О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№_260110
гр. ВАРНА, _26.02.2021г.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
ч.т.д.№38 по описа за 2021г. на ВОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по частна жалба от И. Николов Драгиев и Ж.И.Д., чрез адв. З., срещу
разпореждане №263414/11.11.20г. по в.т.д.№1285/2019г. на ВОС, с което е върната
като недопустима касационна жалба вх.№ 264050/14.08.20г. от И. Николов Драгиев
и Ж.И.Д., чрез адв. З., срещу постановеното решение №412/29.06.2020г. по
в.т.д.№1285/2019г. на ВОС.
В жалбата се твърди,
че определението е неправилно и незаконосъобразно. Неправилно съдът е приел, че
спорът между страните е търговски. Предявеният иск е с правно основание чл.135
от ЗЗД и е граждански. Твърди се, че ответници по него са физически лица –
едно, от които е съдлъжник по договора за кредит, а другото няма никакво
отношение към него. Процесния спор попада в хипотезата на чл.280, ал.3, т.1,
предл.1 от ГПК, тъй като се касае за гражданско дело и не са налице основанията
на чл.365 от ГПК за определянето му като търговски. Цената на иска, определено
съгласно чл.69, ал.1, т.4 вр. с т.2 от ГПК е 6 060.10лв. и с оглед
предмета на обжалване, същото подлежи на касационен контрол. Излага се още, че
с постановеното разпореждане са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй
като в решението си съдът изрично е указал реда за обжалване, а впоследствие, с
оспореното разпореждане го е изменил, което противоречи на ГПК.
По същество се
претендира отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото за
администриране на жалбата.
Ответникът по жалбата
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, редовно призован, не е депозирал писмен отговор и не
изразява становище по жалбата.
Частната жалба е
подадена в срока по чл. 275 от ГПК и е допустима.
Съдът след преценка
на изложените в жалбата съображения и материалите по в.т.д.№1285/2019г. на ВОС,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред ВОС
е образувано по въззивна жалба от И. Николов Драгиев и Ж.И.Д., чрез адв. З.,
срещу решение №2080/15.05.1029г. по г.д.№15208/2018г. на ВРС, 9-ти състав, с
което е обявен за относително недействителен спрямо „Банка Пиреос България“ АД,
гр. София сключения между И. Николов Драгиев и Ж.И.Д. договор за дарение,
обективиран в нотариален акт №119/14.11.2016г., т.5, рег.№11479,
н.д.№579/2016г., до размер на ½ ид.ч. от недвижим имот: ГАРАЖ №22,
находящ се в гр. Варна, кв.“Чайка“, бл.60, вх.Д, представляващ обект с
идентификатор №10135.2562.169.1.99 и граници обекти с №№10135.2562.169.1.98 и
№10135.2562.169.1.100, 10135.2562.169.1.12, със застроена площ от 21.96 кв.м.,
по иска на „Банка Пиреос България“ АД срещу И. Николов Драгиев и Ж.И., с правно
основание чл.135 от ЗЗД.
Производството е
приключило с постановено решение №412/29.06.2020г.
Срещу решението е
постъпила касационна жалба вх.№264050/14.08.20г. от И. Николов Драгиев и Ж.И.Д.,
чрез адв. З..
С разпореждане
№261953/08.09.2020г. по в.т.д.№1285/2019г. препис от жалбата е връчен на
насрещната страна, след което същата е изпратена на ВКС по компетентност.
С разпореждане
№135/03.11.20г. на Председателя на ВКС, 2-ро т.о., преписката по жалбата е
върната на ВОС за проверка допустимостта на касационната жалба, предвид разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК и
изпълнение на правомощията по чл.286, ал.1 и ал.3 от ГПК.
Въз основа на същото
с обжалваното разпореждане №263474/11.11.2020г. съдът е върнал като недопустима
подадената касационна жалба срещу решението по в.т.д.№1285/2019г. на ВОС.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съобразно
разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК не подлежат на касационно обжалване
решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. по граждански дела,
и до 20 000лв. по търговски спорове, с изключение на решенията по искове
за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях
искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.
Съобразно
трайно установената практика, определящи за характера на производството –
граждански или търговски спор е качеството на страните и вида на облигационната
връзка, от която произтича претенцията, като търговски са не само делата
образувани по търговски спорове по смисъла на чл.365 от ГПК.
В
настоящия случай, предмет на предявените искове е прогласяване относителната
недействителност на сключения между ответниците /физически лица/ И. Николов
Драгиев и Ж.И.Д. договор за дарение на недвижим имот до размер на ½
ид.ч., по реда на чл.135 от ЗЗД, по отношение на кредитора/ищец „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД.
Съгласно
чл.69, ал.1, т.4 вр. т.2 от ГПК цената на исковете за съществуване на договори
е стойността на договора, а когато последният има за предмет вещни права върху
имот, размерите се определят по т.2, а именно данъчната му оценка. Съобразно
трайно установената съдебна практика /посочена в определението по ч.т.д.
№282/2021г. на ВКС, ІІ т.о./, цената на иска по чл.135 от ЗЗД се определя при
условията на чл.69, ал.1, т.2 вр. т.2, а именно върху данъчната оценка на
имотите, предмет на атакуваната сделка. В конкретния случай същата е в размер
на 6060.10лв. / ½ от 12 120.12лв./.
При
така посочената цена на иска, се поставя въпросът дали делото е търговско. В трайната
си практика ВКС приема, че дело с предмет иск по чл. 135 ЗЗД е търговско,
когато последният е предявен за обезпечаване правата на кредитор по търговска
сделка /така определение № 4/2017 г. по ч. т. д. № 2383/2016 г. на ТК, II ТО,
определение 454/26.06.2013 г. по ч. т. д. № 1927/2013 г. на ТК, II ТО,
определение № 98/09.02.2012 г. по ч. т. д. № 51/2012 г. на ТК, II ТО, определение
№ 12/14.01.2016 г. по ч. гр. д. № 5445/2015 г. на ГК, I ГО и др./.
Легитимацията на ищеца като страна по търговска сделка предпоставя и търговския
характер на делото по смисъла на чл. 365, ал. 1, т. 1 ГПК.
В
процесния случай вземането на ищеца „Юробанк България“ АД, за обезпечаване на
което е предявен иска с правно основание чл.135 от ЗЗД, произтича от договор за
кредит сключен с „Бултрейд – 2002“ ООД, който е търговска сделка, както
съобразно разпоредбата на чл.286, ал.2 от ТЗ, така и с оглед качеството на страните
по него.
От
тук следва и изводът, че делото, образувано по иск на „Юробанк България“ АД с
правно основание чл. 135 ЗЗД и с цел реализиране на права по търговската сделка
е също с търговски характер. Извод за гражданския характер на делото не може да
бъде изведен от обстоятелството, че страните по атакуваната сделка са физически
лица, оглед установения в практиката критерий за определянето му като
търговски. Още повече, че към момента на сключване на допълнителното
споразумение от 2010г., с което прехвърлителят И. Николов Драгиев е станал солидарен
длъжник, същият е бил управител на дружеството кредитополучател „Бултрейд
– 2002“ ООД и по делото няма данни същият да е действал извън рамките на своята
търговска и професионална дейност.
С оглед на така
установеното, съдът намира, че постановеното решение по в.т.д.№1285/2019г. на
ВОС не подлежи на касационно обжалване, а подадената срещу него жалба следва да
бъде върната.
Предвид съвпадане
изводите на двете инстанции, съдът счита, че обжалваното разпореждане е
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане №263414/11.11.20г. по в.т.д.№1285/2019г. на ВОС, с което е върната
като недопустима касационна жалба вх.№ 264050/14.08.20г. от И. Николов Драгиев
и Ж.И.Д., чрез адв. З., срещу постановеното решение №412/29.06.2020г. по
в.т.д.№1285/2019г. на ВОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: