№ 506 / 6.11.2017 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 01.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -.
МОНТАНА, Първи граждански състав в публично заседание на двадесети септември през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Елена
Ефремова, като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2095 по описа
за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по обективно съединени искове за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, с правно основание
чл. 45, ал.1 вр. с чл.52 от ЗЗД и обезщетение за забавено изпълнение по чл.86
от ЗЗД.
В исковата молба
ищцата А.Б.Р. xxx твърди, че е съдия в Районен съд Видин. Поддържа, че в хода на
извършени процесуални действия по гр.д. № 917/2008г. по описа на Районен съд-.Видин
и особено след постановяване на съдебното решение от 18.01.2010г., спрямо нея е
започнала систематична атака и е упражняван целенасочен натиск от страна на
ответника И.Ц.Д. -. баща на Н. И. Д., представляващата „И. О. -. един от
ответниците по делото, с цел да бъде дискредитирана, като личност и като
професионалист -. съдия в Районен съд В. тъй като е отказала да удовлетвори
интересите на търговското дружество. Изтъква, че на 17.01.2013г. в интервю,
дадено от И.Ц.Д. xxx, ответника разпространил по друг начин за нея, в
качеството й на длъжностно лице при и по повод изпълнението на службата или
функциите й -. съдия в Районен съд град В. позорни обстоятелства със следните
изрази: „Три години търпеливо чаках един престъпник да съди хората", „Тя е
направила съда бащиния -. тя си взима дела, които си харесва .... тя трябва да
лежи в затвора бе, тя толкова зулуми е направила", както й е приписал
престъпление: „Тя е направила съда бащиния -. тя си взима дела, които си
харесва, подправя протоколи ... просто един човек, който същевременно изнудва
хора, като им е вземала делата с материален интерес ... При нея има на първо
място подкуп, но това е активен подкуп, защото тя е искала парите". Сочи,
че с извършеното деяние от страна на ответника, тя е била публично опозорена,
оклеветена и дискредитирана пред обществеността на гр.Видин и Видинския регион,
в интернет пространството, където интервюто е било публикувано на интернет-.страницата
на БНР, Р.-.В. като по този начин достигнало до широк кръг от лица. Твърди, че
за публично изнесените от ефира на БНР, Р.-.Видин клеветнически твърдения, с
влязла в сила присъда на 17.07.2015г. по НЧХД № 50 395/2014г. по описа на РС-.Монтана,
ответника е признат за виновен за извършването на престъпление по чл.148, ал.2
във вр. с ал.1, т.2, пр.2 и т.3 от НК във вр. с чл.147, ал.1 от НК относно
горните изявления. Изтъква, че от извършеното деяние от страна на ответника за
нея са настъпили тежки вредни последици /неимуществени вреди/ в личен, семеен и
професионален аспект. Поддържа, че твърденията на ответника са засегнали
безупречната й професионална репутация, нейната лична чест и достойнство в
обществото и са накърнили чувството й за самооценка. Твърди, че вследствие на
интервюто на ответника у нея се породили силно чувство на притеснение и
тревожност и неприятни негативни емоции, които съществено нарушили душевното й
равновесие; почувствала се емоционално нестабилна, разстроена и притеснена;
чувствала се изолирана сред колегите си, които странели от нея и у тях било създадено
чувство на недоверие към личността й. Поддържа също, че вследствие на
неприятните емоционални преживявания, е претърпяла множество здравословни
проблеми -.възобновили се симптомите на смесеното тревожно-.депресивно
разстройство, от което страдала преди това, за което се наложило да бъде
лекувана в продължение на повече от шест месеца от медици-.специалисти;
получила гинекологични проблеми и разстройство на нервновегетативната система,
с прояви на нарушен сън, сърцебиене и световъртежи, напрежение, безпокойство и
тревожност, т.е. била изпаднала в състояние на депресия и апатия, което се е
отразило видимо на физическото й състояние. Наред с понесените неимуществени
вреди, твърди, че вследствие противоправното деяние на ответника, е претърпяла
и имуществени такива, изразяващи се в извършени от нея разноски за пътуване до
гр.Монтана и обратно с цел явяване по образуваното против И.Д. дело от
наказателен частен характер. Сочи, че е участвала в съдебни заседания на
07.10.2013г., 21.10.2013г., 26.11.2013г., 08.01.2014г. и на 06.03.2014г. по
НЧХД № 50 285/2013г. на Районен съд-.Монтана; на 26.05.2014г. по ВЧНД № xxxx .
на Окръжен съд-.Монтана; на 17.09.2014г., 15.10.2014г., 10.11.2014г.,
10.12.2014г., 23.02.2015г. и 20.03.2015г. по НЧХД № 50 395/2014г. на Районен
съд-.Монтана и на 26.05.2015г. по ВНЧХ № xxxx .
на Окръжен съд-.Монтана, за което е извършила финансови разходи за пътуване до
гр.Монтана и обратно, както и дневни разноски, в общ размер 500 лева. Моли съда, като
установи изложеното, да постанови решение, с което осъди ответника да й заплати
сумата 10 000 лева, предявена като частичен иск от сумата 50 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи
се в уронване престижа и авторитета й, причиняване на душевни болки и
страдания, както и причиняване на здравословни проблеми с дългосрочен характер,
вследствие на позорящата информация, изнесена публично на 17.01.2013г., в
интервю, дадено от И.Ц.Д. xxx, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на увреждането -. 17.01.2013г., до окончателното й издължаване;
сумата 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени
вреди, изразяващи се в направени финансови разноски за пътуване и дневни
разходи до гр.Монтана и обратно, с цел явяване на проведените съдебни заседания
по НЧХД № 50 285/2013г. по описа на РС-.Монтана, ВЧНД № xxxx .
по описа на ОС-.Монтана, НЧХД № 50 395/2014г. по описа на РС-.Монтана и по ВНЧХ
№ xxxx . по описа на ОС-.Монтана, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
издължаване. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.
Ответникът И.Ц.Д. xxx,
в отговора на исковата молба оспорва предявения иск, като твърди, че не е
причинил вреди на ищцата. Поддържа, че ищцата е привлечена като наказателно
отговорно лице на 13.12.2012г. по пр. пр. № 9455/2010г. на СГП и сл.д. №
127/2011г. на НСлС и с оглед чл. 132 от ЗСВ, след тази дата, както и към
17.01.2013г., неправомерно е заемала длъжността съдия, тъй като е следвало да
се отстрани от длъжност. Изтъква, че съдия Р. е отстранена от длъжност от ВСС
на 24.01.2013г. и като гражданин е изказал мнение, че привлечен като
наказателно отговорно лице, със статут съдия, не може и не следва да изпълнява
служебни задължения като съдия, а упражняването на съдийска дейност от ищцата е
в нарушение на закона.
Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни,
както и да му присъди направените по делото разноски.
Доказателствата по
делото са писмени и гласни. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице по съдебно-.психиатрична
експертиза на доц. Д-.р В. Т. В..
Съдът, след като
прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение
и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Установено е по
делото, че на 17.01.2013 година в интервю, дадено от И.Ц.Д. xxx,
ответника разпространил по друг начин за ищцата, в качеството й на длъжностно
лице при и по повод изпълнението на службата или функциите й -. съдия в Районен
съд град В. позорни обстоятелства със следните изрази: „Три години търпеливо
чаках един престъпник да съди хората", „Тя е направила съда бащиния -. тя
си взима дела, които си харесва... тя трябва да лежи в затвора бе, тя толкова
зулуми е направила", както й е приписал престъпление: „Тя е направила съда
бащиния -. тя си взима дела, които си харесва, подправя протоколи... просто
един човек, който същевременно изнудва хора, като им е вземала делата с
материален интерес ... При нея има на първо място подкуп, но това е активен
подкуп, защото тя е искала парите".
Установено е по
делото, че за публично изнесените на 17.01.2013г. от ефира на БНР, Р. Видин
клеветнически твърдения от И.Ц.Д. по отношение на ищцата, ответникът е признат
за виновен с влязла в сила присъда на 17.07.2015г. по НЧХД xxxx .
по описа на РС Монтана, в извършване на престъпление по чл.148, ал.2 вр. с ал.1,
т.2, пр.2 и т.3 НК във вр. с чл.147, ал.1 от НК за изнесените от него
твърдения.
По делото са събрани
доказателства, че от 1997 година ищцата А.Б.Р. заема длъжността „районен съдия”
в Районен съд В. не е осъждана, а последната й проведена атестация за периода
от 01.01.2005 година до 31.12.2007 година като съдия е с оценка „много добра”.
На 04.10.2006 година на проведено заседание ВСС е взел решение да повиши ищцата
в ранг „съдия в АС”.
Установено е по
делото, че лицето И.Ц.Д. е подал жалба до инспектората на ВСС и до председателя
на Окръжен съд – В. в която се твърди за тенденциозно решаване на дело и
използване на документи /протоколи/ с неистинско съдържание. Във връзка с тази
жалба във ВСС е било образувано дисциплинарно дело № 4/2010 година срещу
ищцата. Личното трудово досие на ищцата не е съдържало писмени сигнали на
граждани за извършени от нея нарушения на закона и неправомерни действия в
дейността й като съдия в Районен съд Видин за периода 1997 – 2010 година.
Установено е също така, че делата в Районен съд Видин се администрирали и
разпределяли на случаен принцип от 2006 година.
На 23.06.2008 година
е образувано гражданско дело № 917/2008 година, по което с протокол за случаен
избор за докладчик е била определена ищцата. Решението на делото е било
постановено на 18.01.2010 година, впоследствие обезсилено с решение №
29/19.07.2010 година по в.гр.д.№ 260/2010 година по описа на Окръжен съд Видин.
Не било установено, нито констатирано, ищцата да е извършвала нарушения при
администрирането и разглеждането на делото.
На 24.01.2013 година
ВСС на основание чл.230 ал.1 от ЗСВ е взел решение за временно отстраняване на
ищцата от длъжността „районен съдия” в Районен съд Видин до приключване на
наказателното производство по сл.дело № xxxx година
по описа на НСлС за престъпление по чл.282 ал.2 във връзка с ал.1 от НК и по
чл.316 във връзка с чл.308 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 НК. Така образуваното
досъдебно производство, понастоящем не е приключило.
По делото е разпитана
свидетелката Любка Георгиева Червенкова – майка на ищцата, която твърди, че
след като чула изнесеното от ответника в интервю, дадено на 17.01.2013г. по Р. В.
БНР, ищцата се разплакала, била много тревожна, отслабнала с няколко килограма,
имала главоболие, било й назначено медикаментозно лечение от психиатър,
затворила се и не поддържала никакви контакти и приятелства, като някои от
колегите престанали да я поздравяват. Свидетелката поддържа, че преди този
случай дъщеря й била много слънчева, много контактна и отзивчива. Свидетелката
твърди, че „това интервю ни притесни дотолкова, доколкото опетни името й в обществото...
чувстваше се унижена, съжаляваше, че има хора, които по такъв начин я обиждат”.
По делото е разпитан
като свидетел и свид.Е. А. И., близка със семейството на ищцата повече от 15
години. Поддържа, че с даденото интервю на 17.01.2013г. й била нанесена душевна
и физическа травма, бил уронен авторитета й, психически ищцата преживяла много
тежко цялата тази ситуация. Поддържа, че след този случай ищцата била много
тъжна, депресирана, разстроена, ходила на лекар, който й назначил нужното
лечение. Свидетелката твърди, че ищцата била в страхотна дълбока депресия,
дълго време ползвала болничен, дори според нея още не е преодоляла случилото се
на 17.01.2013г.
По делото е
изготвена съдебно-.психиатрична експертиза на доц.д-.р В. Т. В., приета и
неоспорена от страните. Съгласно заключението на експерта, изнесената на
17.01.2013г. информация и обвинения са се отразили негативно върху психичното и
психологичното състояние на А.Р., като са провокирали появата на тревожно-.депресивно-.вегетативни
смущения. Негативното влияние от процесната проява се проявява в психични и
психологични смущения, променена социална роля и активност. Вещото лице
поддържа, че стресът, притесненията и напрежението са оказали влияние върху
цялостното психическо и физическо състояние на ищцата, като периодът от време,
предвид наличната документация за ползвани болнични листове след 17.01.2013г.,
е фиксиран до 17.04.2013г.
Съдът приема
заключението на вещото лице и направените в него изводи, като компетентно и
обективно изготвено, след запознаване с материалите по делото и личен преглед
на ищцата А.Р..
Гореизложената
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателствени
средства.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Юридическият състав на непозволеното
увреждане по чл.45 от ЗЗД
включва следните елементи:
наличие на деяние; противоправност
на деянието; наличие на претърпяна вреда; наличие на причинна връзка между
деянието и вредата; вина.
С оглед разпоредбата
на чл.300 от ГПК, безспорно доказани в настоящето производство са наличието на
деяние, неговата противоправност, вината на дееца и съставомерния противоправен
резултат, настъпил в причинна връзка с извършеното деяние от страна на
ответника И.Ц.Д..
Съдът приема, че
ответникът И.Д. е осъществил фактическия състав на деликтната отговорност –
вследствие противоправно поведение е причинил вреди на ищцата, изразяващи се в
душевни страдания и накърняване на доброто й име, чест и достойнство, каквито
тя безспорно е притежавала.
Квалификациите и внушенията,
които се правят по отношение на ищцата
в процесното интервю представляват
„позорни
обстоятелства"
по смисъла на закона, за които ответникът е осъден с влязла в сила присъда на
РС Монтана по НЧХД №50395/ 2014г. На ищцата й се приписва извършването на престъпление,
което същата не е извършила. Такъв
характер има процесното интервю,
което има клеветнически аспект, доколкото внушава неверни твърдения за
извършвани от ищцата
дейности, които са нечестни, измамни и обществено укорими действия, в качеството
й на магистрат, а също така са в противовес с основните принципи, залегнали в
Етичния кодекс на българските магистрати, в интервюто се съдържат фактически твърдения относно упражняваната от
съдия Р. дейност като магистрат в Районен съд-.В. които са неистински, клеветнически
и не съответстват на действителността и на събраните по делото доказателства.
В тази връзка по делото бяха
събрани неоспорими писмени доказателства, а именно: формуляр за атестиране на съдии, прокурори и следователи
от 11.06.2008 година, съдебно удостоверение на
Председателят на Районен съд -. Видин изх.№ 138 от 31.03.2015 година, а също така и писмо изх.№ 389/18.09.2014 година, от които е видно, че съдия Р.
в качеството си на магистрат при Районен съд Видин е била повишавана на два
пъти в ранг на място и понастоящем заема ранг на „Апелативен съдия",
разглеждала е всички видове наказателни и граждански дела, при извършване на
работата си показва много добри познания в областта на правото, висок
професионализъм и прилага много добре материалното и процесуалното право в
областта на наказателното и гражданското правораздаване, работата й се
характеризира с много добра теоретична подготовка, бързина и мотивираност на
съдебните актове, безпристрастност и всеотдайност. Освен това е видно, че за
дейността й като магистрат в РС -. Видин за периода 1997 година до 2009 година, на съдия Р. не са налагани
дисциплинарни наказания, като единствената жалба, която е подадена против нея е
с вх.№ 64/15.12.2009 година от ответника И.Ц.Д. xxx, по повод на
разгледано от нея гр.д.№ 917/2008 година по описа на РС -. В. по което не е установено да
са извършени нарушения от съдия Р..
От издаденото съдебно
удостоверение на Председателят на Районен съд-.Видин е видно също така, че
разпределянето на делата в Районен съд-.Видин се осъществява по видове дела -. граждански и наказателни,
като делата съответно се разглеждат от граждански и наказателни състави. При упражняване дейността си
като съдия през периода 2009г.-.2010г., съдия Р. е била в граждански състав,
т.е. съдия Р. не си е избирала сама делата, които да разглежда като магистрат в
Районен съд -. В. нито е имала предпочитания
към конкретни видове дела, в частност граждански дела.
От приложената Заповед № К-.14/11.01.2010г. на Софийски
апелативен съд, към писмо на Председателя на РС -. Видин изх.№ 380/18.09.2014 година, се установява, че ищцата не е била принудително
командирована в Районен съд -. Ихтиман,
а същата е командирована по искане на Председателя на Софийски окръжен съд на
незаета щатна съдийска бройка.
Подобни изявления, каквито
са изнесените от ответника, са
неверни и безспорно обидни
за ищцата
и целят да внушат негативно отношение към ищцата, да бъде компроментирана личността й пред професионалната гилдия
като цяло, пред трудовия колектив, и най-.вече пред обществеността на град В. тъй като се създава
впечатление, че А.Р. е нечестен човек, осъществяващ дейности, несъвместими с
упражняваната от нея професия.
От данните по делото
е видно, че ищцата
е лице с чисто съдебно минало и спрямо нея няма влязла в сила присъда за
извършено престъпление от общ характер. Тези обстоятелства са установени по безспорен
начин в настоящото
производство от приложените свидетелства за съдимост на ищцата.
В тази връзка по направеното от ответника възражение и ангажираните в
тази връзка доказателства по делото, че срещу ищцата има образувано ДП № xxxx година по описа на НСлС, поради което
производството по настоящето дело следва да бъде спряно, следва да се отбележи,
че наличието на висящо,
неприключило наказателно преследване с влязла в сила присъда, не обуславя
виновността на ищцата, тъй
като по силата на установените в Конституцията на РБ, НПК и КПЧОС принципи, ищцата е защитена от презумпцията за
невиновност до установяване на противното с влязла в сила присъда.
Възражението, че е
налице висящо наказателно производство, образувано пред СГС по внесен
обвинителен акт за извършени престъпления по чл.282 НК, чл.301, чл. 308 от НК,
въз основа на което е образувано НОХД № 4962/2016г., изхода от което е
обуславящ за изхода на настоящия правен спор, съдът намира за неоснователно.
Както се е
произнасял по искане за спиране на това основание в открито съдебно заседание,
съдът намира, че преюдициален по отношение на настоящето дело е НЧХД xxxx .,
по което е разглеждана виновността, съответно противоправността, наказауемостта
на деянията на ответника по настоящето производство, които обуславят изхода на
настоящия спор. Независимо от изхода на НОХД № xxxx на СГС и актът, който ще бъде постановен от
този съд, не е обуславящ по отношение на настоящия спор.
Обиждащи и уронващи авторитета
на
ищцата са изявленията на
ответника, че „тя е направила съда
бащиния – тя си взима дела, които си хареса... тя подправя протоколи...просто
един човек, който същевременно изнудва хора, като им е вземала делата с
материален интерес”. Тези
твърдения безспорно са „позорни обстоятелства" по смисъла на чл.147 от НК,
т.е. клевета. В
настоящето производство по никакъв начин не се установи истинността на тези твърдения.
Безспорно изявлението на
ответника по националното Р., Р. В. на 17.01.2013г. представлява деяние и същото е
противоправно.
Действително чл.40
ал.1 от Конституцията на Република
България прокламира, че свободата на печата е свързана с правото
на личността и на обществото да бъдат информирани по въпроси, които представляват интерес. Данните, които
биват публикувани и разпространявани, следва да отговарят на обективната
истина, когато засягат лични граждански и човешки права и да не налагат
негативни внушения.
Общоприето е, поради
естеството на дейността им, заемащите длъжността „съдия” да се ползват с
уважение, доверие и почит от всички членове на обществото. Съдиите следва и се
приемат като хора с висок морал, етично поведение и безспорен авторитет,
дотогава, докато с влязъл в сила съдебен акт не се докаже обратното. В случая е
изнесена невярна, клеветническа информация, при това по националното Р., Р.
Видин и чрез интернет, с цел да се злепоставят доброто име, честта и
достойнството на ищцата в качеството й на съдия.
Претърпените в
резултат на противоправно поведение вреди представляват парично задължение от
непозволено увреждане, което виновните причинители дължат. За причинителите
възниква задължение да репарират причинените вреди, считано от датата на
причиняването им и без покана. Неимуществените вреди са налице тогава, когато
са накърнени живота или здравето на дадено лице. Неимуществените вреди
съставляват претърпените душевни страдания или накърняването на доброто име,
чест и достойнство и т.н..
Съдът приема, че
ответникът е поставил началото на причинно – следствен процес, при който ищцата
е претърпяла страдания и душевен дискомфорт /тревожно-.депресивно-.вегетативно
смущение/, както и засягане на авторитета й като съдия.
Видно от събраните в
настоящето производство доказателства, в частност показанията на разпитаните
свидетели, които съдът
кредитира изцяло като обективни, логически последователни и непротиворечиви на
останалия събран по делото доказателствен материал, изнесеното в ефира на Р.
Видин и неговия отзвук в обществото, сред
близките и колегите на съдия Р. е оказало изключително отрицателно и негативно
въздействие. Свидетелите поддържат, че тези изявления са
предизвикали негативни коментари по адрес на ищцата, като същите
са предизвикали
широк отзвук в професионалните кръгове на съдия Р., както и сред хората, с
които живее и контактува, много от колегите й се усъмнили в нейната
професионална почтеност и това променило отношението им към нея. Свидетелите заявяват
и това, че след излъчването на
изявлението на ответника по Р. Видин у ищцата
се породили неприятни негативни емоции -. притеснение и тревожност, в
следствие на което душевното й равновесие било нарушено съществено, тъй като
били засегнати доброто й име и репутация, градени от нея години наред.
В подкрепа на
горното са и констатациите на вещото лице по съдебно-.психиатричната
експертиза, което е категорично, че изнесената на 17.01.2013г. информация и
обвинения са се отразили негативно върху психичното и психологичното състояние
на Р., като са причина за появата на тревожно-.депресивно -. вегетативно
смущение, т.е. налице е и причинна-.следствената връзка между деянието и
вредите.
Ищцата получила и
тревожно-.депресивно разстройство на здравето, установено от лекуващият я
психиатър д-.р Б.Калчев, чиито прояви били нарушение на съня, сърцебиене и
световъртежи, напрежение, безпокойство и тревожност, засилен дигитален тремор,
обилно изпотяване на дланите, т.е. същата изпаднала в състояние на депресия и
апатия, което се е отразило видимо на физическото й състояние. Видно от
заключението на експерта и допълнението направено в с.з. на 20.09.2017г., риск
от възобновяване на симптоматиката съществува, когато са налице стресогенни
фактори, какъвто в случая се явява процесното интервю. Вещото лице сочи, че
негативното влияние от процесната проява се описва в основните житейски аспекти
– психически и психологични смущения, променена социална роля и активност, в
подкрепа, на което са събраните гласни доказателства, които установяват
променената активност на ищцата след 17.01.2013г.
Съгласно чл.52 от ЗЗД
обезщетението за такива вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, които се имат предвид от Съда при определяне на размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият
вредоносен резултат, възрастта на увредения, общественото му положение.
Правилното прилагане на Закона изисква за неимуществените вреди да бъде
обезщетен пострадалия едва след като се установи, че действително е претърпял
такива вреди, което, с оглед на гореизложеното, се установи недвусмислено по
делото. Кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя
от съда и в случая, обхваща ищцата по делото. При определяне на паричния еквивалент на
претърпените от ищцата неимуществени вреди,
следва да се
отчетат следните факти: изявлението е направено в ефира на БНР, Р. В. което се
излъчва на територията на област Видин; поместването на материала в обедните
новини на радиото като водеща новина; негативната
оценка, съдържаща се в информацията; многото
клеветнически твърдения спрямо ищцата, които са довели до засягане доброто име,
честта, достойнството и авторитета й като съдия. Налага се изводът, че ищцата е
претърпяла душевен дискомфорт, негативни емоционални преживявания,
здравословното й състояние се влошило. В тази връзка съдът кредитира изцяло
показанията на разпитаните по делото свидетели – майката на ищцата и близка
приятелка на семейството, които имат пряко впечатление от състоянието й, затова
как изнесената клеветническа информация е рефлектирала негативно върху
психическото здраве и спокойствие на ищцата, върху собствената й самооценка,
върху самочувствието й на съдия с авторитет.
След като взе предвид
установените факти, съдът намира за
равностоен еквивалент
на претърпените от ищцата неимуществени вреди сумата в размер на 10 000 лева,
поради което заявените като частични искови претенции, следва изцяло да бъдат
уважени, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането -. 17.01.2013г. до окончателното
издължаване на сумите.
Относно претенцията
за имуществени вреди – ищцата поддържа, че е претърпяла такива, свързани с
извършените от нея разноски за пътуване до гр.Монтана и обратно с цел явяване
по образуваното от нея против ответника И.Д. дело от наказателен частен
характер за извършените от него клеветнически твърдения на 17.01.2013г.
Пред РС Монтана е
било образувано по подадената тъжба от ищцата НЧХД № xxxx .,
по което присъдата е била отменена от ОС Монтана и делото върнато за ново
разглеждане от друг състав, като е било образувано НЧХД №50395/ 2014г.
По горецитираните
две наказателни дела са проведени открити съдебни заседания общо 13 броя, на
които ищцата е присъствала.
С определението по
чл.140 от ГПК са дадени указания на ищцата във връзка със сторените от нея
разходи за пътуване от гр.Видин до гр.Монтана и обратно да ангажира писмени
доказателства. Такива в хода на проведеното съдебно дирене по настоящето
производство не са представени от ищцата. С оглед на което съдът ще приложи
разпоредбата на чл.162 от ГПК, тъй като искът е установен по своето основание,
но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът го определя по своя преценка.
Цената на автобусния
билет в едната посока гр.Видин – гр.Монтана е в размер на 12.00 лева или в
двете посоки пътните разноски на ищцата са в размер на 24.00 лева. За
проведените общо 13 броя открити съдебни заседания разходите, сторени от ищцата
за пътни разноски са общо в размер на 312.00 лева.
С оглед на
гореизложеното претенцията за имуществени вреди следва да бъде уважена в размер
на 312.00 лева, считано от предявяване на иска до окончателното издължаване на
сумата, а в останалата част над уважения до пълния предявен размер от 500 лева
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съобразно горния изход
на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Монтана
сумата от 450.00 лева държавна такса съобразно предявените искове, сумата от
300.00 лева възнаграждение за вещото лице по съдебнопсихиатричната експертиза,
а на пълномощника на ищцата адв. Л.Б., САК, на основание чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата сумата от 840.00 лева адвокатско възнаграждение, съобразно
чл.36 ЗА и Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По горните съображения
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА И.Ц.Д. xxx
ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на А.Б.Р. с ЕГН xxxxxxxxxx xxx следните суми:
-. 10 000 /десет хиляди/ лева,
главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в
резултат на информация, изнесена публично на 17.01.2013г. в интервю, дадено от И.Ц.Д.
xxx, за което с влязла в сила присъда на 17.07.2015г. по НЧХД xxxx .
на РС Монтана ответника е признат за виновен в извършването на престъпление по
чл.148, ал.2 вр. с ал.1, т.2, предл.2 и т.3 от НК вр. с чл.147, ал.1 от НК, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането – 17.01.2013 година до
окончателното издължаване на сумата /искът е предявен като частичен от сумата
50 000 лева/;
-. 312.00 /триста и
дванадесет/ лева -. главница, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в направени финансови разходи за пътуване до
гр.Монтана и обратно до гр.В. с цел явяване на проведени съдебни заседания по
НЧХД № xxxx . РС Монтана, ВЧНД xxxx .
на ОС Монтана, НЧХД xxxx . на РС Монтана и ВЧНД № xxxx . на ОС Монтана, ведно със законната лихва,
считано от предявяването на иска – 27.04.2016 година до окончателното
издължаване на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията над уважения до пълния
предявен размер от 500.00 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА И.Ц.Д. xxx
ЕГН xxxxxxxxxx да заплати по сметка на РС Монтана сумата от 450.00 лева
държавна такса и сумата от 300.00 лева разноски за вещо лице.
И.Ц.Д. xxx ЕГН xxxxxxxxxx
да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв.Л.Б., АК София, пълномощник на
ищцата А.Б.Р., сумата от 840.00 лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд -. Монтана в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :