Решение по дело №10239/2023 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 213

гр. Велико Търново, 18.10.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и трета  година в състав:

 

                                                            

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:              ДИАНА КОСТОВА

                                                                                                          ЕВТИМ БАНЕВ

                                                                      

При секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура – с.и., разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10239 /2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

           

Делото е образувано по касационна жалба на Началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление – Специализирано звено към Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, чрез ...Е.П., против Решение № 542/23.12.2022г., постановено по АНД №1059/2022г. по описа на Районен съд - В. Търново, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № BG21022022/4000/Р8-136 от 01.8.2022г., издадено от Началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление – Специализирано звено към Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, с което на В.Х.Б. *** за нарушение и на основание чл. 179, ал.3а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба„ в размер на 1 800 лева.

В жалбата се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради постановяване му в нарушение на материалния закон и на процесуалните норми  – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2  от НПК. Касаторът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган и отговарят на изискванията за форма. Намира, че от събраните доказателства по безспорен начин се доказва извършеното нарушение и дееца и неправилно районният съд е приел недоказаност на авторството на нарушението. Като аргумент в подкрепа на твърденията си сочи предявяване на АУАН на водача и липсата на подадено от негова страна на възражение по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Счита за правилно определен субекта на отговорността. От съда се иска отмяна на процесното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което се потвърди НП. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Представя писмена защита чрез ...К., с която развива допълнителни съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна в случай че такова бъде претендирано и моли същото да бъде присъдено в минимален размер. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация – В.Х.Б. редовно призован не се явява , не се представлява. От процесуалния му представителя е подадено становище за неоснователност на така подадената жалба, както и подробен писмен отговор. .

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново, заема становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че правилно въззивният съд е отменил НП поради недоказаност на извършеното нарушение от санкционираното лице. Предлага решението да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Предмет на настоящото производство е Решение № 542/23.12.2022г., постановено по АНД №1059/2022г. по описа на Районен съд - В. Търново, с което е отменено НП № BG21022022/4000/Р8-136 от 01.8.2022г., издадено от Началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление – Специализирано звено към Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, с което на В.Х.Б. *** за нарушение и на основание чл. 179, ал.3а от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 лева.

Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд, а именно: На 21.02.2022 г., в 18,21 часа, в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Русе - Дунав мост била извършена проверка на ППС- влекач „МАН ТГХ“, peг. № ..., с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав - над 3,5 тона /над 12 т./, оси 5, управлявано от В.Х.Б.. При проверката от контролните органи било установено, че ППС попада в категорията, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като на 07.02.2022 г., в 07,43 часа, на Полски Тръмбеш, път № I - 5, км 68+946, е засечено с контролно устройство с идентификатор № 40351 /АПИ/. Дадената правна квалификация на нарушението е по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. За извършеното административно нарушение бил генериран доказателствен запис от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението D8319A74E2327B83E053041F160AAE0E. Било прието, че за ППС с peг. № ...не са изпълнени законовите изисквания за преминаване по републиканската пътна мрежа, свързани със заплащането на дължимите пътни такси, тъй като същото е било оборудвано с бордово устройство, което съобразно отговора на дружеството, действащо като национален доставчик на услуги за електронно таксуване на пътни такси, устройството било изключено поради липса на захранване за периода от 07.19часа на 07.02.2022г. и е започнало да работи отново 7.43 часа, като следващата подадена тол декларация бил в 7.44 часа на същия ден (07.02.2022г.). Съставен е АУАН, връчен на нарушителя на 21.02.2022 г. с вписани възражения: „Машинката светеше в зелено на дисплея, не е показвало грешка“. В срока по чл. 44 от ЗАНН не са подадени възражения срещу АУАН. На основание съставения АУАН е издадено НП, което е връчено на Б. на 08.08.2022 г. и в срока на чл. 59, ал.2 от ЗАНН същото е оспорено пред ВТРС.

Тази фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните по делото писмени доказателства и изслушаните свидетелски показания.

При преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивният съд е стигнал до извода, че неправилно е ангажирана административно-наказателна отговорност на В.Х.Б., тъй като не било доказано по несъмнен и безспорен начин, че соченият за нарушител действително е управлявал процесното ППС на посочената в АУАН и НП дата 07.02.2022 г. Според районния съд това, че ППС е било управлявано от Б. на 21.02.2022 г., когато му е била извършена проверката от служители на Агенция „Митници“ на ГКПП Русе - Дунав мост, не означавало, че именно той е бил водачът на процесното пътно средство на предходна на проверката дата. Изводът е за неустановеност на действителния автор на административното нарушение, чиято тежест била на административно-наказващия орган.  С тези мотиви е отменил обжалваното пред него НП.

Касационната инстанция намира атакуваното решение на Районен съд –Велико Търново за правилно, а подадената касационна жалба – неоснователна.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, вр. чл. 63 от ЗАНН. Въззивният съд е формирал изводите си след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените с оспорването доводи и възражения, за което са изложени мотиви. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина чрез приобщаването на допустими и относими доказателства, които е обсъдил поотделно и съвкупно. Делото пред въззивната инстанция е приключено и решението е постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен протокол.

  Съставеният АУАН и НП са издадени от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и отговарят на изискванията на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН.

Въпреки това, настоящият касационен състав намира за правилен извода на въззивния съд, че не е установен по категоричен начин субектът на нарушението. Отговорността на В.Х.Б. е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 07.02.2022 г., в 07,43 часа, на Полски Тръмбеш, на път № I - 5, км 68+946, включен в обхвата на платената пътна мрежа, управлявал ППП с рег. № ...с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав - над 12 тона  и брой оси 5, без да е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. В настоящия случай, административното нарушение е извършено на 07.02.2022 г., когато ППС е било засечено с контролно устройство на АПИ, а АУАН за него е съставен и връчен на 21.02.2022 г., когато на В.Х.Б. била извършена проверката от служители на Агенция „Митници“ при преминаването му през ГКПП Русе - Дунав мост. Субект на нарушението може да бъде единствено съответният водач, който е управлявал ППС към момента на извършване на нарушението. В случая АНО без наличието на каквито и да било доказателства е приел, че към момента на проверката от контролните органи на 21.02.2022 г. водачът на товарния автомобил е същият, който е управлявал ППС и на 07.02.2022 г. – дата, предхождаща проверката с две седмици. Нормата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН задължава АНО да издаде НП едва кога установи по несъмнен начин извършено нарушение и самоличността на лицето, което го е извършило и неговата вина, което в конкретния случая не е направено. АНО е решил да ангажира отговорността на ответника по касация при липсата на доказателства, които да сочат кой е субект на нарушението. От приложената разпечатка в преписката от нарушението/л.18/ е видно, че АНО е бил наясно чия собственост е процесния товарен автомобил и че същото принадлежи на „Европа – Транс 2001“ ЕООД и е следвало, например, органът да изиска от дружеството информация относно самоличността на лицето, управлявало процесното превозно средство на датата на нарушението. По тази начин, поради бездействието на органа, не е безспорно установено лицето, управлявало описаното в НП превозно средство на  07.02.2022 г. и кой евентуално е следвало да бъде наказан. Възраженията на касатора, че санкционираното лице е следвало да подаде възражение против АУАН с доводи, че не то е било водача на ППС на 07.02.2022 г.  е несъстоятелно доколкото, че възражението по чл. 44, ал.1 от ЗАНН е правна възможност, а не задължение на соченото за нарушител лице. Доказателствената тежест е на административно-наказващият орган и същият е този, който е следвало да издири и санкционира действителния извършител на нарушението, а не което и да е друго лице, което е управлявало товарния автомобил две седмици след извършване на нарушението. Това че ответника по касация Б. е лицето, управлявало превозното средство на 07.02.2022 г. се крепи изцяло на предположения на АНО. Ангажирана е субективната отговорност на В.Х.Б., поради което доказателства за виновно поведение е следвало да бъдат събрани.

По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че Великотърновският районен съд е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила, а жалбата на като неоснователна и недоказана - да бъде оставена без уважение, със законните последици от това.

Независимо от изхода на спора, искането от ответник касационна жалба за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция не следва да бъде уважено, тъй като не са представени доказателства, че такова действително е било заплатено. 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, вр. с чл. 63в  от ЗАНН, втори касационен състав, 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 542/23.12.2022г., постановено по АНД №1059/2022г. по описа на Районен съд - В. Търново, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № BG21022022/4000/Р8-136 от 01.08.2022г., издадено от Началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление – Специализирано звено към Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, с което на В.Х.Б. *** за нарушение и на основание чл. 179, ал.3а от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева.

 

   РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:              1.

 

2.