О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
29.09.2021г.,гр..Хасково
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХАСКОВО, в закрито
съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка
Желева
ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Димитрова
Павлина
Господинова
като разгледа докладваното от
съдия Димитрова ЧАНД (К) № 775 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.3 от ЗАНН.
Съдебното производство е
образувано по подадена частна жалба от В.Т.С.,
чрез процесуален представител, против Определение №65/01.07.2021г. постановено
по а.н.д.№ 636/2021г. на Районен съд, гр. Хасково, с което е оставена без разглеждане
подадената от частната жалбоподателка
жалба, в качеството й на наследник на Т. Д. Д., срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или
система, сер. К № 3175547 от 19.11.2019г. на ОДМВР-Хасково.
В частната
жалба се навеждат доводи
за незаконосъобразност на определението. Твърди се, че жалбоподателката разполага с правен
интерес от обжалване на наложената с
електронният фиш санкция, независимо, че не е адресат на последния. В тази
връзка се твърди, че лицето спрямо което
е издаден санкционният акт е починал
преди връчването му, поради което и
неговите преки наследници са обременени
със заплащането на дължимата към
фиска глоба.
Излагат се и
доводи, че обжалването по съдебен ред на
електронният фиш е наложено от обстоятелството, че АНО не е изпълнил в цялост
задълженията си произтичащи от чл. 34,
ал.1, б.“а“ от ЗАНН, а именно да не образува административно производство или
респ. да прекрати да прекрати
образуваното административно производство, като разпореди невръчването му на преките наследници.
Сочи се, че
в нормата на чл. 189, ал.6 от ЗДвП законодателят е посочил само две хипотези,
при който издаденият електронен фиш
следва да бъде анулиран от Директора на ОДМВР, като процесният случай не бил сред изброените.
Така, единствената оставаща пред преките наследници на починалият адресат на
електронният фиш възможност, да защитят интересите си, оставала да обжалват
санкционният акт и същият да бъде отменен, поради неправилно приложение на
материалният закон от наказващият орган.
По
изложените в жалбата съображения, се иска отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което делото бъде върнато за
разглеждане от друг състав на Районен съд, гр.Хасково, алтернативно, делото да
бъде разгледано от касационната инстанция по същество на спора, като се отмени
процесният електронен фиш. Претендират се разноски.
Ответната
страна не ангажира становище по основателността на частната жалбата.
Съдът като
взе предвид становищата на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановеният срок, от
надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е
допустима за разглеждане по същество.
Производството
пред въззивният съд е образувано по жалба на В.Т.С., в качеството й на наследник на Т. Д. Д.,
срещу Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, сер. К № 3175547 от
19.11.2019г. на ОДМВР-Хасково.
Видно от съдържанието на електронният фиш, със
същият на Т. Д. Д.е било наложено
административно наказание“Глоба“ в размер на 100 лева за установено нарушение по чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.
От
приложеното по делото удостоверение за наследници с изх. № АО-1586/17.05.2021г.
на Община Пловдив, се установява, че Т.
Д. Д.е починал на 15.05.2021г., т.е. след издаване на процесният санкционен
акт.
В административно наказателната преписка и в материалите на въззивното производство не се съдържат
доказателства, доказващи връчването на
електронният фиш на неговият адресат в периода от издаването му до
15.05.2021г.
С
Определение № 65/01.07.2021г. постановено по адм. дело № 636/2021г. районен
съд, гр.Хасково е приел, че така подадената жалба е недопустима и оставил
същата без разглеждане, като е постановил
административнонаказателната преписка, ведно с жалбата и приложенията
към нея да бъдат изпратени на
административнонаказващият орган за преценка наличието на основания, за
прекратяване на образуваното административно - наказателно производство.
За да постанови този резултат въззивният съд е
приел, че жалбата е депозирана от лице по отношение на което липсва надлежна, активна, процесуалноправна
легитимация с оглед принципа на чл.24, ал.1 от ЗАНН, съгласно който
отговорността за административното нарушение е лична. В мотивите на обжалваното определение е посочено, че
съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП легитимирана страна да атакува по съдебен
ред санкционният акт би се явявал адресата на акта - Т. Д., който е починал на
15.05.2021г. Според съда настъпването на
последното обстоятелство не дава правна възможност на неговите законни
наследници да атакуват издаденият спрямо наследодателят им електронен фиш.
Прието е, че материалите по делото следва да бъдат изпратени на издателя на
електронният фиш за преценка наличието на хипотезата на чл. 34, ал.1, б.“а“ от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното определение е валидно и допустимо, а по същество и правилно.
Нормата на чл. 34, ал.1 б.“а“ от ЗАНН ясно
посочва, че в когато нарушителят е починал административно-наказателно
производство не се образува, а когато такова е образувано същото следва да се
прекрати. Следователно настъпилата смърт на санкционираното лице, преди влизане
в сила на санкционният акт е пречка за продължаване на образуваното
административно наказателно производство.
Както
обосновано е посочил въззиввният съд, в проверяваното определение, законните наследници на починало лице не
разполагат с правна възможност да оспорват по съдебен ред издаденият спрямо
наследодателят им санкционен акт. Това е така, тъй като по силата на чл.
24, ал.1 от ЗАНН административнонаказателната отговорност е лична.
Ето защо законосъобразнно с проверяваното определение
жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
Предвид липсата на процесуална възможност наследниците на починалият адресат да
атакуват издаденият спрямо наследодателят им
санкционният акт пред съда, респ. предвид липсата на валидно
сезиране на съда в случая, то правилно
от последния е възприето, че преценка за наличието на основанията на чл. 34, ал.1,б.“а“ от ЗАНН следва да бъде осъществена от
административно-наказващият органи и му е изпратил по компетентност преписката,
ведно с жалбата и удостоверението за наследници за произнасяне.
Гореизложеното
води на извода, че проверяваният съдебен акт
валиден, допустим и съответен на материалният закон. Не са налице
твърдените в частната жалба основания за отмяна на обжалваното определение и
същото следва да бъде оставено в сила.
Предвид
изхода на спора неоснователна се явява претенцията на частния жалбоподател за
присъждане на разноски по делото.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение №65/01.07.2021г. постановено по а.н.д. № 636/2021г. по описа на Районен съд, гр. Хасково.
Определението е окончателно.
Председател: Членове:1.
2.