Р Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 12.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, III граждански
състав,
в публично заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Ангелина Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 208 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3, вр. чл. 3 ЗУТОССР от Е.Ж.Г. срещу
Териториално поделение на НОИ – Хасково за признаване за установено в
отношенията между страните, че в периода 20.04.1981 г. – 16.04.1990 г. Е.Ж.Г. е
полагала труд по трудов договор в „Общинско ръководство на БЗНС” – гр.
Свиленград като „технически секретар”.
В исковата молба
се твърди, че в отговор на подадено заявление за издаване на удостоверение за
осигурителен стаж ищцата получила уведомление от ответника, че след направена
справка в електронната база данни на Дирекция „Осигурителен архив” – Хасково
било установено, че разплащателните ведомости на осигурителя „Общинско
ръководство на БЗНС” – гр. Свиленград били обработени, но липсвали данни за
нея. Ищцата получила и писмо от ТП на НОИ Кюстендил, съгласно което била
уведомена, че в отдел „Обединен осигурителен архив” – с. Невестино била приета
разплащателната документация на осигурителя ПП „Български земеделски народен
съюз” – гр. София, като за периода м. 04.1981 г. – м. 04.1990 г. липсвала
информация за гр. Свиленград, респективно за нея. Ищцата твърди, че била полагала
труд по трудов договор в „Общинското ръководство на БЗНС” – гр. Свиленград на
длъжността „технически секретар”. Постъпила на работа на 20.04.1981 г. и
работила там до 16.04.1990 г., когато
трудовият ѝ договор бил прекратен по взаимно съгласие. Получила трудовата
си книжка, в която били нанесени дата на започване, дата на прекратяване,
получаваното трудово възнаграждение и продължителността на трудовия стаж – осем
години, единадесет месеца и двадесет и шест дни. Към исковата молба са
представени удостоверение по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, заповеди за назначаване и
трудова книжка. По тези съображения моли да бъде уважен предявеният иск.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ТП на НОИ –
Хасково. Счита исковата молба за допустима, тъй като било налице изискуемото
съгласно чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР „начало на писменото доказателство”. От
приложените към исковата молба заверени страници от трудова книжка на ищцата
било видно, че имало отбелязване, че същата била работила през периода 20.04.1981
г. – 10.04.1990 г. в „Общинско ръководство на БЗНС” – гр. Свиленград на
длъжност „технически секретар”, но същевременно в трудовата книжка липсвала
изискуемата заверка, за да послужи като удостоверителен документ. Намира иска
за допустим, тъй като било представено изискуемото съгласно чл. 5, ал. 2
ЗУТОССР удостоверение, съгласно което разплащателните ведомости на ПП
„Български земеделски народен съюз”– гр. София били приети от ТП на НОИ – гр.
Кюстендил и в тях липсвала информация през периода м. 04.1981 г. – м. 04.1990
г. за ищцата. Посочено е, че по основателността на иска ще изрази становище
след разпита на поисканите свидетели. В съдебно заседание ответната страна не
изпраща представител и не взима становище по съществото на спора.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
РС
Свиленград е сезиран с иск с правно
основание чл. 1, ал. 1, т. 3, вр. чл. 3 ЗУТОССР. Съобразно разпределението на доказателствената тежест за
успешното провеждане на иска, ищцата следва да докаже, че през процесния период е полагала труд като „технически
секретар” в „Общинско ръководство на БЗНС”– гр. Свиленград.
Съгласно
чл. 5 ЗУТОССР трудовият стаж по реда на този закон може да се установява в
случай, че пред съда се представи удостоверение, издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник
или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за
заплати и други, че документите са изгубени или унищожени. Ако осигурителят е
прекратил дейността си и няма правоприемник, какъвто е настоящият случай, то
следва да бъде представено удостоверение от съответното териториално поделение
на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.
В случая това изискване на закона е спазено, като ищцата е представила по
делото удостоверение изх. № 5506-09-667#2/23.02.2018 г., издадено от НОИ,
Териториално поделение Кюстендил, в което е посочено, че разплащателните
ведомости и трудовоправните документи на предприятие ПП „Български земеделски
народен съюз” – гр. София, са приети от ТП Кюстендил, отдел „Обединен
осигурителен архив”, с. Невестино с приемо-предавателен протокол №
609/13.03.2009 г., като липсвала информация за гр. Свиленград, респ. липсвали
данни за ищцата Е.Г. за периода м. 04.1981 г. – м. 04.1990 г.
В
случая от представената заповед от 21.04.1981 г. се установява, че считано от
20.04.1981 г. ищцата Е.Ж.Г. е назначена на длъжност „технически секретар” в
„Общинско ръководство на БЗНС” – гр. Свиленград. Приложени са и заповеди за
преназначаване, съгласно които от 01.07.1981 г., 01.01.1983 г., 01.01.1984 г. и
1988 г. ищцата е преназначена на същата длъжност „технически секретар”, като е
увеличавана месечната ѝ заплата. Във всички изброени заповеди на
ръководителя на „Общинско ръководство на БЗНС” – гр. Свиленград е посочено, че
ищцата е назначена на безсрочен трудов договор при пълно работно време. В
трудовата книжка на ищцата е отбелязано, че на 20.04.1981 г. е постъпила на
работа в „Общинско ръководство на БЗНС”– гр. Свиленград на длъжност „технически
секретар”, като трудовият договор е прекратен на 16.04.1990 г. Посочено е, че
прослуженото време съгласно изплащателните ведомости е 8 години, 11 месеца и 26
дни.
По делото е разпитан и свидетелят –
Васил Панайотов, от чиято трудова книжка се установява, че е работел в
Общинското ръководство на БЗНС през периода 01.06.1988 г. – 05.03.1990 г. на
длъжност „организатор”. От това следва, че е изпълнено изискването на чл. 6,
ал. 4 ЗУТОССР свидетелят да притежава писмени доказателства относно това, че е работил при
същия работодател през периода, през който е положен претендираният стаж. По
тези съображения свидетелските показания се явяват допустими. От същите се
установява, че познавал ищцата Е.Г. още от 1981 г., когато тя работела като
„технически секретар” към БЗНС, а свидетелят бил на длъжност „главен инженер”
към АПК. Изяснява, че двете предприятия се намирали в една и съща сграда,
находяща се в гр. Свиленград на бул. „България”. Спомнял си кога ищцата
започнала работа в БЗНС, защото тогава самият той станал член на БЗНС. След това
през 1988 г. и свидетелят постъпил на работа към Общинското ръководство на БЗНС
на длъжност „организатор”. Разказва, че ищцата идвала всеки ден на работа, като
оставала там от 8 ч. до 17 ч. Изяснява, че при получаване на заплатите се
подписвали на ведомост, като същите им били определени от Окръжното ръководство
в Хасково. Свидетелят е посочил, че в БЗНС работил до 1990 г., а самата ищца
много скоро след него също напуснала и започнала друга работа.
Съдът даде вяра на показанията на свидетеля Васил
Панайотов, тъй като същите са логични, безпротиворечиви и кореспондират на
представените по делото писмени доказателства.
При така установените по
делото факти, въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото писмени и
гласни доказателства обосновано се налага извод за основателност на исковата претенция. Съгласно представените документи
по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР се установява, че ищцата е постъпила по
трудово правоотношение в „Общинско ръководство на БЗНС” – гр. Свиленград на
20.04.1981 г. От приложените допълнителни споразумения за увеличение на
трудовото възнаграждение от 1983 г., 1984 г. и 1988 г. се изяснява, че ищцата е
продължила да полага труд при посочения работодател. Фактът, че ищцата е
работила в същото предприятие и след 1988 г. се потвърждава от показанията на
свидетеля Панайотов, който постъпил на работа в Общинското ръководство на БЗНС
на 01.06.1988 г. и продължил да работи там до 05.03.1990 г. Съдът счита, че от
показанията му по категоричен начин се установява, че действително ищцата е работила по трудово правоотношение в „Общинско
ръководство на БЗНС” – гр. Свиленград на длъжност „технически секретар” при
пълно работно време. Свидетелят знаел, че ищцата работила по трудово
правоотношение при посочения работодател още от 1981 г., тъй като предишното му
работно място се намирало в същата сграда. Затова, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства следва
да се приеме, че ищцата е работила по трудово правоотношение, което е
възникнало на 20.04.1981 г. За краен период следва да се приеме датата 16.04.1990 г.,
която съответства на посочената в трудовата книжка, а също така се потвърждава
и от показанията на свидетеля Панайотов, който е изяснил, че трудовите им
правоотношения с ищцата били прекратени почти по едно и също време.
По изложените съображения
исковата претенция следва да бъде уважена.
С оглед изхода на спора и
предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР в настоящото производство не се събират държавни такси, поради
което разноските за държавна такса не следва да се възлагат нито на ищцовата,
нито на ответната страна.
С
Тълкувателно решение № 2 от 06.06.2016 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС е прието, че в производството по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР
са приложими общите правила на ГПК за присъждане на
разноски, поради което и с оглед уважаване на иска на ищцата следва
да се присъдят разноски. Същата претендира и доказва разноски в размер на 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на спора ще се възложат в тежест
на ответника.
Така
мотивиран, РС Свиленград
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между Е.Ж.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, и Териториално поделение
на Национален осигурителен институт – гр. Хасково, адрес: гр. Хасково, ул.
„Георги Кирков” № 30, на основание чл. 1, ал. 1, т. 3, вр. чл. 3 ЗУТОССР, че в
периода 20.04.1981 г. – 16.04.1990 г. Е.Ж.Г., ЕГН: **********, е работила по трудово правоотношение
на пълно работно време в „Общинско ръководство на БЗНС” – гр. Свиленград на
длъжност „технически секретар”.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален
осигурителен институт – гр. Хасково, адрес: гр. Хасково, ул. „Георги Кирков” №
30, да заплати на Е.Ж.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 300 лв.,
представляваща сторени пред първата инстанция разноски.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: