката станала по време на обичайния път при отиване или връщане от работното
място до основното място на живеене или до друго място за живеене с постоянен характер,
мястото където осигуреният обикновено се храни през работния ден или мястото за
получаване на възнаграждение.
Според правната теория и съдебната практика, включая задължителна такава:
І. Отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е обективна и безвиновна, като не е
обусловена от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпване на вредоносния резултат. Макар и да произтича от договор, отговорността е по
естеството си деликтна, поради което правилата за деликтите са приложими към тази
отговорност. Фактическия състав на чл.200 от КТ, включва следните предпоставки: 1/
наличие на трудово правоотношение между работодател и пострадал работник/служител; 2/
професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника/служителя в
периода на трудовото правоотношение; 3/ вреда, претърпяна от пострадалия и 4/ причинна
връзка между трудовата злополука и вредата.
ІІ. На обезвреда по реда на чл.200 от КТ подлежат всички вреди, намиращи се в
пряка и непосредствена причинно следствена връзка с увреждането. Размерът на
неимуществените вреди се определя съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД. Справедливостта,
като критерии за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди не е
абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят
обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение. Като база за определяне паричния
еквивалент на обезщетението следва да служи още икономическият растеж, стандартът на
живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на увреждането, като размерът на обезщетението не следва да бъде
източник на обогатяване за пострадалия.
ІІІ. При възведено от работодателя възражение по чл.201, ал.2 от КТ, същият следва
да докаже при условията на пълно и главно доказване, че трудовата злополука е настъпила и
8
поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т.е. не само,
че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но и, че е
извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност. Намаляване отговорността на
работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност. В
практиката и теорията няма спор, че не всяко нарушение на правилата на безопасност на
труда от пострадалия съставлява основание за намаляване на обезщетението, а само това,
при което е налице виновно допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на
увреждането, при подчертано субективно отношение /груба небрежност/, съответстваща на
самонадеяността /съзнавана небрежност/ по терминологията на наказателното право. За да е
налице груба небрежност следва пострадалият да е предвиждал настъпването на
неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи или че
ще успее да го предотврати. Преценката е конкретна и зависи от фактите по делото. Вината
на пострадалия не може да се предполага и изводът за наличие на груба небрежност не може
да се основава на предположение, а, при липсата на доказателства за осъществени от
пострадалия действия в разрез с изискванията за безопасност на труда, не може да се прави
категоричен извод за допусната груба небрежност. Изводът за наличие на съпричиняване
следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия
на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди е
допустимо само, ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили
или биха били в по-малък обем. Съдът следва да прецени доколко действията на
пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му
принос. Нарушението на правилата за движение по пътищата не е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, тъй като е необходимо
нарушението да е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Приносът на увредения може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен. В този случай следва да бъде направено
разграничение между допринасяне на пострадалия за настъпване на самото ПТП и приноса
му за настъпване на вредата спрямо самия него. Дали поведението на пострадалия е
допринесло за увреждането подлежи на установяване във всеки конкретен случай като
тежестта на доказване е на позоваващата се на съпричиняване страна.
В случая се установи, че през време на действие на трудовия договор между
страните, при и по повод изпълнение на служебните си задължения като водач на
тежкотоварен автомобил, на 12.09.2022 г., около 21.15 часа, при управлението на собствения
на работодателя товарен автомобил „Мерцедес 1228 Атего“ с рег. № СВ 6463 АР по път II-
49, в посока от гр. Разград към гр. Търговище, ищецът е предизвикал ПТП, при което са
били причинени материални щети по превозното средство и телесни повреди на самия него,
като
9
инцидентът е бил признат за трудова злополука от работодателя и с разпореждане на НОИ.
Установи се също, че като пряка и непосредствена последица от описаното ПТП на
ищеца са били причинени следните увреждания: I. Съчетана травма, включваща: 1.
Контузия на главата – охлузвания на челната област и друга вътрешночерепна травма; 2.
Контузия на гръдния кош – фрактура на 3-то, 5-то, 6-то, 7-мо, 8-мо, 9-то и 10-то ребро вляво,
масивен хемоторакс вляво, вкарване на интеркостален катетър за дренаж; 3. Контузия на
корема – травматично разкъсване на далака, довело до неговото отстраняване и
хематоперитонеум; 4. Контузия на крайниците – синдром на удареното рамо вляво,
фрактура на лявата ключица в средната й трета, множество охлузвания и кръвонасядания по
крайниците, чуждо тяло в областта на дЯ.та лакътна става, състояние след екстирпация и II.
Травматичен и хеморагичен шок. От първоначалните травми и тяхното лечение са
настъпили и няколко последващи усложнения – 1. Чревна непроходимост, която възниква в
резултат на нарушена моторика при коремната травма и която има временен характер; 2.
Флегмон на предната коремна стена, причинена от проникнали в подкожието през
оперативната рана микроорганизми; 3. Абцес на левия бял дроб в резултат на хематом на
левия бял дроб; 4. Преврални сраствания вляво – често срещани при множествени счупвания
на ребра; 5. Междуребрена невралгия вляво гръбно – в резултат на плевралната реакция; 6.
Чуждо тяло в областта на дЯ.та лакътна става; 7. Увреждане на шийни нервни коренчета
вляво. Вследствие проведените му оперативни интервенции и получените наранявания, по
тялото на ищеца са останали и трайни белези от кожни ръбици. В резултат на продължилите
във времето лечебни процедури и преживения стрес, същият е получил е разстройство на
адаптацията.
Въз основа на горното, съдът заключава, че са налице изискуемите, кумулативно
предвидени предпоставки за възникване отговорността на ответното дружество по чл.200,
ал.1 от КТ, а именно: трудово-правно отношение между ищеца и ответника, настъпило
увреждане на ищеца при инцидент по време на работа, при и по повод изпълнение на
служебните му задължения, определяне на инцидента като трудова злополука, причиняване
в резултат от злополуката временна нетрудоспособност на пострадалия и пряка причинно-
следствена връзка между трудовата злополука и настъпилите вреди.
По повод възражението на ответника, че не следва да носи отговорност за
причинените на ищеца вреди, тъй като трудовата злополука е изцяло по негова вина,
намира, че е неоснователно и следва да се отхвърли, тъй като, при условията на чл.201, ал.2
от КТ, размерът на дължимото обезщетение може да бъде само намален, но при спазване на
принципа за справедливо обезвъзмездяване на пострадалия за претърпените болки,
страдания, психически дискомфорт, неудобства и затруднения в ежедневието. При
допусната от работника груба небрежност, работодателят не може да бъде изцяло освободен
от отговорността си за обезвреда. От това задължение работодателят може да се освободи
изцяло само при умишлено причиняване на увреждането от пострадалия, която правна
конструкция е неприложима към хипотезата на обезщетяване на вреди от трудова
злополука, или професионална болест. В този смисъл виж решение № 58/20.04.2018 г. по
10
гр.д. № 2037/2017 г., ІV г.о. на ВКС.
Относно дължимото обезщетение, съдът съобрази вида и характера на получените
увреждания / множество сериозни травми, в т.ч. контузия на главата, фрактура на 7 ребра и
ключица на лява ръка, разкъсване на слезката, което е наложило отстраняването й, с
последващ хематоперитонеум, чуждо тяло в областта на дЯ.та лакътна става, траматичен и
хеморагичен шок и множество охлузвания и кръвонасядания по крайниците /;
продължителният период на лечение /в т. ч. оперативно/ и възстановяване – около 3-4
месеца общо; настъпилите от травмите усложнения – чревна непроходимост, флегмон на
предната коремна стена, абсцес на ляв бял дроб, плеврални страствания, междуребрена
невралгия, чуждо тялото в дЯ. лакътна става, увреждане на шийни нервни коренчета, белези
по тялото; търпените от пострадалия болки и страдания, притеснения, стрес и неудобства,
включая нуждата от чужда помощ, поради невъзможност да се придвижва и обслужва сам в
продължение на около месец; общото влошаване качеството му на живот, поради
отстраняване на далака, ограничаване движението на шията и лявата ръка и гръбначни
болки в областта на кръста. Допълнително съдът съобрази, че вследствие инцидента ищецът
е бил поставен в невъзможност да полага труд за 199 дни и е търпял ограничения по
отношение на социалните си контакти и обществена активност, а също и икономическите
условия в страната към датата на увреждането. Предвид горното, намира, че дължимото от
работодателя обезщетение, което би покрило в пълна степен претърпените от ищеца и
посочени по-горе неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 70 000 лева.
Относно възведеното от работодателя възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на работника, съдът намира, че от събраните по делото доказателства се
установи, че причината за настъпване на процесното ПТП се дължи основно на поведението
на ищеца, който е управлявал товарния автомобил в настъпващ сумрак и на мокра пътна
настилка със скорост по-висока с 18 км. от позволената и обозначена на място с пътен знак,
и очевидно несъобразена, както с извършвана от него към момента на катастрофата маневра
/ навлизане в десен завой след слизане по наклон /, така с актуалните метереологични
условия, като с категоричност бяха опровергани твърденията на същия, че инцидентът се
дължи на техническа неизправност или повреда на МПС. Предвид това и като съобрази
факта, че видно от документите по делото и показанията на свидетелите, към датата на
злополуката ищецът е имал стаж като професионален шофьор с продължителност 23 години
и е пътят, по който се е движел му е бил добре познат, приема, че процесното ПТП е
осъществено единствено поради допуснати виновно от негова страна нарушения на
правилата за движение по чл.20 и чл.21 от ЗДвП, както и, че, допускайки визираните
нарушения, същият е съзнавал и предвиждал настъпването на вредоносните последици, но е
бил уверен, че е способен да ги предотврати, поради което, неполагайки нужната грижа е
станал причина не само да изгуби контрол над управляваното от него МПС, но и да не може
да го овладее, а вследствие – и за настъпване на причинените му вреди.
В съответствие с изложеното, приема, че от страна на ищеца е налице съпричиняване
на вредоносния резултат в съотношение 3/4, от което следва, че дължимото му се
11
обезщетение следва да бъде намалено с 52 500 лева, като искът му се явява основателен и
следва да се уважи за разликата до 17 500 лева. В останалата част, за разликата до 30 000
лева предявеният иск се явява неоснователен, поради което подлежи на отхвърляне.
На основание чл.84, ал.3 от ГПК върху присъденото обезщетение се дължи лихва за
забава, в размер на законната считано от датата на увреждането – 12.09.2022 г. до
окончателното плащане на сумата.
Досежно възражението на ответника за прихващане между задължението му за
заплащане обезщетение на ищеца и насрещното задължение на последния за заплащане на
обезщетение за имуществени щети на пострадалия при ПТП товарен автомобил, съдът
съобрази следното:
Съгласно чл.203 от КТ, за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност
при или по повод изпълнението на трудовите си задължения, работникът или служителят
отговаря по реда на раздел ІІ, глава Х от КТ. За вреда, която е причинена умишлено или в
резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите
задължения, отговорността се определя от гражданския закон.
Съгласно чл.205 от КТ, работникът или служителят отговаря за претърпяната загуба,
но не и за пропуснатата полза. Размерът на вредата се определя към деня на настъпването й,
а ако той не може да се установи - към деня на откриването й.
Съгласно чл.206 от КТ, за вреда, причинена на работодателя по небрежност при или
по повод изпълнението на трудовите задължения, работникът или служителят отговаря в
размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение.
Съгласно чл.207, ал.1, т.1 от КТ, работник или служител, на когото е възложено като
трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални
ценности, отговаря спрямо работодателя в размер на вредата, но не повече от трикратния
размер на уговореното месечно трудово възнаграждение.
В случая, от доказателствата поделото не се установи ищецът да е предизвикал
процесното ПТП умишлено, респ. при същия субективен признак да е причинил с
действията си щети по участвалия в инцидента автомобил, от което следва, че работодателят
би могъл да претендира от него не деликтна, а ограничена имуществена отговорност по
чл.203, ал.1 от КТ, до размера посочен в чл.207, ал.1, т.1 от КТ, доколкото, видно от
трудовия му договор и длъжностната характеристика работникът е имал качеството на
отчетник по смисъла на цитираната разпоредба по отношение на управляваното от него
МПС.
Съгласно чл.210 от КТ, в случаите на ограничена имуществена отговорност
работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на
работника или служителя. Заповедта се издава в 1-месечен срок от откриването на вредата
или от плащането на сумата на третото лице, но не по-късно от 1 година от причиняването
й. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна
имуществена отговорност, докато производството е висящо. Ако работникът или
12
служителят в 1-месечен срок от връчването на заповедта оспори писмено основанието или
размера на отговорността, работодателят може да предяви срещу него иск пред съда. Ако в
срока по предходната алинея работникът или служителят не оспори основанието или
размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума от трудовото
възнаграждение на работника или служителя в размерите, посочени в Гражданския
процесуален кодекс. В случаите, когато поради прекратяване на трудовото правоотношение
или по други причини събирането на сумата не може да стане чрез удръжки по реда на
предходната алинея, въз основа на заповедта на работодателя, работодателят може да
поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс независимо от размера на вземането.
В конкретния случай, работодателят е бил уведомен за настъпилото ПТП още
същата вечер, като на мястото на инцидента веднага е пристигнал и негов представител,
който е установил състоянието на товарния автомобил, а подробен опис на щетите по него е
бил извършен на 19.09.2022 г., от което следва, че срокът, в който ответникът е следвало да
издаде заповед по чл.210, ал.2 от КТ е изтекъл най-късно на 19.10.2022 г., на която дата
трудовото правоотношение между страните не е било прекратено, поради което не са били
налице пречки за постановяването й. Ответникът обаче не е издал такава заповед, нито е
поискал издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 , ал.1 от ГПК след
прекратяване на трудовото правоотношение между страните, като видно от изложеното в
отговора на исковата му молба, същият претендира от ищеца деликтна, а не ограничена
имуществена отговорност и предявява възражение за прихващане с негово вземане за
стойността на увредените детайли на МПС, респ. стойността на товарния автомобил, ако
съдът приеме увреждането за тотална щета.
Предвид горното и, че по делото не се установяват предпоставките за ангажиране
пълната имуществена отговорност на работника по реда на чл.203, ал.2 от КТ, а ответникът
очевидно не основава вземането си, с което прихваща на ограничена такава по смисъла на
чл.203, ал.1 от КТ, съдът приема за недоказано правото на вземане на работодателя, респ.
задължението на работника за заплащане на сумата от 15 000 лева, за причинени от
последния имуществени щети на товарен автомобил „ Мерцедес 1228 Атего „, равняващи се
на стойността на увредените детайли на МПС, респ. стойността на товарния автомобил при
тотална щета, заявено от ответника като деликтно, съответно – за неоснователно
възражението му за прихващане с тази сума. Ето защо, намира, че същото следва да се
отхвърли. В този смисъл решение № 870/24.02.2011 г. по гр.д. № 137/2010 г., ІV г.о., ГК на
ВКС.
В съответствие с изложените фактически и правни доводи, настоящата инстанция
приема, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди в частта, в която
жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемия обезщетение по чл.200, ал.1 от КТ в
размер до 17 500 лева, както и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца
деловодни разноски в размер до 1 294.12 лева, както и да заплати по сметка на ШРС
държавна такса в размер до 705.88 лева и деловодни разноски в размер до 1 032.60 лева. В
13
останалата му част, решението, като неправилно следва да се отмени, като вместо него бъде
постановено друго, с което предявеният иск по чл.200, ал.1 от КТ да бъде отхвърлен като
неоснователен за разликата от 30 000 лева до 17 500 лева и ищецът бъде осъден да заплати
на ответника деловодни разноски за първа инстанция съобразно отхвърлената част от
исковете в размер на 2 780.58 лева.
Съобразно изхода от правния спор, въззиваемият следва да заплати на
жалбоподателя деловодни разноски за въззивна инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
в размер на 1 070.59 лева.
Съобразно изхода от правния спор, жалбоподателят следва да заплати на
въззиваемия деловодни разноски за въззивна инстанция, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в
размер на 941.17 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 922/05.12.2023 г. по гр.д. № 284/2023 г. по описа на
Районен съд – Шумен, в ЧАСТТА, в която „ МиБМ Експрес ” ООД, гр. София, район
Оборище, ул. „......” № 3Б, с ЕИК ......, представлявано от управителя М.В.Н. е осъдено да
заплати на В. А. В., ЕГН **********, от гр. Шумен обезщетение за нанесени му
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпения от него стрес, болки и страдания от
трудова злополука, случила се на 12.09.2022 г., в размер до 17 500.00 лева, ведно със
законна лихва върху главницата от 12.09.2022 г. до окончателното плащане, в ЧАСТТА, в
която „ МиБМ Експрес ” ООД, гр. София, район Оборище, ул. „......” № 3Б, с ЕИК ......,
представлявано от управителя М.В.Н. е осъдено да заплати на В. А. В., ЕГН **********, от
гр. Шумен направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер до 1 294.12
лева и в ЧАСТТА, в която „ МиБМ Експрес ” ООД, гр. София, район Оборище, ул. „......” №
3Б, с ЕИК ......, представлявано от управителя М.В.Н. е осъдено да заплати по сметка на
Районен съд Шумен държавна такса в размер до 705.88 лева и деловодни разноски в размер
до 1 032.60 лева.
ОТМЕНЯ решение № 922/05.12.2023 г. по гр.д. № 284/2023 г. по описа на Районен
съд – Шумен в ЧАСТТА, в която „ МиБМ Експрес ” ООД, гр. София, район Оборище, ул.
„......” № 3Б, с ЕИК ......, представлявано от управителя М.В.Н. е осъдено да заплати на В. А.
В., ЕГН **********, от гр. Шумен обезщетение за нанесени му неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпения от него стрес, болки и страдания от трудова злополука,
случила се на 12.09.2022 г. в размер над 17 500.00 лева, до пълния предявен размер от 30
000.00 лева, в ЧАСТТА, в която „ МиБМ Експрес ” ООД, гр. София, район Оборище, ул.
„......” № 3Б, с ЕИК ......, представлявано от управителя М.В.Н. е осъдено да заплати на В. А.
В., ЕГН **********, от гр. Шумен направени от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение в размер над 1 294.12 лева и в ЧАСТТА, в която „ МиБМ Експрес ” ООД,
гр. София, район Оборище, ул. „......” № 3Б, с ЕИК ......, представлявано от управителя
14
М.В.Н. е осъдено да заплати по сметка на Районен съд Шумен държавна такса в размер над
705.88 лева и деловодни разноски в размер над 1 032.60 лева, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В. А. В., ЕГН **********, гр. Шумен
срещу „ МиБМ Експрес ” ООД, гр. София, район Оборище, ул. „......” № 3Б, с ЕИК ......,
представлявано от управителя М.В.Н. иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ, за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука на 12.09.2022 г. за
разликата от 17 500.00 лева до 30 000.00 лева.
ОСЪЖДА В. А. В., ЕГН **********, от гр. Шумен, ул. „.......“ №54, ет.2, ап.46 да
заплати на „ МиБМ Експрес ” ООД, гр. София, район Оборище, ул. „......” № 3Б, с ЕИК ......,
представлявано от управителя М.В.Н., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, деловодни разноски
за първа инстанция съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 2 780.58 лева.
ОСЪЖДА В. А. В., ЕГН **********, от гр. Шумен, ул. „.......“ №54, ет.2, ап.46 да
заплати на „ МиБМ Експрес ” ООД, гр. София, район Оборище, ул. „......” № 3Б, с ЕИК ......,
представлявано от управителя М.В.Н., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съобразно
уважената част от жалбата, деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 1 070.59
лева.
ОСЪЖДА „ МиБМ Експрес ” ООД, гр. София, район Оборище, ул. „......” № 3Б, с
ЕИК ......, представлявано от управителя М.В.Н. да заплати на В. А. В., ЕГН **********, от
гр. Шумен, ул. „.......“ №54, ет.2, ап.46, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, съобразно
отхвърлената част от жалбата, деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 941.17
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15