Решение по дело №744/2020 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………………………../…….1.2021 г.

гр***

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:                               

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

 

при секретар Албена Янакиева  

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 744 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 ал.1 т.3 от ГПК).

Приети са за съвместно разглеждане обективно съединени и съединени по реда на чл.213 ГПК  искове  на М. М П., ЕГН **********; Д.П.Д., ЕГН ********** и М.П.Д., ЕГН **********, тримата със съдебен адрес *** офис 11, представлявани от адв. Й Ц. *** офис 11 срещу „ЕЛИТ ПЪТНА СИГНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр***, м-т “Боровец“ №1437, представлявано от управител С. И. В., чрез адв. Д. ***, офис 2 за присъждане на части от изискуеми вземания на всеки от ищците като равностойност на прекратени на 01.07.2019г. членствени права на наследодателят им П Д.П., възлизащи в сборен частичен размер на 700 000лв( част от твърдян общ размер на 1 001 500лв), съответен на  50 дружествени дяла от капитала, претендирани в увеличени в хода на делото размери, и обезщетения за забавеното им изплащане, както следва :

·                     ЧАСТИ от по 233 333,33лв., дължими на всеки от наследниците съразмерно на равни наследствени квоти, ведно със законната лихва върху това вземане, считано от завеждане на иска до окончателно изплащане на дълга по банкови сметки на ищците.

·                     по 2 965,56 лв., като обезщетение в размер на законна лихва за период на забава от 31.07.2019г. до 08.06.2020г. върху частите от главниците до по 34 000 лв.

·                     по 21 705,18 лв. за периода на забава от 31.07.2019г. до 25.08.2020г. върху горница  от по 199 333,33 лв.(до останалата увеличена част от главниците от по 233 333,33лв за всеки от сънаследниците).

Ищците основават претенцията си на твърдения за прекратяване на членството на общия наследодател П П. при смъртта му на 01.07.2019г. и породеното по силата на закона наследено от всеки от тях имуществено право на равна част от парична равностойност на притежавания приживе от управляващия съдружник дружествен дял, съответен на половината от капитала в ответното дружество. Твърдят, че по повод на уреждане на последиците от смъртта на съдружника П., преживелият съдружник С.В., вече като едноличен собственик, с решение от 16.09.2019 г. записал и поел освободените дялове и отразил в търговския регистър на 9.10.2019г., промяната в членския състав на дружеството при съхранен размер на капитала му, но точната равностойност на освободения дружествения на починалия не била установена в съставения междинен баланс към 31.07.2019г и не била предложена в цялост за изплащане на наследниците. Считат, че чистото имущество на дружеството към този момент  следва да възлезе на поне 2 003 000лв(без да отчитат като задължения финансирания, включени в раздел Г. на  пасива), евентуално се позовават и на занижени балансови стойности на активите, поради признато от дружеството непълно осчетоводяване на вземания от клиенти, авансови плащания, вземания за вече извършена работа, отразени като приходи в по-късен момент, като и привидно отчитане на лични активи като дружествено имущество. Сочат, че недостоверността на счетоводно отразените стойности са били признати насрещно в протоколи, изготвени по повод на преговорите за установяване на размера на задълженията на дружеството към наследодателя на 10.07.2019г., но уговорките не са били изпълнени и въпреки, че в споразумения от 12.12.2019г.  и 17.12.2019г. дружеството приело да възстанови на наследниците средствата, получени при организиране на продажбата на един автомобил и един багер(привидно отчитани като дружествен актив, но придобити с лични средства на наследодателя) и изплатило вземанията за неотчетени счетоводно неформално предоставяни лични средства, отразило в счетоводството си тези плащания като част от дружествения дял на наследодателя. Допълнително дружеството отправило и искане за прихващане от дължимите на наследниците дялове на осчетоводени дългове на наследодателя, за които вече било признало че няма да се отчитат в отношенията между страните, въз основа на водени за „вътрешно-дружествени“ цели ежемесечни разчети за направени лични разходи от всеки от съдружниците за сметка на отчисления от приходите от общата дейност, разпределяни предварително по уговорка между съдружниците като възнаграждение за участието в дружествените работи. Признават, че всеки от тях е  получил по банкова сметка *** (след предявяване на претенциите) общо  49 000лв, след което още по 34000лв, но тъй като споразумението за пълно уреждане на спора, предложено при неприемливи условия за отказ от допуснатите предварителни обезпечения не било финализирано, претендират за присъждане ведно със обезщетението за натрупана забава на търсените части от остатъците на дяловете, равни на половината от чиста стойност на дружественото имущество, при адекватно отчитане на активите му без вземания към наследодателя, преоценка на собствеността в предприятието и добавяне на несвоевременно осчетоводените стойности на изпълнените части от договорите, намалени само с действителните задължения на дружеството без неправилно отразено в пасив финансиране.

Ответното дружество признава отчасти претенцията, като се позовава на същите изходни балансови данни като база за определяне на равностойността на дела на наследодателя на ищците и сочи, че балансовите стойности точно отразяват имуществото към месеца, следващ прекратяването на членството, били са проверени от одитор и не следва да се коригират.  Оспорва значението на съставените в хода на преговорите предварителни споразумения като сочи, че признатите в тях отстъпки от счетоводните записи са предложени за да се постигне окончателно и бързо уреждане на отношенията за да продължи несмущавана дейността на дружеството занапред, но тъй като доброволно предложеното изпълнение не е било прието в предложения на наследниците размер, отпаднало и значението на предлаганите отстъпки, а изплатените на ищците по тези предварителни споразумения суми били отчетени като погасяване на определената от дружеството равностойност на целия наследствен дял. Такива били преводите на 23.12.2019г по банкови сметки на двама от наследниците (Д. и М. Д) общо 87 850,23лв  и изплатените в брой на  12.12.2019г. стойности от осребряване на активи на дружеството багер „челен товарач“ ДК№В01203 и л.а Мицубиши с ДК№В8421НВ, съответно 700лв на Д.Д. и 18 000лв на М.Д..

Сочи, че преговорите били водени преди довършването на счетоводното оформяне на текущите балансови стойности, затова и първите споразумения имали само ориентировъчен характер, като дружеството предоставило и достъп до документацията си на посочени от наследниците експерти за предварителна оценка и предприело подготовка на активите си за да осигури нужна парична сума( вкл. и чрез осребряване на налични вещи и уговаряне на банково кредитиране). Твърди, че след съставяне на баланса към 31.07.2019г., чистото имущество възлязло до 1 862 033,47лв (сбор от всички елементи формиращи собствения капитал в раздел А от пасива),  като половината, съответна на деля на починалия, намалена с 5% начислен при платеца данък върху доход от ликвидационен дял възлиза на чиста стойност от 884 465,90лв, която е наследена общо от тримата  ищци. Съответно на тази стойност, ответника счита че е предложил адекватно споразумение за плащане на 900 000лв, но преговорите били изоставени от насрещната страна, изискваща необосновано по-висок размер от 1 500 000 лв.  Междувременно, наследниците предприели и редица действия, с които затруднили изплащане на остатък от вече осчетоводеното от ответника задължение, като блокирали с обезпечения активите, планирани за трансформиране в парични стойности, насочени към ищците. Ответникът сочи, че и след предявяване на исковете е продължил да предлага изпълнение, като вложил първоначално претендираната и призната част от общо  102 000лв в специална ЕСКРОУ сметка, открита в полза на наследниците в Алианц банк на 03.07.2020г.,  заплатил общо 45 000лв по банков път на тримата ищци на 26.08.20г. и осигурил нужното допълнително кредитиране за покрИ.е на остатък, който би се оформил при постигнатото окончателно споразумение (предложен до още общо 250 555,67лв) или по счетоводния баланс. Пълното плащане обаче било осуетено от нежеланието на кредиторите да приемат предложеното споразумение и да освободят от претенции имотите, които да обезпечат кредита.  След осуетената замяна на обезпечението в хода на процеса и усвояването от бенефициентите на вложената за тях сума на 26.10.20г., допълнително ответникът платил на 29.01.2021г и още 102 000лв по посочени от ищците банкови сметки и твърди, че така се е освободил от отговорност за забава за предявени по размер части, а причината да не нареди в цялост остатък над получените вече плащания на частите от дела на наследодателя, включително изплатените преди спора цени на продадени МПС и преведени суми по споразумение, е липсата на очакваното съдействие на кредиторите. Счита, че общата стойност на вече платените суми и предложената във финалното предложение за спогодба сума от разрешен от банката кредит покриват целия остатъчен размер на дълга на дружеството(606 405.90лв), като се позовава на редуцирането на балансовия резултат с извършеното прихващане на отразените счетоводно задължения на наследодателя(обсъждани в недовършените преговори за споразумение с наследниците), както и начисления данък.

Евентуално, доколкото ищците изрично са оспорили съществуването на компенсируеми задължения на наследодателя си, ответникът предявява за установяване и съдебно прихващане възникналите насрещни свои вземания в уточнен сборен размер от 283 500лв., породени от неизпълненото задължение за отчет на суми, получени приживе от наследодателя като управител при извършени множество тегления от банкова сметка ***мъртта му(формирани от остатъци от 2016г., 2017г. и 2019г., останали неприхванати с определен през 2017г дивидент). Сочи, че с това поведение управителят е нарушил задължението си за добросъвестно управление на дружествените средства и така е причинил вреди на дружеството, като на 01.07.20г. едноличният собственик е съставил и изрично решение за търсене на отговорност за липсите, причинени от починалия управител от неговите наследници. Тази отговорност ищците оспорват, като сочат, че липсата на отчет не е причинена от неположена грижа на управителя, а от привидното осчетоводяване на парични потоци, и текущо отчитане на действително извършените със средства на дружеството разплащания в брой в неоповестени книги и тетрадки, чието съдържание е послужило за основа на предварителното споразумение за уреждане на имуществените отношения без счетоводно отразените задължения.

По същество общият пълномощник на ищците излага доводи за основателност на предявените искове за частите от главница и лихвите в пълен размер. Сочи, че със съглашенията валидно са установени допълнителните последици извън нормативно предвидените вземания по повод на смъртта на управляващ съдружник, като е договорено възстановяването на лични средства, предоставени приживе на дружеството над дела, съответен на балансова стойност на починалия. Обосновава, че волята в тези съглашения и събраните доказателства относно неформалните разчети между двамата управители, които не са намерили отражение в счетоводните отчети опровергават твърденията за наличие на неотчетени суми приживе на наследодателя, като счита, че решението за търсене на отговорност за осчетоводени задължения е оповестено само за целите на прихващането на привиден дълг. В писмено становище допълнително са развити съображенията на този пълномощник, като на първо място поддържа, че обявения от самото дружество баланс установява общ размер на наследствения дял от 2003000лв, без финансиране имащо характер на печалба, а не на задължение, което е достатъчно за признаване на задълженията до предявените размери от общо 1 001 500лв, като дължими остатъци над изплатените на ответниците в хода на процеса части. Евентуално, ако се възприеме симулативността на отчитаните счетоводно вземания и задължения към съдружници, обосновава и размер според алтернативния вариант на баланса, съставен от вещото лице, но с добавяне към актива и на сума на установени в споразумителен протокол като действителни вземания. С доводи за убедително доказване на различен характер на платените преди процеса по споразуменията суми от продажни цени на МПС и задължения на дружеството и неубедително доказване на липсите породени от неотчетени дружествени средства,  моли за отричане на неоснователните възражения за плащане и прихващане и за присъждане на доказаните части от дълга, чиято изискуемост е въведена с нормативно правило и съответно ответника носи и отговорност за забавено плащане без нужда от нарочна покана за изпълнение, която не е била и необходима поради предприетите от страните преговори за доброволно уреждане на спора, които противно на неоснователното възражение на ответника за кредиторова забава не са били осуетени от ищците, тъй като предлаганото изпълнение не е било точно и пълно и се е отклонявало от началните споразумения.   

Пледоария по същество е изложил и адв. Д.,  пълномощник само на ищеца М.Д., като поставените от него акценти са свързани с доказването на неточното документиране на активите на предприятието, имащи значение като основа за определяне на наследствения дял на починалия съдружник. В писмените си  бележки този пълномощник допълнително обосновава нарушенията на счетоводното отразяване на дейността на дружеството, отразили се на стойностите в междинния баланс и налагащи коригирането им до по-точни алтернативи. Позовава се на занижената стойност на вземанията от клиенти, в резултат на осчетоводени прихващания(общо в размер на 223 807,22лв), извършени недобросъвестно в ущърб на ищците само за целите на процеса, както и забавено осчетоводяване на приходи от вече изпълнени работи по възложени изработки( поне 270 000лв), които обаче са били фактурирани след междинния отчет, така че увеличението на актива, макар и налично,  не е отчетено към 31.07.2019г. Същевременно сочи и констатациите на одитор и назначените експерти относно занижените стойности на дълготрайни активи, отчитани с историческа стойност и преждевременно обезценени, без необходимата преоценка на машините и транспортните средства, което е намалило действителната стойност на активите с още 701 000лв, евентуално след амортизиране поне още 350 500лв. С тези доводи моли за отчитане на наследствения дял като 50% от балансовата стойност на чистото имущество, увеличена с 597 403,61 лв(половината от невключени в баланса стойности на дълготрайни активи и вземания от клиенти, без необоснованите прихващания).

По същество, като представител на ответника, адв. Д. пледира за отчитане на извършените доброволно плащания, като се зачетат всички получени от наследниците суми за погасяване на задължението за наследствения дял и липсата на съдействие за уреждане на окончателното плащане в размер, признат от дружеството въз основа на съставен и потвърден от експертите счетоводен отчет. Моли за произнасяне при зачитане на добросъвестно извършено прихващане, направено в размерите, проверени от експертите въз основа на данни за неотчетени от наследодателя остатъци. Ответното дружество не е представило писмено становище по съществото на спора.

 

Насрещните страни претендират и за  определяне и присъждане на разноски,  конкретизирани в списъци, разменени в последното заседание (л. 819 и 829). Хонорарът на адвоката на ищеца е оспорен като прекомерен.

Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове са били разрешени в нарочно определение № 260708/13.10.20г. (л.237), а окончателната правна квалификация на частичните претенции за главницата и възражението за съдебно прихващане и по-подробно изложение на твърденията за фактите, посочени от насрещните страни като обстоятелства от правопораждащите фактически състави и основания на насрещните права се съдържа в устен доклад, обявен за окончателен в открито съдебно заседание на 28.1.2021г. (т.3, л. 539-гръб) след изрична корекция на начален проект и допълнения, съобщени на страните с определения № 260708 от 13.10.2020 г.(л.241), № 260830 от 11.11.2020 г.(т.3, л.446), № 260913 от 25.11.2020 г. (т.3, л.470) и № 260980 от 11.12.2020 г (т.3, л. 474). Докладът по делото е допълнен след присъединяване за общо разглеждане на претенциите за лихви, като след разглеждане на предварителните въпроси в определение №260265/04.03.2021г(т.3, л.576) и стабилизиране на определение по подсъдността, е обявен проект и по тези искове с определение № 260557/27.05.2021г(т.4, л.676), който е обявен за окончателен устен доклад без корекции в съдебното заседание на 3.6.2021г.(т.4, л.702-гръб). Допълнително в същото заседание с допълнение към устния доклад по исковете за главницата  са включени и твърдения за нови настъпили в хода на процеса обстоятелства (т.4, л.703-гръб). 

 

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

 

Видно от приложено към искова молба удостоверение за наследници, ищците са правоприемници по закон (съответно като съпруга и двама низходящи) на починалия на 01.07.2019 г. П Д.П.. На осн. чл. 5 ал.1 и чл. 9 ал.1 ЗН тримата наследници са придобили равни части от всички имуществени права и задължения, които са съществували към момента на открИ.е на наследството в момента на смъртта, настъпила на 01.07.2019 г.

Безспорните между страните факти относно членственото правоотношение на наследодателя в „ЕЛИТ ПЪТНА СИГНАЛИЗАЦИЯ“ ООД се установяват въз основа на съвпадащи твърдения, съответни и на вписани в публичния търговски регистър и оповестени чрез обявени актове или доказателства по заявени обстоятелства по партидата на ответното дружество с ЕИК *********, както следва: П П. като учредител, наред с другия съдружник С.В., притежавал половината от дяловете, формиращи уставен капитал на ООД, регистриран в размер на 5000лв; обема на членствените права се уреждат в чл. 3 и 4 от дружествен договор (в редакцията, обявена в ТР преди смъртта на П.), като не се отклоняват от диспозитивните правила на ТЗ за съразмерност на обема на правата с дела от капитала и остойностяване на имуществената им част по балансови данни и чиста текуща печалба, без да са уредени изрично и специални последици на прекратяване на дружествено участие поради смърт. Управлението на юридическото лице е било възложено на двамата съдружници по отделно, като всеки от тях е бил легитимиран като представляващ едноличен управител с права да поема задължения и да се разпорежда със средства на дружеството. Предприятието периодично е оповестявало в търговския регистър годишни финансови резултати, като последният отчет за 2018г. е приет единодушно от двамата съдружници на 17.06.19г. едновременно с решението за разпределение на печалба. Следващите отчетни документи са били оповестявани с еднолични решения на преживелия съдружник.

 Съдът намира, че доколкото при учредяването на дружеството, наследодателят на ищците не е договорил с партньора си допълнителни запазени възможности за наследниците върху неимуществения елемент от комплекса от права, съставляващ придобитото членство, то смъртта през юли 2019г. е трансформирала на осн. чл. 125 ал.1 т.1 ТЗ прекратеното дружествено участие само в имуществен еквивалент, включен в наследствената маса.

Няма спор, че дружеството е предприело  действия за установяване на този еквивалент, като управляващият съдружник В. предложил на наследниците да уредят отношенията си доброволно.

В хода на предварителните разговори, още на 10.07.2019г. били съставени две споразумения между  дружеството, чрез управителя, действал и в лично качество като съдружник  и тримата наследници на починалия съдружник. В първият писмен документ (л. 134), страните удостоверили размери на „лични“ суми, дължими от дружеството на всеки от управляващите съдружници към 30.06.2019г., съответно 87850.23лв на П Д. и 40 927лв на С.В., както и конкретни вещи, които въпреки че били заведени в документация на дружеството като притежавани активи, били признати за лична собственост съответно на Д. (багер „челен товарач“ с ДК№В01203 и л.а Мицубиши с ДК№В8421НВ) и на В.(л.а. Мерцедес В8312ВС). С второто съглашение(л.135), същите страни декларирали, че към 30.06.2019г. наред с вече фактурирани вземания от 356 793.32лв, в счетоводството не са отразени всички вземания от клиенти поради забавено фактуриране на някои сделки и авансови частични плащания от 270 000лв, както и вземания по възложени, актувани с обр. 19 работи и възлагателни писма, чийто размер следва допълнително да бъде уточнен в двуседмичен срок. Задълженията към доставчици са фиксирани на 451 177лв. Изрично е посочено, че натрупан приблизителен размер от 580 000лв задължения на съдружници към 30.06.2019г, осчетоводени като активи не следва да се отчитат в отношенията с наследниците при определяне на дружествен дял на наследодателя. Допълнително и в двата документа било фиксирано и задължение за продължаване на действията по установяване на точни размери, като дължимите лични суми за текущия месец юли е следвало да се допълнят до три дни от  приключването му, а за счетоводното отразяване на текущите сделки на дружеството било предоставен двуседмичен срок.

Видно от извършеното по заявление от 3.10.2019г вписване на промените, настъпили по повод на смъртта на съдружника, дружеството съхранило дейността си без промяна в капитала, като извършило едновременното му намаляване с дялове на напусналия съдружник и увеличаване с новозаписани дялове в същия размер от оставащия съдружник, отразени в търговския регистър на 9.10.2019г., въз основа на решение от 16.09.2019 г. на останалия вече едноличен собственик С.В., в което изрично е признато, че имуществените отношения с наследниците ще се уреждат по счетоводен баланс в края на месеца на настъпилата смърт, но и допълнително съобразяване на оценка на имуществото на предприятието по справедлива стойност.

Паралелно с действията по осчетоводяване на междинни балансови резултати към 31.07.2019г., видно от разменена кореспонденция между пълномощници на дружеството и наследниците(л.52, 55) по повод на предложението на В. за изплащане на „справедлива“ цена, в отклонение от балансови стойности, изведени по счетоводни книжа,  била предоставена възможност за независимо оценяване на имуществото на дружеството, като на натоварен от наследниците оценител през август 2019 бил осигурен достъп до документацията. Изготвената препоръчителна оценка на собствения капитал на 15.11.2019г., била обявена на дружеството(л.53) в неустановен пред съда конкретен момент, но несъмнено преди края на 2019г.

Междувременно, първоначално договорените споразумения били изпълнени, като на 17.12.2019г. били изплатени в брой 18 000лв на М.П.(л.49) и 700лв на Д.П.(л.48 гръб), въз основа на декларирана уговорка на наследниците за овластяването на дружеството да продаде от свое име заприходените с нулеви балансови стойности активи (багера и л.а. Мицубиши), като отчете за сметка на тримата правоимащи наследници на действителния собственик чистия приход след приспадане на данъците от получена от купувачи цена по одобрените продажби(л. 48). Допълнително било сключено споразумение от същата дата (т.3, л.586), в което страните признали, че извън вече установените и протоколирани лични средства, предоставени на дружеството за упражняване на дейността и подлежащи на връщане на наследниците няма други дължими суми, но общата стойност от 128 777,23лв не е била включена в счетоводните задължения и не е била оповестена на оценителите, наети от насрещните страни,  които вече са изготвили обсъждани в продължаващи преговори оценки на дружествено имущество. Окончателно фиксираният неосчетоводен дълг на дружеството към наследодателя от 87 850.22 лв е бил изплатен по банков път на 23.12.19 с два превода, насочени към сметките на М. и Д. Д (л. 46 и 47).

По делото няма данни за конкретните стойности, обявени от оценителя, работил по поръчение на наследниците, но според коментарите на оценката в последваща насрещна кореспонденция(л.56, 55), тя била основана на завишаване на стойност на активите с преоценка до актуална пазарна оценка и послужила за конкретизиране на претенция за 1 500 000лв като общ размер на дружествения дял на наследодателя(над вече получени суми по началните споразумения). Предложението обаче било отхвърлено от дружеството, което поддържало отчетност на дълготрайни активи по историческа стойност (оценка по цена на придобИ.е, намалена с амортизации) и насрещно предложило размер от само 900 000лв, като „справедлив“ еквивалент, надхвърлящ балансова стойност във вече обявен от дружеството междинен баланс по текущи счетоводни данни.

Съдът съобразява, че дружеството е оповестило в предходната година, приключила с отчет за 2018г(л.192), изрично одобрен приживе от наследодателя в единодушното решение на съдружниците, счетоводна политика съобразно НСС, изменени с ПМС № 394 /30.12. 2015 г.(ДВ, бр. 3 от 2016 г., в сила от 1.01.2016 г.), според които „справедлива стойност“ представлява сумата, за която даден актив може да бъде разменен или даден пасив да бъде уреден, в сделка между информирани и желаещи осъществяването на сделката страни, при справедливи пазарни условия. Същевременно, стандартите допускат при първоначалното им въвеждане от предприятията, за целите на съхраняване на досегашна счетоводна политика отчетните стойности на активите или да се преоценят или да се  посочат като приета заварена справедлива стойност(СС 42, т. 2.6.6.3.). Съпоставката на последния отчет с предходните до 2015г.(по справките за нетекущи ДМА) ясно сочи, че преоценка не е извършена, а управлението на предприятието се е възползвало именно от възможността да утвърди за представянето на своята дейност като „справедлива“ именно оценката на активите си по цена на придобИ.е, намалена с начислена амортизация. В този смисъл следва да се възприема и поведението на дружеството, чрез управляващия вече едноличен собственик, който е предложил на наследниците да приключат отношенията си, като отчетат не само балансови данни, но и други стойности, по взаимно съгласие, така както са били поддържани не само формалните (оповестени според официалната политика на предприятието резултати от дейността), но и неформалните отношенията с техния наследодател, разкрити вече като известни и на двете преговарящи страни в първоначално съставените непосредствено след смъртта на П П. протоколи.   

По делото е представен (л.57) съставения от дружеството към 31.07.2019г. междинен баланс(представен в неустановен по делото момент и на наследниците, които са разполагали с него към момента на предявяване на частичния иск, според непълно копие на л.18), в който собственият капитал по раздел А от пасива е посочен в размер на 1870 х.лв и съответно по официално оповестените в счетоводството данни наследниците са можели да очакват плащане на общо 935 000лв. Явно е, че разногласието на преговарящите по размера на предложения справедлив еквивалент от 900 000лв е свързан не само с отразените във счетоводството данни, но и с вече извършените по повод на преговорите от дружеството плащания, които до края на 2019г. са покрили 106 550.32лв, като общо поддържаното финално предложение преди пренасянето на спора в съда от страна на дружеството е достигнало  1 006 550,32лв, което надхвърля балансова стойност, но не достига до оценката на оценителя.

По делото няма друго насрещно предложение от ищците, които предприели предварителна съдебна защита и поискали през март 2020г обезпечение на доказателства, чрез изискване на писмени документи от съконтрахент на дружеството за сделки от 2019г по ч.гр.д. 3539/20 на ВРС(приложено към настоящото) и налагане на възбрани, допуснати с определение от 07.05.2020г. по т.д. 587/20 на ВОС, отразени в партидата на ответника на 14.05.20г. (л.145 - гръб).

В хода на вече предприета искова защита, дружеството изоставило предходното си предложение за изплащане на фиксирана сума и отправило изявление за прихващане на отразени в счетоводството задължения на наследодателя в размер на 280 500лв от остатъка от дела, установим по балансови данни и намален с изплатените вече суми, като уведомило правоимащите си кредитори, че е вложило на 03.07.20г на тяхно име в банка поискана изрично част от общо 102 000лв. С това уведомление, достигнало наследниците и пълномощника им най-късно на 07.07.20г(л.63-65),  било поискано съдействие от кредиторите за осигуряване на договорено с обслужващата търговеца банка допълнително кредитно финансиране до пълния размер на дължимия остатък, който да бъде уточнен на насрочена среща по взаимно съгласие и изплатен след освобождаване на активите от претенциите на наследниците за да служат за обезпечения в полза на банката.  

Споразумението не е било постигнато, поради явно очерталия се вече спор не само за конкретния размер на дружествения дял и адекватното отразяване на дейността на дружеството в междинния баланс, така и поради изрично оспореното съществуване на счетоводно отразено насрещно вземане(л. 136) и основанието за получаване на изплатените вече суми от 106 550.32лв.   

Междувременно няма спор, че на 26.08.20г. ищците са получили по банковите си сметки по 15000лв (л.208-210), а в последствие към 26.10.20г като титуляри на специалната  сметка, разкрита за тях след налагане на първите обезпечения, са изтеглили вложените за тях суми от по 34 000лв (т.2, л.249). Допълнително по банков път на ищците са изплатени и по още 34 000лв от предназначена за заместващо обезпечение сума(т.3, л. 552-554). Така общият размер на целевите плащания, безспорно приети от ищците именно за погасяване на наследствени части от дела възлизат на по 83 000лв на всеки от тях или общо 249 000лв.

Назначеният от съда експерт С. е констатирала при съпоставката на изведените в съставения междинен баланс стойности с данните, отразявани текущо в счетоводните регистри на предприятието, и заверени от одитори годишни отчети, че ответното дружество е водило последователна и непроменлива счетоводна политика както по отношение на оповестяване на дълготрайните си активи, така и по отношение на вземанията от клиенти по текущите си сделки. Вещото лице потвърждава, че придобитите активи са били отчитани по цена на придобИ.е, намалена с начислени амортизации, изцяло в съответствие с препоръчителен подход по стандарт за ДМА СС16 и СМЗ СС2, като в балансовата стойност са включени спорните две МПС, за които в предприятието са открити документи за закупуване от търговеца с договор от 2006г (с придобивна цена 89 000лв за багера) и с лизингова сделка с опция за прехвърляне на собственост от 2013г на стойност 44166.67лв за автомобила) и периодично начислени амортизации на тези вещи, довели до зануляване в баланса. След продажбите им през декември двете МПС са били надлежно отписани, ведно със амортизациите им и е отразен счетоводния приход и ДДС по сделките съответно на посочени във фактури цени от 1000лв за багера и 24 000лв за л.а. „Мицубиши“.

Вещото лице е установило и че в периода след началото на преговорите между страните на 10.7.2019г (когато са съставените първите протоколи) до края на месеца, следващ смъртта на съдружника вземанията на дружеството са се променили, като резултат от едновременно погасяване на някои от старите задължение и възникване на нови такива. Установените от вещото лице стойности сочат, че именно след протоколирането на началните уговорки до края на месеца  са били фактурирани нови 401 703.79лв над заварени 323 397.16лв, но са изплатени и 419 906.33лв над по-рано уредени само 63 010.57лв.(л.516). Съдът съпоставя тези данни и със справката от Община Варна – основен съконтрахент на дружеството, специализирано в изпълнение на обществени поръчки по поддържане на пътна сигнализация(вертикална и хоризонтална маркировка на пътни съоръжения), събрана в производството по предварителното допускане на доказателствата(л.137 и л. 185 от приложеното ЧГД 3539/20 на ВРС). В данните на платеца на услугата са отразени фактурирани аванси от предходни периоди, отнасящи се до договори, сключени приживе на наследодателя, приспаднати и усвоени именно до 31.07.2019г. в съответствие със съставени протоколи за приета работа до този момент и значителна част от дейности, които са авансирани едва през август и септември  и съответно отчитани по-късно. В цялата справка за общо пет договора, изпълнявани след първо тримесечие на 2019г няма отразен аванс, който да е заплатен при възлагане на работа преди юни, но да не приспаднат по отчетено прието изпълнение до момента на съставяне на междинния отчет.

Тези данни допълнително са интерпретирани и от вещите лица по допуснатите първоначална и допълнителна експертизи. В.л. С. е описала динамиката на усвояване на авансите (т.3, л. 517), от която е видно, че имено след начало на преговорите значителния размер от авансирани услуги са осчетоводени като изпълнени, съответно получени приходи са приспаднати при приемане на изпълнени работи, като в счетоводството не са установени работи, които да са били приети от възложителите преди края на месеца, но да не са своевременно фактурирани и да не са съобразени в баланса в края на юли (т.3, л. 540-гръб, 524).  В.л. А. допълнително сравнява счетоводните данни преди смъртта на съдружника и към края на текущия месец (т. 4, л. 738,767) и потвърждава нарасналия размер на вземанията на дружеството(като балансови активи) от 307 х.лв на 552 х.лв, като констатира разлика (в повече 48 950.79лв) между обявена в протоколите от 10.07.19г сума като стойност на фактурирани вземания 356 х.лв, но не намира документална обоснованост за тази разлика. Експертът обяснява, че тази разлика може да е резултат от междинни данни, които се записват и коригират текущо, тъй като липсва ежемесечно окончателно фиксиране на записите в дружеството и такова е било извършено само към 31.07.19г.(за целите на одитиран баланс), но не и към предходния месец. Подобно разминаване между признатите в началото на преговорите на страните суми, експертът намира и в задълженията на дружеството. Разликата в повече от 39 339.17лв между обявени 451х.лв и установени от експерта 411 х.лв. също не може да се проследи, но в края на месеца, когато са фиксирани междинни стойности общата сума е намаляла до 393 х.лв., с което общата задлъжнялост е спаднала. Този експерт е проверил отново и данните за отчитане на приходите от текущата дейност, като е съпоставил датите на съставени фактури за приети от възложители услуги и съответно заведени вземания на изпълнителя (т.4, л.756,759,768) като не е констатирал прието изпълнение преди 31.07.19г., което да актувано и фактурирано по-късно. В.л. А.  изрично потвърждава и третирането на материалните активи според предназначението им за дейността на дружеството, като след детайлната проверка на отчитането на стойностите на посочените от ищците „спорни“  вещи, установява надлежното заприходяване и амортизиране на оповестените в преговорите като лични МПС и констатира само два актива, които не са намерили отражение в междинния баланс(т.4,л. 769). Тези две вещи обаче(соларна система за топла вода и система за видеонаблюдение) са били отчетени като текущи, а не дълготрайни активи, което според допълнителните обяснения на вещото лице по въпросите на съда в о.с.з., ще съответства на счетоводната политика, ако са били предназначени не трайно използване от търговеца, а за влагане в недовършено производство на предприятието(т.4 л.776, 778), като без да се отразяват в материалните активи ще участват в положителната стойност на имуществото като недовършено производство или прихода от него след приключване на оборотната сделка. В тази връзка вещото лице посочва, че предназначението на закупена вещ се определя от управляващите, а третирането им като разход, а не като средство за производство е извършено при самото им придобИ.е съответно през март и май 2019г, т.е. приживе на наследодателя. Експертът е констатирал и че дружеството действително е извършвало дейност по строителство на къщи, предназначени за продажба, чиято себестойност надлежно е била осчетоводена в междинния отчет като готова продукция, както и изграждане на пътни съоръжения, вкл. и улични светофарни уредби, снабдени с видеонаблюдение (т.4, л.777), но не е успял да се убеди документално в идентичност на вложените закупени като материали стоки поради липса на детайлно описание на изработените крайни продукти.

Съпоставката на съвпадащите изводи на счетоводителите, които съдът изцяло кредитира като резултат от експертната им преценка на оповестената от предприятието счетоводна политика и наличните в предприятието документи, и съставените от насрещните страни протоколи в началото на предложени от предприятието преговори за взаимно приемливо остойностяване на дела на починалия, очертава две различни тенденции, породили явното разминаване на протоколираните обстоятелства и установените от вещите лица счетоводни данни. Тези две линии са ясно разграничени в двата нарочни  и отделни документа (л. 134 и л. 135), съставени само седмица след трагичното за семейството и особено значимо за управлението на предприятието събитие на внезапна смърт на П П.. Така в единият от документите страните са изяснили факти, които явно противоречат на вече установени в хода на дотогавашно безконфликтно и съвместно управление на равнопоставени съдружници. Такъв е протокола, в който В. от свое име, и от името на ответното юридическо лице (като негов единствен вече законен представител) е признал, че придобИ.ето и „водене на отчет“ на три МПС от дружеството е привидно и прикрива притежание на багер и лек автомобил от П. и друг автомобил от В., ясно оповестени като „лична собственост“ (л.134). В този документ са установени само още и фактите по наличие на парични средства, държани от дружеството също обозначени като „лични средства“ на всеки от двамата управляващи съответно в размер от 87 850.23лв признати за П. и 40 927 лв за В.. Изявленията в този протокол са категорични и окончателни, като резервата, която страните са допуснали се отнася само до сумите, които биха се установили допълнително до изтичането на месеца. Различно е съдържанието на другия протокол(л.135) от същата дата, в който са изнесени моментни стойности на счетоводни записи на текущи активи(вземания от клиенти) и текущи задължения(вземания на доставчици), но изрично тези стойности страните са оповестили като неокончателни поради липса на довършено  документиране на извършени отделни етапи от текущи изработки(неиздадени фактури по възложени работи; неприспаднати аванси за още неостойностени изработки; неостойностени окончателно, но приети или поне предложени за одобрение с изготвени актове, количествено стойностни сметки и възлагателни писма изпълнени работи). За довършването на отчитането на съответно достигнат етап от изпълнението, дружеството е уговорило двуседмичен срок, който съвпада и с нужното технологично време за фиксиране на междинните стойности към края на същия месец за изготвяне на изискуемия от закона баланс. Извън констатациите по  само ориентировъчни неокончателни размери на динамични текущи стойности, за които страните нямат разногласие в смисъл, че макар и непълни,  съответстват точно на действителната дейност на общото предприятие, в този протокол е оповестена ясно и воля за отписване на осчетоводени като активи задължения на съдружници в общ размер 580 000лв.

За действителното предназначение на тези ясно разграничени констатации страните имат различни тези и това налага на съда да обсъди и допълнително събраните доказателства относно поведението на страните, последвало протоколирането. Първият протокол е последван от насочени към изпълнението му действия и на двете насрещни страни. Дружеството е организирало несъмнено продажба от свое име на „личните“ вещи, като е отразило съответно в своето счетоводство отписването на активи и натрупани за тях амортизации, но същевременно, управителят е наредил изплащане в брой на чистия приход на наследниците. Самите те са се споразумели на 12.12.2019г. помежду си (л.48), за начина по който да разпределят стойността на наследствените вещи, приживе привидно заведени като активи на предприятие и отчитани с нулева балансова стойност, като са одобрили и действията на привидния титуляр на правата по осребряването (договорената цена с конкретен купувач) и са приели отчета на получена от него стойност, намалена с разходите му по участието му в имущественото разместване за чужда сметка (удръжка на данък). За съда не остава никакво съмнение, че както този протокол, несъмнено възприет и от неучаствалия в съставянето му търговец(именно пълномощника на ответника представя този документ) и използван за документиране на разписка за изплатени от дружеството парични суми на 17.12.19г в размер на 700лв., така и разходния касов ордер от същата дата(л.49) за 18 000лв, издаден изрично  за плащане за продажна цена на автомобила, описан в протокола, са предназначени да документират десимулиране на привидното притежание, като същевременно освобождават дружеството от положението му на „подставено лице“ и привиден собственик и възстановяват прикрито до този момент имуществено положение. На същата дата, вече с изрично участие и на едноличния представител на дружеството окончателно е констатиран размера на паричните средства, които всеки от съдружниците е следвало за получи от дружеството, но не са били заведени като негови задължения и  не са намерили отражение в балансовия пасив(т.3 л.586). Стойностите съвпадат с тези, обявени в началния протокол относно привидните активи, което съдът намира за изцяло съответно на действителното развитие на отношенията, тъй като от края на юни, когато са фиксирани суми, до смъртта на наследодателя, настъпила на първия ден от юли обективно не е имало възможност съдружниците да предоставят нови суми като техни лични средства за ползване за дружествени цели. Страните са признали взаимно, че подобно на автомобилите, които макар и лични са били привидно отчитани като дружествен актив, също такива лични средства на всеки от съдружниците привидно са държани и ползвани от дружеството като наличности, като произхода им е прикрит без да са отчетени сделки по имуществени размествания. Уговореното с това финално споразумение изплащане на целия дълг  признат в полза на наследодателя, но неосчетоводен като пасив в задълженията на дружеството е фактически изпълнено на 23.12.2019г, като банковите преводи са излъчени с оповестено основание по уреждане на имуществени отношения по повод на смъртта на съдружника(л.46 и 47).

Съдът отчита допълнително действията по осчетоводяването на изпълнените по протоколите обратни плащания като подкрепящи извода за предназначението на поредицата от споразумения за дисимулиране по взаимно съгласие на прикрити с абсолютно симулативни осчетоводявания на МПС и съзнателно неотчитани прикрити транзакции между съдружници и ЮЛ. На първо място, дружеството се е въздържало да оповести в служебната си документация съставените протоколи със своето участие и при проверката по първоначално възложената експертиза в.л. С. не е намерила никаква следа от отчета на стойността на отписаните след продажбата МПС(т.3 л.516), а банковите преводи са били отчетени като необозначен по предназначението си разход(т.3, л. 519, 541), генериращ загуба, съответно е намалена текуща балансова годишна печалба. Дори и при възлагането на допълнителната задача за изследване на причините, наложили коригиране на счетоводните записи, извършени в следващ отчетен период на 2020г. обаче на експерта не е бил предоставен окончателния протокол от 17.12.2019г. и въпреки, че имено в него наследниците са посочили банковите си сметки и са заявили съгласие за получаване само от синовете на починалия общия размер на „личните средства“, този документ явно не е бил оповестен в предприятието. Въпреки това към 2020г. записите са коригирани, като в допълнителното си заключение в.л.С. е констатирала отразяване на 01.01.2020г на признати счетоводни грешки(т.3, л.594), като банковите преводи вече са отразени  като изплащане на неразпределена печалба за минали години, без да има конкретно посочено решение за изплащане на дивидент, а стойността на двете МПС със служебен запис също от 1.01.2020г, е записана като разход за изплащане на вече осчетоводено в дружеството през 2019г (по решението за записване на освободения дял от 8.10.19г) вземане за дружествен дял на наследниците, въпреки, че върху документа, изследван от вещото лице е била открита бележка, че разходния ордер е представен на 6.11.20г.

Поводът за коригирането на записите(принципно допустими по счетоводни стандарти, според категоричното в тази насока заключение на експерта), е допълнително изяснен и с показанията на главния счетоводител, разпитан пред съда. Макар свидетелят да се намира в служебни отношения с ответника, съдът не намира причина да не кредитира последователно и убедително описани лични впечатления на И., които изцяло съвпадат с документирани обстоятелства както преди процеса (отчети, проверявани от одитори), така и в хода на задълбочаването на спора. Главният счетоводител потвърждава(т.3 л.608 -гръб), че касовия ордер за изплатена сума от продажба на л.а. и разписката за багера са му били предадени за обработка едва през ноември 2020г, след като управителя Велинов му го предал с обяснение, че преди това документите са били на съхранение при адвоката на дружеството. Именно адв. Д. е посочена в разписката като платец, предал сума от името на дружеството и тя е представила копие от документите още на 31.03.2020г. към възражението си по предварителното обезпечаване на доказателства и явно е разполагала с тях и до август 2020г. когато са представени с отговора по иска. Същевременно свидетелят потвърждава, че макар още при изготвяне на междинния баланс през 2019 г. в дружеството да е бил осчетоводен дълг към наследниците за дела на починалия, до съставянето на годишния отчет ръководителят не е обявил, че са извършени плащания, които да го погасяват.  

Показанията на счетоводителя и констатациите на вещото лице по корекциите на записите съвпадат изцяло и с обясненията на свидетелката В., която признава, че е съставител на самия разходен документ(т. 3, л. 608). Като оперативен счетоводител на предприятието тази свидетелка описва както отношенията, установени приживе между двамата управляващи съдружници, така и трайната счетоводна практика по отчет на текущите парични потоци и най-вече касовите разходи на предприятието. Свидетелката посочва, че физически наличност в големи размери не се съхранява в офиса на фирмата, където пари в брой се осигурявали целево при очакван разход от управителите(т.3, л.607), които разполагали с наличността като оперирали пряко с дружествените средства(както тези в  банковите сметки, така и съхранявани от тях по заведени счетоводно служебни аванси) и след извършване на конкретно плащане по фактури или касови бонове,  много рядко с разходни ордери, предадена от тях сума се отразявала като движение в касата и съответно се отчитало и намаление по усвоения за фирмения разход служебен аванс на съответния управител. Св. В. е категорична, че е получила нареждане от управителя Велинов за извършване на плащането на сумата от 18 000лв, като имено той е указал и точното основание за транзакцията към наследника и е предал сумата, която свидетелката занесла лично в офиса на адвокатката, където предстояло плащане за джипа. Свидетелката признава и че е върнала подписания ордер в офиса, но не вписвала данните от него в счетоводната програма, а го е оставила наред с други текущи документи за следващо отчитане, което обаче явно не е било извършено докато не се установило, че това плащане не е осчетоводено и управителя и главния счетоводител започнали през 2020 г. да търсят първичния документ(намерен в последствие при адвоката).

Същата свидетелка обаче описва и друга форма на отчитане на разходи, извън проверяваните от главния счетоводител партиди на подотчетни на дружеството лица, ползващи служебните аванси. Тя водила тетрадка, в която се записвали „лични“ сметки на всеки от управляващите съдружници, като текущи записи под диктовка и нареждане на всеки от тях, хронологично и последователно, като ежемесечно се сборували суми и крайния резултат се пренасял за следващ отчетен период. Точното предназначение на водените сметки свидетелката не признава, но заявява категорично, че информацията е била проверявана от съдружниците периодично и всеки от тях се запознавал както с  вписванията на свое, така и на името на другия, макар че съдържанието на тетрадките не било обсъждано пред нея на общи техни срещи. Същевременно, макар и да е доста колеблива при депозирането на обясненията за точното предназначение на сумите, отразявани от нея и целите на тези „сметки“, свидетелката е сигурна, че интерес към вписванията са имали само двамата съдружници, той е бил траен и поддъжан с непрекъснатост на пренос на данни с години, като тя е поела тази функция от друго лице, когато е започнала работа в това предприятие и записите са отразявани редовно до самата смърт на П.. Свидетелката потвърждава и наличието на тетрадка, останала неустановена по делото, но водена във форма подобна на представена от ищците в съдебното заседание и съхранена от съда като помощни писмени бележки, ползвани при разпита на свидетелката(л. 597), която е била налична в канцеларията на ответника до излизането на свидетелката в отпуск непосредствено преди смъртта на П.. Свидетелката разпознава като свои ръкописни записи текстовете в тетрадката от м. май 2009г, като потвърждава съществуването на липсващото продължение след декември 2014г. Тези показания съдът съпоставя с писмения документ на л. 444 от т.3, който както като форма, така и като съдържание изцяло кореспондира на показанията на свидетелката и илюстриращите ги записи в тетрадка, приключена в края на 2014г. в този документ – извадка, носещ имената на двамата съдружници и обозначен като относим за месец юни 2019г. съдът констатира отразени размери на положителните салда на текущите сметки за пренасяне към следващ период, които изцяло съвпадат със сумите, обозначени като ориентировъчни неподлежащи на отчет в предприятието „лични“ средства към 30.06.19г в първия протокол(л.134) и потвърдени като дължими извън счетоводни разчети в окончателния протокол от 17.12.19г(т.3 л.586), съответно изплатени преди края на годината. Това съвпадение, както и липсата на разкрита пред главния счетоводител информация както за тетрадката, така и за двете плащания(първото изобщо неотчетено от управителя В. и действалата по негово поръчение св. Вълкова, а второто установено по банковите извлечения, като необоснован разход) потвърждава изцяло подържаната от ищците теза за постигнатото съгласие за дисимулиране на дотогава привидни имуществени транзакции между съдружниците и дружеството, за да бъдат приключени отношенията след смъртта на П. в съответствие с действителните, несъмнено известни на близките починалия разчети, в чието укрИ.е спрямо третите лица с неоповестени, респективно необосновани счетоводни записи той съзнателно е участвал.

Изцяло в унисон с признаването като действителни само на „скритите“, но актуализирани текущо и грижливо както с дребни, така и със значителни суми записки в тетрадката е и начинът на приспадане на документирани разходи и добавяне на приходи към начален ежемесечен положителен „лимит“ от 5000лв и „пренос“ към следващ месец на салдо, добавено към лимита. Съдът съпоставя това ежемесечно отчитане на недвусмислено оповестени в констатитвните протоколи като „лични“ средства суми да получаване от предприятието, с водената трайно през годините на обща работа по единодушно съгласие на двамата управляващи съдружници счетоводна политика на „подценяване“ на дружествените активи, чрез поддържане на ниски балансови нива на ДМА, след изчерпване на придобивните им стойности с амортизации, което позволява счетоводно допустимо “свИ.е“ на бъдещите отчисления и поддържане на потенциално нисък финансов облагаем  резултат на печалбата. Данни за неотразени полезни стойности на активи поради избрана от ръководството управленска политика има оповестени още доклада на одитора към отчета за 2015г. (обявен в ТР по заявление 20160929152754), където е посочено, че балансовата стойност на материалните дълготрайни активи е под възстановяемата им стойност. В следващите последователни години, дружеството обявява в ТРРЮЛНЦ след единодушни решения за годишно разпределяне на част от печалбата и натрупване на остатъчни резерви за покрИ.е на текущи загуби, след като одиторите са констатирали недвусмислено значителни стойности, неотразени в баланса поради изчерпване на исторически стойности, но продължаващо ефективно използване на машини и съоръжения, транспортни средства, инвентар, компютри и програмен софтуер и др. с постепенно завишаващи се стойности от над 400хил.лв като общ сбор  за 2016г.(заявление 20170803120110), до над 700хил.лв за 2017г. и 2018г. (заявление 20181001152405 и 20190627091223).

Наличието на стойности, които носят финансова изгода, но не са отразени в активна част на баланса принципно ограничава само възможностите за генериране на допълнителен приход от търговската дейност в полза на самите съдружници, тъй като не засяга капиталовото покритие, гарантирано от текущата балансова стойност. Този „скрит“ резерв е позволявал на съдружниците без затруднения за дейността и без да накърняват интереси на кредиторите си, да регулират „скрити“ приходи от дружествената дейност като периодично ги ползват без да ги оповестяват счетоводно. В тази насока следва да се ценят и водените тетрадки за отчет на разходите с дружествени средства, считани за „лични“ от двамата съдружници до размерите на лимит от по 5000лв месечно или общо 120 х. лв. годишно за дружеството като цяло. Явно е, че за да изплаща „явно“ такива суми като доходи на всеки от двамата управляващи, дружеството би трябвало да оповести и преоценъчен резерв, като актуализира историческите стойности на придобИ.е с повишени до справедливи пазарни стойности, но вместо това стойностите са поддържани по взаимно съгласие ниски, а доходите са уреждани неформално със сметките по тетрадката, при приключване на съответната година и „уравняването“ на нужните разлики с действително осчетоводени печалби, изплатени като дивидент. Така е процедирало счетоводството и при изплащането на признатата горница по тетрадката към момента на смъртта на П. – сумата е отчетена като извършен разход от банковата сметка с дружествените средства за „изплащане на неразпределена печалба“, тъй като дейността да 2019г още не е била окончателно отчетена за да се компенсира с годишен дивидент.

Освен за генериране и равняване на ползвани за недружествени цели разходи до салда, пренасяни като „лични“ приходи в полза на всеки от съдружниците обаче, скритият резерв е позволявал и разходване на други, също „скрити“ средства за дружествени цели. Индикация за това са значителните задължения на двамата управители за неотчетени служебни аванси, натрупвани в счетоводството на дружеството от предходни години и периодично погасявани с дивиденти. В тази насока съдът съобразява детайлното заключение на  в.л. С. (т.3, л. 525), която е изследвала динамика на усвоените от управляващите с теглене от банковите сметки на дружеството текущо суми, с които са „задължавани“ партиди, открити в счетоводството за всеки от тях като подотчетно лице, ползващо аванс, предназначен за разход, подлежащ на отчитане със съответен документ при плащане на задължение на дружеството. Вещото лице е съпоставило данни от 2016г. до смъртта на П. и е установила известни разминавания при пренасянето на тегленията като осчетоводени аванси, до общ размер от 3000лв, след компенсиране на неотчетени в повече за 2016 и по-малко за 2017г суми, но извън тази разлика ясно е проследила непокрити при закрИ.е на аванси на двамата управители с отчетени дружествени разходи суми  от общо 405 хил. лв за 2016г и 121 хил. лв за 2017г. Натрупаните задължения са били  отчасти погасени с изплатени дивиденти през 2017г., но не в равно съотношение(каквото се предполага при равни дялове на съдружниците), а общ размер 190 хил.лв. е отнесен да намаляване на аванс от 142500лв на П. и само 47 500лв на В..  Същевременно за следващ период са пренесени подлежащи на отчет аванси от 283 500лв за П. и 178 500лв за В., но през 2018г. няма динамика поради пълно „закрИ.е“ на авансите по всички усвоени от сметки на дружеството суми, а през 2019г. допълнително са натрупани по 111 000лв за П. и 141000 за В. от изтеглени от сметки на дружеството средства, за които отчетни документи управителите не били представили.  Именно към тези счетоводни записи съдът отнася и показанията на св. В. за водената отчетност на „касата“ на дружеството, съхранявана като налични в брой суми при всеки от управителите и отразяване на движението в нея при разплащания в брой, наредени от тях, както и обясненията на главния счетоводител И., че при инвентаризация „касата излиза“ при съобразяване на осчетоводени като задължения на управителите служебни аванси. Съдът констатира, че именно в годините на натрупване на задълженията в годишните отчети за 2017г и 2018г. рязко намаляват счетоводните парични наличности( до 23х.лв и 52 х.лв), в сравнение с предходните 2015г. и 2016г.(723 х.лв, 467х.лв), което потвърждава извод, че както решенията за отразяване на счетоводните, респективно балансови стойности на активите, така и задълженията на съдружниците за „дължим“ отчет са били оповестявани по удобен за управлението на приходите от дейността начин и „скритите“ активи са балансирани с неоповестени дивиденти, а присъщи на дейността но необявени разходи или са прикрити с отчитани задължения на подотчетните лица, балансирани с несъбираеми активи под форма на задължения, намалявани периодично. Равняването на прикритите и балансовите стойности обаче е несъмнено резултат на обща воля, изразявана недвусмислено приживе от наследодателя и партньора му при одобрение на всеки ежегоден краен финансов резултат и тази воля следва да бъде зачетена в настоящия процес, като обвързваща както универсалните правоприемници, така и контролираното с единодушие юридическо лице. В този смисъл съдът тълкува и изрично заявеното още в първия констативен протокол от 10.07.2019г.(л.135), отделно от признанието на дължимия действителен доход до размера в тетрадката общо в размер на 128 х.лв., допълнителното  пълно отричане на задълженията на двамата съдружници, обявени явно в счетоводни книжа в приблизителен размер на 580х.лв. при установени от в.л. С. такъв осчетоводен размер на неотчетени аванси общо 603х.лв.

В заключение, налага се извод, че въпреки „подценяване“ на активите и привидно отчитане на вещи на съдружниците като дружествено имущество, приходите от общото предприятие текущо са били разпределяни и отчитани приживе между двамата партньори и макар точния размер на реално получени в предходните години доходи да не може да се установи(без разкрИ.е на непредставената по делото, не несъмнено съществувала и ползвана за основа на констативните протоколи тетрадка), търсене на каквато и да било корекция на стойностите на активите от една страна и търсене на отчет по осчетоводени но несъбирани аванси и приспадане на „личните“, незаписани счетоводно, доходи от друга страна би представлявало злоупотреба с права и несправедливо възползване на насрещните страни от дотогава поддържано взаимно доверие. Така се потвърждава не само първоначалната преценка на съда за тълкуване на волята на страните, подписали първия констативен протокол за установяване на действителните им отношения, извън счетоводни резултати(л. 134), но и характера на втория протокол като взаимно опрощаване на отговорност на всеки от управителите за отразени в счетоводството негови задължения(л.135) и евентуално произтичащи от тях вътрешни загуби, компенсируеми не със дължимия на съдружниците доход, а с вътрешните резерви на самото предприятие. Затова за неоснователни съдът намира доводите на ищеца М.Д., развити подробно в писмените бележки на адв. Д. и за нужда от допълнително коригиране на балансови стойности със допълване на стойност на активите с неотчетени „справедливи“ цени на подценени  ДМА. Неоснователно обаче остава и възражението на ответника за приспадане на изплатените по протоколите суми от деля, определен само по осчетоводения в дружеството резултат.

Неоснователна е и претенция за търсене на вече погасената отговорност на управителя П. за отчет на аванси, обявени в явната счетоводна отчетност. По тази претенция, заявена и като евентуално възражение за компенсируемо вземане от управителски деликт, следва да се отбележи допълнително, че за разлика от типичните случаи на неправомерно поведение на управител, неположил грижа за поверените му дружествени права и допуснал разминаване в отчитане на ползвани средства на предприятието, довели до липси в дружественото имущество, в настоящия процес се доказва съвсем различна ситуация на надлежно оповестявано по взаимно съгласие на възложителите на мандата(единодушно действащи съдружници) на „задължения“ за уравняване на „счетоводен“ размер на налична само документално каса, от чието отчитане  управителите са били изрично освободени. Затова и новото решение, представено от едноличния вече собственик, следващо като дата освобождаването от отговорност на наследодателя с протоколираното на 10.07.2019г.(л.135) опрощаване на служебен аванс, не може да породи ефект и да възстанови погасеното право на дружеството(аналогично на случаите на отпадане на правото при одобрение на дейността на управителите и неоотегляемо освобождаване от отговорност при приемане на годишни резултати от дейността, по които практиката на съдилищата е установена - решение № 29 от 23.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1212/2018 г., решение № 150/29.05.15 г. по гр. д. № 5272/14 г. на IV г. о. и решение № 41/29.04.2009 г. на по т. д. № 669/2008 г., I т. о.). Ако съдружниците са се съгласили да считат във вътрешните си отношения тези задължения за несъбираеми, загубите за дружеството вече са одобрени и затова не е налице вреда, която да ангажира и правната сфера на универсалните правоприемници. Неоснователно е както счетоводното приспадане на „задълженията“ на наследодателя, така и искането за съдебно прихващане на породено от липсващ отчет задължение в същия „счетоводен“ размер.  

Съдът прилага така постигнатите между страните споразумения в изпълнение на правилото по чл.17 ал.1 ЗЗД, като приема общо изявената в тях воля за най-точен израз на действителните вътрешни отношения, в съответствие със законовото правило на чл. 20 ЗЗД, изискващо съобразяване на отделните уговорки във връзка една с друга и общият смисъл и предназначение на двата протокола, потвърдени и с финализирането им и изпълнението на уговорките в тях до края на годината.  Не се установява воля за промяна на действителни материални права, а само за дисимулиране и обратно установяване на точно съдържание и обем на съществуващи права, поради което и няма основание за признаване на установителните съглашенията за договори с трансформиращ ефект(спогодба по чл. 365 ал. 2 ЗЗД). Нито едно от писмените доказателства, или засвидетелстваните факти от поведението на страните не съответства на защитната теза на ответника за предлагане на някакви взаимни отстъпки за доброволно изплащане на признат от дружеството дружествен дял. Още в първите констативни протоколи преди оповестяване на каквито и да размери на претенцията е заявено явно отклонение от ясно документирани данни, а разделянето на констатациите в два протокола потвърждава намерението да фиксират „изчистените“ и назависещи от привидното счетоводство на разчети със съдружници данни като безспорна основа, преди да продължат преговорите по счетоводните резултати от типичните за предприятието сделки, намерили явно, но все още непълно отражение в текущото счетоводство.

Като прилага разкрити със протоколите прикрити отношения, съдът не констатира сделка, чието съдържание да противоречи пряко на закона или да преследва забранена от закона или неморална цел. Вярно е, че установените отношения са резултат от поддържани през годините „скрити“ резерви и манипулирани финансови резултати чрез необявени явно разходи, загуби и реализирани дивиденти, но с това поведение (дори и то да представлява основание за административно санкциониране на участниците в дружеството) не се накърняват пряко интересите на трети лица и основите на правовата държава, гарантирани с императивни ограничения на договорната свобода, за да се приеме за опорочена волята им по смисъла на чл. 26 ал.1 ЗЗД. Изцяло неоснователно е позоваването от страна на ответника на нарушаване на нормата, уреждаща реда за определяне на дружествен дял при прекратено членство на съдружник, тъй като, като вече съдът изясни, предмет на споразуменията е дисимулиране и равняване на стойности, които да послужат за установяване на действително чисто имущество като основа за прилагане именно на императивната норма на чл. 125 ал.3 ТЗ, посочваща методиката за определяне на паричното изражение на равностойността на дела след прекратяване на членството.

Като краен извод, съдът намира, че извън „изравнителните“ плащания, извършени по размерите, за които страните са констатирали неотчетени в одобрените по взаимно съгласие счетоводни книжа, стойността на чистото имущество отговаря на оповестените от дружеството ежегодно балансови резултати, а текущите стойности следва да се определят също по счетоводните записи, но след актуализация на поетапно изпълняваните сделки към 31.07.2019г. Такава е волята, която съдът зачита по протокола от 10.07.2019г.(л.135) в резултат на одобреното общо управление до момента на смъртта на П..

Назначените от съда експерти са потвърдили надлежното двустранно отразяване на действията по отчитане на влагани в производството ежемесечно разходи за изпълнение на приети в съответен период от възложителите отделни етапи, документирани като извършени работи с подробни актове обр.19 (посочване на количества и стойности на отделни видове по спецификации), количествено-стойностни сметки (обобщени стойности по обеми) или фактури за окончателно остойностени обозначени като строителни услуги доставки. Макар и да няма категорични доказателства, че всички приключени документално след 31.07.2019г работи(особено тези, които са приемани през август и септември) са били и фактически изпълнени през тези месеци, а не по-рано, само по себе си това няма да промени крайния извод за балансовите стойности, защото предприятието няма основание да отразява като актив бъдеща престация, а получените предварително аванси вече са били записани счетоводно. В тази насока е обяснението на вещото лице А.(т.4, л. 775), който в съдебното заседание пояснява, че съпоставимостта на записите налага едновременно начисляване на разходите, направени в предприятието и получените приходи от произведената услуга, като съответно се променят както задълженията за усвоените аванси, така и вземанията към клиенти. Същевременно, за разлика от категорично посочени като привидни записи, в протокола от 10.07.2019 размери на протоколирани като счетоводно фиксирани вземания и задължения по авансирани и текущо изпълнявани, но неприключили изработки са обявени именно като ориентировъчни и подлежащи на допълнително документиране. Затова и съдът изцяло кредитира извода на експерта А. за принципна несъпоставимост на протоколирани  ориентировъчни междинни стойности с фиксираните вече към 31.07.2019г при приключило поетапно ежемесечно приемане размери в съставения от дружеството баланс, който съответства на документацията. Заключението на този експерт не са разминава и с извода на в.л. С.(т. 3, л.543), която потвърждава че стойностите по протокола са текущи, но към друга дата и затова са „включени“ в оповестени в края на месеца други размери след довършеното междувременно допълнително документиране и отразяване на динамиката на погасявате на задължения и приспадане на аванси. Затова и механичното пренасяне на „разлики“, формирани от ориентировъчните и крайните междинни размери на вземанията от клиенти и задължения към доставчици не може да се приеме за наложително. Недобросъвестно изпълнение на споразумението за довършване на документирането на всички изпълнени етапи в рамките на месеца не се установи.

Отделно от това, довършването на документирането не е несъвместимо и с приключване на стари текущи сметки със съконтрахентите. И двамата работили с книжата на дружеството експерти установяват наличие на насрещни права и задължения между дружеството с основни негови клиенти Хидрострой АД и Инжстрой Инженеринг ЕООД, които според справката в НАП(т.4 л.834) са оповестили данъчни събития по издадени фактури както по прието изпълнение  до края на м. юни 2019г, така и по извършени от тях доставки по-рано през същата година. Доводът за невярно отразяване на активните задължения на предприятието, изведен само от липсата на изричен коментар в заключението на вещото лице за документална обоснованост, подържат от защитата на ищеца, категорично се опровергава от допълнително представените писмени доказателства. Именно тези насрещни задължения са прихванати на 30.06.19г. и 31.07.19г. в двустранни протоколи(т.4 л. 786- 791) наред с такива насрещни вземания и на други клиенти. Съдът преценява, че погасителният ефект на прихващанията не може да бъде отречен при такива съвпадащи изявления на титулярите на насрещните права. Съмненията на пълномощника на ищеца Д., изложени в писмените бележки за недобросъвестно „подбран“ от ответника момент на уреждане на текущи сметки не са обосновани. Явно е, че ако до този момент обичайната практика за уреждане на отношенията към края на годината е позволявала да се избегне натрупване на изискуеми след фактуриране задължения през цялата година, то през 2019г. е настъпило извънредното събитие изискващо непланирано за участниците междинно фактуриране в изпълнение на изискването за осчетоводявате на резултати към края на месеца, в който настъпва прекратяването на членството на починалия. Затова и прихващането е следвало да стане именно „по спешност“ и възникването на задълженията на ответника именно в този месец не е резултат от някакво недобросъвестно поведение, а от необходимост да предложи и своето изпълнение едновременно с изискваното от клиентите актуване и приемане на изпълнение възложени от тях изработки. Няма никаква логична обосновка за добавяне на погасени с тези прихващания задължения на клиентите за допълнително увеличаване на активите на дружеството, тъй като отричането на прихващането ще възстанови в същия размер и отпадналите задължения на ответника към същите клиенти и то в пасивната част от баланса. Така че крайният резултат няма да промени положението на чистото имущество, което е още един аргумент срещу третирането на това осчетоводяване като злонамерено действие на ответника. Затова и съставения вариант на баланс по задачи, изискващи от експерта механично включване и изключване на фиксирани стойности, които не съответстват на изводите на съда, остава изцяло неотносим към решаването на този спор и съдът отказва да го съобразява.

Дължимите в полза на наследниците на починалия съдружник стойности съдът приема да определи по съставения от дружеството баланс към 31.07.2019г, чиято документална обоснованост с обявените явно в дружеството счетоводно стойности на активи и пасиви са потвърдени от двете вещи лица, работили по делото. Съответно на трайно наложилата се практика по прилагане на чл. 125 ал. 3 ТЗ императивното правило гарантира трансформиране на прекратено членство в парично вземане за равностойност на съразмерна на освободения дружествен дял квота от чистото дружествено имущество по текущи балансови стойности, съхраняващи възможностите на дружеството да продължи дейността си занапред без да се изисква активите да се привеждат в ликвидационна готовност. За остойностяването на базата се използва раздел А от пасивната част, която точно отразява чистото имущество като разлика между активите и задълженията(без да се вземат предвид собствения капитал, резервите и финансовия резултат), както то се определя от съдилищата (Решение № 100 от 7.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 665/2011 г., I т. о., ТК, Решение № 466 от 30.06.2008 г. на ВКС по т. д. № 112/2008 г., II о., ТК, Решение № 46 от 22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 500/2009 г., II т. о., ТК  и Решение № 64 от 9.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 504/2008 г., II т. о., ТК). Въпросът за участващите в раздел Г на пасива стойности на финансирания и приходи за бъдещи периоди принципно не са били третирани изрично в съдебната практика, но съдът е категоричен, че не могат да се причислят към финансовите резултати и да се третират аналогично на стойностите от раздел  А. Това е така, не само защото по принцип счетоводните стандарти изискват отделното представяне на правителствени условни дарения извън „собствения капитал“, но и защото безвъзмездните средства се предоставят целево във връзка с определена дейност или използване на актив в дългосрочен аспект и това изисква според принципа на съпоставимост на приход и разход „преразпределяне“ на прихода за следващи години за покрИ.е на амортизациите, които ще се дължат тогава. Вещото лице С. категорично потвърждава, че държавната помощ, получена от дружеството приживе на наследодателя е била правилно обявена в пасива именно за да се изпълни целевото й предназначение, като обратно, третирането й като обикновено дарение би следвало само да увеличи актив и тогава необосновано би се увеличила печалба, противно на условието за ползване на субсидията. При това положение, за съда няма съмнение, че зачитането на междинния резултат изисква отлагане на стойността за осигуряване на бъдеща дейност, в която починалия съдружник вече няма да участва и съответно не следва да получава и предварително ползи. Затова доводите на ищците, подробно развити и поддържани в писмената защита на адв. Ц. не мога да се възприемат и варианта на стойност на чистия актив без приспадане и на финансирането е необоснован.

Съдът кредитира втория вариант за стойност на чистото имущество по т.9.2 на заключението на в.л. С.(т.3, л. 524), като точно отражение на разликата между проверените по стойност активи (раздел Б) и задължения, вкл. за бъдещи периоди (раздел В и Г), с отразени от вещото лице необходими корекции поради неточно отчитане на стойност на финансиране. Общият размер, изчислен самостоятелно от вещото лице възлиза на 1 867 033.47лв. Изведения дял обаче не съответства на приложимия закон, тъй като допълнително експерта приспада записан капитал, който със стойност участва в раздел А от баланса, само въз основа на вътрешно фирмена концепция. Същевременно, както вече се установи, вътрешните отношения по поддържане на капиталовата адекватност се уреждат отделно в дисимулираните разчети и затова няма основание за още една корекция на явните записи. Размерът, съответен на половината от капиталовото участие в дружеството, като равностойност на притежавания от наследодателя на ищците дял възлиза на  933 516.74лв. 

Видно от допълнителната проверка, извършена от в.л. С., дружеството е начислило само 931 016.74лв като дял и е начислило удръжка от 46550.84лв като данък върху дохода, подлежащ на изплащане на наследниците(т. 3, л. 594).  Доходът от дружествен дял е идентичен с този от ликвидационен дял и подлежи на облагане при източника по силата на самия закон(Решение № 180 от 26.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 2602/2019 г., II т. о., ТК). Размерът на данъка, съгласно чл. 46, ал. 3 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗДДФЛ за местните физически лица от източник в България, е 5 %. върху данъчна основа, равна на определения дял. Като платец на дохода именно предприятието ответник следва да удържа данъка и да го превежда по сметка на НАП, като носи самостоятелна солидарна отговорност при пропусната удръжка. Именно това данъчно задължение на дружеството е основание да се приеме, че приспадане на удръжката от 5% е обосновано с  нуждата да се изплати по реда на  чл. 15, ал. 2 от ДОПК от името и за сметка на правоимащите ищци дължимия от тях данък. Ето защо начислената сума като данък, не подлежи на плащане като стойност към дружествения дял и с нея може да бъде намален дълга към наследниците. Няма данни за доначислени данъци по другите изплатени доходи, затова и по тях удръжки не се приспадат.

Извън удръжката от 46550.84лв, дължимата на наследниците сума е погасена в хода на делото през 2020г и 2021г.  с общо 249 000 лв. приети частични плащания именно като покритие на „счетоводен“ еквивалент над уравнителните за вътрешните отношения плащания до края на 2019г. Така непокритият остатък е намален с общо 295 550.84лв, като понастоящем остава дължим до 637 965,90лв. В този размер съдът установява възникнало задължение, което дружеството дължи в равно части на всеки от ищците или по 212 655,30лв на всеки от тях. Претендирана горница до част от общо 700 000лв не се дължи и съединените искове следва да се отхвърлят до размерите от по 233 333.33лв.  

 

Възражението за добросъвестно предложено точно изпълнение съдът не може да уважи изцяло. Това е така, защото въпреки водените добросъвестно преговори пълно плащане не е било организирано своевременно, а само до размери, които ищците са предявили съдебно. Вярно е, че извънсъдебната претенция на ищците е била необосновано завишена, но видно от първото ясно предложение за 900 000 лв, признатите от дружеството права не само че не са били в пълен обем, но и плащането не е било окончателно подготвено, а само планирано след допълнително кредитиране. На този етап никакво съдействие от кредиторите не е било необходимо, тъй като обезпеченията не са били наложени и ответникът е имал възможност и да се разпореди с довършеното вече производство ( 2 от къщите в м. Боровец -юг), дори и след налагането на възбраната върху ДМА (офисите в м. Св. Никола), а следващото си, допълнително редуцирано предложение е направил под условие за освобождаване на активите от претенциите на ищците без достатъчно гаранции за осигуреното плащане на горницата над вложените първи части.

Същевременно, съдът не намира и основание за възлагане на отговорност за забава на ответника преди предявяване на исковете в съответните размери. По общите правила чл. 84 и 86, ал. 1 ЗЗД, длъжникът дължи мораторно обезщетение от деня на забавата, но при липса на определен ден за изпълнение, длъжникът следва да бъде поканен от кредитора за да изпадне в забава по вече изискуемото  задължение. Тези правила са приложими и при изплащане на възникващо в момента на смъртта, но определяемо към края на съответния месец парично вземане за дял от търговско дружество (Решение № 253 от 7.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 2382/2017 г., II т. о., ТК).Законът не визира срок за изпълнение на това задължение и затова е необходима нарочна покана от кредитора съгласно изискванията на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Между страните е безспорно, че наследниците са били поканени на преговори за уреждане на имуществените отношения още преди изискуемостта да настъпи и до финализирането на размерът на претенцията им в писмо от 21.01.2020г. поведението и на двете преговарящи страни добросъвестно е израз на общата им воля за определяне на действителен размер (признали са взаимно дисимулирани отношения, приели са срокове за довършване на документиране на действителни сделки, възложили са контролни оценки по счетоводните резултати). Докато страните са поддържали тази воля няма основание да се търси забава, тъй като именно длъжникът сам е признал основание на задължението, а кредиторите са приели да участват в определяне на размера. Изявлението на пълномощника им(л.56) не може да се прецени като покана за плащане, макар и да съдържа предупреждение за предстоящо предявяване на претенция пред съд, тъй като е заявено като окончателно предложение за потвърждаване на размер, а не искане за изплащане на оразмереното в хода на преговорите вземане. Това предложение значително надхвърля стойността, която се установява по законовия критерий за балансова стойност и явно пренебрегва добросъвестно до този момент взаимодействие с длъжника. По съществото си с това изявление се поставя начало на нови преговори, вече за споразумяване с типично за новиращи спогодби отстъпки в тяхна полза. Категоричното неприемане на такава оферта от длъжника не може да го постави в забава, а само индикира размер, до който ответникът е признал че поддържа предложеното първоначално доброволно изпълнение (900 000лв общо без приспадане на вече извършени уравнителни плащания). След размяната на тази кореспонденция няма нова покана от кредиторите, поради което съдът намира, че най-ранния момент, в който ищците са заявили искане за удовлетворяване, а не за отстъпки, е предявяване на иска на 10.06.20г за частта от 102 000лв и на 26.08.2020г за горница до 700 000 лв.  Правоувеличаващият ефект на исковата молба се проявява само за изрично предявени размери(Решение № 60141 от 25.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2022/2020 г., I т. о., ТК), поради което самостоятелните претенции за обезщетяване на закъсняло изпълнение преди тези дати са неоснователни.

 

Акцесорно вземане за законна лихва до окончателно плащане следва да се присъди само за неплатения остатък. Такива са били и частите  платени в хода на процеса, с които забавата е изчистена до съответен момент: съответно на 07.07.20г(уведомяване за вложените първоначално поискани суми от по 34 000лв.), на 26.08.20г.(заверяване на сметките с по 15 000лв в деня следващ поискано увеличение, за което забава не се признава) и на 29.01.2021г.(преводи от по 34000лв.).Дължимият остатък подлежи на олихвяване до окончателно плащане, което може да бъде доброволно извършено по посочените от ищците сметки.

Доколкото признатия от ответника макар и непълен размер на претенциите е бил надлежно предложен само до частите, за които искането не се уважава, няма основание за освобождаване на тази страна от разноските по делото. Независимо, че ищците са се оттеглили от предложените от длъжника преговори, изпълнение не е последвало в размер, достатъчен за пълно удовлетворяване. Наложеното обезпечение не може да се третира като осуетено съдействие от кредиторите по смисъла на кредиторова забава (чл.  чл. 95 ЗЗД), тъй като дългът е паричен и при възникнала вече несъмнено очертана към март 2020г нужда от плащане, нужното външно кредитиране е следвало да бъде осигурено в цялост, а не само за частта от вложените първоначално суми. Съдействие за уреждане на ликвидността на непарични активи на длъжника законът не предвижда.

По разноските:

Ищците  са обявили в списък(т. 4, л.819) направените разходи за защита по основния процес и присъединеното производство по спора за обезщетяване на забавата( първоначално образуван в т.д. 1249/20г). Представени са и сключените договори за уговорено изплащане на части на възнаграждения на адвоката и съответни банкови документи за изпълнението на траншовете по двата договора, наредени преди приключване на устните състезания. Съдът съпоставя обявените в списъка разходи с платежните нареждания към сметките на съда, като не намира съвпадение само по таксата, заплатена за увеличения размер като 24 000лв(отразена в списъка с допълнителен банков разход) и неизползвания депозит за разноски от 20 лв( за компенсиране на непоискани разходи на  призовани свидетели), който се съхранява и понастоящем от съда и подлежи на връщане на вносителя при поискване в едногодишен срок. Усвоените в хода на делото депонирани суми за възнаграждения на експертите са послужили за доказване на основния иск. Така обоснованите разходи по претенциите за главницата възлизат на само 28 080лв такса за разглеждане на спора и 15лв по допуснато обезпечение, 18 000 лв адв. хонорар, 1780лв възнаграждение на експерти или общо 47875лв. От този доказан размер на ищците следва да се възстанови само част, съразмерна на уважената част от  иска(637 965,90/700 000) или само 43 632.31лв. Останалата част разходи за такса от 2960.49лв и хонорар за защита са направени по неоснователната претенция и не подлежат на компенсиране.

Ответникът също е посочил по отделно в списъка (т.4, л. 829) разноските по обединените дела, като съдът констатира пълно съвпадение на обявените разноски по доказването на основния иск(депозирани и усвоени за платените възнаграждения на вещи лица) в сбор от 1025лв. Размерите на уговорените адвокатски възнаграждения, установени в приложени договори за правна защита и трансфери на суми по банков път са оспорени като прекомерни. Уговорените от ответника и адвоката му хонорари, действително надхвърлят определените по чл. 7 ал.2 от НМРАВ минимални размери, достигащи до само 2750,37лв по иска за забавата, ако за основа се възприема сборен интерес, но ако се определи по отделно минимум по всяка от съединените претенции сборното възнаграждение ще надхвърли 4500лв. Същевременно за същия по интензитет защита ищците са възмездили своя представител с хонорар от 5000лв, съпоставим със заплатения от ответника 5500.74лв. Затова и съдът не намира, че при уговарянето клиента и адвоката са надхвърлили прекомерно справедливото възнаграждение, още повече че защитата в това допълнително присъединено производство е била и придружена с допускане на ново обезпечение и представлява дотогава неочертан спор, изискващ и допълнително консултиране по модифициране на извънсъдебните опити за доброволно изпълнение.  Размерът на този разход не следва да се редуцира и съдът преценява, че цялата сума следва да бъде възложена на ищците, предявили неоснователна претенция. По основния иск, уговореният хонорар също надхвърля минимум(15 530 лв, определен по сборен размер и 18 590 лв, като сбор от минимум по всеки от трите иска). Като отчита и продължителността на делото(общо шест заседания), обема на писмените документи, сложността на трите експертизи и множеството възражения, включително и такова разширяващо предмета на делото с насрещно вземане, както и действията по защита срещу наложените обезпечения, съдът преценява, че минималният размер не би съответствал на правната и фактическа сложност на казуса и обема и интензитета на защитата, която представителят на ответника организира. Затова и хонорар от 31060лв достигаш до двукратен размер на минимум не може да се квалифицира като прекомерен и не следва да се редуцира. Така общият размер на разноските на ответника по основната претенция съдът възприема по списъка за сбора от 32085лв, от които съразмерна на неоснователна част от иска(62034.10/700 000) са само 2843.38лв. Крайният сборен размер на определените от съда разноски възлиза на 8344.12лв в полза на ответника.

 

Мотивиран от гореизложеното, и на осн. чл.235 ГПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „ЕЛИТ ПЪТНА СИГНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, м-т “Боровец“ №1437, представлявано от управител С. И. В. да заплати на М. М П., ЕГН **********; Д.П.Д., ЕГН ********** и М.П.Д., ЕГН **********, тримата със съдебен адрес *** офис 11, следните суми:

·                     по 212 655,30лв (двеста и дванадесет хиляди шестстотин петдесет и пет лева и тридесет стотинки) на всеки от тримата, представляваща съответна на наследствени права (в квота от по 1/3) от дължим след частични плащания остатък, възлизащ на сборен общ размер 637 965,90лв. от равностойност на прекратени на 01.07.2019г. членствени права на наследодателят им П Д.П.(с удържан размер за начислен данък по чл.65 ЗДДФЛ върху този доход на наследниците до само 46550.84лв), съответен на  50 дружествени дяла от капитала и определен по баланс на дружеството към 31.07.2019г, на осн. чл. 125 ал. 3 ТЗ,

·                     ведно със законната лихва върху части от това остатъчно вземане, както следва:

•      считано от завеждане на иска 10.07.2020г до 07.07.2019г;

•      считано от увеличение на размера на 25.08.20г. до 29.01.2021г. върху части в размер от по 246 655,30лв от всеки от остатъците;

•      считано от 30.01.2021 върху останалите дължими части в размер от по 212 655,30лв от всеки от остатъците до окончателното им изплащане на ищците.

·                     Сума от общо 43 632.31лв.(четиридесет и три хиляди шестстотин тридесет и два лева и тридесет и една стотинки), представляваща част от общо направени от ищците разноски за водене на делото, съразмерна на основателната част от исковете, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.

ПРИСЪДЕНИТЕ парични задължения могат да бъдат изплатени от осъдения ответник по следните банкови сметки, обявени от ищците:

•      в Алианц Банк България IBAN *** М.М.П.,

•      в Банка ДСК IBAN *** Д.П.Д.

•      в Райфайзенбанк IBAN *** М.П.Д..

 

ОТХВЪРЛЯ предявени искове на  М. М П., ЕГН **********; Д.П.Д., ЕГН ********** и М.П.Д., ЕГН **********, тримата със съдебен адрес *** офис 11 срещу „ЕЛИТ ПЪТНА СИГНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, м-т “Боровец“ №1437, представлявано от управител С. И. В. за присъждане на остатъчни горници на същите вземания над размерите от по 212 655,30лв за всеки от тях до предявен като частичен размер от по 233 333.33лв.

ОТХВЪРЛЯ предявени искове на М. М П., ЕГН **********; Д.П.Д., ЕГН ********** и М.П.Д., ЕГН **********, тримата със съдебен адрес *** офис 11 срещу „ЕЛИТ ПЪТНА СИГНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, м-т “Боровец“ №1437, представлявано от управител С. И. В. за присъждане на присъждане на обезщетение за забавено изпълнение на части от изискуеми вземания, породени от уреждане на имуществени последици от прекратено членство на наследодател на ищците в търговско дружество „ЕЛИТ ПЪТНА СИГНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД в размери съответно за всеки един от тримата:

·                     по 2 965,56 лв., за период на забава от 31.07.2019г. до 08.06.2020г. върху частта от главниците до по 34 000 лв.

·                     по 21 705,18 лв. за периода на забава от 31.07.2019г. до 25.08.2020г. върху горница  от по 199 333,33 лв. до частта от предявените по основния иск части от по 233 333,33лв за всеки от сънаследниците.

ОСЪЖДА М. М П., ЕГН **********; Д.П.Д., ЕГН ********** и М.П.Д., ЕГН **********, тримата със съдебен адрес *** офис 11 да заплатят общо на „ЕЛИТ ПЪТНА СИГНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр***, м-т “Боровец“ №1437, представлявано от управител С. И. В. сумата от 8344.12лв. (осем хиляди триста четиридесет и четири лева и дванадесет стотинки) представляваща част от направени от ответника разноски за защита по делото, съразмерна на неоснователната част от исковете, на осн. чл. 78 ал.3 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните (чрез пълномощниците им) със съобщение образец № 11 от Наредба №7.

Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: