РЕШЕНИЕ
№ 1175
Перник, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Перник - I състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | ИВАЙЛО ИВАНОВ |
При секретар АННА МАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАЙЛО ИВАНОВ административно дело № 20247160700348 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на К. Ю. И., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 24-1158-000190 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от 24.05.2024 година, издадена от В. С. С. – младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Жалбоподателят твърди, че при издаване на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения, както и противоречие на материално правните разпоредби. Моли съда да отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна и да му бъдат присъдени всички направени по делото разноски.
В проведеното съдебно заседание на 24.06.2024 година жалбоподателя редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки, в които подробно са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения акт. Претендират се присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на 24.06.2024 година ответникът по жалбата В. С. С. редовно призован не се явява и не се представлява.
А. съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Н. 24.05.2024 година, около 09:25 часа В. С. С. – младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, в присъствието на свидетел съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № GA1282310 от 24.05.2024 година на К. Ю. И., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], за това, че на посочената дата в [населено място], управлява лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № [рег. номер], като при проверка за наркотични вещества уреда е отчел положителен резултат за наркотични вещества. Въз основа на съставения АУАН са иззети като доказателства: СУМПС, СРМПС и два броя регистрационни табели.
Съставеният АУАН е подписан от нарушителя.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-1158-000190 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от 24.05.2024 година, издадена от В. С. С. – младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. второ от ЗДвП.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на А. съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.
Относно компетентност на органа, издал оспорвания административен акт:
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Процесната заповед е издадена от В. С. С. – младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник в производство за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав въпреки многократните указания, с оглед разпределената доказателствена тежест относно материалната компетентност на административния орган, по делото не е представена заповед, от която да се установи, че ответника по жалбата може да прилага с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР Перник от съответните длъжностни лица.
Н. следващо място по делото отново не се представиха доказателства, от които да е видно, че органа издал оспорената заповед е заемал описаната длъжност към датата на нейното издаване, поради което не се установява, че е издадена от орган, комуто е предоставено нормативно в компетентност да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП, съответно не му е делегирано такова право да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП.
Следователно по делото не се доказа, че към датата на издаване на оспорваната заповед – 24.05.2024 година ответника е разполагал с материална компетентност да приложи ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, поради което процесната ПАМ е издадена от некомпетентен орган.
Предвид изложеното, налице е основанието по чл. 146, т. 1 от АПК за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което поради същността си обуславя обявяване нищожност на акта на основание чл. 172, ал. 2 от АПК.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски е основателно, поради което ответника по жалбата следва да му заплати сумата в общ размер на 1 010 /хиляда и десет/ лева, от които 10 платена държавна такса и 1 000 лева платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК настоящия съдебен състав на А. съд – Перник
Р Е Ш И :
О. З. Н. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-1158-000190 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от 24.05.2024 година, издадена от В. С. С. – младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
ОСЪЖДА ОДМВР Перник, с адрес [населено място], [улица]да заплати на К. Ю. И., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]направените съдебни разноски в размер на 1 010 /хиляда и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
| Съдия: | |