Определение по дело №16470/2018 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 15.01.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III „Б“ въззивен състав, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

                                       ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

                                                 Кристиян Трендафилов

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов в. гр. д. № 16470 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на подадена в срок и отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК въззивна жалба вх. № 5123928/26.07.2018 г., подадена от ищеца „С.Т.“ АД, чрез адв. О.Й./надлежно упълномощен/, срещу Решение № 434347 от 21.06.2018 г., постановено по гр. д. № 50231/2016 г. по описа на СРС, 81 – ви състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Б. „Л.“ иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на 8 785.40 лв. за периода от деня, следващ падежа на съответното задължение до 02.09.2016 г.

В жалбата са развити оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част, поради допуснати нарушения на материалния закон, като не са релевирани доказателствени искания. Искането към съда е да отмени решението на СРС в обжалваната част и да уважи предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, като осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 8 785.40 лв. На следващо място, моли съда да измени първоинстанционното решение в частта за разноските, като присъди пълния размер на доказано извършените такива, възлизащи на 12 065.80 лв. Претендира разноски и за въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата Б. „Л.“ не е подал отговор на въззивната жалба.

В срока по чл. 259 ГПК и в съответствие с изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, е подадена въззивна жалба с вх. № 5132612/17.08.2018 г. и от ответника Б. „Л.“, чрез юрк. А.М./надлежно упълномощена/, срещу Решение № 434347 от 21.06.2018 г., постановено по гр. д. № 50231/2016 г. по описа на СРС, 81 – ви състав, в частта, с която ответника е осъден да заплати на ищеца следните суми: 906.69 лв., представляваща дължима неустойка по т. 19 от процесните договори за забавено плащане на главницата и сумата от 11 191.17 лв., представляваща направени разноски по делото.

В жалбата са развити оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, в обжалваната част, като не са релевирани доказателствени искания. Жалбоподателят-ответник поддържа, че СРС не се е съобразил със заключението на вещото лице, според което дължимата неустойка по т. 19 от договорите била в размер на 816.47 лв., а не 906.69 лв. На следващо място твърди, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на направените по делото разноски, тъй като не е разгледал и не се е произнесъл по направеното в съдебното заседание по делото възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Ето защо моли въззивния съд да отмени решението на СРС в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 906.69 лв., представляваща дължима неустойка по т. 19 от процесните договори за забавено плащане на главницата, както и сумата от 11 191.17 лв., представляваща направени разноски по делото. Претендира разноски и за двете инстанции по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата „С.Т.“ АД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като недопустима и неоснователна. Претендира разноски.

Компетентен да се произнесе по направените както от жалбоподателя-ищец, така и от жалбоподателя-ответник искания по реда на чл. 248 ГПК е първоинстанционният съд, като разрешаването на въпроса за дължимите в производство пред СРС разноски предхожда развитието на въззивното производство, поради което последното следва да бъде прекратено и делото да бъде върнато на СРС, ГО, 81 с-в, за произнасяне по исканията.

Настоящото определение, като непреграждащо хода на производството, не подлежи на обжалване.

Предвид изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 16470/2018 г. по описа на Софийски градски съд, III „Б“ въззивен състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, ГО, 81 с-в, за извършване на процесуални действия съгласно мотивите на настоящото определение.

След приключване на производството по чл. 248 ГПК, делото да се изпрати на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по подадените въззивни жалби.

 Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                                        2.